малките сърдити и злобни човечета. на всеки му се е случвало да ги срещне. често и по няколко на ден. от онези, които защото са смазани от шефчето, което е смазано от секретарката на шефа, която е смазана от шефа, който пък е смазан от Големия шеф, който пък е нещастен защото няма още по-голяма кола, още по-молям телевизор и жена му е кисела, защото няма още по-голям бю… както и да е, та онези, които са смазани, именно защото са толкова много смазани ти звънят по телефона, викат ти, събуждат цялата ти фамилия посред нощ на събота срещу неделя да ти държат сметка за нещо си, било то малко или голямо

сещаш се за кои ти говоря. да ти кажа честно, за тях има шанс да се оправят. и те са хора. и тях майка ги е раждала.

предлагам ти да им дадем шанс. може би викат така защото освен че са смазани тотално не те и познават. сигурно и не искат да те познават, за да могат да ти викат. но дай им шанс. усмихни им се. остави ги да се навикат и просто ги погледни чисто човешки в очите и се усмихни, както само ти го можеш. повтори упражнението с усмивката и после, а след това пак. когато се прибереш изпрати един мил мейл, все едно никакво викане не е имало, завърши го с усмивка. продължи така. покажи постепенно на тези малки човечета, че светът има и хубава страна. че животът е прекрасен и спасение дебне отвсякъде. и че голяма работа, че нещата не стават от раз. животът продължава въпреки това. усмихни се. голяма работа, че телевизорът на онзи е по-малък с инч, кажи – ми ние, дето нямаме въобще телевизори какво да правим. усмихни се. голяма работа че и колата му, пардон, джипката не е чак толкова голяма, по-полезно е и по-добре за всички да се кара колело. усмихни се.

така ден след ден, усмивка след усмивка малките злобни сърдити човечета може би ще започнат да се променят. ще започнат да променят отношението си към теб. може би и към света. може да се събудят един ден и цялата тежест дето ги смазва да си е отишла да се рее из облаците. и в този ден може би ще направят тези човечета опит да се усмихнат. ще видят, че слънцето е изгряло. ще ти пуснат мейл, в който спокойно ще ти кажат какво не е наред и ще предложат дори решения, вместо да псуват. и когато се видите ти ще се питаш – ама това онези малки сърдити човечета ли са всъщност. защото те ще ти се усмихват. ама много.

денят ще е слънчев. ще започне спокойно, усмихнато, с босоноги сладури и много гушкане и целувки

ще продължи с голяма чаша кафе и нещо дребно и сладко

ще стигна до офиса без грам задръствания, а там ще ме очакват усмихнати всичките ми готини колеги, с които ще завихрим супер нови идеи и ще решим всички задачки с усмивка и кеф

ще свърша много работа за нула време, ще имам няколко успешни срещи и ще съм много доволна от това

ще се прибера рано у дома, ще си пусна любимата музика и ще сготвя нещо изумително вкусно а после ще посрещна всички и заедно ще майсторим вълшебни нещица с дъх на ванилия и шоколад, а после все така заедно ще ги излапаме

ще дойдат цял куп приятели от всякъде и ще сме дълго заедно, а тези, които не успеят да дойдат ще ми пуснат sms или мейл и ще знам, че ме обичат

ще прескочим за малко до лунапарка и ще се въртим на въртележките, ще се снимаме и правим смешни муцунки и ще се смеем лудо, ще спечелим розови очила и ще си вземем голям захарен памук

ще изтичаме боси по плажа, ще потърсим мидички и рапанчета, ще пускаме хвърчила, а след това ще поплуваме и поиграем с вълните, а после ще гледаме пак заедно залеза от брега на морето или някъде из Балкана и ще си бъбрим до късно

когато всички заспят сладко ще имам достатъчно време да побраузвам, да почета и да попиша, а след това и да изгледам някой хубав филм, след което ще погледам звездите и ще знам, че това е бил един перфектен ден, за мен

разбира се денят ми няма да е само от 24 часа, а аз ще съм някъде на около 35

– – –

вчера имах един перфектен ден, благодаря на виновниците, те си знаят! 🙂

благодаря на Пламен за поканата и ще ми е любопитно да науча за перфектния ден на Райна да се включи след лятната почивка, а също и Андрей, Гомбето, Денис и уеб дизайна във Варна и Борислав, хайде, вие сте 🙂

една от големите пречки за българския бизнес, е че бизнес у нас се прави отскоро (има няма 20 години) и на бизнес-хората не се гледа като на предприемачи, като на хора, на които се крепи икономиката, с уважение и с подкрепа, а като на измекяри, баровци, мошенници, мутри, зли хора, които карат другите да работят, капиталисти (в лош прочит, иначе думата в чистия си вид е позитивна), подтисници и т.н. за това не добро отношение на обществото към бизнеса голяма вина имат и политиците и политиката спрямо бизнеса и предприемачеството у нас като цяло. но това е друга тема.

ето едно любопитно видео от любимите TED – с Камерън Херолд Let“s raise kids to be entrepreneurs

Камерън не говори за България, но мисля че тук в още по-голяма степен училището подтиска, а не развива предприемачи и предприемачески дух у децата.

„вместо да им даваме риба, по-добре е да ги научим как да ловят риба, това е наше задължение и като родители и като общество“

образованието насърчава децата да стават адвокати, учени, да завършат образование, после MBA, но не и да започнат свой бизнес, да станат предприемачи

книгата, в която най-ясно се говори за предприемаческия дух е Атлас изправи рамене, на Айн Ранд, според Камерън, и тук съм много съгласна с него също

нещо, което знам, че ще се хареса на много приятели – предприемачите не са студенти, не са добри студенти, могат и въобще да не завършат. но когато си предприемач не правиш сам счетоводство, наемаш си счетоводител 🙂

знам, че ще предизвикам множество негативни реакции, но наистина не смятам за нередно децата да работят, да започнат от рано, ако искат, не по принуда, но да се пробват, без да има хиляди бюрократски спънки пред наемането на деца на работа за лятото, например. това към темата за ужаса на родителите какво да правят децата си през лятото, особено след 12-тата година. мисля дори е задължително.

не можеш да започнеш бизнес на 30, изпуснал си цели 25 години! мда … 🙂

за да направите от тях предприемачи научете децата си:
да решават проблеми
да задават въпроси
да са креативни
да водят другите
да се учат от грешките си
как да спестяват пари
да искат да печелят повече пари
как да продават
да искат помощ
да говорят пред хора
да не се предават
да намират решения

децата могат да променят света.

след време на сгъстена, усилена работа и много проекти след завършването им следва дупка, почти равна на черната
добре е, че живоотът е низ от приливи и отливи

утехата ми тези дни – Изворът на Айн Ранд, ще пиша подробно, когато прочета и последната 830-та страница

моята слаба снимка

и преработената й версия благодарение на Анди и Фотошоп – който си го може си го може 🙂

говорихме си с Маргьорет днес на обяд и много се впечатлих от разни неща, които се правят за учениците в Исландия:

– от 14 годишна възраст започват работа през лятото – вместо да се шляят по улиците (моловете), седят пред телевизорите или в нета, децата боядисват оградите на детски градини или обществени площи, садят цветя и подобни неща, за което получават заплащане за труда си и свикват на работа, отговорност, дисциплина отрано;  организацията се поема от държавата;

– в началото на ваканциите в Исландския университет в Рейкявик има седмица на отворените врати за ученици – децата се записват, има малка такса, идват цяла седмица и сами избират в какви курсове да се запишат за седмицата, а преподавателите от университета имат за задача да им покажат, че да се учи в университета е забавно, че е различно от училище; темите, по които говорят са различни от тези, преподавани в училище, а и децата свикват с университета и не се плашат от него.

колко сме далеч от всичко това, не само географски.

/снимката е от централното фоайе на университета/