от предните няколко поста се вижда, че част от лятната ваканция споделихме с Родопите
когато бях малка баща ми ни водеще тук, в едни малки села, по-скоро временни села, в които помаците се изнасят да живеят през лятото високо в планината, за да пасат животните си – девствена природа, красота неземна, свежест изсипана из безкрайни поляни по хълмове и гори, къщички накацали тук-там, реки, работливи хора, с пъстри дрехи и потъмнели, обримчени от дълбоки резки лица, гостоприемни, чисти, вкусни гозби, бели къщи, градини пълни с цветя дори в най-закътаните махали – такива ги висях Родопите и днес или поне частта им около Смолян и на юг до границата.

навсякъде – българският трибагреник и знамето на ЕС – дори и в последната махала преди границата или високо в планината – получили са не малко подкрепа от там – пътищата са в много добро състояние, хората са обучени в еко туризъм и към естествената им гостоприемност е придадена още една доза по-добра организация, акцент върху иначе малки неща, които са интересни на туристите, брошури, надписи и табели, които улесняват и насочват. с една дума – успешен селски туризъм в действие

това се случва в последните 5-6 години, но хората усещат, че е правилната посока и продължават да работят, не спират – наистина са неуморни. денят тук започва призори с доенето на кравите и завършва късно вечерта, когато гостите, предимно от София, по-малко от Варна и други градове, понякога и чужденци – добре нахранени и напити се отправят за сън

въпреки че нещата изглеждат добре, хората са приветливи, усмихнато поздравяват и като цяло има живец тук, учениците в първи клас тази година в село Арда ще са само трима, събрани от околните села, а когато дойде редът им за втори клас ще пътуват до Смолян, на около 30 километра от домовете им

за радост тук няма хотели, а приемът става в селски същи, в които те гледат като при баба. всяка съща носи името на стопаните си. всяка къща има свой сайт и повечето предоставят безплатен безжичен Интернет (за разлика от големите хотели къде ли не)

радостно е всичко това. искрено браво на родопчани!

след милия носталгичен надпис от Широка Лъка ето и модерните надписи за чистота от Родопите – навсякъде са
тук наистина е учудващо чисто, в сравнение с почти всяко друго място на България и разбирам, че искат да си им остане чисто, просто времената са модерните и другарският призив за чистота е заменен с остър императивен тон и финансови измерения (силно драматизъм привнасят и трите удивителнив края, не една, не две а три!!!)

надписите са нови, предполагам финансирани от някоя програма (както почти всичко наоколо), а на места са с глоба 00 лв., но не успях да ги снимам в тази им версия

това са майстори, които по проект на ФАР правят по-достъпни останките от Момчиловата крепост (в Родопите) и строят малка приемна в основата на хълма
те поискаха да ги снимам и „пусна снимката им по телевизията или Интернет“ и ето – изпълнявам желанието им!

от самата крепост не е останало много, но природата наоколо е великолепна и от високото се вижда надалеч надалеч

още за Момчиловата крепост + снимки има тук

от този надпис ме подгони носталгията: „Чистотата може да се поддържа само с общи усилия на всички граждани“ – Широка Лъка, август 2008

тези дни откриваме едно скътано далече далече от София. място, почти на края на картата на България, в централни Родопи – село Арда
няма да съм патетична, само няколко щриха – мястото е прекрасно – божествена природа, хората – гостоприемни и добри, по разни програми са получени средства за еко туризъм и „опазване на биологичното, човешко, културно“ и всякакво разнообразие, пътищата – все едно не родни, храната – превъзходна, а на всичкото отгоре – в селската къща за гости има Интернет – безжичен и безплатен!