ясно е, че четящите деца като цяло имат по-голям шанс да успеят. да успеят да имат работа, която ги прави щастливи. да успеят да намерят себе си, пътя си.

началните учители имат доста важна роля в този процес. за жалост, обаче, не са много подпомогнати в изясняването именно на тази си важна мисия.

правим тази работилничка за начални учители, които обичат да виждат учениците си с книги, супяващи и развиващи се. ще е на 23-ти март и мисля, че ще е забавно, полезно и интересно.

все още има няколко свободни места. повече инфо и записване – тук в Kafene.bg

„България в момента има нужда от стабилност, доверие и здрав разум.

трябва да се търсят не експерти от министерствата, а топ мениджъри от бизнеса и организациите с идеална цел. Представям си министрите като високообразовани хора с чисто минало, които могат да поемат отговорност, могат да управляват процеси и хора и биха жертвали три месеца от живота си заради децата си, близките си, приятелите си и цялото общество

Важно е вече да загърбим емоциите и да върнем дебата към корена на проблема – икономиката. Хората са недоволни, защото нямат работа и доходите им са ниски. А причината е лошата среда за бизнес.

Важно е да си кажем, че автентичният бизнес в България днес е безмилостно мачкан. Той е роб на държавата – на българските политици и чиновници. Хората от почтения бизнес, които създават блага, работни места и плащат данъците, са оковани във вериги и рекетирани безскрупулно от държавата. Автентичният български бизнес е мачкан и от монополите.

Важно е предприемачите да бъдат свободни да осъществяват мечтите си, за да дърпат развитието на цялото общество – да има работа, високи доходи, пари за финансиране на образованието, сигурноста, отбраната, решаването на спорове и останалите важни публични дейности.“

великолепен, спокоен, аргументиран, смислен коментар от блога на Йордан Матеев
целият текст – тук

и още нещо в допълнение:

„Но трудностите за българите ще продължат, докато българите хленчат. Докато очакват друг да защити правата им. Докато стоят в манталитета, който мрази, завижда, мързелува.

Докато си въобразяват, че успехът е нещо, което се полага на всички поравно, а не нещо, което всеки постига с труд и лишения. Случаен успех няма. Случаен траен успех няма. Успехът е работа и отговорност. Всеки ден. Защото пилето не пада печено от небето заедно с картофките.

Всичко останало са оправдания. За които никой не е виновен.“

целият текст Докога ще се оплаквате бе, хора – тук

животът на Пи – един красив филм, който бих гледала много пъти. същевременно – много мъдър и много тъжен филм.

за вярата, без значение от конкретната религия. за избора, който всеки един от нас прави. за това дали ще живеем със спомен от кошмар или с красива приказка, в която сме герои.

доста актуални размисли за днешния ден. гледай го.

вероятно си спомняте историята – чели сме я като задължителна литература в 8-9 клас. малката Козет, Жан Валжан, който откраднал свещниците, бил на каторга, после избягал и се променил, Революцията, Гаврош, барикадите ….

дължината на прожекцията, фактът, че не е просто филм, а мюзикъл, класическата история, позната на всеки, целият шум около него може да ви откажат. а не бива. Клетниците трябва да се гледа, слуша, усети, изплаче, преосмисли, изживее.

от утре по кината. още инфо за Клетниците

познавам доста хора, родени във Велико Търново, които са избрали да живеят в София, в Лондон или другаде по света

запознах се и с Алекс, който е около 50 годишен, има четири деца, бил е учител, после готвач, а от няколко години живее и работи във Велико Търново. Алекс е висок, благ и позитивен. работи в туризма и това му доставя удоволствие. хваща се на бас, че за 15 лева може да нахрани 10 души и го прави – усвоил е тези умения от дядо си, който е бил готвач по времето на Втората световна война. Алекс купува зелка, малко наденица и приготвя цяла тенджера вкусна гозба.

ето така с Алекс, който наистина много харесва България.

много филми и книги в последно време говорят за това как всичко е свързано, всички сме свързани. дори да избягаме от магико-вселенските трактовки простият живот ни го показва.

ако бием децата си – ще ги направим побойници.

ако постоянно говорим против съседите, града си, България – ясно е, че те ще искат да избягат от тук.

ако им натякваме колко не сме обичали училището – как ли те ще заобичат своето?

ако се напиваме пред децата си – как ли ще пият те, дори недочакали 18?

ако сме постоянно пред компютъра – защо ли и те искат да не са постоянно там?

ако ние не четем книги – защо пък те да го правят?

ако не ги обичаме или не им показваме, че ги обичаме – как ли те ще заобичат живота?

да, всичко е свързано.

няколко поста от днес с тези важни и според мен, а и напълно споделям гледната точка на авторите им, затова споделям:

Алекс Ненов говори за Стиндрома на десерта за това как човек трябва да следва мечтите си, вместо да мрънка и да стои в зоната на комфорта, разбирай топла държавна службица до пенсия – „Интернет е средството да почерпим идеи, знания и смелост от хората по цял свят, които правят същото като нас, а скромната инвестиция за интернет представяне на новия  бизнес, независимо какъв е той,  може да го развие по-бързо отколкото сте предполагали.“

Йордан Матеев пише вероятно скандалния за някои, но много важен и смислен пост Бебета в депресия – „Вижда ли ви се справедливо да плащате данъци, които отиват като привилегии за раждането и отглеждането на деца, които ще разчитат на социални помощи когато пораснат, или ще ви крадат, или ще напуснат България завинаги когато станат пълнолетни, защото например в Германия, Великобритания и САЩ могат да се реализират по-добре. Семейното планиране е въпрос на личен избор и правителството, политикът, чиновникът и съседът нямат работа там.
Държавата обаче има какво да направи, ако иска по-щастливи хора в България, които да запазят нацията. Тя трябва да се реформира като освободи икономиката от присъствието си и остави хората да осъществяват мечтите си.“

Юлиан Попов за референдума със съвсем справедливи въпроси, та ако все още се колебаете Да или Не да знаете – НЕ е правилният избор – “

това е Камен. току що завършил архитект. на 24.

Камен е усмихнат и много позитивен. Обича предизвикателствата, планините и колелото си. Обича живота и призванието си – да помага, мотивира и реазлизира мечти.

След митарстване из столичните клиники Камен се сдобива с диагноза и ужасна констатация – засегнатият пръст трябва да бъде ампутиран. Разбира се, болестта е рядка, изключително рядка и се казва Сарком на Юинг. Тази форма на рак засяга  костите, меките тъкани и се разпространява за дни. Тя обаче засяга и нещо много по-голямо. Саркомът инфектира човешкия дух. Знаете ли, Камен мечтае да построи сграда в космоса. Болестта обаче го приковава към земята. А всички знаем колко боли когато умира мечта.

Камен обаче не престава да търси звездите. Както и да търси начин за победа над рака. Лечението е възможно, има клиники в Израел и Франция, които предлагат успешни терапии. Затова надеждата му не е мъждукащо пламъче. Тя е твърда увереност, че нещата ще бъдат доведени до край… До единствения възможен край – пълно оздравяване.

Нека му помогнем сега, за да бъде до нас и да вярва в нашите мечти!

Банкова сметка за набиране на средства:
Първа Инвестиционна Банка / First Investment Bank
BG34FINV91501315730309 BGN
BG66FINV91501315730315 EUR
BG82FINV91501315730318 USD
Swift / BIC Code: FINVBGSF
Титуляр: Kamen Rumenov Sarafov

http://kamensarafov.com/

размерите на трагедията със сигурност не е четиво за пуритани. но е модерен текст по вечна тема, облечена в примамливите нюанси на нагоните и сексуалните желания. темата за човешкия живот, за неговия смисъл, за самотата. динамика в монотонни сцени, кратки изречения, много испански, с малки детайли на ежедневието и уличките на Барселона, къща в задънената улица без изход, Курт Вайл, едва капещата чешма… . всички елементи като на филм, без да тежат. с много страсти, еротични сцени, пластове смисли, простота

Ким Монзо не случайно е признат за скандален автор. смел и умел сатирик, който с лекота се присмива на човешките слабости и завършва с много удивителни, с размерите на трагедията

„в този момент еволюцията му се струваше не просто несправедливост към човешкия вид, а оскърбление срещу личността му“

комплименти за превода на Елица Попова и за художника на корицата Стефан Касъров

още за размерите на трагедията в Kafene.bg

в последните месеци силно вярвам, че най-добрият подарък, който можем да направим на тялото си е движението. това, разбира се, съчетано с обмислено и балансирано хранене

липсата на движение и тоталния хаос при храненето са истински пагубни за всеки

една книга затвърди за пореден път тези ми убеждения – родени на тичат на Кристофър МакДугъл. препоръча ми я Ники, който участва в маратони. любопитно, отново в последните месеци хората сред познатите ми, които тичат в маратони се увеличава все повече

е, родени да тичат е епохална книга, която разказва за загадъчно племе, живеещо в каньоните на Мексико – най-здравите и най-бързи хора на нашата планета. в допълнение авторът счита, че тичащите хора освен здрави и бързи са и много добри. накратко той разказва за тези феномени и на TED – клипчето е тук (с превод на бг)

увлекателна и убедителна книга. за скептиците – с много мъдрост и отвъд бягането.

„всяка сутрин в Африка се събужда една газела, която знае, че трябва да бяга по-бързо от най-бавната газела ако не иска да бъде убита. всяка сутрин в Африка се събужда един лъв, който знае, че трябва да бяга по-бързо от най-бавната газела, ако не иска да умре от глад. няма значение дали си лъв или газела; когато слънцето изгрява, започни да бягаш“

„ако нещо веднъж излезе от ръцете ти, то сякаш никога не е било твое“

„първата стъпка към живот без рак по метода на тараумара е съвсем проста: яжте по-малко. втората стъпка е също толкова проста на хартия, но по-трудноизпълнима на практика: яжте по-добре„