Ура за Ивет и Броеница на щастието! Най-важното е всеки сам да поиска да е щастлив

Ivet_Broenica_01

Броеница на щастието се казва първата книга на Ивет Лолова. За Ивет вече съм писала тук – когато стана Рицар на книгата и днес потвърждавам, че Ивет е от най-интересните хора, които познавам. Тиха, но категорична, усмихната и винаги готова да помогне, а е редно да добавим вече – талантлива в писането.

Знам за тази книга от няколко години, още от когато беше само идея и много се радвам, че вече е факт. Не е лесно да се пише. Книга за епилепсията още по-малко. Но много ми се иска да е ясно днес, че тази книга е всъщност за майчинството, за отношенията между хората, за устояването, за тържеството на живота над болката, за силата, която всеки от нас носи. Трябва да се прочете. Всеки от тези фрагменти щастие, поднесени в слово, е късче споделеност и дар. Благодаря ти за тях, Ивет!

Е, поговорихме с Ивет за тази Броеница 🙂

Къде намери и как подреди Броеница на щастието?
През 2013-а направих във фб страницата си албум със снимки „Броеница на щастието”. Не помня откъде дойде това име. През годините събирам в него фотоспомени от специални моменти: облак-сърце, къкреща на котлона тенджера с гулаш, пейка в манастирски двор, сухи есенни листа, ръждива врата, цветя за оня свят, т.е. неща, които са ме докоснали щастливо. Четири години по-късно някои от снимките станаха документална основа за фрагментите в книгата ми „Броеница на щастието”. Това е краткият отговор, за дългия трябва отделен разговор.

Има ли рецепта за щастие?
Няма универсална рецепта за щастие, всеки има своя версия. Ако някой реши да ги събере, ще се получи много дълга рецепта, която може да стигне и до километър. Ако е книга, ще е поне десет тома по хиляда страници всеки. Кой ще иска да я прочете? В големи количества щастието доскучава. Според мен най-важното е всеки човек сам да поиска да е щастлив. Щастието не може да дойде при теб насила.

Различните хора – приети ли са и как се приемат в обществото?
Различните още от малки научават, че еднаквите не ги приемат добре. Детската ясла, градината, училището ни – не са пригодени за деца със специални потребности, не са подходящи за деца, които приемат лекарства за някакво заболяване. Директорите избягват да взимат такива деца. По лесно е да ги изолират, да ги отстранят от системата, за да не им създават грижи. Не е задължително да си различен с болест. Може да не си като мнозинството заради цвета на кожата си, начин на хранене, сексуална ориентация. Принципът е същият. Когато станах вегетарианка близък човек ми каза, че моята промяна, моят избор на живот и моите ценности го обиждат, правят го да изглежда „луд”. Аз го обиждам с това, че не съм като него. Различните нарушват установения комфорт, статуквото, те са психологогическа заплаха за еднаквите. Странно е нали? Има още много да учим като общество. Държавата и институциите трябва да променят законите и наредбите, да има повече информационни предавания по националните телевизии и то в най-гледаното време. В момента основната работа се върши от неправителствените организации с кампанийни проекти, които медиите подкрепят, но това не е достатъчно, това са капки в морето. Изкуството също може да направи много.

От къде идват оптимизмът ти и вярата в хората?
Вярвам в Ренесансовата представа за човека, че божественото, доброто, е скрито вътре в нас и може да бъде извадено във всеки момент наяве, за да разцъфне, и да даде плод. Нужно е само човек да намери пътя към истината, състраданието, любовта и приятелството. Не е задължително това да стане чрез Църквата.

Може ли светът да бъде по-добро място и как?
Скоро прочетох някъде думи на Бродски, че докато има поне един морален човек в света, светът е морален. Мога да парафразирам: докато има поне един добър човек в света, светът е добро място.
Една от любимите ми песни е на Богдана Карадочева, по текст на Миряна Башева: „Ако до всяко добро същество застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам „Дано“.

Broenica_premiera01

Благодаря отново на Ивет, че ме въвлече в този щастлив проект и можах да работя с нея по книгата като редактор.

Премиерата е на 20-ти септември в кафе-клуб Влайкова и ви каня 🙂

Тонове вдъхновение и мечти в действие „Аз мога – тук и сега“

IMG_0052

Тези дни се провежда поредната СУПЕР лятна академия Аз мога тук и сега. И аз отново съм тук, в Девин. Срещаме се с 40 прекрасни млади хора между 7 и 12 клас и заедно с 10-15 ментора, лектора от топ ниво (Гео Линков, Жоро Малчев, Вася Атанасова, Цвети Тенева, Ники Тенев и още и още) и правим заедно това чудо насред планината.

Започнах лекцията си нетрадиционно днес и помолих участниците да напишат по една своя мечта. Събрах листчетата пълни с мечти. Уау! Впечатляващо! Затова и споделям!

Трите най-алтруистични мечти:
Да оставя света едно по-добро място
Да обучавам и помагам на другите
Да съм възможно най-полезен на другите хора

Следват най-конкретните и най-забележителни с това мечти:
Да правя филми в LA, NY
Успешен бизнес с автомобили
Собствен моден бизнес
Уеб дизайн фирма
Да имам успешен Amway бизнес
Да създам най-добрата игра в света
Да бъда технологичен визионер
Да направя иновация в изкуствения интелект
Да създам екип водещ в технологиите с изкуствен интелект

Следват професионалните мечти:
Да правя анимации
Да се реализирам професионално в България
Да стана Android developer
Мечтая да стана капитан
Да стана маркетинг експерт
Do what you love, money will follow
Реализиран PR

И по-общите:
Хубава работа, семейство
Успешна кариера

И още по-общите:
Свобода (няколко пъти)
Успех (няколко пъти)
Щастие (няколко пъти)
Хармония
Промяна, революция

Много се радвам на мечтите. Те не са на някого конкретно, макар отделните хора да ги записаха на листчетата си. Те са общи. Затова и ги споделям. Те са големи. Всяка от тях. Заедно – още повече. Тези мечти (могат да) променят света.

Протестирам винаги, когато някой безотговорно каже, че от младите хора в България нищо не става, че нямат мечти, амбиции и желание за нищо. Това не е вярно! Горният списък е добро начало за оборване на всеки негативизъм в тази посока!

IMG_0055

Благодарна съм! Поздравления за организаторите и всички участници! Продължавайте!

p.s. За утре съм приготвила супер специална презентация по подсказка на Вася след днешната ни тема за това какво е успехът. Темата ми утре е за неуспеха. Ще споделя свои грандиозни провали.

Не за прайда, а за правото да си свободен

Наистина не успявам да уловя нуждата от суматоха, вражда, нетолерантност, агресия, истерия около провеждането на прайда (днес в София и по принцип).

Две основни неща са нужни на човек, като въздуха и слънцето за всяко живо същество – нуждата да е свободен и нуждата да е щастлив.

От изконната необходимост човек да е свободен да е себе си и да прави своите избори, всеки ден, във всяко отношение и да намира своя, вероятно не винаги лесен път към щастието – никой няма право да скага окови от каквото и да е естество върху другия, другите.

Хората следва да са свободни в избора си кого да обичат, с кого да са щастливи, кой им дава нежност в този и без това толкова враждебен свят. В този смисъл и семейството (за което писах наскоро) може да е във всякакви комбинации, стига да е с грижа, любов и доверие.

И никакви аргументи не могат да ме убедят в обратното.

бероний не съществува, а щастието е в това да правиш добро

както вече вероятно е станало ясно бероният, за който аз и доста други блогъри писахме – не съществува. вместо да си купите камък за 10 лева и после да не правите нищо с него или да вярвате, че ще ви донесе щастие – дарете тези пари!

искрено се съгласявам с Вася, че не бива да се вандализира wikipedia – важен и полезен пост по темата

и да допълня – щастието е в това да правиш добро

бероний за повече щастие

beroniumчесто си мисля, че много незаслужено излизаме сред най-нещастните нации на планетата. имаме много. а все се оплакваме, че имаме малко. страдаме. депресираме се.

питам се също защо древните хора не са страдали от депресия? вероятно заради тясната им връзка със земята, която има лечебни свойства стрещу депресия.
древните култури са познавали много от лечебните сили на скалите и са ги използвали в ежедневието си.

чух за лечебен камък – бероний. любопитна съм да узная повече за него. някой да разкаже? и дали ще ни направи по-щастливи?

защо е по-добре да сме оптимисти

Screenshot-2

в поредицата постове за щастието и оптимизма продължавам с една много свежа лекция от TED – Tali Sharot: The optimism bias

научни доказателства в полза на това, че е по-добре за теб и за света като цяло да си щастлив, отколкто да си нещастен

писах също още за щастието и dont’worry, be happy човече

love is all aroung – изпрати ми сърце :)

logo-love2

love is all around е проект, който тръгна от хобито ми да събирам снимки на сърца, което пък дойде от Ива Кръшняк като идея

всичко се случи неочаквано, непланирано и хубаво. много хора започнаха да ми изпращат снимки на сърца, затова реших че е време всички тези сърца да имат свой сайт 🙂 и да си поставя мега амбициозна цел до края на лятото да събера много, много снимки от всякъде и от всички

защо точно сърца ли? защото виждам доста намусени и нещастни хора, хора, забравили да се радват на малките неща, забравили да поглеждат към небето, да прегръщат дървета или да галят камъчета, хора обезверени, кисели, на които всеки и всичко са им виновни, реших, че не ми харесва повече така и искам да ги усмихна тези хора поне веднъж, да си поговорим, да им разкажа добри истории и да им покажа малките неща, в които лично аз намирам радост

хората, които се усмихват повече живеят по-добре, хората, които са щастливи живеят по-добре. искам в България, а и по света да живеят повече щастливи хора

хайде, помогни ми, ако идеята ти допада. ако видиш сърце (а те са навсякъде), снимай го, изпрати ми го 🙂 ако не намираш – нарисувай едно и пак го изпрати 🙂

love is all around

пак за щастието

IMG_1832

в продължение на предния пост за щастието – нещо много важно: позитивността води до щастие

сами решаваме да сме щастливи или не

щастието повишава интелигентността, креативността, енергията, намалява стреса

предимствата на щастливия работещ човек:

  • повече шанс да има работа
  • повече шанс да запази работата си
  • повишена продуктивност

цялото видео от TED – Shawn Achor: The happy secret to better work

don’t worry, be happy, човече

IMG_4574

всякакви статистики се подмятат, че сме сред най-нещастните нации по света. склонна съм да се съглася – има някакъв силен фатализъм у нас като цяло, чувство за малкост, малоценност, фокус върху собственото нещастие и нищожество. май в това се крият доста от проблемите ни

нещастните хора не се грижат за себе си, нещастните нации – също

нещастните хора не обичат, а мразят. затова вместо да садят градинки с цветя, тъпчат тези на съседа или изхвърлят фасове през балкона

нещастните хора си намират повод да са нещастни във всичко – ако вали се вайкат че вали, ако е тъмно, вместо за запалят свещ или да преброят звездите опищяват света какво нещастие ги е сполетяло като е паднала нощта

тук си мислим, че парите правят щастието и липсата им ни прави нещастни

позивитните и обичащи хора са и по-щастливи. вероятно щастието им се крие в малки лудости от сорта да наблюдават как мравките подреждат мравуняка си, снимат сърца из улиците, подаряват книга на непознат или други симпатични жестове

любопитно, че сред най-щастливите нации са кубинците. в доста по-мизерно състояние от нас, но пък с лежерен подход към живота

какво мислиш? променя ли се тази нещастност или се увеличава, според теб, в последните години?

на мен лично ми е тъжно и понякога досадно да гледам фатално нещастни хора постоянно и по много на ден. а на теб?

don’t worry, be happy, човече

виж и симпатичната лекция на Румен Бистанджиев за това как интимността влияе на живота ти, любовта, която ти е нужна и за да си здрав на форум Здраве на Горичка. завършва с думите: любовта е здраве и здравето е любов

Калин Терзийски за щастието

„Едно от нещата, които ме измъчват това е безпътицата и обезсърчеността на съвременниците ми. Всъщност абсолютно всичко е въпрос на дух, а не на друго. Давам често един пример за 1354-та година, интересно, че тя е важна и за България по някакъв начин. По това време избухва една от големите чумни епидемии в Европа и от населението на Европа остава само половината. Другата половина от населението на цяла Европа умира от черната чума. Това има връзка с България – по това време Европа е обезлюдена и става лесна плячка за османските турци.Та ние да кажем, че живеем в някакви ужасяващи времена, това е било само преди няколко човешки живота. Това нещо, сравнено с времето ни сега, с МОЛ-овете и с всичко …

В края на краищата човек не може да преживее по никакъв начин друго време, освен своето. И той не може да взима други времена за мярка. Той е добре или зле само в своето време. И това дали ще е добре или зле е негово решение. Не какво направи навънка, извън себе си, а какво направи навътре в себе си, т.е. какво решение вземе за това как да се чувства. Защото един човек в обсадения Ленинград 1941-ва година може да отиде да слуша Прокофиев и да е с висок дух, а един бродещ сега в МОЛ-а може да каже „Аах, не можах да си купя новия айфон. Аз съм много нещастен, беден човек и месата ми капят от мизерия, бедност и отчаяние.“ Да го ду…. нещастнико! Каква е приликата между теб и човекът от 1941-ва година в Ленинград?!

Човек сам взима решение дали се чувства добре или се чувства зле. Ако реши че се чувства зле и тръгне по пътечката на непрекъснато себеокайване винаги ще се чувства зле. Той е слабак. Просто всички имаме у себе си потенциал да променим, да обърнем наопаки нещата. Вместо да се оплакваме – да се гордеем и да ходим с вдигнати глави. Народът ни има поговорки, които вършат идеална работа – Когато ти се влачат червата, казваш – поясът ми е.

Умерено с оплакванията! Оплакванията само деморализират човек и го отчайват още повече. Напротив, както казва Цицерон – Не удоволствието и търсенето на развлечение, търсенето на щастие прави човек щастлив, а именно смелостта и твърдостта могат дори нещастният човек да го доведат до щастие. Само смелостта и твърдостта. Не търсенето на удоволствие в МОЛ-а, които така или иначе никога няма да са достатъчно, а твърдостта. Казваш „Аз днес имам едно парче хляб и ще го изям и от това ще бъда щастлив“. Край. И така се става щастлив. А не с гъгниво мънкане за това, че не сме получили новия айфон и затова страдаме адски много.

Вярно е, че много хора наистина делят 5 стотинки и се чудят как да се справят. В края на краищата човек има нужда наистина от страшно малко. И не го казвам това като някакво уяло се копеленце. Всеки ден пътувам с градския транспорт, а в същото време и не ям, за ужас на тези, които смятат, че яденето е най-важното нещо на света. Живял съм без никакви пари години наред. И казвам – човек место да мънка и да се оплаква ще спечели щастието си със смелост и твърдост. Защото само смелият човек има шанс да бъде щастлив.“

цялото интервю с Калин Терзийски скоро в Kafene.bg

ако това ти е допаднало прочети и Калин за доброто