животът на Пи – един красив филм, който бих гледала много пъти. същевременно – много мъдър и много тъжен филм.
за вярата, без значение от конкретната религия. за избора, който всеки един от нас прави. за това дали ще живеем със спомен от кошмар или с красива приказка, в която сме герои.
доста актуални размисли за днешния ден. гледай го.
вероятно си спомняте историята – чели сме я като задължителна литература в 8-9 клас. малката Козет, Жан Валжан, който откраднал свещниците, бил на каторга, после избягал и се променил, Революцията, Гаврош, барикадите ….
дължината на прожекцията, фактът, че не е просто филм, а мюзикъл, класическата история, позната на всеки, целият шум около него може да ви откажат. а не бива. Клетниците трябва да се гледа, слуша, усети, изплаче, преосмисли, изживее.
от утре по кината. още инфо за Клетниците
познавам доста хора, родени във Велико Търново, които са избрали да живеят в София, в Лондон или другаде по света
запознах се и с Алекс, който е около 50 годишен, има четири деца, бил е учител, после готвач, а от няколко години живее и работи във Велико Търново. Алекс е висок, благ и позитивен. работи в туризма и това му доставя удоволствие. хваща се на бас, че за 15 лева може да нахрани 10 души и го прави – усвоил е тези умения от дядо си, който е бил готвач по времето на Втората световна война. Алекс купува зелка, малко наденица и приготвя цяла тенджера вкусна гозба.
ето така с Алекс, който наистина много харесва България.
много филми и книги в последно време говорят за това как всичко е свързано, всички сме свързани. дори да избягаме от магико-вселенските трактовки простият живот ни го показва.
ако бием децата си – ще ги направим побойници.
ако постоянно говорим против съседите, града си, България – ясно е, че те ще искат да избягат от тук.
ако им натякваме колко не сме обичали училището – как ли те ще заобичат своето?
ако се напиваме пред децата си – как ли ще пият те, дори недочакали 18?
ако сме постоянно пред компютъра – защо ли и те искат да не са постоянно там?
ако ние не четем книги – защо пък те да го правят?
ако не ги обичаме или не им показваме, че ги обичаме – как ли те ще заобичат живота?
да, всичко е свързано.
няколко поста от днес с тези важни и според мен, а и напълно споделям гледната точка на авторите им, затова споделям:
Алекс Ненов говори за Стиндрома на десерта за това как човек трябва да следва мечтите си, вместо да мрънка и да стои в зоната на комфорта, разбирай топла държавна службица до пенсия – „Интернет е средството да почерпим идеи, знания и смелост от хората по цял свят, които правят същото като нас, а скромната инвестиция за интернет представяне на новия бизнес, независимо какъв е той, може да го развие по-бързо отколкото сте предполагали.“
Йордан Матеев пише вероятно скандалния за някои, но много важен и смислен пост Бебета в депресия – „Вижда ли ви се справедливо да плащате данъци, които отиват като привилегии за раждането и отглеждането на деца, които ще разчитат на социални помощи когато пораснат, или ще ви крадат, или ще напуснат България завинаги когато станат пълнолетни, защото например в Германия, Великобритания и САЩ могат да се реализират по-добре. Семейното планиране е въпрос на личен избор и правителството, политикът, чиновникът и съседът нямат работа там.
Държавата обаче има какво да направи, ако иска по-щастливи хора в България, които да запазят нацията. Тя трябва да се реформира като освободи икономиката от присъствието си и остави хората да осъществяват мечтите си.“
Юлиан Попов за референдума със съвсем справедливи въпроси, та ако все още се колебаете Да или Не да знаете – НЕ е правилният избор – “
толкова за днес. очаквам с любопитство още постове по важни теми. и не вярвам в приказките, че блоговете отмирали. напротив, вече набраха сила.
това е Камен. току що завършил архитект. на 24.
Камен е усмихнат и много позитивен. Обича предизвикателствата, планините и колелото си. Обича живота и призванието си – да помага, мотивира и реазлизира мечти.
След митарстване из столичните клиники Камен се сдобива с диагноза и ужасна констатация – засегнатият пръст трябва да бъде ампутиран. Разбира се, болестта е рядка, изключително рядка и се казва Сарком на Юинг. Тази форма на рак засяга костите, меките тъкани и се разпространява за дни. Тя обаче засяга и нещо много по-голямо. Саркомът инфектира човешкия дух. Знаете ли, Камен мечтае да построи сграда в космоса. Болестта обаче го приковава към земята. А всички знаем колко боли когато умира мечта.
Камен обаче не престава да търси звездите. Както и да търси начин за победа над рака. Лечението е възможно, има клиники в Израел и Франция, които предлагат успешни терапии. Затова надеждата му не е мъждукащо пламъче. Тя е твърда увереност, че нещата ще бъдат доведени до край… До единствения възможен край – пълно оздравяване.
Нека му помогнем сега, за да бъде до нас и да вярва в нашите мечти!
Банкова сметка за набиране на средства:
Първа Инвестиционна Банка / First Investment Bank
BG34FINV91501315730309 BGN
BG66FINV91501315730315 EUR
BG82FINV91501315730318 USD
Swift / BIC Code: FINVBGSF
Титуляр: Kamen Rumenov Sarafov
размерите на трагедията със сигурност не е четиво за пуритани. но е модерен текст по вечна тема, облечена в примамливите нюанси на нагоните и сексуалните желания. темата за човешкия живот, за неговия смисъл, за самотата. динамика в монотонни сцени, кратки изречения, много испански, с малки детайли на ежедневието и уличките на Барселона, къща в задънената улица без изход, Курт Вайл, едва капещата чешма… . всички елементи като на филм, без да тежат. с много страсти, еротични сцени, пластове смисли, простота
Ким Монзо не случайно е признат за скандален автор. смел и умел сатирик, който с лекота се присмива на човешките слабости и завършва с много удивителни, с размерите на трагедията
„в този момент еволюцията му се струваше не просто несправедливост към човешкия вид, а оскърбление срещу личността му“
комплименти за превода на Елица Попова и за художника на корицата Стефан Касъров
в последните месеци силно вярвам, че най-добрият подарък, който можем да направим на тялото си е движението. това, разбира се, съчетано с обмислено и балансирано хранене
липсата на движение и тоталния хаос при храненето са истински пагубни за всеки
една книга затвърди за пореден път тези ми убеждения – родени на тичат на Кристофър МакДугъл. препоръча ми я Ники, който участва в маратони. любопитно, отново в последните месеци хората сред познатите ми, които тичат в маратони се увеличава все повече
е, родени да тичат е епохална книга, която разказва за загадъчно племе, живеещо в каньоните на Мексико – най-здравите и най-бързи хора на нашата планета. в допълнение авторът счита, че тичащите хора освен здрави и бързи са и много добри. накратко той разказва за тези феномени и на TED – клипчето е тук (с превод на бг)
увлекателна и убедителна книга. за скептиците – с много мъдрост и отвъд бягането.
„всяка сутрин в Африка се събужда една газела, която знае, че трябва да бяга по-бързо от най-бавната газела ако не иска да бъде убита. всяка сутрин в Африка се събужда един лъв, който знае, че трябва да бяга по-бързо от най-бавната газела, ако не иска да умре от глад. няма значение дали си лъв или газела; когато слънцето изгрява, започни да бягаш“
„ако нещо веднъж излезе от ръцете ти, то сякаш никога не е било твое“
„първата стъпка към живот без рак по метода на тараумара е съвсем проста: яжте по-малко. втората стъпка е също толкова проста на хартия, но по-трудноизпълнима на практика: яжте по-добре„
„Пусто гръколудие, като зараза ходи по българите! Все им дай на някой друг да ся правят! …“
„Нашите хора често са такива, като тия деца, чак малко да ти дожалей. Все уплашени едни таквиз, сърдцето им ся свило като птиче зимъска, чакат някой да ги приласкай, с добра дума да ги повика, и чак тогаз им ся душа разтваря. Ала не е такъв светът! Не та хич биля приласкава, ами та с строгий си поглед затиска …“
„Тъй като гледаш, умни да са втасали? Умът не процветява в света. Хитрост да, но ум не. Не знам за какво е той направен, но не е за живот. А което не е за живот направено, нали знайш …
Но ей на, как съм се възмечтал така, зел съм аз, че съм заспал. Тъй е тя. Природата е много досетлива – на сичко му намира лесното.“
„Той светът и без това е толкоз пропаднал, че ся нуждай от грамадное едно объртане!“
„Невежеството е корена на сичко. От там бликат тез мръсните води. Невежий человек живее в малък свят. Не ще прехвърли мост от единия край на реката на другия. Другия не го касай. Широта светосъзерцания в него няма никаква. И какво тогаз очакваш?“
„Българе, българе … Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голямата грешка в живота. (Мал шанс ся зове по французки. Неразбрано племе, братче! И не стига туй, ами го и овладели диви анадослки османлии.“
„Глава человеку е боклукчарник, какъвто втори няма. Но някой ще рече – там сред свинете и бисери се намират. Да, и аз в туй вярвам. Трудно е само да ся разбере кое кое е.“
„Ти ако искаш братство и съгласие, често не можеш стъпка напред направи. Ако искаш напредък, ще трябва често с тояга в ръка да действуваш, и да знайш, че ще има много недоволни. Защо те прочия не щат напредък. Те искат да си карат как си знаят. И ти ако искаш напредък, ще трябва здрвата да ги разтърсиш, а те за туй ще та мразят от дън душа. Но, няма как, тъй става.“
„Мале, къде съм ся аз озовал! Сред Млекоподающи животни человек да бъда. Туй не е лесно!“
Милен Русков. Възвишение.
задължителен.
този пост чака дълго. мисля, че днес е точният му момент. като поздрав за всички на #orlovmost
в продължение на предния пост за щастието – нещо много важно: позитивността води до щастие
сами решаваме да сме щастливи или не
щастието повишава интелигентността, креативността, енергията, намалява стреса
предимствата на щастливия работещ човек:
цялото видео от TED – Shawn Achor: The happy secret to better work
Follow