Познавам Ангелина от НБУ. Бе моя студентка и със сигурност нямаше как да остане незабелязана сред голямата си група колеги, защото бе сред активните, с адекватни и креативни включвания по всяка задача.

Занимавала се е с женски футбол, пътувала и живяла къде ли не, днес учи в НБУ и … прави бизнес!

Ангелина, заедно с брат си, разработва нов бранд Кукер и различни видове чай, които успешно продават из Европа. Усмихната, прекрасна – нямаше как да не поканя това смело и прекрасно момиче за това интервю 🙂

Къде си / сте с бизнеса ти днес?

Най-общо казано сме в международното търговско пространство. Преди месец пуснахме четири нови продукта под нашата марка Кукер, които вече се продават в Англия, Германия и предстои до няколко дни да се появят във Франция, Италия и Испания.

В по-дълъг отговор ще кажа, че се занимаваме с билки и био продукти, които предлагаме на международния пазар през платформите на Амазон. Занимавам се с това от близо 5г. След няколко години грешни управленски решения, аз и брат ми, с който работя вече, успяхме да оптимизираме бизнеса дотолкова, че да е стабилен и прогресивен. Ще използвам възможността силно да се разгранича от всеизвестните „дропшипъри“, защото в последно време, когато някой чуе Амазон в България, това е първата асоциация.

Не, никога не съм била дропшипър и не усещам никаква подбуда да бъда. Нашият бизнес е данъчно, счетоводно, маркетингово оптимизиран в рамките на този етап от развитието си. Планираме постоянен растеж, но с предпазливи и добре обмислени управленски решения.

Много хора смятат, че духовното развитие няма място в бизнеса. Всъщност, едва когато започнах да израствам духовно, започна да ми върви.

Предприемаческият дух – кое му помага и кое го спира, според теб?

Имахме въпрос в една лекциите: „Човек става или се ражда предприемач?“ Преди си мислех, че всеки може да стане предприемач, ако има достатъчно опит и знания. И след това преживях два фалита и отнякъде дойде силата да се изправя и да продължа. И тогава разбрах, че не е само до опит и знания.

Има една невероятна CGI сцена от Спайдърмен, която се казва „Раждането на Пясъчния човек“ (The Birth of Sandman). Кадърът показва движението на хиляди песъчинки, от които се издига фигура на човек, неоформен се опитва да стане, чупи се и пада. След това отново започва да придобива по-добра форма, започва да оглежда себе си, да се опознава, да разбира новата си форма. Вижда медальона на любимото си същество и се протяга да го вземе, но новата му форма не позволява това, още не е готов. Протяга се отново, този път с формирани ръка и пръсти, и успява да вземе медальона, поглежда го и бавно, и трудно се изправя. Вече стои на два крака. Силата, която го изправя, е любовта, която носи в себе си. Той вече върви напред, в нова форма, с ново знание, усетил силата на волята си. Ето това за мен изобразява пътя на предприемача.

Предприемаческият дух за мен идва от вътрешната ти истинска любов към онова, което само ти виждаш. Как разбираш, че това е твоето призвание? От усещането, че източникът на енергия в теб е неизчерпаем, това усещане дава плътност на действията ти и правилна посока. И тази енергия се проявява навсякъде, не само в бизнеса, тя излиза пред света под формата на идеи и находчивост, улавяне на мига и предприемане на действия.

За мен предприемачеството е много повече от бизнес, то е начин на живот и разбиране за живота в цялост. Нищо не му помага, нито го спира, защото то просто е, вътре в мен, абсолютната даденост, любовта. Както художника изпитва нужда да изживява рисунките си, танцьорът движенията си, певецът мелодията си, нищо не може да спре тези пориви, защото те излизат без да питат. Да, ходиш на уроци по рисуване, танци, пеене, но това само шлифова диаманта, истинската стойност просто е в него. Реката тече, да, има устие, което я формира, камъни и скали, които насочват движението й, но тя извира и тече, без да има сила, която да спре водата. Така е според мен и с предприемаческия дух, така го усещам аз.

В България преживях много повече трудности откъм работа с хора, измами, административни спънки, липса на съмишленици, партньорски грешки, счупване на звено бизнес веригата, но въпреки всичко като Sandman продължаваш напред и нагоре. Защото изворът си ти.

Удовлетворението в работата ти от къде идва?

От осъзнаването на вътрешната ми сила. От осъзнатите избори, които се шлифовах да правя. От осъзнатото насочване на енергията и правилното разбиране на ситуациите. Не всяка идея е писано да се реализира, затова човек трябва да се научи да е достатъчно осъзнат и гъвкав, и умее да пуска и да насочва усилията си другаде. Това за мен бе много трудно в началото, тъй като егото ми се вкопчваше във всяка нова идея, създаваше си илюзии, че тази идея ще я пребъде и понякога целеустремено вървях в грешната посока. Но за нас хората идват първо изпитите, след това уроците, така и аз сега разбирам, че в живота няма грешки. Или успяваш, или се учиш.

Удовлетворена съм от избора си на продукти. И от това, че те помагат на хората.

Удовлетворена съм от изборите си последната година и половина в цялост, защото ме направиха много по-спокойна. Удовлетворена съм, че се научих да деля и да давам – времето си, идеите си, парите си, бизнеса си.

Най-важните три неща, които би казала на всяко момиче, което сега си мисли да стартира бизнес, а все още не е уверено, че ще се справи?

На първо място да разбира механизма на Вселената – първо трябва да дадеш и след това ще получиш в изобилие. Щедростта е основният компонент на живота. Тук не говоря само за пари, говоря за цялостно възприятие в съзнанието на всеки човек към всичко – отношения, идеи. Ако ние хората се вглеждахме по-дълбоко в природата, щяхме да видим, че всичко в което сме и което сме, работи по този начин – посаждаме семена (било то финансови, любовни, предприемачески, гневни, завистливи и т.н.) и след това „жънем“ плодовете им.

Бизнесът ми потръгна, когато станах щедра.

Вторият съвет към всяко момиче, решило да стартира бизнес, е да има доверие себе си и събитията. Всичко се случва така, както ние сме го направили да се случва. И тук не говоря за „псевдо-гуру“ философиите – „Ти можеш всичко, казвай си го всяка сутрин и ще успееш“. Не, тук говоря за пълната отговорност и осъзнаване на действия ни. Ако нещо не върви в бизнеса, поглеждаме първо себе си – какви бяха намеренията ми, подходих ли със страх и неувереност към ситуацията, излъгах ли някого. Всичко в живота ни е в резултат на решения, които сме взели и природата на живота (както в природата) е да реагира на вибрациите, които излъчваме.

Това чувство за доверие и лична отговорност премахва всяко колебание и открива чувството за увереност в самите нас.

На трето място като съвет ще сложа липса на привързаност и умение да пускаме ситуациите. При нас момичетата има вродено майчино чувство, което много лесно може да се прояви и в бизнеса. Грижата, любовта, времето и цялата отдаденост, която даваме на идеите си и бизнеса си, ни привързва към него, и тогава спираме да бъдем добри „родители“. Тогава смятаме, че знаем по-добре посоката и се вкопчваме в него. Това важи както за идеите, управленските решения, така и за бизнеса като цяло. Всеки бизнес си има технологично време, за което да стартира, да порасне и след това да се слее или измени, в зависимост от това дали ще фалира, дали ще получи инвестиции, дали ще бъде продаден.

Важно е, като предприемачи, да умеем да усещаме и разбираме кога привързаностите ни започват да пречат и вредят.

Пожеланието ти за новите продукти и към теб самата?

Пожелавам си спокоен сън.

Това обхваща всичко.

---

Успех, от мен!

А вие може да проверите и да дадете по един лайк във фб 🙂

Бъдете здрави! Всичко ще бъде наред.

Мари-Леа е френска студентка, която бе на обучение в София. И докато така и така бе тук реши и нарисува една от стените в Химикотехнологичен и металургичен университет в София!

Мари-Леа Хупин е на 20 години и учи инженерна механика в Université Technologique de Compiègne, северна Франция. От 5 години в свободното си време се занимава и с улично изкуство. Страстта й са рисунките, а и танцуването. В София танцува с Петя (за която ще ви разкажа скоро и която ми сподели тази история.

Стената, която Мари-Леа реши да нарисува е в ХМУ София  @uctmsofia в instagram

Рисунката е по мотиви на Малкия принц на Екзюпери. Нарисувала е самолета в 3D със специален софтуер, след което го е пренесла на стената. Първо получава разрешение от университета, след като дава предложение, след което представя проекти. Общо 25 часа работа й отнема, с маска на лицето, за да осъществи рисунката на стената.

Радва се, че колегите и преподавателите й приемат идеята, подкрепят я и след това се радват, разбира се, на резултата. Видно е и от снимките.

От всички тях и от престоя си в София Мари-Леа отнася много свежи спомени и приятелства обратно във Фанция.
Специалните й благодарности са за ръководителя на курса й Димитър Дончев и на преподавателката й от френска страна – Валери Мабил. Също е благодарна за възможността да посещава курсове в университета на френски и английски език. Партньорството между университетите е по програмата на Европейската комисия Erasmus+

Ето и страницата на Мари-Леа във фейсбук – https://www.facebook.com/alinate.art/ – може да дадете по един лайк 🙂

Браво на Мари-Леа! Благодаря и на Петя, която ми разказа за нея и осъществи връзката ни.

А на всички ни пожелавам повече мечти, повече проактивност – да променяме средата около нас. И най-вече – здраве!

Тази игра видях, че фигурира с име „Тенджера“, но ми се струва леко грубо име, затова за момента стои като „Ла-ла-ли и се усмихни“ (аз си го намислих) 🙂 На нея ни научиха преди месец-два Ганди и Райна – благодарим!

Играта е много забавна, усмихва широко, има състезателен елемент, но мисля, че той може и да се елиминира. Една игра за 4 души може да се разиграе между 5 и 15 минути. Може да се играе много пъти и всеки път да е различна.

Какво е нужно?

Хартиени листчета, еднакви

Химикалка / молив

Начин за измерване на 1 минута – класически хронометър, телефон, пясъчен часовник

Колко души играят?

Минимум 4 (вероятно има опции да се намисли и с 3), по-забавно е с 6 или 8 например, разделени на отбори на по 2 или 3 души.

Как се играе?

Всеки играч получава 4 листчета и записва по 1 животно, 1 личност, 1 предмет и 1 място (държава, град, местност). Не се показват думите на другите, всеки знае само своите. Добре е думите да са съобразени с играещите, така че всички да ги познават (особено ако се играе и с деца). Така при 4 играча по 4 думи в играта влизат 16 думи.

Всички думи се сгъват и се слагат в купичка сгънати на четири с думата навътре. Играчите се разделят по отбори. Нашият опит показва, че е по-добре децата (ако има) да са в отбор с възрастен.

Първи кръг играта е с обяснения с думи, асоциации.

Втори кръг играта е с обяснение с 1 дума.

Трети кръг играта е с обяснение с жестове.

Засича се време – 1 минута на отбор. Първи отбор започва като единият играч тегли дума, вижда я само той и започва да я обяснява. Например за „Италия“ – „държава, пица, с формата на ботуш“ и така се обяснява, докато другият играч от отбора познае. Минава се на следващата дума. Така докато премине 1 минута. За всяка позната дума отборът получава точка. Точките се записват. Купичката с думите преминава към следващия отбор и така нататък.

Веднага щом думите привършат се преминава към втори кръг със същите думи, като се усложнява играта – обяснението е само с 1 дума. Например за „Райна Княгиня“ – „знаме“. Трябва да се внимава в първия кръг, за да се печелят точки във втория и третия 🙂

След като привършат думите и за втори кръг се минава в третия – само с жестове. Това е и най-забавният кръг и най-много смях пада тук. Например за „коте“ – сгушване, показване на ушички и галене. Но си представете за други думи … наистина много свежо става.

Ето това е играта. Семпла и забавна, силно усмихваща и разведряваща. Нямате нужда от деца ако нямате наоколо. Може да играете и да сте само възрастни. Купонът е пълен.

Пишете после как ви е харесала. И кажете какво име да й оставим на тази игра.

Стойте усмихнати у дома и бъдете здрави!

Много е хубаво, че на все повече места из България има смислени алтернативи на държавното училище и все повече родители имат избор за децата си! Едно от тези места е училище Френе в Бургас и за него ми се иска да разкажа днес.

Френе използват похвати от съвременни образователни методи: проекто-базирано обучение, учене чрез преживяване, междупредметни връзки (мултидисциплинарност), Монтесори педагогика, сугестопедия, демократично образование, самонасочено учене.

Ето и ценностите им:

„Ние развиваме свободно училище, което предлага образователни услуги за деца и възрастни в подкрепяща и спокойна среда. Посредством внасяне на иновативни практики и постигане на синергия между най-добрите от актуалните методи на обучение, Училище “Френе” работи за реформа в българското образование на местно и национално ниво.“

Поздравявам екипа на Френе за смелостта, подхода и усилията! И всички родители, които избират мъдро за децата си!

Интервюто с Николета – основател и ръководител във Френе – тук.

Ирина бе студентка в SoftUni Digital миналата година и сред над 1000 студента нямаше как да остане незабелязана, такъв човек е – с чаровна усмивка, любознателност и чар. После пак й бях учител, защото дойде в обучения по предприемачество на фондация Бикоуз. След това участва в конкурс на Rinkers и ето, че спечели и вече, след около година подготовка, упорит, къртовски труд, вече стартира своята бизнес идея и PixiPhotoBooks е онлайн! Измина дълъг път Ирина, но пък проектът й е красив и носи радост. Затова и я поканих и с радост ви я представям!

Защо Pixi и защо Photo Books?

Пикси е емоционален проект. Чрез него ще се осмелявам да напомням за най-съкровените човешки моменти! И това са моментите, които ни правят истински щастливи!

Като малка исках да стана художник, съзнанието ми запечатва картини – така и всеки кадър разказва история!

В нашето дигитално съвремие, с напредването на смарт фотографията, снимките са се превърнали в ежедневен начин на комуникация. Има някои от тях, обаче, които заслужават да бъдат съхранени за по-дълго, отпечатани и споделяни отново и отново!   А иначе потъват в телефона или в клауда и дори не знам дали ще ги имам и когато остарея! Но, когато стане дума за печат, нещата стават сложни!

Pixi Photobooks са лесни фото книги, които стават онлайн за 5 минути – за хората, които нямат време да изрязват, да лепят ръчно фото албуми. Можеш да ги подредиш и от мобилния си телефон, а ние ги отпечатваме и ги доставяме директно до твоята врата!

Можеш да достъпиш снимки директно от мобилния си телефон, само да ги селектираш и те да се подредят автоматично.

Така ще имаш повече време да прекарваш със семейството и да създаваш хубави моменти!

Ирина като предприемач – на какво се учиш?

Непрекъснато се уча, но на дневен ред се опитвам да се осмелявам повече, да си вярвам, да мечтая смело – предизвиквам се! (Повтарям си, че всеки проблем има решение и че моята преценка е правилната.) Бягам от перфекционизма – защо не! Оказа се, че понякога дребен компромис със себе си може да ме освободи и даже да ме ощастливи! Търся лекота. Търся съмишленици. Въпреки приказката, че и сам воинът е воин, по пътя откривам как не съм сама, и това е най-хубавото!

Кои са най-големите предизвикателства до момента?

Техническата част по изграждането на платформата в началото ме изкара „извън релси“. Скочих без да имам опит в някои неща.., но нали никога не си напълно подготвен… С времето, с подкрепата на хора и с пренагласа се убедих, че нищо не е толкова сложно, колкото на мен ми изглежда!  Действам си стъпка по стъпка…кротко и упорито.

Все още понякога срещам скептицизма при среща с жена предприемач, но скоро след това наблюдавам как първоначалното впечатление се обръща.

Иначе най-голямото предизвикателство е да продължавам да вярвам, че ще има хора, които ще припознаят идеята!

Кой може да поръчва фото книги от Pixi и за кои моменти са подходящи?

Фото книгите са начин да оставиш „писана“ история, независимо дали е от кратък миг, като усмивка в парка, или от специален момент, като сватбения обет, например! Пожелавам ги най-вече на родителите с малки деца, защото връщането към тях предизвиква уникални емоции! Аз лично, за 15 години, не можех да отпечатам любимите снимки с моите деца. Знам колко изтощително може да бъде родителското ежедневие, а колко много сладки сълзи ще им донесат след време, така, както моята баба вечно чака снимки.. да си ги сложи на видно място!

А и някой ден децата ще са им благодарни за детските си снимки!

Възможността за добавянето на текст дава възможност да оставиш всякакво послание: смешен коментар, пожелание, цитат! За по-креативните има много допълнителни възможности за колажи, декорации, рамки, стикери, може да се твори с фантазия!

Надявам се крайният продукт да накара някого да се почувства обичан – това е прекрасен личен подарък с отношение, за любим човек, или за самия теб!

Какво си пожелаваш ти самата?

Иска ми се, чрез този проект, да срещам повече позитивни хора, търсят се поводи за повече усмивки, за да има смисъл в това, което правя. Малките моменти често правят големите спомени, вярвам, че връщането към тях може да ни вдигне..!

Хора сме и вярвам, че технологиите не трябва да ни затормозяват.

Pixi Photobooks е дигитален проект с желанието технологиите да ни помагат и с надеждата да останем ч о в е ч н и!

 

Присъединете се към нашите щастливи клиенти на pixiphotobooks.com!

---

Успех, Ирина!
Каня всички да дадете по един лайк поне, а защо не и да си поръчате албум 🙂

Срещнах Цвети-Слава на награждаването на жени-предприемачи на B4B Hub. Тя е шармантна, прекрасна, усмихната и предприемчива. Стартира свое социално начинание, за което ми се искаше и ето – споделям и с вас чудната й история 🙂

Как започна всичко с твоето социално предприятие?

Всичко започна след няколко вдъхновяващи проекта „Еразъм“, благодарение на които успях да се запозная със социални предприемачи от чужбина, които споделиха опита си. Видях отражението на социалните предприятия върху обществото и икономиката, дадох си сметка, че това е нещо в пъти по-ползотворно от еднократни действия, насочени към подкрепа на уязвимите групи, това е наистина приобщаващо и има полза за всички от доставчикът на суровини до крайния потребител. При прибирането си в България след няколко месеца черпене на опит знаех, че искам да развия нещо свое, което да ме подтиква да израствам всеки ден и се зачудих какъв може да е моят продукт, трябваше ми нещо полезно, красиво и ново, но и изпълнимо в България. Така се стигна до ръчноплетени изделия от рециклиран памук. Когато идеята се оформи като Бизнес план, което стана първо доста набързо, колкото да добия представа в каква посока да мисля, имах възможност да започна дейност в чужбина, но виждайки нуждата от нещо такова тук, предпочетох да остана. Именно социалната отговорност на бизнеса беше водеща при създаването на „Бримки“ и ще остане такава.

Какво плетете и кои са за теб любимите ти неща, които произвеждате?

Плетем предимно детски играчки и панери, но и подложки за чаши, чанти и ключодържатели. Стараем се да отговаряме на търсенето и експериментираме, за което страшно ми помагат дамите, които се занимават със самата изработка- опита им в занаята им дава друг поглед, имат страхотен усет и всеки продукт е изпипан. Често се случва да преправяме нещо докато не стигнем момента, в който ни харесва и сме уверени да го предложим на клиентите си. Плетем и доста неща по поръчка, в цвят избран от клиентите, а при желание- персонализираме с бродерия. Всичките ни продукти са хипоалергични, перат се в пералня и са страхотни за гушкане и мачкане, без опасност нещо да бъде погълнато или опасно по друг начин, затова много се радвам и се старая да оправдая доверието на родителите, които избират „Бримки“ да изработи първата играчка на детето им. Може би любими са ми различните пингвинчета, които плетем в бонбонени цветове, някои от тях имат малки шапчици и шалове и са наистина очарователни. Много мила ми е и една кукла-Зайка в сиво с розова рокличка и обувки, които се свалят, защото съм виждала супер въодушевени реакции на момиченца, когато я видят.

През декември започнахме да правим и сапуни, които също са без алергени и са на глицеринова основа, като идеята им е, че позволяват включването на повече дами в работата, тъй като не изисква толкова време и търпение за направа, колкото плетенето. При сапуните е много креативен процес, имаме сапунени бонбони и мъфини, сапунени звездички. Последния ни експеримент със глицеринова основа, аромат на карамел и мляно кафе за ексфолиант, се превърна в мъфинче, украсено с парченца сушен банан и кокос и е същински сладкиш, който почиства нежно кожата без да я изсушава, а кафето е доказан ексфолиант. Имаме и сапунени пеперуди с овесени ядки, джинджифилови сапуни с парченца сушен джинджифил и био джинджифил на прах.

Многократните тампони за почистване на лице са алтернатива на еднократните такива, от които имаме ежедневна потребност. Много лесни са за употреба, перат се в пералня, хипоалергични са и много нежно почистват кожата, като плетката създава едно приятно усещане за лека ексфолиация и масаж. Предимствата им са в това, че за цената от два лева на тампон потребителя получава неограничен брой употреби и вместо почиствайки козметиката си да създаваме още боклук, използваме преработени текстилни отпадъци, вместо специално отгледан и обработен памук на голяма фирма, подкрепа получават дами, които ги правят чрез един традиционен занаят и социалното им включване.

Основните предизвикателства в ежедневието ти на предприемач?

Основно предизвикателство за мен е времето, защото освен „Бримки“ имам постоянна работа с 12-часови дневни смени, за която ставам в три сутринта и се прибирам в десет вечерта и завършвам гимназия в самостоятелна форма, като ми предстоят матури и финално обмисляне на опциите за университет. С „Бримки“ съм доста в движение, защото плетенето е надомна работа и вземам материалите, доставям ги и се уточняваме с плетачките, след това вземам готовите продукти, връщам обратна връзка, ходя по базари и събития. Старая се да има постоянно онлайн присъствие, да държа клиентите в течение за поръчките им, да съм насреща при въпроси и ситуации при производствения процес и да търся нови възможности. Опитвам се да съчетавам работата, бизнеса и ученето и с хобито ми да чета и да се занимавам с езици, да пътувам и всички нормални битовизми, достатъчно движение и разходки на чист въздух и слънце. За щастие все по-рядко ми се налага да се справям и с негативното отношение и недоверието, което понякога се поражда от възрастта ми, но това също се появява от време на време.

Как може да помогне някой, който иска, вдъхновен от това интервю? И къде да ви открием?

Единственото по-добро от едно мече, е едно мече с кауза, така че всеки, които иска да ни помогне може да ни подкрепи като закупи продукт на „Бримки“. Това може да стане през Фейсбук страницата ни Brimkie, уеб сайта ни или на място в гр. София ул. Юрий Венелин 20 или в салон „Хера“ гр.Враца (срещу Здравната Каса). Последването в социалните мрежи и препоръките на приятели също много ни помагат да намерим топъл дом на любимите ми пингвинчета и дадем работа на дами в неравностойно положение.

–-

Дайте по един лайк тук https://www.facebook.com/brimkie/ 🙂

А от мен – Успех, момичета!

 

Софи от Foodie Boulevard е една прекрасна млада дама, която е вдъхновение! За първи път Софи организира след седмица нещо много любопитно – Щастлива храна за щастливи хора и реших, че ще е симпатично да си поговорим за това пред вас 🙂

Как Софи и храната като творческо-професионален път се намериха?
Краткият отговор е: от зор. Никога не съм искала храната да бъде в ядрото на моята професионална дейност, нито някога съм имала афинитет към готвенето. Образованието и професионалните ми квалификации са в тотално различни сфери – завършила съм журналистика и бизнес и съм работила в ИТ средите, но храната беше основна тема в живота ми още от детството. Прекарах повече от десетилетие в тихи, засрамени и неуспешни опити да се справя с хранително разстройство, което контролираше социалния ми живот и дефинираше самооценката и идентичността ми.
В крайна сметка ми писна да бъда роб на една зависимост към нещо, което за повечето хора е източник на приятни емоции и прекрасни преживявания. В поредния си отчаян опит да обезоръжа най-големия си враг, напълно неочаквано аз го превърнах в най-добрия си приятел. С времето осъзнах, че храната може да ти даде достъп до една необятна вселена, която няма нищо общо с яденето и готвенето.
Освен партньор в грижите за здравето, храната може да бъде пространство за творчество, инструмент за самопознание и механизъм за култивиране на креативност и абстрактно мислене. Винаги съм намирала тези неща за безкрайно интересни, а храната се оказа неочакваният катализатор, който ми позволи да съчетая всичките си страсти, интереси, желания, любопитства и ценности в един общ контекст.

Разкажи ни за началото на Foodie Boulevard? А къде си днес?
Foodie Boulevard се роди като кулинарен блог за здравословни вдъхновения през есента на 2015 година, малко след като едната ми баба почина неочаквано от рак. Блогът беше моят начин да се разсея от мъката и именно той ми помогна да опозная потенциала на храната отвъд храненето.
За по-малко от 5 години, Foodie Boulevard еволюира от безцелно хоби и опит за автотерапия в разрастващ се бизнес, който разработва продукти и услуги в контекста на храната, за да помага на деца и възрастни да развиват своята креативност и абстрактно мислене, а като приятен страничен ефект – да се грижат за здравето си с удоволствие.

Вдъхновението в ежедневието – къде го откриваш за себе си?
Постоянно и навсякъде – в подкастите, които слушам, в книгите, които чета, в комуникацията си с всякакви шарени хора от различни сфери на дейност и експертиза, в посещения на нови места.
За повечето хора е странно, че дейността на Foodie Boulevard е в контекста на храната, а аз ни най-малко не се вълнувам от кулинарни предавания, не чета готварски книги и не следвам професионални готвачи. Но за мен храната е просто един от езиците, на които комуникирам. Тя не е моят основен фокус.
Посланията, които споделям през нея, всъщност имат съвсем малко общо с готвенето и яденето и много повече с начина, по който човек възприема, интерпретира и използва заобикалящия го свят. Начинът, по който се отнасям към храната, е напълно сходен с фундаменталната ми философия за живота – винаги избирам любопитството пред предразсъдъците, куража пред играта на сигурно и креативността отвъд конвенционалните рамки.

Ако би могла да синтезираш всичко и дадеш 3 най-важни съвета за здравословно хранене днес кои биха били?
1. Никоя крайност не е здравословна, нито съществува понятие като универсално здравословно хранене. Човек трябва да търси баланса на всеки етап от живота си. Като във всяка друга сфера, в храненето балансът също е динамично състояние и изисква адаптиране според нуждите на организма и според възможностите, които обстоятелствата ни позволяват.
2. Единственият начин да създадем трайни навици за пълноценно хранене е да си го направим максимално лесно. Колкото повече усилия ни коства нещо, толкова по-голям е шансът много бързо да се върнем към старите си поведения.
3. Дори да съществуваше най-здравословен начин на хранене, ако поддържането му ни причинява хроничен стрес и тревожност, в крайна сметка организмът ни губи повече, отколкото печели.
Какво да очакваме от курса Практично готвене за заети хора и кой е поканен да се включи?
По време на курса участниците ще се научат да приготвят салата, предястие, основно ястие, десерт и закуска за общо 60 минути. Събитието е насочено към хора с много задачи за вършене, малко време за говене и напълно аматьорски умения в кухнята.
Поканен е всеки, който има динамично ежедневие и иска да приготвя вкусна и пълноценна храна бързо, лесно и бюджетно. Без значение дали човек е месояден, вегетарианец или веган, практичното готвене ще улесни живота му и ще му помогне да пести десетки часове от готвене и стотици левове от храна месечно.

И какво си пожелаваш?
Обичам да казвам, че докато печелиш чужди битки, винаги ще бъдеш губещ. Пожелавам си никога да не губя куража да се движа по собственото си трасе, за да продължавам да се състезавам в игрите, които сама създавам, колкото и неразбираеми да изглеждат те за околния свят, защото там се чувствам най-щастлива, осмислена и себе си.

––

Успех, Софи!

Това е Ом. Тя е прекрасна дама, която живее в Катманду и работи към www.volunteersinitiativenepal.org за насърчаване на женското предприемачество.

VIN са разработили изключително устойчива и широка мрежа от малки общности в различни части на Непал, в които жени (които по традиция в Непал не работят и са в силно неравнопоставено положение) изработват различни стоки, имат взаимоспомагателна каса и са като цяло създали прекрасен клъстер, с което дават сили и увереност и средства на над 500 жени. И Ом координира тези дейности.

Доброволци от различни места по света идват и обучават жените, помагат им в организацията и реализацията на идеите им.

Овластяването на жените (Women Empowerment) чрез обучение в правата им, разговори и образование на тема женско здраве (в това относително силно консервативно общество – не лека задача, писах тук за Сънджу), усвояване на различни умения, защита, изграждане на кооперативи, насърчаване на предприемачеството сред женските общности, превенция на трафика на жени – това са относително нови теми, които са изключително важни за жените в Непал.

Затова и се радвам на Ом, отдадена напълно на тази не лека задача и на организацията на VIN. Голямо Браво! за тях! Истинско вдъхновение са!

p.s. Скоро ще разкажа за друг техен конкретен проект.

Това е Бупи – Bhuprendra Ghimire. Той е на 45, баща на две дъщери и основател на https://www.volunteersinitiativenepal.org

Започва своята организация си през 2005 година. И от тогава насам помага да се построят, подобрят, модернизират стотици училища из цял Непал. Във VIN – Volunteers Initiatives Nepal приема ежегодно много доброволци, които помагат в това. След земетресението за два месеца построява с екипа си 200 къщи и над 3000 тоалетни за хората, нуждаещи се от дом (тоалетните тук са новост и има много голямо поле за работа в тази посока по принцип).

В последните години Бупи построява нов, модерен учебен център в своето населено място, където освен да се учат млади хора, се провеждат и лекции и семинари по предприемачество, социални дейности, езици. Дава името на този център на имената на своите родители. Те не са били грамотни хора, но са знаели колко е важно образованието и са настоявали 6-те им деца да ходят на училище всеки ден, макар училището да е било на около час път от дома и трудно достъпно (високо в планината). Учениците в клас и днес са по 100-120 деца.

Дейностите на организацията VIN са изцяло в областта на насърчаване на женското предприемачество, здравеопазването, образованието. Работят с доброволци от цял свят и годишно имат около 70 души доброволци.

Благодаря на Костадинка и Давид, че ме запознаха с този прекрасен човек.

А на Бупи и VIN желая още много успехи в мисията им!