#продължаваменапред или за пътя и правото да се лутаме

IMG_1017

по темата за започнатите тефтери писа Денис, пък Мирянка продължи в посока размисли за мотивацията да се продължи напред, та се включвам и аз в темата, нали е време за равносметки

да, фокусът е много важен, за да успееш. търпението и настойчивостта да допишеш започнатата тетрадка, да довршиш започнатият проект, който знаеш, че е важен, не само за теб, а за още хора – това дава смисъл, носи ценност

но също да, възможността да опитваш в различни посоки, да тръгваш нанякъде без план, да започнеш неща, с идеята че може и да не ги довършиш – не бива да си го отнемаме, защото това е да вкусваш, това е да експериментираш, да твориш, да си жив

във времето се научих да стискам зъби и да продъжлавам напред за важните неща, без да губя фокус (или поне не за дълго). това е уморително, изисква доста воля, особено когато проектите се движат с години (например 15 за БГ Сайт)

във времето се научих да си позволявам да започвам проекти, знаейки, че част от тях ще отпаднат по пътя. някои съвсем скоро след началото си, други доста след това. но ако няма драма излишна, подобни проекти също носят. може би не точно удовлетворение, но със сигурност опит, нови и интересни хора наоколо, бъдещи възможности

така че #продължаваменапред

Брюно Портие: Преходът бардо

10407925_10152878605553988_1612200846524443200_n

Преходът бардо е книга за смъртта. Но не страшната, трагичната, каквато я третираме в нашата културна среда, а смъртта като отделяне, сбогуване, намиране на покой, светлина и път.

Смъртта като мир.

Темата е тежка, но текстът освобождава и помага.

към моите студенти

IMG_3834

прекрасни млади хора,

пълни с енергия, чар, романтика, разсеяност, усмивки, желания, амбиции, идеи, търсещи, любопитни, настоятелни, нови, различни, напористи, изискващи, непримирими, споделящи, може би умерено наивни, може би много по-решителни, пъстроцветни, освободени, общуващи, четящи, находчиви, прекрасни млади хора.

пожелавам ви да успявате да намерите пътя си, без значение от трудностите по него.
пожелавам ви да си позволявате да грешите и да успявате да си взимате поука от това.
пожелавам ви да намерите мястото и призванието си, което да ви радва, без значение от дипломата, какво казват у дома или какво очаква обществото от вас.

а на България пожелавам да има повече такива като вас!

тук идеите на този випуск студенти за България

кой е правият път

„- Кой е истинският път, отче? – попита най-после той. – Как да различа този път от другите пътища?

– Ако вървиш в посоката, в която твоят страх расте, знай че си на прав път.“

Милорад Павич, Последна любов в Цариград

предложения от де Боно за оптимизация на трафика в София

на семинара на Едуард де Боно в София бе доста скучно за хората, чели книгите му, но един от примерите се оказа много актуален за мен и за повечето хора, живеещи в София – трафикът

мисля, че трафикът е може би най-големият проблем на София за момента
ето вариации по темата как да намалим трафикът и задръстванията в нашия град (не ме освирквайте, и аз не съм за всички тези опции, само ги споделям):

. за  да излизат по-малко коли по улиците:
– да се вдигнат данъците на колите или пътни данъци;
– да се вдигне цената на горивата;
– да се организира по-добре градския транспорт;
– да се вдигне цената за паркиране;

. да се облекчи трафикът:
– да се движат по-малки коли;
– да има по-широки и повече пътища;
– да се въведе по-различно работно време в големите фирми, например от 6 до 3, вместо от 9 до 6 или 10 до 7;
– да се насърчават хората да работят от дома си или близо до дома си;

аз допълвам:
– да се направят големи паркинги на входовете на София и там да паркират повечето от влизащите в града хора;
– специално на джипки и всякакви големи коли да им се вдигне поне 1 път отгоре и данъци и такси – заемат много място и са изключително агресивни на пътя.

бибиткането като форма на самоизява

едва е светнало жълто, а човекът зад мен вече нетърпеливо ми бибитка два пъти и дава зор да подкарам

с това иска да покаже колко е важен, могъщ, значим, да доминира, да е само той, а останалите са мижитурки, които само му се пречкат на пътя

ужасно. а подобни хора на пътя не са малко. и сякаш от ден на ден стават повече. или си внушавам?!

актове, наказания, награди на КАТ

разбирам днес тук, че КАТ ще награждава шофьори без инциденти

и си мисля, че това, макар и положителни са доста съмнителни награди, не защото не вярвам, че 5% от хората нямат акт в последните 20 години, а защото ми се струва, че фактът, че нямаш официално вписано провинение на пътя не е гаранция, че не си бутал достатъчно в конкретни ситуации и си се измъквал „чист“

ако бях любител на анкетите бих запитала, ама честно – подкупвали ли сте полицай на пътя и предполагаемият отговор би бил – 95% – да. но не съм. затова ще оставя въпросът не с въпросителна, а с многоточие …

опасно кръстовище – призив да се вземат мерки

кръстовището е на бул. Витоша и бул. П. Славейлов, зад НДК на моста
всеки ден, повтарям – всеки ден на него стават пътни инциденти, и по-леки и тежки
полицията знае много добре – ежедневно е там
точно там е и 22-ро училище, има постоянно деца
Майчин дом е също там и е пълно и с бременни жени

това е поредната катастрофа, днешната – стана пред очите ми, няма загинали, но има ранени хора и две напълно аут от употреба коли, посред бял ден, просто защото тъпо е настроено и без мисъл регулирането със светофарите

искрено се надявам СО или органите, които измислят хода на светофарите (възхищавам се на тези хора, много е сложно, предполагам!) да имат блог мониторинг или поне някакви наблюдения или намерения да реагират за конкретния светофар