след моите малки стъпки в посока еко от 2007-ма едно и две и темата за бедността от 2008-ма тук днес отново е денят за действие на блогърите или Blog Action Day. темата – климатичните промени

извеждане на вредните газове от земната атмосфера с огромни тръби, „извозването“ им в Космоса – ето как моят осем годишен син вижда едно от решенията на Глобалното затопляне. тази идея не е включена още в сайта Деца срещу Глобалното затопляне, но все пак фактът, че децата вече мислят по темата си заслужава

ето още малко факти, над които си струва да се замислим:

– най-големите „замърсители“ са доставянето на енергия (26%), транспорта (13%), индустрията (19%), земеделието (14%)

– покачването на средното морско ниво в момента е около 3 мм за година

– от 1979 до сега се е стопил повече от 20% от леда на Северния полюс

още много факти за промените в климата има тук

освен фактите – трябват и действия. какво да направим ли? най-малкото – да посадим поне едно дърво днес, тази седмица, тази година (симпатична евро инициатива за повече дървета е www.clickatree.europa.eu) или да поговорим с хората около нас, които още не са наясно с проблемите, произтичащи от климатичните промени (друга евро инициатива е www.fightclimatechange.eu)

мисля, че световната икономическа криза влияе благоприятно и подпомага по естествен начин борбара с климатичните промени

мисля също, че в България се знае, говори и действа малко (извън активните онлайн потребители). за жалост. прекалено сме вторачени в малките си проблеми на сиво ежедневие и изпускаме голямата картина. факт.

е, днес е Blog Action Day – планирай зелен ден или уикенд – защо не с почистване на пространството пред блока, засаждане на дръвчета (сега е правилния сезон и време, за да се хванат) или просто поговори с някого по темата, сподели го в блога си, в twitter или fb и ще си помогнал. поне малко.

започна новата учебна година

бърза справка с реалността показа следните (може би любопитни) факти:

– facebook – преди 1 година 25% от студентите в курса ми имаха регистрация, днес – 99%

– пощи – преди 2 години едва 4-5 души от 50 имаха поща в gmail, днес 50% gmail и около 50% в abv.bg, единици в mail.bg, yahoo и hotmail

– пазарували в Интернет – около 15% преди година, около 30% днес

е, днес се оказва ден на усмивката World Smile Day – чества се точно от 10 години по идея на американския художник на реклами Харви Бол, създал през 1963 жълтото усмихнато личице, днес ежедневно с нас къде ли не

по някои стандарти имам имен ден затова решавам да почерпя с малко усмихнати мъдрости от новата ни книга за оптимизма с Борис Минчев – Законите на Мърфи наопаки 4, по която работим в момента:

„Усмивката е път към хората“

„Не отваряй магазин ако не обичаш да се усмихваш“ /китайска поговорка/

„Всяка усмивка е покана да отвърнеш със същото“

е, усмихвайте се, поне днес

Гарбово също отбелязва световният ден на усмивката

предполагам всички, които са се включили в инициативата предните години са получили поканата

блогърите ставаме все по-влиятелни, не всеки от нас поотделно, а заедно
а ето начин в един ден да покажем силата си и изкажем мнението си по важните за планетата ни въпроси

денят е 15-ти октомври и се нарича Blog Action Day

изберете своята кауза и я подкрепете www.blogactionday.org

малцина у нас знаят, но днес е One Web Day – денят на Уеб
(дори май Българска Уеб Асоциация не го знае … )

чества се от три години по света и у нас, като тук основно го движи Вени Марковски (и Интернет общество България), а ние с Гори двете помагаме от първото издание насам
предната година например стартирахме инициатива за даряване на компютри на домовете за възрастни хора
та ако ви се намира непотребен, но работещ компютър, дарете го, вместо да събира прах в дома ви или в офиса – на възрастни хора, на деца от някой дом или на някой незрящ човек – със сигурност ще са ви благодарни и ще направите едно добро дело

е, честит ни ден на Уеб пространството – One Web Day!

днес слушах репортаж за село Завой
станало убийство, бивш военен застрелял човек от ромски произход, който нахлувал многократно в имотите му и крадял
хората от селото споделяха, че всички били потърпевши, а ромската тумба твърдеше, че нямат доказателства, за тези кражби
селският полицай бе обвинен от едните, че наема другите да му работят и с това си затваря очите за тези кражби и злодеяния
шефът му на областно ниво каза, че само няколко жалби от граждани били подадени …

имаме малка вила в покрайнините на София, в която няма нищо луксозно; всяка година е обирана, но тази година имаме рекорд – в рамките само на 3 месеца – 3 пъти разбивана и влизано:
– първия път подадох жалба в МВР – откраднати стар телевизор неработещ, готварска печка, килим, градинарски инструменти, китайско радио от 5 лева;
– втория път не ходих до МВР – откраднати старо яке, тенджери и посуди, котлонче, кафеварка, инструменти;
– третият път също не ходих до МВР – откраднати олио, оцет, захар, чаршафи.
то не остана нищо повече за крадене, а те влизат ли влизат

междувременно ме извикаха в МВР да дам повторно (след като първия път бях дала вече доста подробно такива, в т.ч. с цени на задигнатите предмети, техните марки и година на придобиване) показания по първата жалба – попитах разследващата дама има ли смисъл да се подават тези жалби, а тя откровено си каза – не, няма шанс крадците да се хранат, а подобни кражби са ежедневие и нещо нормално …

е, ясно е, няма доверие в МВР дори на толкова ниско кокошкарско ниво
както остава за горните етажи и на престъпността и на властта …

покрай темата за оптимизма се роди и конкурса за деца – отпимисти в Az-deteto.com
както винаги има много какво да се научи от детската мъдрост
споделям едно от нещата, което много ме впечатли

„Здравейте, казвам се Василена, на 10 години от град Дупница. В моето стихотворение се споменава за това , че може да се живее и с болестта диабет. За да не се чудите, ще ви улесня – имам диабет от близо три години, но не се отчайвам и вярвам, че ще намери лек. Ето и моето кратко стихотворение:

Аз съм оптимист!
Много сладко и тестено
за мен е забранено.
С диабет съм, но се справям
и въобще не се притеснявам.
Ще се справя – всичко е наред
и вървя аз все напред.
С манекенската диета
побеждавам диабета.
Вярвам, че ще се намери лечение едно
и всеки ден повтарям си дано-дано!

С поздрав Василена“