„ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред – образовай населението!“ Конфуций

дълго се питах от къде трябва да започне реформата, промяната е образованието. от училище – не. от университета – не. днес дойде просветлението – от родителите! само мотивирани, образовани и обичащо-отдадени родители са способни да започнат и извършат промяна в образованието! желанието на родителите, тяхната настоятелност и търсения ще доведат до решение.

и като говоря за образованието не си мисля за едно семейство, за един клас или едно училище. защото и днес има много „спасени“ от семейство, готин класен или супер училище, но единични позитивни явления и тук. говоря за масово, за училище, което учи, радва, възпитава личности, достъпно за всеки.

представям си свободното образование:

• със свободни личности в него, учители и ученици, водени от жажда за знания, любопитство, а не от страх и назидание;
• със свободно и активно участие на родителите на всеки етап;
• без оценки и без изпити;
• с постижения и съпреживявания за всички;
• чрез действие и правене;
• без 8 часа зад чина;
• с много книги и четене;
• с въвличане и вдъхновение.

радвам се, че и в България вече активно се говори за това. радвам се, че се поставиха и първите важни стъпки за случването на свободно образование и тук. поздравявам всички съучастници и ни желая кураж, защото пътят ще е дълъг, но смислен! и само заедно ще успеем!

от туитовете на Деси Бошнакова и Крис Михайлов:

• To be a teacher is the high level in society you can reach in Finland.
• Efucation is a live body, is not a machine.
• Democracy is not when someone in power govern the people. Just the opposite.
• 4 principles: Pluralistic learning. Democratic community. Dialogic relations. Democratic conten.
• The first rule if you want to make a change is: not to ask permition from anyone.
• If you want to achieve something, you have to do a lot of things that you don’t want.
• To be able to learn from others people experience mean that you have to have confidence in yourself.
• Reading books is very important, but schools kill our desire to read.
• Няма статии, в които да се казва, че е добре да стоите мирно на стол по 8 часа на ден 9 месеца в годината.
• Всички пирамидални структури в организациите ще изчезванет до 20 години.

поздравления за организаторите на тази първа национална среща за свободно развитие на образованието! посоката е ясна. продължаваме!

#nmrbg

1. Ново правителство, без комунисти.

2. Лустрация.

3. Търсене на варианти за максимална независимост от Русия.

4. Артистично и ново по вид управление.

5. Проевропейско и проамериканско ориентиране на политиката.

6. Наливане на пари в образованието като приоритет и истински, а не плакатни реформи там.

7. Даване шанс на всеки да си развие бизнеса, без да се страхува от мафията.

8. Просташки шоута, вестници, чалги, сериали, насочени към преднамерено опростачване на населението, да се изтикат назад от първите редици.

9. Да се гледа на природата като на ЖИВО богатство, включително Национална програма за справяне с бездомните животни. Зоополиция. Хуманно отношение.

още гледни точки от Светла, Елена, Михаил.

проектът Fatih има за цел да доведе модерните технологии до всяко дете в Турция и за момента, пилотно, вече 8500 таблета са раздадени в 52 училища, поетапно ще се случи и в останалите, в идните няколко години

силна икономика се прави с образовани хора.
модерната държава използва модерни образователни методи и технологии.

благодаря на Райна за това инфо

една малка и доста симпатична книга излезе наскоро и се вдигна шум около нея. Боян Бенев е авторът й. той е млад, но вече с доста успехи. и въпреки, че е писана на английски и после превеждана на български, книгата е написана с много любов за България. и чертае мисли за бъдещето й, така, че то да е по-добро от настоящето. може да се постигне – в две поколения време.

„Хората обичат да се оплакват. Тези оплаквания обаче рядко притежават потенциала да направят каквото и да е друго освен да деморализират“

„Колкото и да е труден животът ни, винаги трябва да има нещо, с което да можем да се гордеем – та ако ще да е само способността да оцелеем през трудни времена… гордостта е просто двигателят, който ни тласка напред.“

„За да имаме национално чувство за гордост , достигащо всяко семейство, минималното изискване е всяко семейство да може да види успех в непосредственото си обкръжение.“

‘Образованието е горивото за високо квалифицирания бизнес. Няма как да се привлекат или насърчат предприятия, създаващи сериозен приход, ако средата не е богата на талантливи кадри, образовани и мотивирани според най-високите стандарти.“

„Образованието създава самоувереност. Разширява хоризонтите на света ни и ни позволява да открием мястото си в него.“

„Застъпи се сам за себе си, за да те забележат.“

Леко разпилени на моменти, леко наивни, но все пак симпатични, красиви разсъждания за България, процесите от близкото минало и възможностите й за развитие в бъдеще. емиграционната вълна и как се отразява на живота тук. мисли, които са минавали през главите ви със сигурност, говорили сте за тях с приятели. погледи към утрешния ден. ще е любопитно, без значение кой спечели изборите, ИК Жанет да подарят на всеки депутат по една бройка от книгата две поколения. и да не го направят, ясно е, че пътят към по-добро бъдеще на България е в нашите ръце. на никой поотделно, но на всички заедно. от нас зависи. от теб и мен.

„само образованието може да ни помогне да се измъкнем“ Кристалина Георгиева

„качеството на образователната система не може да надвиши качеството на преподаване в клас“ корейски експерт

„лидерите са отговорни да случат реформата“ Етиен Деноел

„държавата не е отговорна за образованието, всеки от нас е отговорен“ Ирена Соколова (НС)

„всички – родители, учители, общественици, държавата заедно сме отговорни“, „всички трябва да работим за повишаване авторитета на учителя“, „призваните да работят с хора – да влизат в училище, успелите хора в общността да влизат в училище“ Саша Безуханова

„учителите трябва да се трансформират в лидери“, „високите очаквания към учениците са много важни“, „промяната трябва да дойде от хората в училищата“, „решението не е нито в смяната на системата, нито в смяната на програмата, решението е в лидерството – лидерите в клас, в училище, в общината, в държавата, от тях зависи промяната“ Уенди Коп

това са част от записките ми от днешната конференция Образование2012, проект на Заедно в час и Forbes. имаше много официални лица, много говорители, но за жалост липсваше дискусията. до мен седяха учители, които често бяха несъгласни с изказваните мнения. най-често виним или държавата (твърде безлично) или учителите (твърде лично). от гледна точка на родители най-рядко сочим към себе си. а и най-рядко системата ни взима предвид

успокоителното, което много хора не разбират е, както и Уенди Коп каза – предивсикателствата пред образованието са пред всички ни, пред големи и малки държави, пред богати и бедни. има нужда от промени, смяна на парадигмата. за момента не е ясно как. но е ясно, че трябва да се случи

междувременно българските ученици на 15 знаели колкото средно европейските на 13 или тези във Финландия на 12

наред с много силни единични представяния на родни ученици има и много силно изоставащи

ако си от образовано семейство шансът ти да си успешен в училище е много по-голям

ако си от необразовано семейство шансът ти да си неуспешен е много по-голям

и родната орбазователна система няма механизми, по които да смали тези различия и даде равен шанс за успех на всяко дете

алтернативното образование е добро. то е различно, опозиция на общото. вероятно създава по-успешни, по-умни и по-знаещи хора. вероятно ги депресира, стресира, форматира по-малко от стандартното образование.

но аз не вярвам в алтернативното образование, защото като алтернативно то ще е винаги за малцина. за шепа богоизбрани, за шепа по-заможни, за малка група по-просветени или различно мислещи и смели родители.

това, което трябва да се случи с образованието е да се промени изцяло, в критична маса. алтернативното да се превърне в main stream. и промените в този смисъл трудно ще дойдат от долу нагоре, трябва да дойдат отгоре. машината е голяма и тромава. но промяната ще се случи. неизбежно е. не само за бг говоря, за света.

„Европеецът купува средно 11-12 книги годишно, българинът 0,56. Европейските библиотеки се посещават от 60-70% от населението, българските от 10%. В българските библиотеки няма нови книги и тяхното посещение става безсмислено.

Няколко примера за процента от населението, регистрирано в библиотеките:
Великобритания – 60%
Финландия – 90%
България – 10%“

целият текст за инициативата за възраждане на българските библиотеки  – тук

–

писах още: големият потенциал на позабравените библиотеки и е-книги и учебници vs хартиени

Учениците са онлайн и най-естественото първо и често единствено място за търсене на информация е именно Интернет. Без значение дали за домашно или за да отговорят на въпрос в клас, за формула или доклад – информацията е налична онлайн. Дори да не е на български – умело се използват онлайн речници за автоматичен превод. Не рядко ученицитие прибягват и към готови курсови работи. Това е така не само в България, учениците по цял свят променят своите навици в подобна посока. И този процес е необратим. Вместо да сакнционираме или променяме учениците, вероятно ще е по-лесно и по-ползотворно да се съобразим с тези нови форми на комуникация и активно да ги интегрираме в учебния процес.

Как трябва да се промени образованието в ерата на новите технологии? Най-естественият и лесен отговор – като във всяка класна стая се въведе компютър. Но истината е, че това е формално погледнато. Всъщност промяната трябва да започне от учителите и учебните програми, както и с методиките на преподаване. Възможни са много и различни форми:

• уроци под формата на презентации, интегриране на кратки видео клипове по конкретни теми;
• прожекция на видео филми и видео уроци;
• домашни под формата на презентации, мултимедийни проекти;
• работа по колективни интерактивни проекти;
• интерактивни форми на проверка на знанията – онлайн тестове, въпросници;
• виртуални посещения на обекти, отдалечени физически – музеи, научни центрове;
• създаване на затворени групи в социалните мрежи с оглед оптимизация на комуникацията;
• активно въвеждане на блогове и други Web 2.0 форми на общуване по общи теми от учебния материал, училищния и обществен живот на учениците;

• дистанционни онлайн срещи с учени, експерти.

Модернизиране на образованието включва задължително:

• технологично обезпечаване – компютри, а скоро и мобилни устройства (четци, телефони);

• промяна на учебното съдържание – това е изключително сериозен елемент от промяната, модернизацията, спрямо новите изисквания към младите хора, които излизат от училище;

• промяна на начините и методите на преподаване, съответно – стабилна подготовка на учителите.

Как да се случват всички тези промени?
Нещата не могат да се променят с вълшабна пръчица. Изискват се средства от една страна за техническо обезпечаване, от друга – време за обучение на педагогическите кадри и най-вече – залагане на промените в образователните планове и методики. И за всички тези промени трябва да се мисли и действа веднага. Защото ясно е – технологиите изпреварват много образованието, то не успява да ги догони, но е добре поне да се задвижи в позитивна посока. Иначе рискуваме още повече да изолираме децата си и да ги оставим небообразовани и недоподготвени за бъдещето.

–

наскоро Цвети ме покани да напиша текст за технологиите и образованието. това е част от него. целият е публикуван в списание Мениджър. още – тук

писах също: има ли шанс за промяна в масовото образование, децата като наше огледало, е-учебници и е-книги vs хартиени