купих си тази книга заради заглавието, прекрасната корица (наистина е много добра) и издателството (харесва ми изборът на съвременни автори на Манол, Жанет 45). не я бързах и я изчетох лежерно Неохотният фундаменталист на Мохсин Хамид.

вероятно всички влюбени в Америка няма да харесат книгата. защото малко или много тук бляскавостта е допълнена от груби детайли, които иначе остават на много заден план. да, в очите на всички нас, живеещи от американска гледна точка в „по-бедни държави“ Америка е страната на мечтите. но ако се замислим малко и излезем от клишетата можем да видим, че не всичко е еднозначно

„Америка я е грижа единствено как изглежда отвън. Като общество, вие не желаехте да разсъждавате над общата болка, която ви свързваше с вашите нападатели. Вие потърсихте убежище в измислиците за собствената си значимост, повярвахте в илюзията за собственото си превъзходство …“

мда, колко лесно се превръщаме доброволно в еничари. и дори мечтаем децата ни да са такива …

в допълнение научих доста за Пакистан. книгата бе повод да се поразтърся и полюбопитствам още за тази страна със 165 милиона население

хареса ми.

аз съм неохотен фундаменталист.