академичният съвет на УНСС към студентите си по повод окупацията им от днес: „Като не ви харесва в България – емигрирайте, но не пречете на колегите си.“
срам
емигрирайте, не пречете на колегите! wtf?!
#оставка
академичният съвет на УНСС към студентите си по повод окупацията им от днес: „Като не ви харесва в България – емигрирайте, но не пречете на колегите си.“
срам
емигрирайте, не пречете на колегите! wtf?!
#оставка
напоследък темата е актуална. предполагам най-вече защото идват избори и трябва да върви агитацията. пък народа я накаца като мухи или по-скоро като овце беее в каквато посока ги поведе овчаря. … статистики – всякакви. най-нещастната нация, най-мрънкащата, желаещите да емигрират клонят към 100% …. да, ама не!
зарадвах се да чуя Маги Малеева при откриването на Форум Бизнес в събота да казва „стига сме се оплаквали от това и онова, ами да се хващаме на работа и да оправяме нещата“
зарадвах се и когато попаднах на статуса на Лъчезар Илиев „А вие ще емигрирате ли, или ще се борим заедно тук?“
зарадвах се и на поста на Деси Тодорова „Шампиони сме по искане“
оригинална е заигравката с котката на Шрьодингер тук, но като цяло очаквам още утре Любослава Русева наистина да си е заминала. и тя и всички, които искат да емигрират. хайде, заминавайте. така по-лесно, струва ми се, всички ние, които искаме да останем, да запретнем ръкави и да се постараем да ги поведем нещата в по-добра посока, ще се справим по-лесно.
–
„нека учи детето. да понаучи английски, да избяга от този кенеф тук …“ поклати глава той и продължи със сходна терминология да обсъжда бъдещето и миналото на България. а на мен ми стана обидно. и тъжно. не само защото беше пролетно слънчево утро, бях изпратила децата на училище и бях на път за работа, където очаквах един ползотворен ден. не само защото тук познавам прекрасни хора, имам толкова много любими места, живея и дишам всеки ден.
стана ми тъжно, защото мечтата на този човек е била да се развива, а не е имал шанса или може би волята и упоритостта това да се случи. и вини за това другите. и вярва, че навсякъде другаде е по-добре от тук. и пренася несбъднатите си въжделения върху своето дете.
тъжно е, защото тук живеят много хора, които мислят по този начин. и докато много хора мислят това място така нещата няма да се оправят. защото нещата няма да се оправят от самосебе си.
… защото преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти… е написал Христо Ботев. именно ако сме човеци няма да се оказва, че сме в кенефа. в този или който и да е друг.
погледнато от друг ъгъл кенефът е навсякъде. защото сме хора. просто е различно почистен и подреден. какъв е – ние си го правим. и от нас зависи.
/а ти пусна ли водата преди за излезеш …/