писмо до Дядо Коледа 09

diado_koledaможе да изглежда скандално рано, но в последните дни толкова писма запристигаха при нас за към Дядо Коледа, че екипът ни не смогваше да препраща и затова решихме да стартираме по-рано възможността децата да изпращат желанията си онлайн

и ето, от днес Дядо Коледа приема детските желания по традиция от Az-deteto.com

едно от първите изпратени писма е настина трогателно и се моля не само Дядо Коледа, но и родителите на това дете да четат из нета – Паолина Йончева пише: „Mili dqdo koleda, az iskam samo mama i tati da se saberat i da zajivem spokoino“

Градски четения 3 – различни езици

pa250017

четох разговора между лисицата и Малкия принц, когато си говорят за опитомяването

pa250011

въпроси от Томи напът за НДК: „а защо да се чете на глас?“ и „а ти защо само не слушаш, ами и ще четеш?“

pa250034

снимките са странни, но крият чар и са заредени с ентусиазма на Томи, който другият път иска и той да чете, а не само да снима

значи чакаме 4.

писъци в нищото

писъци, които те карат да настръхнеш, по-страшни от тези във филмите на Хичкок. по-страшни, защото са истински. домът е за деца с умствена изостаналост и е в непосредствена близост до дипломатически клуб, в който богаташите на града ни играят тенис. децата от дома са невидими, въпреки писъците. те не съществуват – нито за играещите в съседство и тънещи в лукс, нито за никой друг. домът е в Горна баня, от добрите квартали на София и въпреки това е сякаш на края на света. няколко пъти съм ходила, за да оставя дарения. един път са ме пуснали да вляза. от тогава са спомените за писъците – още ги чувам. коридори, вървим с директорката, вратите на стаите са плътно затворени, писък, тя поглежда встрани, все едно нищо не се случва, после още и още посъци, тя забързва, оглеждам се объркано, всички врати са затворени, но една е леко притворена и … да, „по-тежките случаи“ са вързани за леглата с бинт… персоналът е изключително малко за толкова деца със специални нужи. основното, от което имат нужда, споделя директорката, са памперси, защото отпусканите не достигат и тогава …

ето тези спомени ме върхлетяха докато изчитах първите редове от материала „Бунища за забравени хора“ на Яна Тавание, публикуван в Дневник, за „институциите“ за възрастни у нас, в Румъния и Сърбия. скоро закрихме Могилино и според някои – решихме проблема. но бунищата за хора продължават да съществуват и нищо, нищо, нищо не се е променило с десетилетия. унизително. невъзможно. до кога?!

за опазване горите в България

pa110047

тъй като сами не успяваме да видим проблемите си, камо ли да ги решим – нужна е помощ отвън и ето WWF се захващат с нашите гори с кампанията си стартиала тези дни

според 73,6 % от българите изсичането и унищожаването на горите е най-сериозният проблем на българската природа и околна среда. 77,3 % пък заявяват, че държавата не прави достатъчно за опазването на българските гори от изчезване

една бърза разходка из Витоша, например, ще покаже, че нищо че държавата не прави достатъчно да опази горите ние, хората правим повече от достатъчно, за да ги унищожим … но да се върнем на кампанията

„започва национална петиция, която ще бъде внесена в Народното събрание и Министерски съвет. Петицията ще настоява за промени в Закона за горите, които да ограничават корупцията и незаконните сечи, за сертифицане на горите в България по международната система FSC, приета в над 90 държави, за опазване на най-старите естествени гори, които сега не са защитени.

кампанията има за цел да промени нагласите, че гората е само източник на дървесина, след като тя опазва водата, която пием, пречиства въздуха, спира ерозията и свлачищата, дава убежище на 43 световно застрашени вида растения и животни, ограничава промените в климата, а също така е източник на вода, въздух, дом за много редки растения и животни и място за отдих и почивка.

Всеки желаещ да се включи в петицията може да го направи на www.wwf.bg . В следващите две седмици подписи за петицията ще се събират и на хартия на няколко места в центъра на София.“

е, както се вижда и от снимката – надежда има.

Blog Action Day 2009

bad-300-250след моите малки стъпки в посока еко от 2007-ма едно и две и темата за бедността от 2008-ма тук днес отново е денят за действие на блогърите или Blog Action Day. темата – климатичните промени

извеждане на вредните газове от земната атмосфера с огромни тръби, „извозването“ им в Космоса – ето как моят осем годишен син вижда едно от решенията на Глобалното затопляне. тази идея не е включена още в сайта Деца срещу Глобалното затопляне, но все пак фактът, че децата вече мислят по темата си заслужава

ето още малко факти, над които си струва да се замислим:

най-големите „замърсители“ са доставянето на енергия (26%), транспорта (13%), индустрията (19%), земеделието (14%)

покачването на средното морско ниво в момента е около 3 мм за година

– от 1979 до сега се е стопил повече от 20% от леда на Северния полюс

още много факти за промените в климата има тук

освен фактите – трябват и действия. какво да направим ли? най-малкото – да посадим поне едно дърво днес, тази седмица, тази година (симпатична евро инициатива за повече дървета е www.clickatree.europa.eu) или да поговорим с хората около нас, които още не са наясно с проблемите, произтичащи от климатичните промени (друга евро инициатива е www.fightclimatechange.eu)

мисля, че световната икономическа криза влияе благоприятно и подпомага по естествен начин борбара с климатичните промени

мисля също, че в България се знае, говори и действа малко (извън активните онлайн потребители). за жалост. прекалено сме вторачени в малките си проблеми на сиво ежедневие и изпускаме голямата картина. факт.

е, днес е Blog Action Dayпланирай зелен ден или уикенд – защо не с почистване на пространството пред блока, засаждане на дръвчета (сега е правилния сезон и време, за да се хванат) или просто поговори с някого по темата, сподели го в блога си, в twitter или fb и ще си помогнал. поне малко.

съдбата на една защитена костенурка

pa080005

съдбата на тази симпатична, не много стара, но доста изстрадала костенурка бе в наши ръце в последните няколко дена и историята й заслужи поста с безразличието на различни инстанции към живота на този представител на защитен от закона животински вид

костенурката се оказа пред нашия дом, може би избягала отнякъде, търсеща къде да се зазими, за жалост трудна задача в „големия“ град. прибрахме я от пътя, за да не я сгази кола и потърсихме в нета инфо за нея. така разбрахме, че е защитен вид и с това ставаме автоматично в нарушение на законите с факта, че я държим у дома. така или иначе нямахме намерение да я задържаме, а да намерим най-доброто за нея място. междувременно децата й се радваха и я наблюдаваха, а и научиха доста неща за костенурките. както и да е – попаднахме на сайта за опазване на сухоземните костенурки в България, към Българското дружество за защита на птиците.предполагам това е доброволческа организация и затова последните новини са от преди година, на мейла, който написахме никой не отговори, както и на посочените телефони за контакт в София. затова се обадихме на телефоните за Пловдив. получихме инфо, че можем а/ да занесем костенурката в зоопарка, за да получи тя там адекватна грижа или б/ да я занесем и пуснем в гората. разбрахме също, че е добре да побързаме, защото именно сега е времето, в което костенурките се зазимяват, закопавайки се в земята, за да презимуват. избрахме вариант а/ – зоопарка, защото видимо костенурката изглеждаше доста не добре и може би имаше нужда от специална грижа. но в софийския зоопарк се оказа не толкова лесно да оставиш животно и в крайна сметка си върнахме костенурката у дома. преминахме към вариант б/ изчетохме къде е добре да я оставим, далеч от хората, доколкото това може да се случи в доста пренаселените ни вече планини около София – оставихме я на южен склон, далеч от шосета, пътеки и хорски очи. дано да оцелее костенурката ни. и дано има повече инфо кой и как освен закона защитава защитените видове у нас, че други в подобна ситуация да не я предпочетат на супа.

студентите наесен с песен

започна новата учебна година

бърза справка с реалността показа следните (може би любопитни) факти:

– facebook – преди 1 година 25% от студентите в курса ми имаха регистрация, днес – 99%

– пощи – преди 2 години едва 4-5 души от 50 имаха поща в gmail, днес 50% gmail и около 50% в abv.bg, единици в mail.bg, yahoo и hotmail

– пазарували в Интернет – около 15% преди година, около 30% днес

усмихни се, днес е световният ден на усмивката!

е, днес се оказва ден на усмивката World Smile Day – чества се точно от 10 години по идея на американския художник на реклами Харви Бол, създал през 1963 жълтото усмихнато личице, днес ежедневно с нас къде ли не 🙂

по някои стандарти имам имен ден 🙂 затова решавам да почерпя с малко усмихнати мъдрости от новата ни книга за оптимизма с Борис Минчев – Законите на Мърфи наопаки 4, по която работим в момента:

„Усмивката е път към хората“

„Не отваряй магазин ако не обичаш да се усмихваш“ /китайска поговорка/

„Всяка усмивка е покана да отвърнеш със същото“

е, усмихвайте се, поне днес 🙂

Гарбово също отбелязва световният ден на усмивката

покана за Blog Action Day – 15 октомври

bad-300-250предполагам всички, които са се включили в инициативата предните години са получили поканата

блогърите ставаме все по-влиятелни, не всеки от нас поотделно, а заедно
а ето начин в един ден да покажем силата си и изкажем мнението си по важните за планетата ни въпроси

денят е 15-ти октомври и се нарича Blog Action Day

изберете своята кауза и я подкрепете www.blogactionday.org

One Web Day – денят на Уеб

малцина у нас знаят, но днес е One Web Day – денят на Уеб
(дори май Българска Уеб Асоциация не го знае … )

чества се от три години по света и у нас, като тук основно го движи Вени Марковски (и Интернет общество България), а ние с Гори двете помагаме от първото издание насам
предната година например стартирахме инициатива за даряване на компютри на домовете за възрастни хора
та ако ви се намира непотребен, но работещ компютър, дарете го, вместо да събира прах в дома ви или в офиса – на възрастни хора, на деца от някой дом или на някой незрящ човек – със сигурност ще са ви благодарни и ще направите едно добро дело

е, честит ни ден на Уеб пространството – One Web Day!