Злати Михайлова в Мисия Мама

IMG_2438

През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана Трифонова Мисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Ето и велоколепната Златина Михайлова – майка на четирима и активист за промяна.

За какво трябва да си готов, когато тръгваш на…“Мисия Мама“?

Мисия Мама, според мен е хубаво да е осъзнат проект. Това е коренна промяна. Няма никакво значение дали детето ще е спокойно, бурно, ще спи или ще будува, абсолютен факт е, че то се ражда и завинаги, необратимо променя живота на майката. Освен че бебето се ражда, жената се трансформира в майка. Още едно раждане. Цялата тази новост, изисква хем себеотдаване, понякога не на 100, ами на 200%. Но и изисква и дълбока и искрена грижа за себе си. Ето някои полезни неща за раницата на туриста:

Готовност да промениш плановете си, или изобщо да се откажеш тях – те вече никога не зависят само от един човек (от теб). Маршрута често се променя.

Приемане на невероятната дарба на майката да изхранва детето само от себе си, т.е. приемане на великата сила на майката. Може всеки ден да се открива нова сила

Невероятно разширяване на сърцето – толкова много любов ще се събира в него, и този процес само се разширява, не се свива

Признаване, че майката, жената, съпругата, дъщерята, и всичко други роли, които жената съвместява, имат нужда от подкрепа и помощ. Да, жената е много уязвима тогава, и това е ок.

Спокойствието, че има толкова много, ама толкова много неща, които не знаеш – коя температура е ок; как се лекуват сополи; дали да се слагат ваксини; колко страшни са антибиотиците; кое е по-добре за детето – да го гушкам, или не; има ли смисъл да се говори с бебето; как се слага памперс; как се режат бебешки нокти и т.н.

Тоталната вяра в собствената интуиция и в себе си – това е едно от най-големите израствания в живота, и на майката, и на бащата. Вярата, която ти дава увереността, че каквото и да пише по блоговете, каквото и да ти казва майка ти, сърцето ти е най-верния източник на правилното решение и точния избор

Честността – да се изправиш пред собствените си ограничения и редом с това, истински потребности. Да избереш каква да си цяла и истинска, без да спазваш рецептата и препоръката на някой друг, а само собствената си преценка.

Способността да се радваш и въодушевяваш от микроскопичното, от детайла, от мига – някак си, спокойствието, на което ни учат децата е медитативно и омагьосващо.

Цялото интервю със Злати и още много – в книгата Мисия Мама :)
И още:
И Юлия Спиридонова – Юлка в Мисия Мама.

Марина Стефанова в Мисия Мама

IMG_2438

През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана Трифонова Мисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Ето и чудната Марина Стефанова – социален предприемач, майка и неспирен борец за промяна.

Най-добрият съвет, който помниш от твоите родители?
Всъщност, няма най-добър съвет. Дори не са ме съветвали в класическия смисъл на думата (Чакай да ти кажа, дъще, как стоят нещата в живота“). Онова, което съм получила от моите родители, не може да се опише като единичен жест. Но ако трябва да изреждам, бих започнала така: усещането за дом и уют се постига трудно и трябва да се грижиш за него, защото е дар; корените ти са стабилни, разтвори крилете си и полети; ние сме тук, ВИНАГИ и за ВСИЧКО можеш да разчиташ на нас; твоите нужди/желания/мечти са и наши, не защото изпълняваш нашите, а защото сме ЕДНО; обичаме те, защото си ти и ТИ си достатъчна; единствено чрез труда си ще получиш удовлетворение от това, което постигаш; няма невъзможни неща, всичко е възможно, ако това е, за което мечтаеш … Благодаря ви, мамо и татко!

Как се справяш с нещата в обществото и другите родители, които те смущават и са различни от вашите семейни ценности?
Аз никога не сравнявам децата си с другите деца; родителите им с нас като родители. Нашето семейство е уникално, каквито са и всички останали семейства. Всеки има право на свои приоритети и ценности, стига те да не са в конфликт и вреда за останалите.
Но някои неща не мога да понеса и ясно се разграничавам от: нарушаване на физическата и емоционалната цялост на децата, уронване на авторитета на учителите; умишлено разрушаване на достойнството на други хора/същества в риск; безсмислено унищожаване на резултатите на нечий труд; замърсяване на градската и околната среда. За тях говорим надълго и широко, опитвайки се да обясня необясними неща като жестокост, алчност, завист.

Какво пожелаваш на бъдещите майки, четящи тази книга?
Да не се притесняват дали ще се справят. Ще се справят.
Да не питат кое е първо – кариерата или децата. Децата.
Да не спират да търсят любовта, въпреки някои разочарования. Любовта на живота Ви съществува.
Да участват в Кръговрата, защото това винаги ще си остане най-голямото постижение на жените – да създават Живот.
Цялото интервю с Марина и още много – в книгата Мисия Мама 🙂
И още:
И Юлия Спиридонова – Юлка в Мисия Мама.

7 неща, с които майчинството ми помага в бизнеса

Processed with Moldiv

Размислих се какво разви у мен майчинството? С кокво ми помага в бизнеса и работното ежедневие? Споделям.

Любов. Най-хубавото на майчинството е любовта. Тя е огромна и блика отвсякъде. Още по-хубавото е, че е възможно да се отключи любов към всичко. И тогава е чудно. Е, същото е в работата – ако е с любов се случва с лекота и дори трудностите отшумяват бързо. Но си е майсторлък да се отключи и задържи.

Търпение. Вероятно най-ценното, на което ме научи родителството е търпението. При майките то започва от бременността. Всичко изглежда, че се случва бавно. Истината е, че всяко нещо има свое темпо и изглежда бавно само при бездушен външен поглед. В работата също е нужно търпение, много търпение.

Вяра в човека. Всеки родител вярва в децата си. Надява се и прави всичко възможно да открият и развият потенциала си. Насърчават ги. Мотивират ги. Същото е в офиса. Вярвам, че с любов, вяра, търпение, желание човек може а се развие неимоверно много, да постигне значими успехи.

Няма невъзможни неща. Когато си родител – няма невъзможни неща. Човек може и света да обърне, само за да случи нещо за детето си. И в работата е така – стика да има достатъчно любов и отдаденост. Всичко може да се направи.

Дисциплина. Често ме питат как се справям с деца, семейство, работа, преподаване. Дисциплина. В достатъчни количества. Подреждане на задачи, приоритети, менажиране на времето. Важно и в къщи и на работното място.

Делегиране. Да делегирам задачи е ключово умение и у дома и в офиса. Ако някой може да поеме задача и да се справи дори по-добре от мен – нека той я свърши. Не за да имам време да почивам, а за да имам време да свърша нещо, което само аз мога да правя. Важно умение е да се делегира.

Заедно.  Родителството е една дълга заедност. Да знаеш, че другият е там и върши своето. Че можеш да разчиташ на него. Да може той да разчита на теб. Да градите и творите заедно. И да ви е добре заедно. Същото е с работата. Няма успех в бизнеса без екипност, без заедност.

Картинката нарисува Али специално за този пост.

Кърменето е навсякъде!

EU France Italy

Кърменето е навсякъде!

Та кой се храни в тоалетната, че да трябва майките да кърмят там?!
Дори в Европарламента се кърми!

Майки,
няма по-свещено нещо от кърменето и по-важно нещо, което да направите за своите деца!

Кърмих трите си деца навсякъде. И вуниверситети, и в паркове, и по спирките на градския транспорт и в трамвая, и на плажа, и на плажа, и в офиса и в чужди офиси. И да, няма, няма, няма нищо нередно в това!

#кърмене #майчинство #свобода
o-WHEN-NURTURE-CALLS-2-900

каква майка си, като толкова много работиш!

IMG_3291

„Каква майка си ти, щом толкова много работиш! Кога ти остава време за децата!“ – ако си от отбора работещи майки, особено от този на майките-предприемачи вероятно редовно си чувала подобни реплики. Днес срещнах моя приятелка, майка на три деца, която започна свой бизнес наскоро. Та тя ме попита как реагирам при подобни реплики.

Въпреки че и майчинството и бизнеса не са отскоро постоянно чувам критики в тази посока. Защо съм на среща, вместо у дома. Кой се грижи за децата. Как така не става.

Убедена съм, че майчинството и работата не си пречат. Има място и за двете в живота на една жена, че дори остава пространство и да е жена, повярвай. Въпрос на организация, дисциплина, светоглед.

Аргумент 1. Децата имат нужда да общуват и с бащата, баби и дядовци, други роднини и приятели. Няма нищо лошо да са една или няколко вечери седмично в друга компания. Дори напротив – плюсовете са много!

Аргумент 2. Качество за сметка на количеството. Плътно, пълноценно, забавно време заедно може да се получи и в по-кратък интервал. Ако е осмислено, осъзнато, прието от всички като такова. И от децата – и от родителите.

Аргумент 3. Майката ще е щастлива като майка ако е пълноценна и като жена и като професионалист. Майчинството е малка част от ежедневието, макар и водеща. Но щастието и усмивките вървят ръка за ръка през 24-те часа на денонощието.

И вместо край: хайде стига сме робували на стереотипи от преди години, на клишета и хорски приказки. Винаги ще има някой да говори нещо. Момичета, горе главите! Както си го усещате майчинството – така си го изживявайте и подреждайте!

ру на Ким Тхуи

ru

Ким Тхуи ме хвана леко за ръката, приятелски, нежно и ме поведе из ситните си истории, на своя живот, на Виетнам, които ме натъжиха и разплакаха. спомени от „онази част от историята, която не ще намери място в класните стаи“. идването на „новата власт“, жестокостите, нереалностите, които тя води със себе си, бягството, оцеляването, проговарянето наново, в новия свят. тих разказ, въпреки виковете, нежно разказан, въпреки бруталните сцени, пълен с любов, със семейство, с топлота и живот.

„войната и мирът вероятно са приятели, които си играят с нас, както им е угодно“

„родителите ми често ни казват, че няма да могат да ни оставят пари в наследство, но какво от това, след като вече са ни завещали богатствата на паметта си, които ни позволяват да доловим красотата на грозд глициния, деликатността на някоя дума, силата на очарованието. И още по-важно – подарили са ни крара, които да ни носят към безкрая на мечтите ни“

от всички книги, които изчетох за соц-а и прехода, за пътя от онова време в това, сякаш тази най-силно, най-дълбоко ме достигна. искрено я препоръчвам.

в подкрепа на кърменето

p6130256

дълго си мислех коя история от моите изживявания да разкажа тази година в подкрепа на Мреждународната седмица на кърменето

е, реших да не разкажа моя история, а тази на нашето куче Карта, което позира мило на снимката

Карта е на 11 години и няколко пъти беше майка. при едно от ражданията й и котката Бянка беше родила наскоро и двете майки гордо отглеждака малките си. един ден едно от малките котета се беше заблудило и изгубило далеч от майка си, плачеше и се вайкаше както само бебетата умеят. Карта, със силния си майчин инстинкт не можа да остави котето страдащо, взе го и го отведе при своите малки. започна да го ближе и дори опита да го кърми, наред със своите кутрета. котето вече беше спряло да плаче и се чувстваше комфортно, когато малко по-късно и Бянка се появи, неспокойна, тъсеща. Карта се надигна. двете майки се изгледаха първо под око, после някак благородно, като съмишленички. с нежни движения котката взе малкото си, облиза го и го отведе

мисля си, че ако повече се вслушваме в инстинктите си, отколкото в рекламите или приказките на съседите, ще живеем по-добре

писах още: кърменето – предразсъдъци и заблуди (2010), кърмене и извънредни ситуации (2009), кърменето е повече от 3D (2011)

за 300 здрави бебета повече

DSC_2042

300 здрави бебета повече могат да се раждат у нас ако майките планират бременността си и подходят отговорно, като подготвят организма си за това, приемайки фолиева киселина предварително и през първите седмици от бременността. малрофмацията се нарича спина бифида – безатваряне на невралната тръба, като последствията често са трагични или водят до усложнения и тежък живот. в допълнение малко от децата с подобно заболяване живеят повече от 10-20 дена след раждането, но оживелите по-често са оставени в домове или за отглеждане в медицински центрове. ужасно

в последните няколко години Az-jenata.bg работим за каузата популяризиране превенцията на спина бифида. днес проведохме поредната акция пред Майчин дом, София – налепихме 300 бебешки стъпчици излизащи бодро от болницата

в предните години се събирахме на кортовете Малееви и показвахме колко много са 300 души, садихме 300 цветя пред Майчин дом, боядисвахме и почиствахме района, пускахме 300 балона с пожелания за здрави бебета …

300 вероятно изглежда твърде малко, но зад 300 бебета с малформации стоят много семейства, страхове, болка. решението е лесно и се радвам, че все повече хора научават за него. тази година отново имахме силна медийна подкрепа, за което съм благодарна. продължаваме, докато бройката намалее драстично. мисията е възможна

снимка Ружин, модел Катето

писах и за: какво пожелавате на българските бебета, ето така започна всичко през март 2006-та

кърменето е повече от 3D изживяване

12317

от днес започна Световната седмица на кърменето. по традиция 1-7 август.

ще спомена само някои неща, които още не са много ок при нас, макар да имат тенденции към оправяне:

  • в родилното все още няма подкрепа и добри насоки за първескините по отношение на кърменето; хубаво че все повече млади момичета-майки са достатъчно активни по време на бременността да четат из нета и да са подготвени; и все пак друго е една опитна жена, акушерката, да ти помогне, да  те напъти, в този не лек момент;
  • все още ако кърмиш на обществено място (парка, автобуса, ресторанта) те гледат като извънземна; чудо голямо – най-естественото нещо на света и най-милото;
  • все още ако кърмиш повече от година всички те гледат като извънземна, бъзикат те и шушукат тайно зад гърба ти, а явно излизат с приказки от сорта, че кърмата ставала вредна и от сорта; дрън-дрън; важното е да не им се хваща на приказките човек;

ако си решила да кърмиш – кърми си без да се вслушваш в никой друг, освен собственото си бебе и себе си. колкото – толкова. пък ако послушаме и старата максима – колкото повече – толкова повече – още по-добре. но, както се случи. кураж!

писах още: здрави бебета и кърмене;
кърменето днес: предразсъдъци и заблуди;
защо още кърмя