тройна подкрепа на площад Гарибалди днес

1. лъскавата сграда на КТ Подкрепа – на заден фон
2. клошар търси подкрепа в кофите за боклук
3. на преден план два счупени стола, намерили естествена подкрепа в битуването си, дори има опит за хармония в отношенията им

снимка от днес, площад Гарибалди, София

пазете чистота в зелените площи

най-спокойните и приятни места за кафе, срещи и разговори в центъра са тези с голям вътрешен двор, интимно скътан между къщи и калкани на кооперации, придружен с още по-интимни гледки към вътрешни балкончета на кухни с буркани по рафтове, с прострени на въжета кърпи и кюлоти и други такива; уюта на тези местенца се допълва от обилната зеленина и малки закачки като тази соц табела, според която трябва да пазим чистота в зелените площи, разбирай – навсякъде другаде хвърляйте боклуци колкото си щете … 🙂

кафене

село Скравена през пролетта

тъй като съм от тези, дето си нямат село ми е безкрайно любопитно да „съм на село“, пък било то и за ден, при приятели

село Скравена не навява позитивни асоциации за хората от моето поколение и по-старите, които помнят, че там е имало женски лагер – може би на много днешни младежи това звучи като да е имало училищен лагер, но истината е съвсем друга, просто я забравихме – че след 9-ти септември доста време са съществували т.нар. лагери, в които са били изпращани, заточавани, малтретирани, избирани интелектуалци, търговци, всеки, с повече ум или пари, който не е отговарял на тогава комунистическите идеали; моят дядо е бил в лагера в Ловеч и после другаде; а Скравена се слави с каменната кариера, при която е имало женски лагер …

днес мястото е забравило за кървавата си история и ако човек се отърси от нея намира селото и околността за изключително привлекателни; особено в началото на пролетта, когато всичко е в свежо зелено, с нацъфтели дървета и цветя!


конната база Здравец

Томи язди кобилата Лизи

миналата година писах подробно за Скравена, манастира Свети Николай, конната база Здравец. Допълвам, че мястото за хапване в околността е Рибен бар Кики, в който има всякаква прясна риба, приготвена вкусно и макар и малко бавно – чакането си заслужава.

година по-късно продължавам да наричам това място Скравена „земен рай“ и да го препоръчвам на всеки, който има или няма път натам

дупките и кучетата на София

родена съм тук и София си я харесвам

е, с изключение на някои подробности, но като експерт по пукането на гуми из столични улици и виден познавач на дупките навсякъде из града (трудно подминавам някоя, без да я удостоя с внимание) не мога да отмина факта, че пролетно време София направо цъфва и дупките й стават колосални, грандиозни, умопомрачителни! мисля, че столичните дупки са уникални и правят градът ни още по-уникален! кого да виним – майката природа или г-н Кмета или фирмите, дето се грижат за пътищата … от най-фрапатните случаи в последните дни е огромната зейнала яма на бул България, запълнена с огромен клон, цъфнал и отчупен и поставен някой да не се затрие …

кучетата, бездомните, са другият наболял въпрос и макар по мои наблюдения да намаляха леко в последните години – пак са много; днес на сайта на Столична община откривам, че е приета „Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2008-2011 г.“ – линк към pdf тук