в последно време излизат толкова добри български книги, че човек трудно насмогва.

не очаквах, че ще я прочета бързо. не очаквах и, че ще ми хареса толкова. въпреки че Алек Попов ми е любим. имах си едно на ум „уф, партизанска книга …“ пък то какво излезе! зад една силна стилна корица една с много послания и колкото усмиваща, толкова замисляща история. на места с пряк реверанс към днешния ден.

Екстра Нина, Ленин, Медвед, Храста, Копача, Винт, две близначки в Даданския лес … пародия, с нотки на фантастика, безумни ситуации, тъжен край.

много се изписа за Сестри Палавееви, няма да добавя повече, само един цитат ще вмъкна:

„- А как стои въпросът с маструбацията в СССР? …

Медвед придърпа краищата на куртката си, покашля се и важно рече:

– Въпросът за маструбацията не стои на дневен ред в СССР. Съветските хора имат да решават по-важни задачи. Те не могат да си позволят да пилеят енергията си толкова лекомислено. Съветвам и вас да пестите силите си. Не можем да разчитаме на редовно снабдяване. Всяка калория е нужна за целите на борбата!“

за книгата писаха още  Библиотеката, Литературата днес, Аз чета, Книголандия

още за книгата – в Kafene.bg

не се движим, храним се лошо, дишаме мръсен въздух, негативни сме и натрупваме в себе си какво ли не. и боледуваме. идеално за фарма индустрията. никак не добре за нас самите, както и да го погледнем. ставаме все по-кекави. и ние самите го допускаме да стане така.

книгите от сорта на „Тайните на …“ никога не са ме привличали много, но в лабиринта на дните ми се натъкнах на тази и я зачетох. авторът не е голям мъдрец, просто е събрал на едно място историите на различни хора, които по свои начини успяват да не боледуват. ще сомена само тези от историите, в които аз самата повярвах

през 90-те години на 15-ти век Корнаро, който иначе живеел в охолие и преяждане, без много движение, както повечето интелектуалци по това време се разболял. измислил своя диета, след което написал „Размисли за умерения живот“ – с напредъка на възрастта човек трябва да яде вс епо-малко и по-здравословно е да не се храниш, отколкото да се тъпчеш, „правилно регулираният живот премахва причините з аболедуване“

към „яж по-малко“ тайните продължават с чесън, билки, сънят, положителното мислене, бягане, витамин С, без стрес

вдигане на тежести – тази тайна специално много ме впечатли. не че е голяма тайна, но много хора не са я чули, ми се струва. упражненията със свободни тежести и собствено тегло са важен ключ, според мен, за доброто здраве, а в книгата е описано подробно и защо. има не малко ресурси и онлайн (за любопитните в BBTeam, например има доста)

още за книгата – в Kafene.bg

писах още за дълголетието, най-злите родни храни, нямане и хранене, още за храната, анти рак

ясно е, че четящите деца като цяло имат по-голям шанс да успеят. да успеят да имат работа, която ги прави щастливи. да успеят да намерят себе си, пътя си.

началните учители имат доста важна роля в този процес. за жалост, обаче, не са много подпомогнати в изясняването именно на тази си важна мисия.

правим тази работилничка за начални учители, които обичат да виждат учениците си с книги, супяващи и развиващи се. ще е на 23-ти март и мисля, че ще е забавно, полезно и интересно.

все още има няколко свободни места. повече инфо и записване – тук в Kafene.bg

в ден на фарсове и цинизъм като този реших, че е подходящо да споделя впечатления от новоизлязлата на български книга на култовия Фредерик Бегбеде „помощ, простете„. да не си мислим, че само тук и само сега е така.

„като всички останали се правех на нормален. … приличах на моята лишена от структура епоха. признавам, че е отвратително да се живее без гръбнак. наистина не знам как се справят останалите безгръбначни“

„всъщност бих искал да ви разкажа как разбрах, че тъгата е необходима“

„нашето общество вярва, че може да мине и без воля, но в крайна сметка да знаеш какво искаш, е доста сериозен проблем.  всеки има нужда от точно определена цел, а нашата цел става все по-мъглява. без мечти се превръщаме в безцветни животни, в блуждаещи скиталци. обезсмисляме се и се изгубваме. за кратко може и да е приятно …“

„толкова е сложно да си самотен. самотата е бреме, с което трябва да се свикне, като със смъртта …“

има още свежи изречения, но въпреки тях вероятно няма да дочета я дочета. може би книгата все пак на мнозина ще се хареса.

купих си тази книга заради заглавието, прекрасната корица (наистина е много добра) и издателството (харесва ми изборът на съвременни автори на Манол, Жанет 45). не я бързах и я изчетох лежерно Неохотният фундаменталист на Мохсин Хамид.

вероятно всички влюбени в Америка няма да харесат книгата. защото малко или много тук бляскавостта е допълнена от груби детайли, които иначе остават на много заден план. да, в очите на всички нас, живеещи от американска гледна точка в „по-бедни държави“ Америка е страната на мечтите. но ако се замислим малко и излезем от клишетата можем да видим, че не всичко е еднозначно

„Америка я е грижа единствено как изглежда отвън. Като общество, вие не желаехте да разсъждавате над общата болка, която ви свързваше с вашите нападатели. Вие потърсихте убежище в измислиците за собствената си значимост, повярвахте в илюзията за собственото си превъзходство …“

мда, колко лесно се превръщаме доброволно в еничари. и дори мечтаем децата ни да са такива …

в допълнение научих доста за Пакистан. книгата бе повод да се поразтърся и полюбопитствам още за тази страна със 165 милиона население

хареса ми.

аз съм неохотен фундаменталист.

веселяшка, модерна, забавна, цялата в едно изречение – такава е Уроци по танци за възрастни и напреднали на Бохумил Храба. книгата е симпатична и усмихва

„най-добре ще е хората от цял свят да се разберат и да спрат да правят деца , отивате на екскурзия и не можете се размина от народ, да се въведат удръжки от заплатата, за едно дете петдесет крони, за второ още сто, за трето – триста, за пет деца – половин заплата и тояги на голо насред площада, така времената ще станат отново такива, че да можем да ходим с красавиците в горатав гората и да отдаваме дължимото на европейския Ренесанс без притеснения“

„а Либушка извика Господи, боже мой, аз се засмях и викам ама аз не съм Господ, само господин … това я разсмя … така ми отвори път към ново приключение и аз отново бях господар на положението“

още за Уроците и Храбал има в Kafene.bg

кКравата е самотно животно на Давид Албахарие книга-бижу.

разказите са кратки, много кратки. понякога само в едно изречение от няколко думи.

„По някое време всички разкази стават еднакви, заявява разказвачът, и до последния отвеждат на едно и също място. Умението е в това, продължава разказвачът, да накараш слушателя или читателя да си мисли, че разказът, който слуша или чете в момента, все пак е по-различен от останалите. Значи разказването е вид заблуждаване, заключава разказвачът, тоест разказът е лъжа.“

ако не знаете как да четете къси разкази – Давид Албахарие разказва тук

минимализмът е новото (е, не чак толкова ново) голямо нещо. а кравата е самотно животно си е чудно приключение в малко думи с много смисъл между тях.

един от подаръците от Дядо Коледа тази година бе тази книга. ако харесваш Туве Янсон за деца (да, за Муминтрол и компания) вероятно ще ти е любопитно да прочетеш тези 12-тина разказа в сборника Пътуване с лек багаж

спокойно неспокойни, нежни и въпреки това сериозни, деликатни и мъдри разкази. една обичана Туве Янсон в един обикновено необикновен свят, след който човек иска още

тази седмица се изтъркули едно важно за нас с Поли Козарова събитие – излизането от печат и представянето на новата ни книга – Основи за успешния бизнес тук и сега

представянето бе в M-tel Experience Store в приятелски кръг, премина лежерно, с доста позитивизъм и пожелания за успехи на книгата, разбира се

благодарим с Поли на всички, които ни уважиха и дойдоха! благодарим на всички приятели-блогъри, които писаха за книгата и я представиха! благодарим и на всички, които ще си купят книгата и се надяваме да ги вдъхновим да започнат свой бизнес или да приложат предприемачески дух във всичко, с което се захващат!

тук съм с нашите редактори – Вики Лазова и Светла Минева

Господин Левон Хампарцумян представи книгата и сподели виждането ни, че България има нужда от предприемачески дух, а за да е успешен трябва позитивно мислене, труд и хъс

ето ни и с Жоро от Библиотеката – Рицар на книгата

на снимките липсва Поли, която по здравословни причини отсъстваше, но бе духом с нас, а този празник бе наш, общ. и само началото на още много проекти, свързани с предприемачеството!

с Поли от Маркетинг буркан веднъж пихме кафе и както си говорихме стигнахме до темата за основните инструменти за правене на бизнес днес и как често остават непознати или плашещи. от там дойде и темата за предприемачеството, а после някак съвсем естествено дойде и идеята да напишем книга. захванахме се през пролетта и ето че сме готови. и до две седмици ще я имаме готова!

говорим за сериозни теми в лек и достъпен език. разказваме за най-важните детайли, през които ще премине всеки със сериозни намерения да прави бизнес в България тук и сега, честно и почтено. защото това е важно. защото на България й трябват повече предприемачи – от тези с технологични стартъпи до тези с бакалия на ъгъла, от производство на детски дървени играчки до пр агенции или семейно ресторантче. и се надяваме поне малко да вдъхновим и улесним всеки, който е решил да захване свой бизнес.

и за да внеса живец ще цитирам Палмен Вушев, който на IAB Day @NBU днес каза:

„Предприемачеството е способността за толелиране на риска и несигурността.“

„Най-важният фактор за успеха на всеки бизнес е мотиваията.“

скоро ще пишем още.