Пълен си с минало. То тежи. или 9 книги за соц-а

14264163_1113799608688222_6125665478256683056_n

По повод тази черна дата 9-ти септември ми се ще да преговорим няколко чудни книги по темата, които ако не си чел силно препоръчвам:

След месец организираме събитие посветено на тези книжи: 6 октомври 2016 от 18.30 в книжарницата на Сиела при Ректората. Заповядай!

 

Виктор Суворов. Освободителят.

IMG_0416

личното ми виждане, че една от причините така лесно да стигнем до ситуацията в последните месеци в България е кратката ни памет за събитията от преди това. някои млади „леви“ днес казват „стига сме вадили призраци. каквото било – било“. позволявам си да не се съглася. ако наистина забравим – рискуваме да повторим. а това, вярвам, няма кой да иска да се повтори.

изкуството има за задача да удължи паметта на хората, да пренесе най-важното, това, което не бива да се забрави. нашето изкуство, по вероятно обективни причини, все още има да се връща към темата.

прочетох освободителят на Виктор Суворов. документална. реализъм. до крайност. жестокост всеки ден, всеки миг. без грам уважение към човека. към живота.разказва за армията и живота в нея. по-скоро липсата на живот. абсурдът изведен в мяра.

мда, всяка прилика с реални лица и събития от близкото ни минало и настоящето в България не е никак случайна. задължително четиво за всички, които не излизат на площада да протестират, които гласуват за същите отново и отново.

„да не мислиш, че като дойде 1980-та ще има комунизъм? кур ще има. а мислиш ли, че някой ще потърси сметка на партията за лъжата? никой няма да й потърси сметка“

“ – на какво се дължи всичко това?
капитанът ме изгледа и рече:
– на системата.
първо началниците биват издигани по политически критерий, избират не онези, които знаят или искат да се научат, а онези, които са идеологически подковани; второ, нашата система се нуждае от отчети, рапорти и постижения. на това се крепим.“

„а министърът на отбраната се смая от способността на О толкова бързо, убедително, красиво и навреме да излъже, без да му мигне окото … така се роди Главното управление на стратегическата маскировка, а полковник О няколко месеца по-късно получи четвърта звезда и стана армейски генерал.“

писах и за Солженицин

#оставка

осинови книга!

мнозина без да се замислят ще кажат, „да бе да, пак ще вършим работата на Държавата“
други, също без да се замислят, ще помогнат

„Все някога се налага да осиновим собствените си родители. Отпаднали от житейските превратности. Грохнали от годините си. Рухнали без нас. Все някога се налага да се погрижим за родителите като за наши деца.
Ако искахме да бъдем патетични, щяхме да заявим само това.
Но трябва да бъдем прагматични, защото никой не може да спре безпаметния ход на времето, трябва да бързаме. Затова проектът „Осинови книга” на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” , осъществяван с помощта на вестник „Култура”, е възможност, благодарение на която да бъдат спасени от гибел редица ценни свидетелства на книжовното минало. При това, срещу не чак толкова големи суми.
Осинови книга. Спаси родител.

първата книга за осиновяване: Псалтир с последования (ЦИАИ 4), края на ХVІ – началото на ХVІІ в. 234 л. (ръкописна книга) + 146 л. (старопечатна книга) + ІV л. хартия; 178х135 мм. подробно описание и на необходимите процедури има тук. сумата, която е нужна е 5 800 лв.

кредит: Борислав Борисов