ако някой преди четири месеца ми беше казал, че ще се занимавам с партиен проект вероятно бих се усмихнала широко и подминала. защото, истината е, че както и много българи доскоро считах, че политиката е нещо мръсно, не за обикновените хора, далечно и петъчен парламентарен контрол съществува, за да запълва програмата на радиото, а не за нещо по-сериозно.
защото така ни е внушено, от години. да мислим, че за обикновените хора в политиката място няма. тя е ресор за „специални хора“. такива, които могат безскрупулно да лъжат. такива, които лесно обещават, а после също толкова лесно забравят.
дойдоха протестите. вървяхме дълго. говорехме. вечер след вечер. вероятно още юли бе, когато Григор Гачев ми каза „трябва да направим нова партия. сега му е времето“. вървяхме заедно с него и още 5000 души към Немско посолство, да бутаме Берлинската стена от кашони, една от първите акции на Протестна мрежа. аз носех малкия си син на рамене, защото от Министерски съвет до Плиска не е никак малко, а после има още. вървяхме и говорихме. и така месеци.
после останахме по-малко на площада. но още се събирахме. вечер след вечер. мислехме, говорихме, чудихме се, търсехме решения. и пак си спомням често повтаряните от Юлия Берберян думи „направете партия, вие можете, вие сте мислещи, трябва да променим някак нещата, а без партия няма как да стане“.
чухме тези думи и в Европа. питаха ни „къде е опозицията в България? защо наистина не подкрепя протеста?“, а ние свивахме рамене и се споглеждахме. и пак крачехме по жълтите павета. все по-замислени.
ясно е, че Протестна мрежа е надпартийна и ще остане още дълго, надявам се, като балансьор, като гласът на хората от улицата. Протестна мрежа е уникален феномен за България. обединител и на леви и на десни, и на хора, симпатизиращи на ГЕРБ, както и на тези от РБ, Зелените, както и много негласували или непредставени. затова и Протестна мрежа ще продължи своята мисия.
днес поставихме началото на ДЕОС. политически проект, роден на площада, след 9 месеца износване. роден от любов. любов към България и към свободата.
предстои ни много работа. ние сме непрофесионални политици, но всеки идва със своята експертност, с желание, с възможности да се учим, да търсим добри примери и решения, да говорим, да изпробваме модела на пряка демокрация в партийна структура. да, това ще е нещо ново за България, но феномен, който вече съществува успешно на много места по света. да, ще сме хоризонтални, прозрачни, отговорни, проактивни. ще разчитаме на доброволчество, на много разговори, на въвличане чрез идеи и действия, а не чрез напразни обещания, кебабчета или принуда.
предстои ни много работа, но съм уверена, че както бяхме заедно 9 месеца на площада и не се сломихме, не спряхме да вярваме и да намираме решения, да говорим, мислим, действаме, така ще продължим и напред. заедно. с всички обикновени хора, уморени от обещания, искащи промяна, търсещи истински решения, различни от Терминал 2.
какво предстои ли? напред и нагоре. всеки без обвързаност с ДС е добре дошъл. търсим чистите хора, за да направим по-чист своя живот тук. заедно ще успеем.
ела в ДЕОС.
#ДЕОС #България #бъдеще
–
писах още за ДЕОС, 26 декември, 6 месеца по-късно България никога повече няма да е същата
и в Капитал Гражданите-политици от площад „Независимост“
Follow
и тук
so why do we dream
ясно е, че четящите деца като цяло имат по-голям шанс да успеят. да успеят да имат работа, която ги прави щастливи. да успеят да намерят себе си, пътя си.