купих си тази книга заради заглавието, прекрасната корица (наистина е много добра) и издателството (харесва ми изборът на съвременни автори на Манол, Жанет 45). не я бързах и я изчетох лежерно Неохотният фундаменталист на Мохсин Хамид.

вероятно всички влюбени в Америка няма да харесат книгата. защото малко или много тук бляскавостта е допълнена от груби детайли, които иначе остават на много заден план. да, в очите на всички нас, живеещи от американска гледна точка в „по-бедни държави“ Америка е страната на мечтите. но ако се замислим малко и излезем от клишетата можем да видим, че не всичко е еднозначно

„Америка я е грижа единствено как изглежда отвън. Като общество, вие не желаехте да разсъждавате над общата болка, която ви свързваше с вашите нападатели. Вие потърсихте убежище в измислиците за собствената си значимост, повярвахте в илюзията за собственото си превъзходство …“

мда, колко лесно се превръщаме доброволно в еничари. и дори мечтаем децата ни да са такива …

в допълнение научих доста за Пакистан. книгата бе повод да се поразтърся и полюбопитствам още за тази страна със 165 милиона население

хареса ми.

аз съм неохотен фундаменталист.

веселяшка, модерна, забавна, цялата в едно изречение – такава е Уроци по танци за възрастни и напреднали на Бохумил Храба. книгата е симпатична и усмихва

„най-добре ще е хората от цял свят да се разберат и да спрат да правят деца , отивате на екскурзия и не можете се размина от народ, да се въведат удръжки от заплатата, за едно дете петдесет крони, за второ още сто, за трето – триста, за пет деца – половин заплата и тояги на голо насред площада, така времената ще станат отново такива, че да можем да ходим с красавиците в горатав гората и да отдаваме дължимото на европейския Ренесанс без притеснения“

„а Либушка извика Господи, боже мой, аз се засмях и викам ама аз не съм Господ, само господин … това я разсмя … така ми отвори път към ново приключение и аз отново бях господар на положението“

още за Уроците и Храбал има в Kafene.bg

обратното на реалност е утопия. обратното на утопия е антиутопия.

струва ми се, че поне веднъж годишно е здравословно да се прочита по една подобна книга. за 2012-та с калокаин и тихото слънце ми станаха две. но не ми бяха в повече.

интересното е, че калокаин предшества 1984-та на Оруел. написана е след като шведката Карин Бойе в била в Съветския съюз през 1928 година и след това в Берлин. първото издание на книгата е от 1940-та, но и днес романът звучи изключително актуално.

в калокаин се разказва за Световната държава, която граничи с други подобни държави. хората живеят под земята и всичко е в името и за благото на Държавата, а индивидът е изцяло заличен. както във всяко друго подобно място всичко е под контрол, а калокаинът дава на Държавата контрол и върху човешките мисли. въпреки всичко надежда има …

„не всички са достатъчно честни, за да чуят честните думи, това е тъжното …

между двама души може да има мост, стига да е доброволен – стига да е даден като дар и приет като дар …

искаше ми се да вярвам, че в хората има зелена дълбина, море от неосквернена сила за растеж, която стопява всички мъртви остатъци, лекува и твори във вечността … но не съм я виждал. това, което знам е, че болни родители и болни учители отгледжат още по-болни деца, докато болестта се превърне в норма, а здравото в ужасяваща гледка. самотните раждат още по-самотни деца, изплашените – още по-изплашени.

аз съм винтче в машината. същество, на което са отнели живота. … все пак съм жив – въпреки всичко, което са ми отнели – и сега знам, че това, което съм, ще поеме нанякъде.“

книгата ми хареса. поздравления и за превода и за корицата.

още за калокаин – в Kafene.bg

по традиция последния пост за годината завършвам с цитат от книгата, която чета в момента. калокаин на Карин Бойе

„Предполагам, че е уместно да се използва думата „любов“, когато хората насред отчаянието все пак се държат здраво един за друг, сякаш въпреки всичко може да стане чудо – тогава самото мъчение придобива един вид собствена стойност и се превръща в свидетелство, че двамата имат поне едно общо: очакването на нещо, което не съществува.“

последно за 2011 – Калин Терзийски
последно за 2010
последно за 2009 – Айн Ранд
последно за 2008 – Мураками

харесва ми да срещам хора, чиито професии не изискват, не са свързани пряко с четене, а повечето от колегите им не четат художествена литература. ще разкажа за Йорданка и за Марто, които срещнах на различни места и ме впечатлиха с това, че обичат да четат.

Йорданка.

Йорданка е малко над 40 и работи като касиер в банка. и харесва четенето. чете различни неща. в момента чете 1Q84 на Мураками.

Мартин.

Марто е много добър фитнес инструктор. малко под 30. в свободното си време чете. обича фентъзи и не подхваща нова книга, докато не приключи предната.

искам да срещна още такива хора. вероятно и ти познаваш – запознай ни или ми кажи за тях 🙂

кКравата е самотно животно на Давид Албахарие книга-бижу.

разказите са кратки, много кратки. понякога само в едно изречение от няколко думи.

„По някое време всички разкази стават еднакви, заявява разказвачът, и до последния отвеждат на едно и също място. Умението е в това, продължава разказвачът, да накараш слушателя или читателя да си мисли, че разказът, който слуша или чете в момента, все пак е по-различен от останалите. Значи разказването е вид заблуждаване, заключава разказвачът, тоест разказът е лъжа.“

ако не знаете как да четете къси разкази – Давид Албахарие разказва тук

минимализмът е новото (е, не чак толкова ново) голямо нещо. а кравата е самотно животно си е чудно приключение в малко думи с много смисъл между тях.

един от подаръците от Дядо Коледа тази година бе тази книга. ако харесваш Туве Янсон за деца (да, за Муминтрол и компания) вероятно ще ти е любопитно да прочетеш тези 12-тина разказа в сборника Пътуване с лек багаж

спокойно неспокойни, нежни и въпреки това сериозни, деликатни и мъдри разкази. една обичана Туве Янсон в един обикновено необикновен свят, след който човек иска още

тази седмица се изтъркули едно важно за нас с Поли Козарова събитие – излизането от печат и представянето на новата ни книга – Основи за успешния бизнес тук и сега

представянето бе в M-tel Experience Store в приятелски кръг, премина лежерно, с доста позитивизъм и пожелания за успехи на книгата, разбира се

благодарим с Поли на всички, които ни уважиха и дойдоха! благодарим на всички приятели-блогъри, които писаха за книгата и я представиха! благодарим и на всички, които ще си купят книгата и се надяваме да ги вдъхновим да започнат свой бизнес или да приложат предприемачески дух във всичко, с което се захващат!

тук съм с нашите редактори – Вики Лазова и Светла Минева

Господин Левон Хампарцумян представи книгата и сподели виждането ни, че България има нужда от предприемачески дух, а за да е успешен трябва позитивно мислене, труд и хъс

ето ни и с Жоро от Библиотеката – Рицар на книгата

на снимките липсва Поли, която по здравословни причини отсъстваше, но бе духом с нас, а този празник бе наш, общ. и само началото на още много проекти, свързани с предприемачеството!

кампанията продължава

събираме средства до 20-ти декември, когато ще отворим касичката, поставена от два месеца в Детски отдел на Столична библиотека

но двама дарители днес ми съобщиха добри новини и бързам да ги споделя!

Фондация „Помощ за благотворителността в България“ на рождения си ден вместо подаръци събираха дарения за нашата кауза! и даряват 800 лева на Детски отдел на Столична библиотека!!! благодарим им!

Светослав Димов и Speed Dating за четящи хора даряват 100 лева на Детски отдел на Столична библиотека!!! благодарим им!

Валентина Миланова дари 40 детски книги на български и английски език!!! благодарим!

колко сме събрали в касичката ще кажем на 20-ти, когато ще я отворим!

ако минаваш покрай Славейков – отбий се и дари дори и лев-два. а ако си в чужбина – купи детска книжка на английски, немски, френски, руски, който и да е друг език и я изпрати на Славейков 4, Столична библиотека. всички книги са добре дошли!

още за инициативата ще пиша скоро, а допълнително инфо има тук в Kafene.bg

след първата и втората част, излишно е да казвам, че я очаквах с голямо нетърпение и я изгълтах за два дена. уау.

както се и очакваше, в края нашите герои се измъкнаха от 1Q84-та и заживяха вероятно щастливо, в очакване на своето бебе. но колкото и монотонна да изглежда от една страна историята (все пак от средата на втората част Аомаме стои почти до края само в апартамента си и не излиза) – динамична е, наситена, изпълваща. и може би доста женска (май и други считат Мураками за женски автор). това с човечетата си остана загадка. вероятно ще научим повече за тях в четвърта част. но тържеството на любовта над самотата си е класика, която оправдава всички лупинги на писателското въображение.

трилогията ми хареса много. чакам още Мураками. мерси на Колибри.