Ура за Вики Райчева! И още малко за амбицията, ученето и реализацията тук и сега

13062065_1048735041840517_2556432753484207206_nВиктория Райчева – слънчево момиче, прекрасен млад човек, който учи и твори с лекота и е истински пример! Вики, която доскоро бе ученичка, а вече е професионален аниматор и помага на учениците да учат по-лесно с това, което работи към сайта Уча се. За пътя й до тук, смелостта, развитието, творчеството и бъдещето си говорим.

В допълнение Вики днес има рожден ден – да е честита! Винаги така засмяна, уверена и успяваща!

Как се случи, че си в екипа на Уча се?
Още от малка обичам да рисувам. Винаги всички са ми казвали, че съм много добра, но аз исках, незнайно защо, да бъда програмист. Учих в ПМГ „Гео Милев“ Стара Загора с паралелка „Информатика“, ходих на състезания по математика и единствените предмети, които някога съм харесвала в училище са били Изобразително изкуство, Математика и Информатика. Един ден в училище раздаваха флаери на едно студио по „Графичен дизайн“ и аз реших да се запиша, защото ми беше интересно да науча Photoshop и Illustrator.

Всичко започна 2015-та година, когато бях на 18 години. Тогава госпожата от студиото ни спомена за състезанието на „Аз мога – тук и сега“. Реших да се пробвам, защото исках да изпробвам уменията, които бях придобила и така април месец аз и още две момчета отидохме в гр. Девин да се състезаваме.
Случи се така, че бях на едно от най-последните места в класацията, но това нямаше никакво значение за мен, защото преживяното там ме остави без думи. След като видях колко мотивирани, положителни и готини хора са организаторите и участниците, единственото нещо, което си мислих беше: „Кога отново ще дойда тук???“, „Кога ще ги видя отново?“, „Как е възможно да съществува такова събитие, а аз да не съм разбрала до сега?!?“, „Трябва да дойда отново!“. Разпитах и разбрах, че ще има и академия. Записах се още на следващия ден като се прибрах.
Дойде време и за академията. Може да се каже, че точно тази SUPERлятна академия 2015 година беше едно от любимите ми преживявания до сега и много ключов момент от моя живот. Там се запознах с невероятни хора, с които се събираме и до ден днешен на всякакви събития. Те са моята мотивация и стимул да продължавам напред.

На академията се бях записала в категория “Front-end Development“, но единственото нещо което правих тогава беше свързано с графичния дизайн. Нашият отбор заедно с още един друг отбор взехме първото място. Това ме накара да се замисля дали искам наистина да бъда програмист.

Мина известно време и станах 12-ти клас. Все още бях решена, че ще уча програмиране след като завърша, но случката от академията винаги пораждаше мисли в мен дали наистина това е моето нещо. Мислих го много и с помощта на приятели отново от академията се убедих, че всъщност аз трябва да запиша Графичен дизайн, а не Софтуерно инженерство. Буквално няколко месеца преди бала ми аз се изправих пред нашите и им казах, че няма да бъда програмист, а дизайнер. Те бяха доста учудени, но решиха да ме подкрепят. И така кандидатствах в Нов български университет със специалност „Графичен дизайн“ и ме приеха.

Едно от нещата, които винаги съм искала е да започна да работя още докато уча, работата да е свързана със специалността ми и да ми е толкова интересна, че да не я възприемам като работа. По тази причина, още като завърших започнах да си търся работа в София като графичен дизайнер. Пратих си CV-то на няколко фирми, които търсиха стажанти и единственото което ми оставаше е да чакам. Не получавах никакъв отговор и започнах да се отчайвам, докато един слънчев ден Александър Костов, който отново познавах от SUPERлятна академия 2015 не ми писа: „Вики, искаш ли да работиш в Уча.се?“. Тогава бях много развълнувана, защото до този момент бях учила от този сайт и ми помагаше много. Отговорих му, че искам и той ми обясни, че търсят аниматори. Нямах идея как се прави анимация, дори не можех да използвам програмата с която правиха клиповете. Но въпреки всичко имах желание. Първоначално трябваше да изпробват дали ще се справям занапред и ми дадоха задача да направя видео. Реших, че ще дам всичко от себе си за да бъда част от този екип и се заех. Не бях спала почти 5 дни за да се науча на Adobe Flash за една седмица. Направих първото си видео и те много го харесаха. След още една седмица си говорих с Дарин Маджаров по скайп и обсъждахме видеата. А днес съм един от аниматорите на Уча.се.

Какво ти харесва? Какво научи?
В Уча.се ми харесва това, че не усещам работата си като такава. Всеки ден отивам с желание в офиса и там винаги е забавно. Работя с едни изключителни, невероятни, супер яки хора с важна мисия за България. Те са герои! Дори предпочитам да съм на работа, отколкото да си стоя вкъщи. Ние сме като едно голямо, задружно семейство. Обожавам да чета коментарите на децата под видеата, които правя. Супер вдъхновяващо е да знаеш, че правиш скучните уроци в училище интересни и поколения напред деца ще ги гледат и ще им се възхищават. Една от любимите ми случки беше по време на едно събитие, на което бяхме част от екипа. Там имаше момиченце, което беше в 5-ти клас и се оказа, че е фен на Уча.се и учи точно от уроците, които аз правя. Реакцията й след като й казах, че работя в Уча.се и ще я заведа да си вземе автограф от Дарин Маджаров беше просто незабравима. Тя беше много развълнувана и видях този блясък в очите й, който никога няма да забравя. Тогава осъзнах, че всичко това, което ние правим има огромен смисъл. От Уча.се се научих да работя здраво, да не се предавам и на това, че е наистина възможно да превърнеш работата си в хоби.

Как отговаряш на младите хора, които си мислят, че нямат късмет или не знаят как да продължат напред?
Отговарям им, че такова нещо като късмет и случайни неща няма в този живот. Според мен всичко, което ни се случва и което ще ни се случва, зависи само и единствено от нас самите. Животът е такъв какъвто си го направим ние и ако искат нещо истински трябва да съберат сили и да си го вземат. Всеки от нас е добър в нещо и те трябва да открият това нещо и да го развият. Бих им препоръчала да опитват повече нови, различни неща. Така правя и аз. Дори може да се каже, че все още не съм намерила точното нещо за мен. Преминах през състезания/олимпиади по математика, програмиране, графичен дизайн, а в момента съм аниматор. В бъдеще планирам да започна да изучавам по задълбочено 2D и 3D дигитално рисуване, 3D моделиране, анимация и Character design.

Продължаваш ли да учиш ти самата?
Уча се през всеки един ден от живота ми. Не мисля, че има такъв човек, който се е научил на всичко и може да си позволи да спре да учи. За мен ученето е едно от най-прекрасните неща, защото отваря толкова много възможности пред теб. Усещането, когато си даваш равносметка колко си се променил, колко неща си научил и на колко по високо ниво в развитието си си сега, отколкото преди една година, е невероятно. И не говоря само за учене на програми, учене от учебници и т.н. Говоря и за ученето от грешките ни, ученето от останалите хора, ученето на това как да бъдем по-щастливи и най вече по-добри хора.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да имам все повече незабравими моменти, хората около мен да са позитивни, честни и мотивирани, много успехи и малко повече свободно време.

И пожеланието ти към хората, които ще прочетат това интервю
На хората, които ще прочетат интервюто пожелавам никога да не се отказват от мечтите си и да продължават решително напред. Винаги да са мотивирани, сигурни в собствените си възможности, да намират смисъл в това което правят и най вече щастие.

Чудесна Вики! Чудесна!

maybe новогодишна резолюция 2015

IMG_2184

някакви неща нахвърлям тук, просто така, да не ги забравя.

2015-та ми се иска 
да говоря повече за промяната, която настъпва, крачка по крачка
да сънувам повече и по-цветно
да се движа повече, в т.ч. да тренирам повече
да събирам повече спомени, мои и чужди
да не натъжавам (по възможност) никого
да показвам и казвам повече и по-често на хората (които обичам), че ги обичам
да прочета повече книги
да порадявам повече книги
да имам повече време за игра (с децата)
да опитам повече нови неща
да пътувам на нови и непознати места
да се изгубя из разни места и говоря с непознати хора
да говоря повече за климатичните промени
да внимавам повече за своя климатичен отпечатък, боклука, който правя
да рециклирам повече
да посадя повече дървета
да редуцирам още консуматорското у мен
да не се отказвам лесно от идеите, желанията и нещата, в които вярвам
да имам всеки ден поне минута повече да съзерцавам кипящият наоколо живот
да ходя по-често на театър
да откривам още чудати хора с чудати идеи и да помагам да се случват още такива
да се радвам повече на красивото наоколо
да не бързам
да не правя компромиси често
да усмихвам другите
да се усмихвам
да дишам
да съм

Иван Иванов, който прави „люто кафе“ във Варна, за да насърчава предприемаческия дух

IMG_0403

Ето с тази гляма усмивка ме посрещна във Варна Иван Иванов. Запознахме се по телефона, седмица по-рано, като обаждането му бе лично предизвикателство към него си – да се запознае и издири начин да се свърже с човек, с когото много иска да се запознае. Е, пътуването ми до Варна бе свързано с друго, но успяхме и с Иван да пием кафе. Не люто. Лютото кафе прави той всеки понеделник в 7 сутринта с хора, които стават все по-многобройни и са готови да излязат от зоната си на комфорт и да действат в преследване на своите идеи и мечти.

Разкажи как възникна идеята за лютото кафе?
Първо името му беше Световно кафене и беше създадено от две прекрасни дами Ралица Христова и Десислава Иванова. Това се случи в началото на това лято в бар „Мерси”, който се намира на плажната ивица във гр.Варна, с формат – да се обсъждат различни теми, които бяха предложени от присъстващите още на първия брой на кафенето. Впоследствие на моето второ появяване на кафето (мисля че беше след около месец, месец и половина не помня), предложих на организаторите и на всички присъстващи да се предизвикаме помежду си. Нещо слънцето май напичаше горещо и доста се бяхме поотпуснали. Спомням си първото ми предизвикателство беше към Рали и бях предизвикал нейният страх от тъмното и самотата – да отиде една нощ сама на палатка в местността Прибой (едно много чудесно местенце до кв. Галата). Рали въпреки всичките си терзания се справи Великолепно – показа воля и характер (въпреки че имаше и допълнение към нея, взимайки и кучето си – един много сладък лабрадор на име Кара). Към мен бе отправено предизвикателство от Деси да направя една коучинг сесия следващата седмица с нея. Впоследствие имаше и други желаещи. С какво ми беше на мен лично полезно това предизвикателство – научих се повече да слушам, отколкото да говоря. Така започнах да вниквам в по-голяма дълбочина, какво иска да ми каже човека отсреща. Открих че доста неща може би съм пропускал до сега.  На следващото кафе Деси и Рали ме поканиха да се присъединя към екипа на кафето и така се започна с предизвикателствата. Каква е идеята. Първо – човек се изправя срещу свои страхове и в рамките на една седмица вижда бариерите пред себе си, и си отговаря на въпроса готов ли е да ги преодолее. Второ – научава се да се мотивира и то в срок. Трето „проваляйки се” понякога, човек научава по-голям урок, отколкото това да се е справил със самото предизвикателството. И понеже подлютяваме първоначално с предизвикателство, а после изпитваме насладата от преодолените бариери споделяйки ги в групата, решихме да наречем формата Лютото кафе. И това всичкото го правим забавлявайки се. Ето така се роди идеята.

Какво е нужно, за да се развива човек и предприемаческият му дух?
Аз смятам че на първо място е желанието да се развиваш. Човек сам трябва да поиска да се развива в дадена посока, тогава и мотивацията му е на високо ниво. Второ, да му е интересно в посоката която иска да се развива и да е готов да действа. Някои хора природно са надарени с предприемачески дух, друга част го изграждат в себе си, трупайки във времето опит и развивайки в себе си определени качества. Част от които смятам че са: да вярваш в себе си; да успяваш да се само мотивираш; да предприемаш действия без да се страхуваш, че ще загубиш и да си готов да се учиш от „провалите си”; да се учиш от най – добрите. Аз смятам че няма успешен човек, който не се е провалил. И всичко това да го правиш забавлявайки се.

Ти самият как излизаш от зоната си на комфорт? 
Излизането от зоната си на комфорт за мен е движение и промяна. Когато усетя че нещо много се застоявам или вървя в една линия си измислям предизвикателства – стартирам нови проекти,опитвам се да правя неща, които досега не съм правил или както казва Ранди Гейдж „Когато промените действията (БЕЗдействията) си – ВСИЧКО ще се промени.“ Лютото кафе беше създадено именно с тази идея.

Къде ни е на нас българите финансовата култура? А предприемаческият дух?
За съжаление финансовата ни култура не е на високо ниво, но аз вярвам че който иска намира начин да я постигне. Особено при предприемачите финансовата култура трябва да е на много високо ниво, иначе трудно ще ти се получат нещата. А колкото до предприемаческия дух, в контекста на това че имаме много млада икономика (на 25 години без традиции в предприемачеството), мисля че все повече млади хора, под различни инициативи биват въвлечени в сферата на предприемаческия дух, което ми вдъхва доверие за случването на едно по-добро бъдеще.

За какво мечтаеш? 
Мечтая хората  да започнат да се усмихват  повече.

Какво пожелаваш на хората, които четат това интервю?
Пожелавам им в навечерието на коледните празници да си направят подарък под елхата, като си поставят смели цели и мечти, и да ДЕЙСТВАТ през новата година за тяхното осъществяване.

 

Maлък човек с Големи мечти #helpkoko

Константин е на 10. Той е малък човек, с големи мечти. Парите, които са нужни, за да се случат мечтите му и да се излекува от неприятната болест не са толкова много. Голяма част вече са дарени, остава още малко!

Да му помогнем е лесно:
БАНКОВ ПРЕВОД
Титуляр: Константин Чонов Сарафов
Банка: ОББ
IBAN: BG09 UBBS 8002 1019 1065 40
BIC: UBBSBGSF
С SMS
DMS KOKO на кратък номер 17 777
1 sms е 1,20 лв. с ДДС.

Подробности на сайта helpkoko.com

Вярвам в доброто. А колко малко е нужно, за да се случи то!

да дадем на децата си …

IMG_9477

Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да дадем на децата си. Едното е корени, другото е криле.
Ходинг Картър

и в тази връзка три публикации от последните дни:

Началник на децата си от Теодора Димова

Събуждаме се не с имената си от Елин Рахнев

Тече. Всичко тече от Тишо

един перфектен ден за мен

p8220120

денят ще е слънчев. ще започне спокойно, усмихнато, с босоноги сладури и много гушкане и целувки

ще продължи с голяма чаша кафе и нещо дребно и сладко

ще стигна до офиса без грам задръствания, а там ще ме очакват усмихнати всичките ми готини колеги, с които ще завихрим супер нови идеи и ще решим всички задачки с усмивка и кеф

ще свърша много работа за нула време, ще имам няколко успешни срещи и ще съм много доволна от това

ще се прибера рано у дома, ще си пусна любимата музика и ще сготвя нещо изумително вкусно а после ще посрещна всички и заедно ще майсторим вълшебни нещица с дъх на ванилия и шоколад, а после все така заедно ще ги излапаме

ще дойдат цял куп приятели от всякъде и ще сме дълго заедно, а тези, които не успеят да дойдат ще ми пуснат sms или мейл и ще знам, че ме обичат

ще прескочим за малко до лунапарка и ще се въртим на въртележките, ще се снимаме и правим смешни муцунки и ще се смеем лудо, ще спечелим розови очила и ще си вземем голям захарен памук

ще изтичаме боси по плажа, ще потърсим мидички и рапанчета, ще пускаме хвърчила, а след това ще поплуваме и поиграем с вълните, а после ще гледаме пак заедно залеза от брега на морето или някъде из Балкана и ще си бъбрим до късно

когато всички заспят сладко ще имам достатъчно време да побраузвам, да почета и да попиша, а след това и да изгледам някой хубав филм, след което ще погледам звездите и ще знам, че това е бил един перфектен ден, за мен

разбира се денят ми няма да е само от 24 часа, а аз ще съм някъде на около 35

p8200317

– – –

вчера имах един перфектен ден, благодаря на виновниците, те си знаят! 🙂

благодаря на Пламен за поканата и ще ми е любопитно да науча за перфектния ден на Райна да се включи след лятната почивка, а също и Андрей, Гомбето, Денис и уеб дизайна във Варна и Борислав, хайде, вие сте 🙂