Ура за Кари! Успехът не се съдържа само в големите “победи”

IMG_5900

Карин Околие е българска лекоатлетка, състезаваща се в спринта на 60, 100 и 200 метра. Това е официалната информация за нея в страницата й в Уикипедия (и не, не съм създала и писала тази страница аз). Карин също е и блогър – може да я намерите тук в My book of inspiration (истински вдъхновяващ е блогът й!). И – Кари бе сред моите студенти в НБУ тази година. И нямаше как да не я забележа още от първата ни среща – в лекциите по дигитален маркетинг. Още първия час тя си тръгна с единствената за този ден 6-ца. И поради съчетанието от толкова интересни качества нямаше как, след като преминаха отношенията ни преподавател-студент, да не поканя това мило момиче за интерво. Прекрасно-лъчезарна, работлива, с много радост от живота, която естествено блика от нея – представям ви Карин Околие!

Как успяваш да съчетаеш състезателна дейност, учене в университет и активен дигитален живот на блогър?
Първо нека кажа, че съм изключително щастлива, че ще бъда представена именно във Вашия блог!
Да съчетаваш много дейности е лесно тогава, когато знаеш коя е приоритетната ти. За мен това е спортът. Спортът, защото с него се занимавам от най-много време и, защото е първата ми “страст -професия”. Когато знам, че в момента той е основната ми цел, просто степенувам по важност и удоволствие всички останали дейности. Блогът определено е на второ място, макар да е нещо съвсем ново за мен. Харесва ми да пиша и ми помага да се освободя от всички моментни трудности и напрежения. Той изразява най-точно мен самата и това, което мисля сега, в този момент. В него съм напълно себе си, както и на пистата. Университетът от друга страна е нещо, към което се приспособявам все още. Оценявам това, че се срещам с доста добри преподаватели, които ми помагат да се насоча към по-профилирана специалност. Благодаря Ви, за което.

Какво ти дава и какво ти взима леката атлетика и активното спортуване?
Спортът “яде свободно време” , хаха. Взима много от социалния живот на един млад човек, защото трябва да се придържаш към определен режим. Пътувам често и за дълго по лагери, което ми пречи да откривам и общувам с повече хора. За хората това е непонятно, например – как можеш да не ходиш по клубове и дискотеки или да не излизаш, когато си пожелаеш. Не е лесно, но определено се превръща в навик, за който не мислиш, имаш друга цел. В обкръжението си имам много малко, но много истински приятели, които ме познават и знаят защо се лишавам от определени неща. Подкрепят ме.

Спортът дава всичко останало! Благодарение на спорта започнах да пътувам от много малка, което се превърна в страхотен начин да порастна по-лесно. Направи ме самостоятелна и изключително дисциплинирана – знам какво трябва да направя и го правя без да се оплаквам. Спортът ме научи да печеля, но и да губя. Да ставам, след като падна, но и да се чувствам като наистина успешен човек. Спортът, какъвто и да е той, съумява да изгради силен характер у човек.

Най-голямата ти победа до тук, лично за теб?
Често, когато ми задат този въпрос си мисля за конкретно състезание. В този момент обаче, ще кажа нещо различно. Най-голямата ми победа до тук е, че не се отказах по време на дългия си тежък период на пистата и, че започвам да намирам себе си отново именно там.

А за блога – как подбираш темите си? Колко време отделяш за него – всичко там е толкова красиво и изпипано?
Постовете в блога ми се реждат от нищото. Бях си изградила план, в който да публикувам по-често и да се фокусирам върху определени теми, но не успях да го осъществя поради липсата на достатъчно време. От друга страна ми харесва да пиша за каквото ми хрумне, защото думите излизат директно от мен самата и звучат естествено. Харесва ми и свободата в това, че мога да пиша за всичко. Това е причината да кръстя блога си “My book of inspirations”, защотото вдъхновенията не влизат в определени граници и форми, те могат да са навсякъде и всичко.
Когато пишеш просто, защото обичаш да го правиш нещата се нареждат сами. Често дори да нямам снимков материал за даден пост, излизам и нащраквам нещо, което ми хваща окото и то сякаш “залепва” за думите.
Много искам да публикувам стойностен материал веднъж седмично и се надявам след време да се науча да го правя. Засега пиша тогава, когато открия музата, хаха.

Чувстваш ли се успяла и какво всъщност е успехът за теб?
Чувствам се успяла. Според мен всеки един човек е успял, защото успехът не се съдържа само в големите “победи”, но и в малките, ежедневните, а всеки един от нас има такива.
За мен успехът е преходен и никога не е постоянен, нещата се променят бързо и успехът се превръща в нещо, за което трябва да се работи неуморено и постоянно. Неговият “вкус” преминава толкова бързо, че ние искаме пак да го опитаме и така се стремим към следващия успех. Ако трябва да го сравня с нещо, то той е като щастието – кара ни здравата да се потрудим, а отлита като миг. Успехът е всичко това, което сме постигнали, а сме мислили, че не можем.

IMG_0374

Как преминава един твой ден?
Един нормален мой ден преминава така:
– Събуждам се рано и пия кафе докато чета. Много обичам да чета сутрин.
– Отивам на тренировка, която продължава около 2 часа
– Прибирам си и си правя нещо вкусно, НО здравословно за обяд
– В следобедите пиша или уча в зависимост от задачите, на любимо мое място (няма да го издавам). Не успявам да се съсредоточа достатъчно добре вкъщи, обичам да пиша в творческа обстановка и сред хора, разбира се не шумни.
– Вечерите се разтягам, защото мускулите на краката ми имат нужда от повече стречинг и медитирам. Пускам си водени медитации, обожавам ги – успокояват ме. Обичам и да гледам филми.
– Лягам си рано около 10-10.30 – трябва да се наспя, сънят често е ключът към щаститето.

Какво си пожелаваш за годината?
За тази година си пожелавам да изпълня всички запланувани спортни цели. Да развия повече блога си и най-сетне да реша каква магистратура искам да запиша!


Великолепна си, Кари – успехът е твой!

Браво за Ина и Росица и Rosey’s mark: от изборите и действията на всеки един от нас зависи бъдещето ни

_MG_9237_edit

Ина и Росица са усмихнати млади предпримачки. Двете са сестри. И заедно са основателки и двигател на проекта Rosey’s mark – приказка за рози и шоколад! И да, не само рози и шоколад, а и рози и чай и рози и още много красоти! Защото им се радвам – реших да ги поканя на този разговор. Споделям 🙂

Как се роди идеята за Rosey’s mark и кои бяха първите ви стъпки?
Росица: Rosey’s mark започна като проект непосредствено след дипломирането на двете ни. Ина завърши Международни Икономически Отношения към УНСС и в допълнение Туризъм в магистърската програма на НБУ. Моето образование пък завърши в Istituto Europeo di Design в Милано, Италия – магистърска програма тип RSP (Research Study Program) по Бранд мениджмънт и Реклама. Именно в Милано, след като се бях потопила в света на изграждане на премиум марки, носещи висока добавена стойност, се изостри желанието за принос в изграждането на имиджа на България, Истината е, че тогава, през 2010-2011-та година в Милано, за мен беше невъзможно да дам пример за известен български бранд на съучениците ми от цял свят. Още по-малко в премиум сегмент. Точно тогава занесох като подарък бурканче сладко от рози, което предизвика неочаквано за мен възхищение. Имало специална българска роза? Която се яде? Приятелите ми в Милано заявиха, че ако ядливата българска роза бъде презентирана по подобаващ и съвременен начин, то шансовете да покори модните и дизайнерските среди са големи. Тази случка „оключи“ идеята за проучването на ядливите качества и приложенията в храната на българската маслодайна роза. Концепцията спечели и двете ни с Ина и се впуснахме да разписваме идеята за бранда Rosey’s mark. Тъй като разполагахме единствено с много ентусиазъм и личните ни спестявания, стартирахме с 3-4 продукта и онлайн магазин.

Има предизвикателства по пътя вероятно – основните от тях и как ги преодолявате?
Росица: Пътят ни е изпълнен с предизвикателства. Първите бяха лимитираният начален капитал, даже бихме казали, че стартирахме с нулев бюджет, както и решението ни да навлезем в една напълно непозната за нас индустрия, каквато е хранително-вкусовата. Преодоляваме ги с много внимателно планиране, постоянен анализ на резултатите и готовност за корекции, както и с натрупване на знания за сектора. Плюсът на всичко това е постепенното израстване и постигането на непрекъснат органичен растеж. Друг голям плюс е свежият поглед, с които влязохме в един традиционен бранш, което ни позволява да бъдем иновативни както на ниво бизнес модел, така и продуктово. Основната ни цел обаче остава една, с ясен фокус – превръщането на храните с рози в доказан премиум бранд с произход България.

Възможно е да се прави честен бизнес тук и сега – вие сте доказателство.
Ако може да дадете основен/вни съвет/и към хората, които тепърва ще се захващат с реализация на своя идея?
Росица: Темата за успехите в бизнес начинанията в България е много актуална. Ние силно вярваме, че успехът е възможен и при коректност към партньорите, и при спазване на всички правила – това би трябвало да е определението за честен бизнес. Ако трябва да дадем един съвет към хора, които имат идея за свой бизнес, то той е точно такъв – не мислете за заобиколни или „по-кратки“ пътища към успеха. Пътят в повечето случаи е дълъг и труден, и при нас е така. Това, върху което трябва да се съсредоточите е не колко пари ще спечелите, а сърцевината на идеята ви, какво правите и най-вече защо. Заради това „защо“ вашите бъдещи клиенти ще ви се доверят. Оглеждайте се за положителните примери и черпете вдъхновение само от тях. Не позволявайте да ви обезкуражават. Стойте далече от хора, които се оплакват и се оправдават. Любимият ми въпрос към такива хора е „А ти лично какво правиш, за да бъдат нещата по-добре?“ И си повтаряйте, че от изборите и действията на всеки един от нас зависи бъдещето ни.

IMG_9004

Има ли трудности, които произтичат от това, че сте млади и жени?
Росица: С Ина нямаме навик да делим хората в професионален план, в това число и себе си, на жени и мъже, а на добри или не чак толкова добри в работата си. Все пак фактът, че сме млади жени играе роля. Често когато ни видят, хората ни се усмихват и казват „Здравейте, момичета!“. Такива ситуации ни карат да се усмихваме и ние, а и го предпочитаме пред „Добър ден, госпожо“, например. Дори в началото да има някакво подценяване, ние не го усещаме, а и с работата си изграждаме нужното сериозно отношение и респект към себе си. Всъщност, заради възрастта ни и фактът, че сме жени, успехите ни сякаш предизвикват по-голямо впечатление.

Накъде гледате и какво планирате?
Росица: Гледаме само напред, в средносрочен и дългосрочен план. Гледаме към разрастване на Rosey’s mark на външни пазари. За нас в установяването на надеждни и дългосрочни канали за износ се крие разковничето към големия успех на нашия бизнес. Паралелно с това държим на увеличаване на развойната дейност – създаване на нови продукти всяка година (имаме план поне за 3 години напред), повече внимание към ползите за здравето на храните с българска маслодайна роза (тук говорим за розите като функционална храна – един термин, който тепърва ще навлиза в България). Всичко изброено планираме да подкрепим с достатъчно солиден маркетинг и добавяне на още стойност към бранда Rosey’s mark.

Как може всеки, на който сте симпатични, да ви помогне?
Росица: Точно в този момент разчитаме на всички, които харесват начинанието ни, да покажат своята подкрепа. Всеки един може да има реален принос за скъсяване на пътя до средносрочните и дългосрочните ни цели чрез краудфъндинг кампанията ни в рамките на европейския акселератор KATANA. Състезанието KATANA е финансирано от Европейската комисия по програма Хоризонт 2020 и е насочено изключително към агро-хранителния сектор. В началото на годината бяхме селектирани сред 100-те най-перспективни бизнес идеи в Европа. В момента сме в последния кръг на надпреварата, която тече до края на 2017 г. и е между 54 участника от различни държави, а ние сме единственият участник от България в категория ‚Функционални храни‘. 10-те бизнеса с най-висок финансов резултат от краудфъндинг кампанията ще получат по програмата допълнителна финансова помощ в размер на 100 хил. евро. Това е нашата настояща цел!

Линк към краудфъндинг кампанията: https://katanareward.opencircleproject.com/campaign/86/rosey-s-mark-food-from-roses

А от мен момичета – пожелание за успех!

Най-голям шанс за успех / Most Likely to Succeed

https---cdn.evbuc.com-images-31056781-215859513-1-original

Най-голям шанс за успех документален филм (2015), който обобщава в 90 минути всичко най-важно за съвременното образование, кога и как се заражда, къде, защо и как се пропуква, но и дава алтернатива, защото такава има. Филмът е за Америка, но важи изцяло и за България и за всяко друго място, на което традиционното образование доминира.

Образованието, такова, каквото е днес, се настанява в обществото ни по време на Индустриалната революция, преди около 150 години, когато в заводите е имало нужда да има еднакво грамотни хора. За първи път знанието се разделя на дисциплини и те се изучават отделно – за по-бързо, ефикасно усвояване и извеждане на хора по калъп, които няма значение дали в Мемфис или Детройт са – ще работят на поточни линии и изискванията към тях са почти еднакви.

Днес това образование, което налива факти в главите на децата никак не ни върши работа. Утре всичко механично ще се върши от роботи и компютри. Подготвяме ли децата си за утрешния ден изцяло залагайки на системата, установена преди 150 години? Не!!!

Във филма са заснети мислите и на Сър Кен Робинсън, както и на Салман Кан и други големи визионери в образованието на промяната от днешния ден. Едно от свободните училища е в центъра на филма – High Tech High.

Сигурна съм, че хората, вълнуващи се от прогресивно, свободно, съвременно образование вече са гледали филма.

Ще ми се повече учители, родители, хора от МОН, политици да го изгледат. За гледане от всеки, които се вълнува от темата Промяна.

Щастлива съм, че първи примери за подобни училища има вече в България. Знам, че в бъдеще, макар и не в близко бъдеще, това ще е единствения вид училища.

Благодаря на организаторите на конференцията iMontessori за срещата с този филм днес и за повдигането на темата така на висок глас и в българското общество.

Още за филма тук на официалния му сайт.

download (1)

 

 

 

 

 

За свободното образование у нас вече съм си говорила с Николета с Френе Център Бургас, с Гая и с Хриси от Серендипити. Куражлийки са! Има и още! Успех на всички първопроходници!

 

Задължително за гледане е и Tomorrow – за промяната, която вече е в ход, не само в образованието.

Тонове вдъхновение и мечти в действие „Аз мога – тук и сега“

IMG_0052

Тези дни се провежда поредната СУПЕР лятна академия Аз мога тук и сега. И аз отново съм тук, в Девин. Срещаме се с 40 прекрасни млади хора между 7 и 12 клас и заедно с 10-15 ментора, лектора от топ ниво (Гео Линков, Жоро Малчев, Вася Атанасова, Цвети Тенева, Ники Тенев и още и още) и правим заедно това чудо насред планината.

Започнах лекцията си нетрадиционно днес и помолих участниците да напишат по една своя мечта. Събрах листчетата пълни с мечти. Уау! Впечатляващо! Затова и споделям!

Трите най-алтруистични мечти:
Да оставя света едно по-добро място
Да обучавам и помагам на другите
Да съм възможно най-полезен на другите хора

Следват най-конкретните и най-забележителни с това мечти:
Да правя филми в LA, NY
Успешен бизнес с автомобили
Собствен моден бизнес
Уеб дизайн фирма
Да имам успешен Amway бизнес
Да създам най-добрата игра в света
Да бъда технологичен визионер
Да направя иновация в изкуствения интелект
Да създам екип водещ в технологиите с изкуствен интелект

Следват професионалните мечти:
Да правя анимации
Да се реализирам професионално в България
Да стана Android developer
Мечтая да стана капитан
Да стана маркетинг експерт
Do what you love, money will follow
Реализиран PR

И по-общите:
Хубава работа, семейство
Успешна кариера

И още по-общите:
Свобода (няколко пъти)
Успех (няколко пъти)
Щастие (няколко пъти)
Хармония
Промяна, революция

Много се радвам на мечтите. Те не са на някого конкретно, макар отделните хора да ги записаха на листчетата си. Те са общи. Затова и ги споделям. Те са големи. Всяка от тях. Заедно – още повече. Тези мечти (могат да) променят света.

Протестирам винаги, когато някой безотговорно каже, че от младите хора в България нищо не става, че нямат мечти, амбиции и желание за нищо. Това не е вярно! Горният списък е добро начало за оборване на всеки негативизъм в тази посока!

IMG_0055

Благодарна съм! Поздравления за организаторите и всички участници! Продължавайте!

p.s. За утре съм приготвила супер специална презентация по подсказка на Вася след днешната ни тема за това какво е успехът. Темата ми утре е за неуспеха. Ще споделя свои грандиозни провали.

Ура за Лили от 3KEY Rooms! И за жените предприемачи и това да създаваш от нулата

Лили е винаги засмяна. Иначе вероятно делово бихме я нарекли с истинското й име – Лилия Моллова – маркетинг мениджър в 3KEY Rooms. Но тя е предприемач по натура, мечтател по душа и широк човек, съзидателна и действена. Майка, но и работяга голяма Създава със своя съпруг и още едно приятелско семейство една от първите ескейп стаи в София, като скача от корпоративния живот в джунглата на предприемачеството. Смел скок. И успешен. Та така – поговорихме си с Лили тук 🙂

Как се случи така, че от корпоративния сектор мина в startup и то именно в развлекателния сектор?
Когато веднага след държавния си изпит по „Маркетинг“ бях одобрена за стажант в „Хенкел България“, осъзнах каква невероятна възможност имам пред себе си. За хора с икономическо и маркетингово образование е изключително полезно да наблюдават отвътре корпоративна компания и да се учат от нея. Да проверят дали и в каква степен могат да бъдат част от нещо толкова голямо и стабилно. В Хенкел случих на страхотни колеги и шефове, самият козметичен бизнес ми беше наистина интересен, бързооборотните стоки са доста вълнуващ пазар. Беше много динамичен период от живота ми, израснах и ми повериха водещи брандове. След това имах щастието да стана майка. Към края на майчинството ми ние със съпруга ми и наша приятелска двойка пътувахме до Белград, там опитахме непознатото за България забавление real-life escape room. Толкова много ни хареса като изживяване и като бизнес модел, че още същата вечер решихме, че заедно ще създадем Стая на загадките в България. Първоначалният замисъл не беше да напусна работата си заради този предприемачески проект, но скоро стана ясно, че и 3KEY Rooms (ТРИКИ Стаите), е като едно дете, което има нужда от посвещаване, за да се стабилизира и порасне. Така че се реших и след майчинството си напуснах Хенкел, за да дадем по-голям шанс на start-up-a ни. Още повече, че да имаш собствен бизнес ти дава известна свобода да планираш времето си, а това е важно, когато имаш малко дете. Както казват, сама решавам кои 8+ часа от денонощието ще работя.

Имаше ли подкрепа от семейството си, от приятелите за това начинание?
Започнахме като семеен бизнес между приятелски двойки, така че заедно поехме риска. В личен план това беше начин да отделям повече време за детето и когато се налага – да работя от вкъщи без да обърквам работния ритъм в голям корпоративен офис. Мъжът ми видя в бизнеса ни шанс да натрупаме предприемачески опит и да сме по-добри родители. Имаше моменти в началото, когато роднините и приятелите ни гледаха на бизнес идеята ни като на нещо доста фантазьорско. Несъществуваща в България бизнес концепция, която звучи неясно, това въобще има ли някакво бъдеще, питаха се някои? И ние обяснявахме дълго и напоително, че това е тематично декорирана стая, в която влизаш с приятели в екип от 2 до 6 души, заедно попадате в необичайна среда и трябва да намирате улики и загадки, да откривате решения заедно, за да намерите изход от предизвикателната ситуация. Но общо взето докато не направихме първата си Стая на триковете – „Детектива и Машината на времето“, и не поканихме близките си да я изиграят, според мен те не вярваха колко вълнуващо, забавно и градивно е това изживяване. Ние в 3KEY имахме голям късмет. Не успяхме да бъдем първата Стая в София, но все пак бяхме третата, а това значи, че много хора усетиха ескейп изживяване първо при нас. Първата escape игра винаги е страшно вълнуваща, стига да ти се случва в наистина добра Стая на загадките. Хората излизаха така заредени и ентусиазирани, имаше емоционални гости, които ни прегръщаха и настояваха скоро да имаме нови и нови Стаи… (Една пъзел стая може да се изиграе само един път.) Когато нещата започнаха да потръгват и хората заговориха за ТРИКИ с любов, вече бях абсолютно сигурна – от каквото и да се бях отказала, за да се хвърля в това начинание, струвало си е!

Какво се изисква от една дама, за да е успешна и като бизнес начинание и като майка? Какво помага и с какво пречи едното на другото?
Труден въпрос. Винаги имаш колебания справяш ли се достатъчно добре. Времето е такова, че една жена може и трябва да е всичко – професионалист, майка, страстна съпруга, домакиня. Не знам кой успява да е всичкото това през цялото време. Да бъда майка ме научи на повече търпение. Да обяснявам нещата колкото пъти се налага и с думи, които са адекватни на събеседника и ситуация. Да обясниш на детето си защо да не бърка в контакта; на гостите на Стаята на загадките защо ако не се справят навреме в играта си не значи, че са неуспешни; на колегите си защо еди-коя-си идея ще сработи… Ситуациите са различни, публиката също, но във всеки случай се изисква спокойствие, правилен подбор на думи и мотивиращи фактори. Всъщност детето ми ме учи на много повече неща от каквото и да било друго в живота ми. Включително на това да разбираш едва загатнатите потребности на другия или пък да приоритизираш нещата си така, че в края на деня да можеш да преглътнеш всичко, което не си съумял да свършиш, защото свършеното наистина си е струвало. Да имаш собствен бизнес е голямо предизвикателство за личния ти живот. От една страна сам си си шеф и не се обясняваш на никого, когато трябва да свършиш нещо лично в работно време. От друга страна – всяко време за теб е „работно време“. За да си в бизнеса със забавленията, трябва да си най-отзвивчив, когато хората почиват, дори това да значи да ти звънят в 23 часа и през целия уикенд или да излизаш за работа точно когато мъжът ти се прибира от работа и ви се иска просто да вечеряте спокойно. Наскоро имах една много тягостна ситуация. Беше от онези дни, в които телефонът не спира да звъни, а уж си решил, че е почивен ден и ще си у дома. Малкият искаше да играем на „Не се сърди човече“, но всеки път когато понечвах да хвърля зара, служебният ми се обаждаше и аз обяснявах отново и отново на сина си „пази тишина, мама за малко ще говори и веднага се връщам, обещавам“. След поредното прекъсване и „обещание“, на детето му се напълниха очите със сълзи: „мамо, ама ти обеща, че ще си играем и сега не искаш…“. Къса ми се сърцето само като се сетя. Така че – не знам каква е тайната да бъдеш успешен и в работата си, и в семейството си и какво точно значи „успех“, но пък много искам да се науча на това.

Ако трябва да окуражиш млади момичета с бизнес идеи в главата си какво би им казала?
Не знам колко градивно е самонавиването в стил „ако наистина имаш мечти, преследвай ги и не се отказвай“. Според мен има две основни неща за които да се замислиш, преди да се отдадеш на някоя бизнес идея. Първото е – концепцията ти струва ли си? Най-добрият вариант е да си първи в нещо, както ни учат маркетинг гурутата. Ако не можеш да си първи, помисли добре – пазарът изпитва ли истински, сериозен „глад“ за това, което ти можеш да му предложиш? И ако наистина „е гладен“, всички ли знаят за това? Защото ако отговорът е „да“, значи вече си закъснял. Докато извадиш тенджерата и си нарежеш продуктите, другите вече ще сервират ястията топли-топли. Второто нещо е – имаш ли добър екип? Ти не можеш всичко. Никой не може. Дори и да можеше, все някога ще загубиш трезва представа за ситуацията, пазарен нюх или вяра в себе си. Жизнено важно е с кой си в играта. Партнирай си с хора, с които си имате доверие и взаимно се допълвате. Ако теб не те бива например в дизайна или във финансите, намери доверени хора, които да се грижат за това и приемай авторитета им. Не знам някой успех да се дължи на солов играч. Примерно 3KEY Rooms е проект на четирима души, а сега имаме и доста колеги, без които нямаше да сме успешни и различни. Колективът на ТРИКИ-тата се обогати със страхотни образи. Много пъти съм си казвала: „Боже, ако за това трябваше аз да се сетя или сама да го направя, никога нямаше да се случи“. Има доза стрес, докато се научиш да се доверяваш на чуждата преценка. Но когато усетиш, че нещата се случват и взаимно си вярвате и успявате без сериозни грешки (защото винаги има някакви грешки), се получава нещо много красиво. Истинско партньорство.

Основните предизвикателства в ежедневието, сега след повече от 2 години в частния бизнес?
За мен предизвикателство е да си структурирам времето. Тъй като често работя от вкъщи, „да прозвъня клиентите“ често се слива с „да простра пералнята“ и това е леко влудяващо. От друга страна ако съм в офиса, много трудно успявам да се измъкна оттам. Винаги има още нещо, което ти се иска да отметнеш. От това да преправиш някой пъзел, през това да пратиш файлове на партньор, до това да събереш прахта. Понякога майка ми ми звъни докато съм в офиса и пита „къде си“. А аз без да се замислям казвам „в нас“, защото явно на работа ми е като у дома и у дома – като на работа. Сигурно я побърквам. Така че моето лично предизвикателство е да отделя личния живот от бизнеса. На този етап и специално за мен това май-май е невъзможно.

Какво ново да чакаме от ТРИКИ?
Наскоро поехме съществуваща стая „Тайният бар на Ал Капоне“ и в момента я подготвяме, за да я пуснем като наша – ТРИКИ Стая. До момента ние отговаряхме за създадените от нас игри „Детектива и Машината на времето“ и „МаТРИК Стаята“. Барът, както наричаме новото попълнение, е красива Стая, която създателите ѝ от Questopia са направили вдъхновени в голяма степен от нашия „Детектив“. Когато те ни казаха, че искат да си починат от ескейп бизнеса и предпочитат да поверят Стаята си на друг, ние решихме, че това е проект, който можем да припознаем и доразвием, защото наистина е в наш стил. Всъщност отдавна работим и по друго наше си начинание, но „Барът на Ал Капоне“ не беше възможност, която да изпуснем. Така че когато приключим с разкрасителните дейности и добавим идеите си към игровия механизъм, се надявам да зарадваме всички ескейп фенове с мафиотска ТРИКИ Стая, а ние да продължим да работим по другите си идеи.

Какво си пожелаваш?
Първо, пожелавам си да запазим вдъхновяващото настроение, което цари в ТРИКИ колектива. Имаме страхотни водещи на групите и приятели на Стаята, като се съберем всичките настава голям купон и после с кеф отиваш на работа, дори да си дивял до малките часове. Второ си пожелавам да направим Бара истински вълнуващо и обичано място, в което наистина да се усеща нашия стил и дух. И трето – да реализираме и другите си проекти по начин, който истински да докосне и забавлява гостите ни. Да, най-важното пожелание си оставям за накрая – всички да успяваме да балансираме добре с личния си живот, защото в крайна сметка най-важното нещо в живота е това, което чувстваш и ти се случва вечер, след като затвориш от вътре вратата на дома си.

20881p.s. Голям фен съм и на двете стаи – ако не сте ходили – непременно! Започнете с Детектива и Машината на времето и после Матрикс! Браво Лили! Успех и с новите проекти – очаквам с нетърпение!

#ДА16 за Емо Георгиев на изборите на 26 март

Billboard_Emil_4x3m_02

Емо А. Георгиев освен адвокат, отскоро преподавател, граждански активист, баща, човек действащ за промяната в България вече години наред, сред основателите и силните двигатели на ДЕОС е и мой приятел и няма как да не го подкрепя и дори да ви поговоря малко за Емо, за това, че всеки може да го подкрепи, като гласува с номер 16 на 26 март, а за живеещите в 24-ти МИР в София – Емо е с преференция 2. Ето малък разговор по темата избори:

Какво казваш на хората на улицата – всеки ден си сред тях, за да агитираш да гласуват за теб в 24-ти МИР с 16 / 2?

Представям на първо място себе си като кандидат. Емил Георгиев, на 43, адвокат, баща на едно дете, собственик на куче, скиор, но най-вече гражданин с активна позиция. Разказвам за конкретните мерки, които в коалиция „Да, България!“ ще предложим за постигане на целите си. В края на всеки разговор хората се съгласяват, че макар да не се яде и пие, правосъдието решава съдби – моята тяхната, на всички нас. И че ни трябва добро правосъдие, ако искаме престъпниците да бъдат в затвора, където всъщност им е мястото.

Мястото на предприемачеството в икономиката и развитието на страната, според теб?

Предприемачеството и добре работещият бизнес са най-добрата социална политика. Защото създават работни места, добавена стойност и са гарант за икономическото ни благополучие. Но за да работи добре, бизнесът се нуждае от прости и ясни за следване и изпълнение правила. Реформираното правосъдие отново е в основата на всичко, защото то създава доверие както у предприемачите, така и у служителите, че трудът им няма да бъде откраднат или другояче да отиде нахалост. Личната ми кауза в тази връзка е повече иновативност, която да създаде конкурентни предимства за нашите предприемачи. Като народен представител ще работя за по-лесен и преди всичко електронен достъп до бази данни с изобретения и полезни модели, по-прозрачни процедури при заявка и регистрация, многоезичност на администрацията в тази област, както и на бързи механизми за защитата на нашия интелектуален капитал. Така ще бъдем в състояние по-лесно и удобно да популяризираме българските изобретения, полезни модели, промишлени дизайни и търговски марки извън страната, за да създадем по-добри предпоставки за привличане на още чуждестранни инвеститори и повече свеж капитал в България.

Какво си пожелаваш, на себе си, на ДЕОС, на Коалиция Да България и на следващия Парламент?

Вярвам, че коалицията ще получи доверието на хората, така че да бъде представена в следващото Народно събрание. Ще дам всичко от себе си там да има представители и на ДЕОС, в мое лице, както и на другите ни кандидати. Знам, че като народни представители ще развалим досегашния удобен рахатлък на депутатите на статуквото и ще поставим началото на важни за страната и обществото ни реформи.

Можете да подкрепите Емо с гласа си на 26 март 2017 като гласувате в 24 МИР с преференция 2 под номер 16 Коалиция Да България – Зелените и ДЕОС! Ако сте от друг МИР – заложете на #ДА16 – номер 16 в бюлетината!

Деца – предприемачи в Серендипити

11873992_10153548716883988_1205903045_n

Неусетно тази седмица отмина и второто издание на лятната академия за деца – предприемачи в Серендипити – изпълнено с вълнения, усмивки, идеи и забавление!

Няколко извода в края:

  • не, на 10 не са малки, за да се говори с тях за бизнес, напротив – готови са;
  • децата искат да работят, творят, създават, само трябва да им осигурим условия за това;
  • децата имат идеи, както и много възрастни, но за разлика от много възрастни децата са готови да работят неуморно, за да реализират идеите си и наистина не бива да им пречим;
  • успяващите деца са тези, които имат около себе си подкрепящи ги възрастни;
  • и да – създаването и работата са забава за всички, още повече когато се работи в екип!

11850964_10153548518343988_1561230780_n

От 9 идеи за бизнес избрахме този път три, т.е. децата избраха след обсъждане – игра с карти на отбор Асоциирай ме, био веган бонбони на отбор БиоБон, играчки и бижута на отбор xMake, но творческата искра бе запалена у децата и дойде и четвъртият, доста класически проект на отбор Лимонче – лимонада и оранжада.

11857556_10153548716943988_1788407308_n

Моля забележете старанието, с което са създадени и опаковани био бонбоните – продукт, лого, опаковка, етикет, плакат! Всичко бе изумително добре намислено и реализирано от екипа Миа и Божена!

Деси, Поли и Мая работиха бижутата и плюшените играчки с много творческо вдъхновение!

Ники и Тео изцеждаха лимони и портокали с такова старание, все едно навигираха самолет, а продуктът им бе идеален за жегата!

Митко и Самуил хвърлиха огромен труд в намислянето и създаването на играта Асоциирай ме. Смятам да я предложим на някой издател да мине в масово производство.

11872813_10153548716533988_1870067477_n

Имахме всички късмет, защото:

  • всички деца от групата бяха настроени да работят отборно, екипно и нямаше солови играчи;
  • всички деца бяха работливи, сръчни и отдадени на проектите си;
  • всички родители бяха много подкрепящи децата си и проектите им и дойдоха на финалната разпродажба, с което допринесоха за успешния финал на курса ни.

Благодарна съм! И вярвам в доброто, защото тези деца ги има!

7 урока, с които градинарстването ми помага в бизнеса

IMG_4597

Мда, в последните години опитваме с градско земеделие и саденето и отглеждането на зеленчуци в София и размислите по това ми помагат ежедневно и в бизнеса. Решавам да споделя основните 7 урока, които научих покрай градинарстването:

1. Грижа. Градината, точно както и семейството или бизнесът и всяко нещо, което случваме, за да се случи въобще, а и за да се случи успешно изисква грижа. Грижа означава будност за потребностите, радост за възможностите, любов, отношение, топлота.

2. Постоянство. Без постоянство няма успех. Постоянство значи да стиснеш зъби, когато е нанагорно, да полееш градината, когато е сухо, да не се скатаеш дори за ден, а да си там и да продължаваш още и още.

3. Има сезони. Да, както в градината има сезони, така е и в бизнеса. Има време за интензивна работа, има време за бране на плодовете. Но няма как да се случи второто, без да е положена достатъчно грижа и постоянство в пътвото.

4. Има и слаби сезони. Да, както в градината има сезони, така е и в бизнеса. Има моменти на възход, има и по-трудни такива. Понякога нещата са извън нас. Но ако сме достатъчно предвидливи и далновидни бихме могли да променим нещата в своя полза. Ако не – ще е нужно да положим още усилия.

5. Цикличност. Много е хубаво да има ритъм. Дава една предвидимост, устойчивост и увереност, така нужни да се продължи нататък. След зимата идва пролетта, след нея – лятото, есетна се събират плодовете, а после отново сняг, студ и зареждане за ново начало. И в бизнеса е така. Доста така.

6. Разнообразие. Монокултурите са ад за почвата и не носят нищо добро. Разнообразието дава сила на растящите в близост растения и разпръсва риска. Точно така е и в бизнеса. Ако разчиташ на един или два големи клиента – това е готино решение, но не е устойчиво. Повече клиенти, разнообразни проекти, широк спектър услуги в конкретната област звучи като доброто решение.

7. Изобилие. Животът е изобилие. Градината го дава. Бизнесът го дава. Ако всичко вече изброено по-горе се случи – изобилието е налице. И от задачи, и от хора, и от успехи и неуспехи и отрезултат.

#urbangardening #градскоземеделие #бизнес

Писах още:
7 неща, с които майчинството ми помага в бизнеса

хайде да изпратим учениците от Благоевград на международно състезание в Сингапур!

cf15939b356a4a0db0c60c8addf85567
Пишат ви 9 ученици от Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов“ от Благоевград с една скромна молба и голяма мечта!

На 10 и 11 май се явихме на европейски кръг на международно състезание за дебати, есета и тестове на английски език „The World Scholar’s Cup“ и след като „обрахме“ медалите и трофеите се класирахме за световното в Сингапур, което ще бъде от 24 до 26 юни. За съжаление сумата, необходима ни за пътуването беше просто непосилна за нас, защото общо надхвърляше 20 000 лева. Ние, обаче, не се отказахме и с помощта на много добри хора вече са ни необходими само 6000 лева.

Молбата ни към вас е да ни помогнете да осъществим мечтата си да представим достойно българската държава, като споделите с приятели и познати за нашата кауза!

Това е линкът към сайта Fundrasr, където всеки може да дари според възможностите си и съответно да ни подкрепи, защото в момента всеки лев е ценен!
Също така на 12 юни /четвъртък/ в Благоевградската зала ‘Яворов’ организираме благотворителен концерт от 19:00 часа.
https://fundrazr.com/campaigns/6lgX8/ab/56g1d
Готвим се изключително упорито и вярваме, че в България все още има хора, които държат на образованието и биха ни помогнали! Благодарим ви предварително за отделеното време!

Help Team Bulgaria FLY to Singapore!
fundrazr.com

към моите студенти

IMG_3834

прекрасни млади хора,

пълни с енергия, чар, романтика, разсеяност, усмивки, желания, амбиции, идеи, търсещи, любопитни, настоятелни, нови, различни, напористи, изискващи, непримирими, споделящи, може би умерено наивни, може би много по-решителни, пъстроцветни, освободени, общуващи, четящи, находчиви, прекрасни млади хора.

пожелавам ви да успявате да намерите пътя си, без значение от трудностите по него.
пожелавам ви да си позволявате да грешите и да успявате да си взимате поука от това.
пожелавам ви да намерите мястото и призванието си, което да ви радва, без значение от дипломата, какво казват у дома или какво очаква обществото от вас.

а на България пожелавам да има повече такива като вас!

тук идеите на този випуск студенти за България