Ура за Mila Lila – за нашите деца! Ура и за Венера и Йосиф!

Bring Mila Lila Cards to life

Венера и Йосиф смело скачат в проекта Mila Lila и създават нещо ново, забавно, интересно и полезно за малки деца и в помощ на техните родители – майки и татковци. Подробностите са в интервюто с Венерката. А начините да подкрепим проекта – в края. Хайде 🙂

Как Венера от големия корпоративен свят се озова в обувките на предприемач и стартира Mila Lila? 
Да ти кажа честно никога не съм се възприемала, че съм “Венера от корпоративния свят”, защото нито работата през последните 5 години в Телерик, нито преди това 9-те години в Нетейдж си бяха работа в корпоративен свят. И двете фирми бяха огромна част от мен именно защото там начина на мислене беше, как да направим заедно от нищо – нещо. Без политики, интриги, недомлъвки и оправдания, каквито в моите представи съществуват в корпоративния свят. И правихме неща, които се помнеха най-вече заради думичката “заедно”.

Така се получи и с проекта Mila Lila. В началото на годината, след промените в Progress (фирмата, която купи Телерик) се озовах свободен електрон и бях твърдо решена, че именно сега на 37, с две деца, близо 20 години работен опит ми е идеалното време да се опитам да направя нещо, в което аз да съм основния инициатор. И понеже съм си уеб човек се бях улисала в едни грандиозни идеи за WebVR. Само, че сам човек нищо не може да направи, особено без правилните технически познания. Писах в нашата си Фейсбук група на бившите и настоящи Телерикъри, че си търся партньор в грандиозните планове и Йосиф (Йосифов) – един от най-кадърните програмисти в компанията, който работеше по едни от най-комплексните решения, взе че ми писа. Бях чувала за него фантастични неща, но никога не бяхме работили заедно. Не можеш да си представиш колко щастлива бях, че толкова умен и кадърен човек се замисля да работи с мен. Видяхме се, разказахме си кой какво го вълнува и той реши да напусне Progress, за да се опитаме да сътворим нещо заедно. За нула време разучи технологията, която стои зад WebVR, което много бързо ни помогна да си дадем сметка, че пазар за това ще има, ама след години. И двамата се оказахме с такава ценностна система, че не искахме да сме поредния стартъп, който ще харчи инвеститорски пари, за нещо, което може и да стане ама не е сигурно дали, кога и как.

Хубавото е, че не драматизирахме много много по повода ами се фокусирахме по-скоро да помислим, какво можем да направим тук и сега, което ще донесе стойност на хората веднага. Изсипахме един списък с всякакви идеи, които всеки от нас си е мислил и ги оценихме по това до колко са важни за нас, до колко ще ни е забавно да работим и колко бързо можем да доставим стойност. И от 40+ идеи се оказа, че тези които ни развълнуваха най-много са свързани с деца и най-вече с развитието им. Искахме да им дадем нещо, което ще ги кара да играят офлайн, а ако ще ползват дивайси, то това, ще е само, за да черпят идеи и вдъхновение. Опитът ни като родители пък и всички теории, които бяхме прочели казваше, че децата учат най-много, когато сътворяват сами нещо с ръчичките си.

И така се роди идеята за Mila Lila. Комплект от 12 картонени карти с идеи, как децата сами да си правят играчки, да си измислят игри и да сътворяват истории. И да го правят с подръчни материали от къщи, а не да затваряме въображението им като им пращаме готови комплекти. Естествено понеже и двамата сме дигитални хора, не можахме да измислим как да се ограничим само в офлайн носителя (картонени карти) и затова решихме да направим мобилно приложение, което да надгражда информацията от картите, като предоставя видео инструкции, възможност на децата да споделят творенията си с другите и да се вдъхновят от това, което другите са показали. И най-вече – всичко това да се случва в сигурна обстановка, а не в YouTube или други социални мрежи, където нямаш контрол какво могат да видят.

Какво направихте и какво предстои?
Запознахме се с всички съвременни педагогически методологии, които целят да развият, така наречените социално-емоционални умения. Това са уменията, които според Световния Икономически Форум, са необходими на хората в бъдещето, за да могат да работят в недефинирана среда и с професии, които никой не може да прецени кои ще са, само всички знаят, че няма да са настоящите. Решихме да комбинираме похватите, които те проповядват с някои от базовите прицнипи на Design Thinking методологията, която ползвахме в Телерик, за да стимулираме иновацията и креативното мислене в екипите. За всичко това, разбира се се консултирахме с Женя Милушева (детски психолог) и Юлиан Найденов (арт педагог), които познавахме покрай детския център на Телерик.

И така седнахме и оформихме списък с идеи за занимания, които децата могат да правят с материали от къщи. Всяка по-голяма идея решихме да е фокус на една карта, в която да обясняваме как децата да направят конкретната задача (например Таралеж от брашно и балсам за коса). Към тази фокус идея, заложихме допълнителни предизвикателства, зад които именно стоят всичките методологии, за които споменах. Целта е да научим децата, как хем да направят нещо, което ще им остане, хем да продължат да игрят с него като надграждат играта с допълнителни истории и споделят преживяното със своите близки и приятели. Така ги учим на нестандартен поглед върху предметите, които ни заобикалят, на работа в екип, на старание и търпение. На това да се чувстват свободни да пробват, да грешат и да пробват пак.

Отделно Йосиф направи мобилно приложение, с което да можеш да си сканираш QR кода на картата и да видиш видео с инструкции, как се прави основния обект на картата. Можеш да си качиш снимка или видео на твоето творение, или да разгледаш какво другите са направили от тази карта. Елена Йосифова (жената на Йосиф) пък ни помогна с изчистването на текстовете и заснемането на видео инструкциите.

Намерихме се и с Евгения Николова (Евга) – страхотен детски илюстратор и един от основателите на издателство “Рибка”, която облече идеята ни в супер яка визуална идентичност и сътвори дизайна на първите две карти от комплекта.

Всичките ни приятели и познати, на които показахме продукта супер много му се зарадваха. Децата, с които тествахме искрено се забавляваха и бяха супер горди от творенията си.

Все пак, преди да продължим да работим по останалите 10 карти от комплекта, решихме да пуснем Indiegogo кампания, за да проверим до колко хората реално биха дали пари за такова нещо. Пуснахме кампанията преди седмица и сега сме на етап да я популяризираме в и извън България, за да можем да излезнем извън кръга на приятелите си, които така или иначе ни подкрепят.

Предстои да видим резултатите от кампанията и да решим дали продължаваме с проекта и ако да – в какви параметри.

22282026_498358190527533_742200631924318353_n

Кое бе най-предизвикателното до момента?
Най предизвикателното до момента беше, че и двамата с Йосиф през 100% от времето сме постоянно извън зоните си на комфорт. Никой от нас никога не си е представял, че ще прави нещо за деца, ще се занимава с принт, правене на видеа, дистрибуция и пр. Всичко за нас е ново, трудно и същевременно изключително зареждащо и удовлетворяващо. А най-голямата награда са гордите щастливи усмивки на децата, след като са правили лабирнитите и таралежите от картите.

Mila-Lila – каква е реакцията на майките до момента?
Бих си позволола да те поправя, защото родителите са и майките и бащите. И най-готиното е, че всяка от двете групи намери нещо ценно за себе си в Mila Lila. Майките се зарадваха на това, че не се изисква кой знае каква подготовка, за да се случат нещата. Бащите пък се зарадваха за готовите идеи, защото те самите много искат да играят с децата си, но понягоа се затрудняват да измислят с какво точно.

Учителите, на които показахме картите пък се зарадваха на това, че могат да учат децата от най-малка възраст как да комбинират офлайн играта с взаимодействие с мобилно устройство и то по смислен и сигурен за децата начин.

Бъдещите ви планове?
Много бихме искали Mila Lila да надскочи кръга на преките ни приятели и повече родители да се забавляват с децата си в къщи. Ако успеем да достигнем целевия си бюджет в Indiegogo ще довършим картите и ще ги пуснем в по-голям тираж, за да може да се разпространяват и по книжарници и магазини за играчки. Ако пък успеем да го надхвърлим, сме намислили чудни забавления, с които да надградим информацията от картите, като например виртуална карта с “рождените места на таралежите”. Така можем да покажем на децата визуално, как в този момент, в който те си стоят в къщи в България с мама и тати, някой в Мадагаскар прави същото. Така ще ги научим, че когато хората са обединени от общ интерес, светът няма граници. Ако пък съвсем се развият нещата, ще мислим да направим добавена реалност (AR) върху всяка карта. Целта е да покажем на децата бъдещето на технологиите и това, че могат да покажат нещо, което изглежда съвсем като истинско върху масата в хола, или да го разходят по килима. Искаме да им покажем, че вече няма толкова голяма разлика между реалния и виртуалния свят, че екраните могат да са много повече от това да показват филмчета, а могат да са прозорец към реалността тук и сега.

Всичко това звучи толкова хубаво! Хайде да подкрепим Венера и Йосиф за Mila Lila!

Юлия Спиридонова – Юлка в Мисия Мама

IMG_2438

През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана ТрифоноваМисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Започвам с великолепната ни детска писателка и неспирен борец – Юлия Спиридонова – Юлка.

Най-добрият съвет, който помниш от твоите родители?
Моите родители не ме съветваха, но някак научих от тях много неща. От майка си – да отстоявам индивидуалността си, да не вървя с тълпата, да бъда себе си, да бъда „мъжко момиче“. От баща си – да работя много, без да се щадя, защото така се работи и точка. Да не си слагам рамки, ограничения, да търся нови неща, нови начини да изразя това, което чувствам и искам да разкажа.

За какво трябва да си готов, когато тръгваш на …“Мисия Мама“?
На безусловна любов. Като че ли това е най-важното, което можем да дадем. Идеални родители няма, така или иначе (това е за утеха).

На какво искаш да научиш децата си?
Честно, струва ми се, че пълня с малка, пукната пластмасова лопатка бездънна яма. Греба и хвърлям, греба и хвърлям, греба и хвърлям… Пък да видим. Дано поникне цвете там някъде, а не трън. И пак продължавам. Греба и хвърлям. Важното е да не се спира, защото спреш ли за миг, започваш да се отчайваш. Така че, греби и хвърляй, Сизиф такъв.

Работиш активно по инициативи, свързани с детското четене и четенето на децата в домовете. Помага ли четенето на родителите? И какво са всъщност книгите за децата?
Да четем на децата си се оказа най-мъдрото ни родителско решение. Превърна се в семеен ритуал да си четем преди лягане, без значение, че децата пораснаха. Всяка вечер таткото чете на малкия ни син (в момента на осем), а аз чета на големия (той е на тринайсет). Често си сменяме ролите и вместо ние на децата, те четат на нас. Прочели сме десетки книги, които вероятно синовете ни не биха чели сами. Например „Под игото“, много старо издание, в което турските и руски думи не са обяснени под линия. Това време е безценно, защото тогава децата споделят и важни за тях случки, произшествия, страхове, премълчани неща.
Шегуваме се, че един ден, когато синовете ни вече ще бъдат големи мъже, ще ни идват на гости и ще продължаваме да си четем. Надявам се също, че един ден тази традиция ще премине и в техните семейства.

Цялото интервю с Юлка и още много – в книгата Мисия Мама 🙂

какви ще станат децата ни

IMG_4425

може и на шега да беше, но си излязоха много истини – на родителската среща за 1-ви клас умело учителите ни изпитаха нас, всички родители от класа какви искаме да станат децата ни, в кой университет и какво ще учат. всеки татко и майка сподели плановете за детето си.

уплаших се от стройните планове на някои (около 60%) родители относно това какво и къде ще учат децата им. вероятно така се става истински лекар, финансист, юрист или инженер, като от 7 годишен го знаеш, или поне родителите ти го знаят, но …ми стана тъжно за децата. и за това, че нямат много детство, изяжда им се от кроенето на планове.

без да е толкова важно, отделно, от цял клас първолаци само 3-4 родители виждаха децата си да учат висше образование в България

изумително колко умело хората вървят по прокараната от родителите им пътека. и как добре репродуцират грешките на своите родители, без да се усетят. и вероятно създават свои добри копия.

времената се променят. а ние?
или греша?

рисунка „може ли тази круша“: Али

преди децата да те побъркат

IMG_4383обикновено пристъпвам с доста голяма доза скептицизъм към подобни книги, които уж не казват „прави така“, но точно това правят, според американския модел, императивно, но да признаем – и забавно, прибягвайки до пряк флирт с читателя

и все пак зачетох „преди децата ти да те побъркат“, защото приятели ми казаха, че има и смислени неща в книгата. а и защото имах време – на плажа и ми се стори подходящо четиво докато надзиравам малките, играещи във водата. предговорът ме грабна:

„през 90-те хората започнаха да правят по-различни деца, отколкото през всички поколения дотогава. до този момент децата си бяха деца. падаха, ставаха, цапаха се, играеха си – правеха всичко, което децата някога са правили. возеха се в коли без тройно сертифицирани детски седалки, ходеха сами на училище, играеха си на площадки, облицовани с бетонни плочки, живееха в домове без пластмасови капачки по контактите и поглъщаха огромни количества храни с оцветители.

изобщо е чудно как човечеството е оцеляло през тези безразсъдни десетилетия.

по това време започнахме да се променяме. животът стана по-сложен и по-натоварен. сдобихме се с мобилни телефони, компютри и дивидита. продавачите на сапун се опитват да изкарат сапуна по-сложен от ядрената физика.

на всичкото отгоре се оказа, че децата постепенно са станали по-сложни и по-деликатни … и всеки път, когато пуснем телевизора доктор Е от Т университет ни обяснява колко сме загубени и как децата ни са обречени, защото ние сме толкова загубени.

колкото по-щастливи сте вие, толкова по-щастливи са и те. простичко, но важно правило. най-важното от всички правила.“

писах и за и твоето компетентно дете

и твоето компетентно дете

9388вероятно много родители, в своята отдаденост, любов и грижа, днес искат и четат книги за отглеждането на своите деца.

за модерното или по-скоро да го наречем нормалното отглеждане на децата е добре да се четат модерни, хайде да ги наречем съвременни автори.

задължителен е Йеспер Юл. от няколко месеца и на български.

основното ново, което надявам се всички знаем е, че децата са истински, завършени хора от самото си раждане. умеят да общуват, да реагират, да проявяват съпричастност.

ето само малко:

  • важно е и децата и родителите да поставят свои граници;
  • няма нищо лошо родителите да са на различно мнение;
  • здравословната алтернатива на борбата за надмощие е откритият, искрен диалог който зачита желанията, мечтите и потребностите и на децата, и на родителите;
  • не искаме да отглеждаме деца, които „слушат“, нали?
  • още много – в книгата. задължително четиво за всеки родител днес.

още за твоето компетентно дете – тук

#родителство

IMG_6350

много добър втори форум Родителство от Горичка!

денят си заслужаваше. тема след тема, полезни и важни. фаворити като атрактивни лектори, с много смях и забава, а същевременно засягащи важни теми за всички бяха Теди, която познаваме в ролята на организатор на TEDx България, а сега разбрахме, че е станала учител и влага много ентусиазъм в това, Веско, който с философия с деца ни припомни, че 2+5 е равно именно на 2+5 и че е странно защо трябва да си мием зъбите, като нищо мръсно не слагаме в устата си, Мария, според която децата ни знаят какво е „секс“ и няма защо да прескачаме тези теми

ето малко цитати от туитър:
Не се притеснявайте, че децата ви не „слушат“, притеснявайте се, че винаги ви гледат!
Хриси

Децата са готови да оправдаят очакванията ни, ако очакваме да станат предприемачи за 3 седмици – ще го направят!
Теди

Имаме нужда от вдъхновени учители. Те правят училището да не е тъпо, дават смисъл.
Теди

Мъдър – който не знае и не може, но се е ангажирал, човек, който тепърва прознава, тепърва проможва.
Веско Дафов

За щастие хората не сме никога завършени.
Веско

още веднъж – аплодисменти за всички лектори и за организаторите! зарадва ме пликчето с подаръци, най-вече био пастата за зъби от Weleda 🙂 а да и разбира се – бозата от Harmonica, мноооого добра! 🙂

на снимката Василена и Маги откриват форума

писах още: родителство значи любов, за форум Родителство 2010

като кажеш Родителство се сещам за любов

IMG_5913

родителството те прави различен. ама много различен от това, което си бил преди него.

хваща те за ръка и те повежда из дебрите си, които са като магическо приказно царство – има и тъмни гори тилилейски, има и слънчеви полянки с цветя и птички и много усмивки, има и розови пухкави облачета, върху които да подскачаш, има и бурно течащи води, които сменят цвета си всеки час.

преди година Горичка направиха първия форум Родителство. и показаха, че и в България има мислещи, загрижени и отговорни за децата си и обществото хора. идната събота, 8-ми октомври, е второто издание на форума. входът е с много разумната цена от 20 лева (регистрирай се тук сега), а преживяването си заслужава – интересни лектори, готини хора наоколо, с които да побъбриш, забавни неща. ела.

виж още: моите 20 минути на първия форум Родителство, 2010.

2299

нищо особено, просто днес сме издали брой 2299 на списанието ни Az-jenata.bg 🙂

и по повода – два линка към заглавия от този брой:

Светлана Кампс разказва как поддържа българския дух в Германия. майка на три деца, варненка завинаги, ентусиаст-родолюбец, Светлана споделя за любопитното си ежедневие и българското съботно училище в Мюнхен

Модерните родители отглеждат щастливи, а не удобни деца. Ивет разказва за / вдъхновена от форум Родителство. и още снимки от събитието.

форум Родителство

img_0271

очаквах го с голямо вълнение. и ето, че дойде и отмина. премина приказно. браво на Горичка за идеята и реализацията!

е, за родителството вече не се мълчи. говори се и то вдъхновено и вдъхновяващо. така говориха не само лекторите, но и всички наоколо в почивките. за родителството като приятелство, като отговорност, като възможности.

Зорница София направи великолепно въвеждане в темата за родителството и за това колко е важно да не влизаме, а да излиза ме от квадрата

Виктор Самуилов изправи залата на крака със стиховете си. ето малко откъсче за припомняне:
„Аз като порасна, ще поканя гости.
Ще сервирам гозба от шаран без кости.
И когато стане веселба голяма,
ще повикам татко, ще повикам мама.
Ще накарам мама песен да изпее,
татко пък – да каже стихче подир нея.“

аз говорих, обичайно – за децата и компютрите. пропуснах да кажа нещата, които си бях написала, но не взех листчето с мен а именно – че няма перфектни родители, че аз самата не съм перфектна и че все пак сме хора. говорих за нещата от живота, обичайните неща, които си ги говоря като това, че виртуалният свят е равен на реалния, че не бива да плашим децата, че Интернет е страшно място или ние да си навиваме това на пръста и да крием захранвания и мишки, защото това не помага. а да им измисляме забавления офлайн и така да ги отвличаме далеч от компютрите, без да прекаляваме, естетсвено. ключов момент е да вкараме бабите в играта – да възложим например децата да обучават бабите в компютри и Интернет. и друго – ако имаме три деца е по-лесно, те сами се забавляват и не им остава време за компютри много много. май се получи презентацията ми. като и на останалите лектори де 🙂

разказът на Ирина Каракехайова за мен беше най-важният акцент в цялото. за лошите майки. за обществото като родител. за моделите – дете в институция, майка в затвора. Ирина говори и за клишетата в медиите, в последните 10 години не се чува друго освен благотворителност, ужасните родители, ужасът от домовете. трябваше чужда телевизия да снима нещо, което всички знаем, за да се засрамим. голяма тема. земно представена. Ирина, искам да продължим да говорим по нея. и да действаме. с теб съм.

малко извадки от туита ми от деня:

Явор – наградите пречат за приемане на рискове и за правене на грешки
Ирина – няма лоши родители, има родители, които не знаят, не могат
Любов – да гледаме на агресията като на потенциал, енергията да се канализира в творчество
Бу
– процесът е по-важен от продуктът. кърменето е по-важно от кърмата
Милена – училището като fast food
Орлин – децата имат нужда ние да бъдем родители, да се освободим от чувството за вина и тотална отговорност като родители
Марин – децата (и ние) имаме нужда от катарсиз, от красиво, от изкуство
Зорница София – няма невъзможни неща – вярата в това се предава по наследство, децата ни да знаят, че и ние грешим, да си признаваме
Маги – да им показваме обичта си не като им купуваме още и още …

на 20-ти ноември Горичка правят форум Храна. планираме с Томи да сме там.

три месеца ваканция е твърде много

p7210082

ваканцията у нас е между 10 и 15 седмици, т.е. между два месеца и половина (за най-големите) и потчи четири месеца (за първолаците и подготвителен). мда, това си е чист кошмар за родителите …

мисля си, че това ваканцията от три месеца е нагласена така във времето, в което учениците ги водеха на бригади да помагат – една лятна бригада от 1 месец, бам и една есенна от 1 месец бам и хайде, ваканцията свърши …

днес чувам много хора казват, че децата им цяла ваканция са пред компютъра и/или телевизора

алтернативата е

при баба на село, за който си има (търпеливаи гостоприемна) баба, със село, а и ако детето иска да ходи (често не иска, защото там го чака скука), но при баба за колко – за месец максимум, после на всички ще им дойде нанагорно,

лагери – ето това е нещо прекрасно – децата порастват много бързо на лагера, отделят се от дома, стават самостоятелни, общуват с приятелите си дълго, говорят си страшни неща, забавляват се безкрайно! лагери, лагери, ама колко – стандартно училищните или други лагери са по седмица до 10 дена, седмица – една от 15! ок, нека успеем да си позволим 2 или 3 лагера – прави 3 седмици от 15,

с мама и татко на почивка – прекрасно, ама стандартно те имат 2 до 3 седмици отпуск, да кажем 3 от 15,

работа – тук усещам как половината от вас сбърчиха вежди, ама как детенцето ми ще работи, друга част си казват – ама това е наказуемо, я агенцията за закрила на детето да направи нещо! … аз мисля, че е в рамките не само на приемливото, но на задължителното. в Исландия, например, мои приятели в детството си ходели „на бригада“ да работят по цяло лято във ферма, което не им е попречило днес да са учени и университетски преподаватели, за там било норма децата да работят лятото, а и ваканцията е макс 6 до 8 седмици, не 15 …; моя приятека тук в София изпрати дъщеря си да помага в един офис – прекрасен начин да покажеш на един тийнейджър коло трудно се изкарват парите за новите кецки, за дисциплиниране и уплътняване на времето, което иначе ще е пред монитора или из моловете; Томи ходеше да помага в плод-зеленчука наблизо, да реди зеленчуци, да мете, да обслужва клиенти, доколкото може, плащахме му ние – по левче на час, до два часа на ден – беше ентусиазиран, а и събра пари за първата си китара 🙂 е, не говоря за 15 седмици (от 15) работа, но за 2-3-4 седмици мисля че е ОК, жалко, че по родното законодателство е толкова трудно това да се случи (легално).

и така – прости сметки в идеалния случай ако можем да имаме от всичко по малко – 4 седмици при баба, 3 седмици на лагер, 3 седмици с мама и татко на почивка, 3 седмици работа – що-годе ги докарахме до 13, а останалите – едва -две за подготовка за новата учебна година да ги оставим 🙂 и все пак – 15 са твърде много. време е да ги преосмислим.

рисунка: Томи, от конния лагер тази година

писах още по темата: децата и ваканцията