Захарното дете. Олга Громова

IMG_4289

Захарното дете. Историята на едно момиченце от миналия век на Олга Громова не е само детска книга. Корицата го подсказва. И със сигурност е история, която е нужно да се знае и е много хубаво, че Издателство Точица са ни я издали и на български. Ще ми се да се учи в училище, хайде, да не се учи, не да се чете задължително, но да се чете, да се помни, да се говори, да не се повтаря историята в тези нейни мрачни, кървави години, които не са пощадили дори и децата и са оставили много дълбок печат върху съдбите, душите на много, много хора.

Историята на Стела ни отвежда в Съветския съюз през 30-те и 40-те години на миналия век – мракобесни времена. Стела е на 5, когато баща й е отведен в лагер, а с майка й са изселени от Москва. И все пак, достойните хора успяват да съхранят човешкото в себе си, дори при тези тежки условия. Истинска история, записана  по разкази на Стела Нудолская.

Най-пленителното е, че на фона на унищожителните събития детето остава дете, с човешка доброта, да и доста наивност, но доброто повиква добро у хората и не оставя лошото да го скърши. А това дава надежда. Затова и препоръчвам тази книга. Защото ни позволява да запазим вярата в хуманността, казва ни, че е възможно да се съхраним като човеци дори в най-смазващата жестокост.

„Добрият човек няма страх от нищо.“

„Добрият човек развръзва всички възли сам.“

„Добрият човек умее да търпи…“

„Не си позволявай да се страхуваш“

За всеки е тази история. За всеки човек, малък или голям. Вероятно по-малките няма да разберат, че всичко това се е случило наистина, а на по-големите ни е трудно да осмислим как е възможно и най-вече защо …

Великолепен превод на Здравка Петрова. Изумителна корица на Издателство Clavis. Благодарности за Издателство Точица!