През юли водих обучение на група свежи, готини и мислещи, действени учителки от Ихтиман. Работихме по темата за мултикултурността и комуникациите, приобщаването, разбирането, общуването с различни деца и техните родители в училище и извън.

С тези мили хора съставихме списък с идеи, които мислим, че може да са полезни и на други хора при работата си с различни, нови, интересни хора, които следва да се приобщят, подслонят, подкрепят. Това е своеобразна пътна карта, която силно вярваме може да е от полза.

Работили сме с идеята, че приобщаваме деца, семейство мигранти, но може да се отнесе към всяка друга група хора.

Пътна карта

Идеи за приобщаване и подкрепа на нови деца в класа

Работа с класа

Видео урок за различните деца и дискусия, беседа след него.

Парти – посрещане на новото дете + подаръци, от децата за него.

Самото дете, с подкрепата на учителя, да разкаже за своята култура, традиции, интересни неща.

Ателие – храната при различните култури.

От класа да се избере / доброволец – ментор за новото дете – в училище и извън.

Като подготовка – класът да прочете заедно и да си припомни ключови моменти от „Пипи Дългото Чорапче“, други филми и книги за деца далеч от дома, без родители, спрямо ситуацията.

Работа с училището

Среща с учители, родители и ученици с покана за лични предложения от всички за по-доброто посрещане на новото дете.

Лидерите (неформални) да подпомогнат интеграцията на семейството в общността.

Лагер за децата, заедно с новото дете, на палатки, за да си помагат и в трудностите да се сплотят.

Презентация за миграцията и преживяванията на мигрантите пред родители и учители.

Парти с напитки за деца и родители при посрещане на семейството.

Още идеи

Работа със самото дете / семейството, подготовка за училище.

Да се има предвид езиковата бариера, начин за превод. Игрите помагат за това.

Екипна работа с различни култури, споделяне.

Грижата и помощта да са не само за детето, а за цялото семейство.

––

По тези идеи работиха:

Йорданка Герина

Румяна Илова

Албена Стоименова

Нели Стоянова

Лидия Ценева

Мария Зубева

Стела Цветанова

Десислава Гъдева

Елизабет Бегунова

Надежда Василева

Десислава Фетфаджиева

Представям ви усмихнатата Ваня Кирицова и втория й роман – Яна Шарана 2.0 – астрологична тактика за уморени мениджъри. Защото романът й ме усмихна. Защото се радвам, че познавам сърдечни творци. И защото с усмивка дори сложните житейски / мениджърски ситуации се решават една идея по-лесно. Смело момиче е Ваня. Запознавам ви с нея 🙂

Как се случи Ваня да се срещне с Яна Шарана?
С Яна Шарана се срещнахме преди 15 години на страниците на блога ми sharanite.com. Тогава и двете търсехме любовта – аз в моя свят, тя в нейния. Яна си въобразяваше, че е русалка, но аз като един реалист, й обясних, че е Шаран. При това Шаран, който е налапал въдицата на една невъзможна и банална любовна ситуация. Тъй като Яна все пак е героиня и плод на моето въображение, бързо постигнахме съгласие за името. След това, докато историята се развързваше успоредно в двата ни свята, просто се опитвахме да си помогнем взаимно. Тя ме учеше как да приемам трудните любовни ситуации, аз й помагах да стигне до развръзката на нейната история.

Аз и Яна сме много различни. Аз съм сериозна, отговорна и практична, а според семейството ми дори нямам чувство за хумор. Или ако евентуално имам, то хуморът ми бил неразбираем. Яна притежава лекота и се надсмива над сериозните неща, най-вече над себе си. Тя е драматична по един забавен начин. Там където аз спирам, тя се тръшва няколко пъти (но качествено) и продължава напред към следващото си приключение.

Може да се каже, че Яна Шарана е мое алтернативно „аз“, което се проявява само върху белия лист, има свой собствен живот и свой прочит на събития и ситуации, които аз съм преживяла.

Модерното писане, разчупената форма или модерното четене – как се изгражда, създава един съвременен роман през твоите очи?

Смятам, че писането на романи е мистериозно и магично преживяване. Поне при мен нещата не се получават с планиране, обмисляне и предварителни идеи за форма, съдържание или жанр. Сядам пред листа и чакам да разбера какво иска или е готово да „излезе“ наяве. Ако уловя пулса на историята, мога да я следвам с часове. Да усещам пулса на живота, който преминава през мен – тук и сега, такъв какъвто е, с цялата палитра от емоции, не всички от които приятни. Не ми се налага да търся идеи, защото и в най-обикновените неща, като вечеря със семейството или проблеми с шефа, има скрит смисъл, има магични елементи, стига да се вгледаш под повърхността. Не ми се налага да спазвам правила, защото целият смисъл на писането за мен е да усетя и преживея свободата на мислите и емоциите, които танцуват своя собствена танц. В работата си – автор техническа документация – спазваме много правила. Минималистично писане, структурирано писане и т.н. Когато пиша за удоволствие, просто флиртувам с формите и изчаквам да разбера коя ще ме покани на танц. Ако е писмо – добре, ако е драматична сцена – още по-добре, ако са само няколко думи с различен шрифт… Хм, минимализмът се е промъкнал и в прозата ми.

Цялото ми ежедневие е разчупено, на фрагменти – дигитално, а не аналогово. Предполагам много съвременни хора имат подобно преживяване. Неочаквани прекъсвания, бързане, скачане от една реалност в друга, преминаване през различни слоеве, цветове, светове – от готварската печка, през някой-друг спомен от соц детството, до виртуалната конферентна зала, или до някоя друга държава… За да се получи роман, трябва да се забави темпото, да се подредят фрагментите, да се навържат един за друг, така че съ-времието, в което живеем, да придобие последователност, цялост. Но все пак да останат фрагменти, парчета смисъл, които да могат да съществуват сами за себе си – защото забързаните читатели нямат време да четат дълго, продължително или много задълбочено. Нещо в техния живот може да ги прекъсне, да ги дръпне и да ги отвлече от историята.

А струва ми се с цялото това забързване на пулса на съвремието, дългите описания и лиричните отклонения, отпадат или се трансформират.

Как си представяш читателите на романа Яна Шарана 2.0?

Представям си динамични и мислещи хора, със забързано работно-семейно ежедневие, които не са забравили мечтите си. Може би някои ще са забързани, други уморени, а трети развеселени от заглавието, в което има закачка и несъвместимост на понятия от различни…светове. С други думи хора, които също като мен не са готови да се впишат в само една определена категория. Но са готови да се посмеят, включително и над себе си. Забавно е, че някои от читателите, които ми писаха след като са прочели романа, се подписват с „Шарана“ добавено към името им под съобщението: Илиана Шарана, Мариана Шарана, Димчо Шарана… Мисля, че сме много 😊 И сме шарени.

Очаквам сред читателите ми да има и такива, които вече са прочели първия ми роман „Писма от тигана. Астрологична любовна тактика на Яна Шарана“ и искат да разберат какво се е случило с героинята 12 години по-късно. А също, представям си читателите на „Яна Шарана 2.0“ със слушалки и телефон или таблет в ръка. Затова в момента подготвям издаване на романа като аудио и електронна книга.

Какво предстои за Ваня и ще има ли още приключения Яна?

На този етап най-важното за мен е да подкрепя себе си и да имам истински творчески живот. Все още не знам как точно би изглеждал и се надявам живота сам да ме изненада. Може би звучи странно, защото все пак съм успяла да напиша два романа, но и двата са се появили като пориви, родени от сериозно търсене след още по-сериозно изгубване. След издаването на първия си роман се „самоблокирах“ в работата си като мениджър, в каузата на професията „автор техническа документация“, в ролята си на майка и съпруга. Яна Шарана ме извика обратно – връчи ми призовка, така да се каже. Показа ми колко е забавно да твориш, колко радост носи процеса на създаване на истории, и ми припомни, че грижата за другите не означава да не се грижим собствените си мечти, потенциал и таланти.

Давам си сметка, че неусетно и с много добри причини, самите ние слагаме граница и разделяме творческия си живот от професионалния живот. Какво пък би станало, ако си позволим да изградим мост между тях – какъв би бил този чуден мост, който може да свърже бизнеса с приказното, с поезията или с астрологията. Към обученията и консултирането в областта на техническите комуникации добавих и обучения за бизнес разказвачи. Отзивите бяха много положителни, затова създадох уеб страницата www.vanyastories.com и продължавам да търся правилната форма и материал за изграждането на тези специални мостове.

Надявам се да имам още приключения с Яна – тя може да е малко вятърничава, но пък на мен това ми харесва. През септември месец предстои представяне на романа, което планирам да направя заедно с playback театър „Тук и сега“. На мен самата ми е любопитно какъв нов роман ще се появи в мен и дали Яна отново ще бъде главен герой. Сигурна съм, че и да не е, няма да е сърдита или обидена, а просто ще има подходящ коментар, като например “Чудесно, че отново си решила да сменяш жанра. И твоят драматизъм понякога ми идва в повече. А онези, които само се месят – говорещите планети – тях можеш да си ги вземеш. Няма да ми липсват.“

Яна Шарана 2.0 е забавен, игрив и неусетно четящ се роман „за уморени мениджъри“, в който Яна преминава през много малки и големи предизвикателства на съвременния човек, но с голяма доза самоирония.

Лъкатушенията в кариерата, сложните ходове за намиране на баланс между семейство и работа, изгубването в този не лек пъзел, намирането като изплуване само за миг, за да си вземеш глътка въздух и отново гмуркане надълбоко – всичко това гарнирано с много хумор и усмихващо читателя на всяка страница.

Животът в големите корпорации – подредено забързан, безмилостно изискващ и изтискващ. И Яна, макар да плува умело из всичко това, влиза в капана / тигана.

Разчупената форма на поднасяне прави четенето приятно и лесно.

Браво на Ваня Кирицова!

Романът е идеален за подарък за уморени или все още свежи, но под заплаха от бърнаут мениджъри и не само.

„Да успея = да не се проваля“

Представям ви Пчелин 1618-0009 или по-приятелски казано – Пчелна къща Bee Bed и Боряна Първанова, която вдъхновена от пчелите споделя благото от общуването с тях с всички. Подробностите са в интервюто 🙂

Кога и как станахте приятели с пчелите?
С пчелите се сприятелихме постепенно. Първите си кошери взех преди 5 години в комбина с един приятел. Той стана пчелар по наследство от тъста си, и се записа да учи за пчелар. Почти година го убеждавах, аз да си
купя кошери, той да практикува наученото, а аз да попивам занаята. Първо ме беше страх и ги гледах отдалече и за малко. Екипирах се като космонавт. Няма да забравя първия път когато сама отворих кошер да го прегледам. Повдигах рамките една след друга и бързо ги връщах обратно. След това моят приятел ме попита „И какво видя?“, а аз „ами не знам… имаше много пчели“.

Сега вече сме си приятели с пчеличките. Често ги преглеждам без ръкавици и обожавам да ги оставям да се разхождат по мен. Те са много миролюбиви същества. Последното нещо, което правят в живота си е да жилят и това е
само при самоотбрана или отбрана на семейството. За съжаление много хора не го знаят и често изпадат в паника само като видят пчела. Ако запазят спокойствие, тя най- вероятно ще ги подмине или ще кацне за малко, да си почине.

Как ти хрумна идеята за Bee bed? И как я реализира?
За да гледаш пчели, трябва непрекъснато да четеш и да обменяш опит. Така попаднах на статия за ползите от кошерния въздух. Стана ми интересно и се разтърсих за повече информация. Оказа се, че този метод на терапия е известен от столетия, и в много държави е широко разпространен. Четях за аромата в стаята и спането върху пчели, и си мечтаех и аз да пробвам. Разбрах, че в България вече има няколко такива къщички, но всички са далеч от София. Отне ми година, докато успея да посетя една от тях. И се влюбих….. Реших, че задължително трябва да си направим нещо такова за
нас.

Реализацията не беше лесна. Първо трябваше да се преборя с безброй регистрации, после да намеря кой може да ми направи къща с вградени кошери (защото пчелите са невероятни архитекти и строители и ако кошера не съответства на техните нужди, просто ще го напуснат), после да намеря от къде да си закупя необходимите апарати, и най- накрая как да заселя кошерите. Сега пък се боря с популяризирането на този вид терапия. В България тя изобщо не е популярна и като кажа, че имам пчелна къща, всички си мислят, че продавам мед 🙂
След като вече имахме къщата за нас, се замислих каква късметлийка съм да живея в къща, която е на подходящото място, за да бъде пчелин и в същото време да е на 20 минути от центъра на София. И тогава решихме с мъжът ми, че ще я отворим за посетители. Това се случи миналата година точно на рождения ми ден – 16.06.

Заниманията с пчели – какво ти носят?
За мен това е най- успокояващото нещо на света. Когато съм с пчелите времето спира. Когато прегледа свърши, просто не ми се тръгва от там. Не случайно се казва, че „ако си вдишал веднъж аромата на отворен кошер, ти остава краста за цял живот“. Познавам пчелари на 80-90 години и продължават да ходят на пчелините си.

 

За кого е полезно да посети теб и пчелите ти?
За всички, с изключение на хората със силна алергия към полени и пчелни продукти. Всеки ще намери нещо различно, но никой няма да си тръгне от тук без нищо. Някой ще се наслади на аромата, друг на спокойствието. На някой ще му хареса да наблюдава през стъклото неуморния труд на пчелите, а на друг ще допадне дрямката в пчелната стая. Възрастните ще търсят спокойствие, а децата ще задават безброй въпроси. Ползите за тялото са много. Най- бързо се усеща презареждането с енергия, и успокояването на нервната система. Да живееш в София е доста стресиращо и за това всички имаме нужда да изхвърлим натрупания стрес и да се подготвим за нови изпитания. В къщичката ми това се случва само за 20-30 минути почивка в пчелната стая. Ако пък имате здравословни проблеми с дихателната
система, синузит, сърдечно-съдови заболявания, заболявания на нервната система или искате да подсилите имунитета си, тогава трябва да се направят няколко поредни процедури.
Посещаването на пчелна стая съчетава три здравословни ефекта:
1. От аромата на кошерния въздух: Терапията с кошерен въздух е много полезна за хора, страдащи от астма,
хипертония и болести на нервната система. Помага да се отървем от депресията, да възвърнем силите си, и дори да се чувстваме в лека еуфория. Уханието на пчелния прополис е балсам от треви и смоли. Те действат като антисептици и притежават висока антимикробна активност, подпомагат лечението на дихателните пътища и белите дробове, повишават имунитета, подобряват психоемоционалния баланс, дават лекота и енергичност.
2. От вибрацията на пчелите: Пчелите излъчват вибрации, съответстващи на вибрациите на човешкото
тяло, при което човек изпитва лекота, прилив на енергия и положителни чувства. Те стабилизират емоционалното състояние, което води до по-здрав сън. Вибрациите са полезни за работата на сърдечния мускул, облекчават
болките в гърба, мускулите и ставите.
3. От биополето на пчелите: При пърхането и жуженето, пчелите създават около себе си силно
биомагнитно поле, което подпомага възстановяването на нашето биополе. Освен това, при полет между космите по тялото на пчелите се образуват електрически заряди, които зареждат въздуха с отрицателно заредени йони,
а те от своя страна спомагат за намаляване на свободните радикали в организма ни.

Какво си пожелаваш, на теб и пчелите ти?
Пожелавам си винаги да съм толкова жизнена и щастлива и всички около мен да са здрави. На пчеличките си мога само да пожелая лесно да си намират паша и да се подготвят добре за зимния сезон.

---

Искрено желая успех на Боряна!

Подробности има на сайта https://www.beebed.eu/

Може да дадете по един лайк във фб https://www.facebook.com/beebedhouse

Но най-вече минете на място – няма как да се опише, трябва да се изживее.

 

Преди няколко месеца се запознах с Деси и днес с радост ви я представям – тя е отдадена майка, професионалист и човек, който иска да се развива, променя и да помага в това и на други жени около себе си. Така Деси с усмивка смело стартира Дамата с 6-те шапки – личен проект, за който ще ви разкажем в интервюто по-долу.

Разкажи ни за себе си и как стигна до „Дамата с 6-те шапки“?
Казвам се Десислава Цветанова – майка съм на две прекрасни деца (на 6 и 1 години). Обичам предизвикателствата и през целия си живот ме е движил стремежът да уча нови неща, да трупам различен опит. Това доведе до там, да имам много роли и да се стремя да бъда перфектна във всяка от тях.
През 2019 г. компанията, в която работя ме изпрати в Германия, да се обучавам в сферата на Коучинга. До този момент имах бегла представа от тази наука за себепознание и себеразвитие. Оказа се, че обучението постави основите на нов път пред мен. След осъзнаване и равносметка, разкрих какво, как и защо може да ми помогне, да изляза от омагьосания кръг на ежедневието си. Очертах представата си за моя живот и моите роли, така че те да бъдат в хармония с ценностите ми и да се допълват. Разбрах, че всичко зависи от мен! Че имам потенциал да променя към по-добро живота си и той да е по-близко до мечтите ми.
Най-силното ми осъзнаване бе, че стремежът да съм перфектна във всяка роля, всъщност ме отдалечава от перфектността. Защото ме караше често да се чувствам неудовлетворена, изнервена, а така вкарвах тази енергия в семейството и работата си. Този стремеж ме отдалечаваше от баланса и удовлетвореността от ролите ми. Дори от ценностите ми. Започнах да виждам себе си от страни. Да осъзнавам, че загърбвам важните за мен неща като любов, споделеност, хармония и разбирателство. Вместо тях, постигах… резултати. А имах нужда да бъда и призната, и обичана, и благодарна на себе си. Това че се стремях да разбирам нуждите и болките на другите, вече не ми беше достатъчно. Започнах да трансформирам мислите, чувствата и емоциите си в по-полезна за мен насока. С една дума започнах да се обичам и ценя. А само, когато човек обича и уважава себе си, може да бъде истински полезен и на другите.
Преминах през много обучения, коучинг сесии, и сега мога да кажа, че се чувствам по-щастлива. Стремя се да живея живота, който осъзнато съм избрала и всички роли и отговорности ги има в него, защото са част от моята представа. Продължих развитието си в коучинг сферата като завърших и се сертифицирах към едно от най-добрите училища за коучинг обучения в света – Erickson Coaching International. Проведох коуч сесии с много жени – българки, малтийки, сръбкини, германки и други. Оказа се, че стремежът към перфекционизъм е заложен в повечето жени. Така по време на второто си майчинство реших да развия проекта „Дамата с Шестте Шапки“. Целта му е всяка жена да има възможност да работи върху себе си така, че да намери баланса, удовлетвореността и щастието.

Колко шапки имаш ти самата? Коя от тях е най-предизвикателна за теб?
На жена, майка, съпруга, дъщеря, домакиня, авиоинженер, експерт бизнес развитие, коуч. Наскоро сложих и шапката на предприемач – в желанието си да предам наученото и да помогна на други жени да балансират ролите си. Признавам, това е сфера, която е нова за мен. И като най-нова роля, тя е и най-предизвикателната. За първи път разкривам до такава степен себе си и личния си живот. За мен важното е да дам подкрепа и опит на тези, които искат да постигнат щастие в живота си.
В своя път осъзнах, че много от публичните личности, демонстрирайки съвършен живот, всъщност съзнателно и подсъзнателно ни влияят да се стремим към това фалшиво „съвършенство“. А всъщност най-важното е да се харесваме – да сме наясно с възможностите си и да се приемаме каквито сме. Че не е нужно да постигаме прекомерно много неща, за да „заслужим“ щастието си. Повече за тази тема може да намерите тук: https://theladywithsixhats.com/az-sam-pravya-imam/)

Кой е поканен да се включи в Дамата с 6-те шапки?
Жените, които са уморени от борбата да се справят с всички роли в ежедневието си и се чувстват като в центрофуга. Жените, които се чувстват неудовлетворени и изпитват вина. Които имат прекалено високи очаквания от себе си или живеят с усещането, че са им поставени от семейството или обществото.
Тази програма е за тези, които се чувстват жертва на стремежа за перфекционизъм. За жените, които усещат, че нещо не е наред в живота им и заслужават повече. За тези, които искат да направят промяна в себе си, за да бъдат удовлетворени и в личен, и в професионален план. В програмата е застъпена не само теория, но и преживяване, което ги подкрепя да приложат новите си умения и знания, за да сбъднат мечтите си.
Създадох това пространство, в което всяка дама ще намери подкрепа, вдъхновение и мотивация: от мен и от жени, които са с подобни стремежи. Харесвам жените, които творят настоящето и бъдещето си и не се чувстват като жертви на собствения си живот. Отличаващото на Дамата с Шестте шапки е, че всяка жена ще намери в програмата рецептата „за себе си“ – за баланса между това, което я прави щастлива и стремежа й да се развива. Програмите и уебинарите на Дамата с Шестте Шапки не дават конкретни еднопосочни съвети – а съобразени с уникалността, опита и знанията на всяка участничка.

Какви са формите и възможностите за включване?

Възможностите да се включат са няколко:

• да следят събитията на Дамата с Шестте Шапки и да взимат участие в тях: https://theladywithsixhats.com/category/events/
• да се запишат за Програмата „Дамата с Шестте Шапки“ тук: https://theladywithsixhats.com/programi/
• да бъдат част от интересните теми в Блога на Дамата с Шестте Шапки (https://theladywithsixhats.com/category/news/) като изпратят предложение за тема или развият такава на [email protected]
• да следят Фейсбук страницата на Дамата с Шестте Шапки: https://www.facebook.com/theladywithsixhats

Ако може да дадеш един съвет на читателите на това интервю какъв би бил?
Бъдете смели! Вървете осъзнато по своя път и сбъдвайте мечтите си. Жените притежаваме невероятен потенциал, който ако използваме в правилната посока, можем да правим чудеса. Аз вярвам, че нашето влияние върху децата и семействата ни, а от там и върху цялото ни общество, е ключово. От там идва и високата ни отговорност като жени да бъдем съзнателни във всеки свой избор.
И да не забравяме, че ние сме творци, а не жертви на живота си!

---

От все сърце желая успех на Деси! Знам, че ще е от полза на много жени, защото всички ние сме все с много шапки.

Феновете на Алек Попов знаят, че няма как да са разочаровани от новия му роман – Мисия Туран. Е, след Мисия Лондон, където пътувахме на запад, Алек ни повежда на изток и прави забавен миш-маш с наука, търсене на прабългарски корени, политика, стратегии и тактики за набиране на гласоподаватели, приключения и поучения.

Отново много забавна, комико-трагична сатира на българското общество, с много пластове, разсъждения, които не тежат, абсурдни, но напълно възможни ситуации и безпощадна ирония към различни специфични явления от родната действителност.

Образите са карикатурни и доста познати от съвремието ни сякаш. Имената им – красноречиви и доста мастити – Докузанов, Налъмбаев, Глория Айтоска, Шудовлат Борисович, Фъртунов …

„Докато има електорат, ще има и политици!“

„Абе, избори с повече от един кандидат … Все ще се обърка нещо.“

„То избори хубаво, ама избиратели?

Ще се намерят. Ако трябва, ще внесем.“

Романът е още по-актуален сега, в ситуацията на нови избори лято 2021, така че – подарете си едно забавно изживяване с прочита му и няма да съжалявате 🙂

Снимката е от премиерата на книгата на 17 юни 2021 в City Stage с водещ Драго Симеонов. Алек е с шапка, която е донесена именно от пътешествието, което е в центъра на романа.

Писах за Черна кутия – ниско прелитащи кучета на Алек Попов

Както и за: Сестри Палавееви
Телесни плевели
Черната кутия

Life scale – How to live a more creative, productive, and happy life на Брайън Солис ме намери във време между пандемии, доста служебни ангажименти и работа по важни лични проекти. И ми помогна да се фокусирам върху по-важното за мен и да кажа по-категорично „не“ на безцелното скролване онлайн (социалните канали), което така или иначе в последните години доста регулирам.

Разбира се, това е Солис и от него не се очаква нищо по-малко – вдъхновение, събрана мъдрост от много места, подредено и поднесено адекватно. В тази книга, обаче, се вижда и ясната тенденция за визуално раздвижено съдържание, което подпомага така или иначе нелинейното четене. Вероятно усилията по създаването й са били двойни, но за такъв тип текст си заслужава.

Книгата ми зае Цонев, за което му благодаря.

 

---

Преди време писах и за Новият бизнес модел на Брайън Солис

Много харесвам женски проекти, проекти в които жени подкрепят жени. Дари се е заела с тази задача – да подкрепя младите майки и това ме усмихна широко! Тук си говорим за Спокойна мама и майчинство, а на Дари от все сърце желая успех!

Как се „роди“ проектът Спокойна мама?
„Спокойна мама“ се „роди“, както се ражда всяко решение. При наличието на проблем:
Липсата на следродилна грижа за новите майки днес.

Когато преди 4 години станах майка за първи път, осъзнах по трудния начин, че раждането е само първата крачка.

Имах щастието да имам лека бременност и почти до финала да правя нещата, които обичам. Бях сигурна, че първите месеци с бебето ще са най-щастливият и споделен период от живота ми.
Реалността обаче се оказа съвсем различна.

Още от първите дни трудностите започнаха да ни връхлитат една след друга. Умората, недоспиването и честите спорове се настаниха неканени в семейството ни.

Сякаш най-щастливият и бленуван период в живота ни се превръщаше в един неочакван кошмар.

Мислех си, че тотално се провалям като майка. Не спирах да се питам дали само на нас ни е толкова трудно. Дали само аз не се справям и къде греша.

Но когато започнах да общувам с повече майки около мен, разбрах, че не съм само аз. Повечето съвременни майки изпитват затруднения. Чувстват се неразбрани, много объркани и най-тъжното, самотни. Самотни в най-хубавия период от живота им.

Тогава именно си дадох сметка, че с раждането на бебето, се ражда и майката. Тя също има нужда от подкрепа и грижа.
Не можех да се примиря с това. Започнах да задавам все повече въпроси и да търся решения. Знаех, че трябва да има и по-лесен начин.

Тогава срещнах термина „дула за слеродилния период“ или както обичам да казвам „помощник на мама“. Сертифицирах се като постпартум дула по една от най-добрите програми в света Newborn Mothers Collective.

По време на втория ми следродилен период, когато създадох и програма “Спокойна мама”, всичко протичаше много по-гладко, защото вече имахме план за действие.

В “Спокойна мама” включих всичко онова, от което се нуждаех аз, когато станах майка. Практична информация, решаваща проблеми от реалния живот и подкрепа от „майка за майка“.

„Спокойна мама“ за мен е повече от призвания. Това е моят начин да помагам на повече бъдещи и настоящи майки да се чувстват по-спокойни и уверени в първите месеци от живота с бебе.

Какво е „помощник на мама“ – Newborn Mothers postpartum doula?
Оригиналният термин е постпартум дула (дула за следродилния период), като аз предпочитам да използвам „помощник на мама“, за да е по-разбираемо на нашия език.

Терминът дула в съвременния му смисъл, е въведен от медицинския антрополог Дана Рафаел в средата на 70-те години на миналия век. С него се описва жена, която подкрепя млада майка при кърмене и грижи за новороденото й бебе. Дулата осигурява емоционална и информационна подкрепа на майката. Помага й да се чувства спокойна в новата роля и да взима уверено решения как да се грижи за бебето си.

В условия на пандемия адаптирах много работата си и през последната година работя повече онлайн с бъдещи и настоящи майки. Това ми даде възможност да разширя обхвата си и да мога да помагам на майки от цялата страна, дори и от чужбина.

Кои са най-честите предизвикателства, пред които се изправят майките на малки деца днес? Особено в контекста на пандемията?
В моята работа помагам основно на бременни жени и майки с малки бебета. Най-честите предизвикателства, с които се сблъскват, са чувството на изолация, липсата на емоционална подкрепа, стереотипът да бъдат „супер мама“ и да се справят с всичко сами.

Трудности в първите седмици след раждането са свързани с липсата на подкрепа в кърменето, недоспиването, умората заради отсъствието на физическа помощ от близки и приятели. Не мога да не спомена и информационният хаус, който буквално „парализира“ майката от несигурност, че може да обърка нещо.

Тези трудности са още по-големи в контекста на пандемия, заради страха от заразяване и липсата на „селото“, което да помага в отглеждането на децата.

Какво е решението?
Една дума различава изнервената и изтощена от спокойната и щастлива майка:
Подкрепа.

Очакванията на мнозина са, че днешната майка трябва да е способна да се справя с всичко сама. Уви, не е така.
Чрез „Спокойна мама“ бъдещите майки получават план за действие, чрез който да си осигурят помощ в периода след раждането и да имат възможност спокойно да се грижат за бебето и собственото си възстановяване.

Малко подготовка и много подкрепа в първите седмици след раждането. Това е ключът към един по-спокоен и споделен следродилен период.

В блога има няколко статии с конкретни идеи как новата майка може да избегне някои от най-честите трудностите в периода след раждането.

Самата ти как се справяш с баланса – семейство – работа – лично време?

Не балансирам.
Това желание за равновесие носи много излишен стрес и разочарования на младите родители. За да имаш баланс в живота си, е нужна предсказуемост. Да знаеш точно с какво време разполагаш и да го разпределиш на равни части.

За живота с малки деца обичам да използвам израза „като на увеселително влакче“. Всеки ден е различен.
Има дни, в които децата са здрави и спокойни, и тогава насочвам усилията си към работа или лично време. Има дни, в които малките не се чувстват добре и имат нужда от мен, тогава съм отдадена на тях. Има дни, в които със съпруга ми имаме нужда от малко споделено време заедно и излизаме на кратка разходка в парка до нас.

Имам план и приоритизирам. Това е моят начин да се возя на „увеселителното влакче“ на майчинството, без излишен стрес.

Как и къде могат да те намерят момичетата, които скоро ще стават майки?
На сайта www.spokoinamama.bg има подробна информация за мен и нещата, които постигаме заедно със страхотните майки, с които животът ме среща.

В блога споделям всяка седмица полезна информация и практични съвети, които могат да улеснят живота на майката, независимо дали очаква или вече се гушка със своето бебе. Съвсем скоро предстои да анонсирам и курса си „Уверено начало с бебе“, който е изцяло онлайн и е подходящ за бъдещи и настоящи майки.

Всеки месец организирам онлайн среща от типа „Запознай се с мен“. В рамките на 30-40 минути разказвам за моята работа и отговарям на въпроси на жените, които търсят подобен тип подкрепа след раждането. Следващото събитие е на 28.04.2021 от 18:15 ч. и повече информация има във Facebook страницата.

Да бъдеш майка може да бъде преживяване, изпълнено с повече любов и по-малко страх. С проекта „Спокойна мама“ постигаме точно това.

Опашката на Захари Карабашлиев – роман, който разказва за бъдещето, което, усещаме го вече, е леко странно и мътно, плашещо и обезкуражаващо.

Много актуален е романът. Заради изборите, които са след няколко дена. Заради пандемията. Заради реалността, която вече е друга.

Чете се лесно, макар темите да са доста сериозни и да бъркат дълбоко. Зак умее да интригува.

Не искам да издавам много за сюжета, достатъчно е издадено на четвърта корица, на различни места. Заглавието издава доста също.

Няколко цитата само като тийзър:

„Ние сме виновни, за това че те са виновни за това положение сега. Затова трябва да се върнем там, където ни е мястото. Трябва да участваме. Защото – щем, не щем – участваме. Дори с нежеланието си да участваме, ние участваме. И след като участваме – ние трябва да сме управлението, а не управляемото.“

„“Епидемиите са унизително напомняне, че никой от нас не е толкова специален, колкото умът го заблуждава; всички сме банални средноаритметични единици от човешко семе.“

„Ние не сме нищо друго, освен сенки на своите избори.“

„Няма по-тежко робство от миналото.“

„Усещането за свобода никога не е и не може да бъде колективно изживяване.

Усещането за свобода не може да дойде отвън и не може да е резултат от какъвто и да е акт на освобождение.

То не е „къде“, а „кога“.

И не идва „защото“, а често „въпреки“.“

–

През 2008-ма се запознахме със Зак, писах в блога ми за 18% сиво и правихме със Захари Карабашлиев интервю за Kafene.bg. Снимката, която тогава му направих в сладкарница Росиче по-късно бе многократно използвана в различни медии, но си я обичам и качвам отново 🙂

Дамян Дамянов е автор на корицата и тя е великолепна.

До изборите има 10-тина дни, локдаун е (времето за четене е повече), книжарниците работят, онлайн поръчките също – каня ви да прочетете Опашката именно сега.

Тази книга си купих от любимата ми Книжарницата зад ъгъла.