Душата на света на Фредерик Льоноар ме поведе леко в магическия свят на мислители, учители, просветени хора от всички религии, които обединяват мисълта си, за да спасят човечеството
много мъдрост, събирана с векове от всички краища на Земята
„не се молим заедно, но сме заедно в молитвите си“
„нещастен е човекът, който не знае, че е човек“
„трябва да се научим да го живеем съзнателно, с отворени очи, съсредоточено … да се домогваме действително да сме самите себе си“
da capo /Започни отначало/ на Александрина Пендачанска е нежна, лека, романтична история, която върви прекрасно с мързелив следобед и чаша горещ шоколад
този откъс, който си избрах да споделя, не е никак представителен за книгата, дори напротив, но е актуален в дните на хората тук в момента:
Въпросите за истинската идентичност на комунизма, за хората, които го бяха познали и живели, останаха незададени, отваряйки място на едно голямо, мастодонтско НЕ, което се срещаше на всяка крачка в това не-осмислено време на не-изповядани грехове, не-разследвани престъпления, не-произнесени присъди, не-опростени вини, не-признати грешки, не-осмислени провали, не-разказани животи, не-написани книги, не-заснети филми и т.н. Катарзисът остана не-случаен. На негово място се случи друго: нихилистично – неовъзмездено – неудовлетворено – нескончаемо невремие, което се живееше никак си от едни никакви хора.
Райна, благодаря ти!
на 7 декември, ще се проведе вторият TEDxMladostWomen, a тази година темата е Invented Here.
и защото няма да съм лектор, а темата и събитието са вдъхновяващи – реших да се включа в това блог-предизвикателство.
ще ми се да говоря за детското четене, децата, книгите и библиотеките. в детските отдели на библиотеките в България работят предимно, да не кажа и само жени. тихи, усърдни. доколкото има все още четящи деца у нас – и на тях го дължим. и моят специален поздрав е за един невероятен човек – Спаска Тарандова от Столична библиотека, която прави всичко възможно в рамките и извън рамките на библиотеката хората да четат повече, да обичат книгите, децата да достигат по-лесно до тях
„израсна поколение – между 25 и 30-годишните, които вече имат деца – което прекъсна връзката с книгата и четенето. Защото трябва да повтаряме непрекъснато, че от библиотеките могат да се взимат книги за четене и така ще спрем да се оправдаваме, че сме в черния списък на най-малко купуващите книги – 1.5 или 2 книги годишно. Има други форми, които могат да запълнят тази празнота и за това са създадени обществените библиотеки. Макар и малко, държавата и общините отделят средства, за да може библиотеките да осигуряват възможността за четене. Трябва да работим с тези родители, които по една или друга причина са забравили, че библиотеката е нещо, което всяко семейство трябва да има вкъщи. Навсякъде по света текат подобни кампании – родителите да четат повече книги на децата си, а не да ги оставят да използват само таблета и компютъра.“
пък Събина би говорила за обикновените-необикновени жени. а Динка – за чушкопека.
около големите имена винаги има някаква мистика. затова и с любопитство посегнах към книгата на Ричард Брансън „Бизнесът на бъдещето“. ясно е, че тайни големи в книга не се разкриват, но пък очаквах вдъхновение
е, тази книга Е вдъхновение. от нея няма как да се научат правила, липсва списък с основни точки, които всеки мениджър да отметне в пътя си към по-високи постижения. но има визия, колкото и банално да звучи това, има начин на мислене, задължителен за всеки бизнес не утре, а още от днес
„сутрин се събуждам с положителни мисли. позитивизмът ми се дължи на дълбоката ми вяра, че ние, обикновените жители на планетата, не само искаме, но и ще направим необходимото. ние ще се справим с проблемите не само защото нямаме друг избор, но и защото този живот и този свят са единтвените, които имаме“
„ясно и просто: нещата трябва да се променят“
„бизнесът е сила, която твори добро. иначе казано, правенето на добро е добро за бизнеса“
„забавлявайте се и парите ще дойдат“
ще пиша още за Брансън. а междувременно – следвай го в twitter, fb, прочети писанията му. задължително за всеки начинаещ, млад или зрял предприемач
p.s. благодаря на БАУХ за книгата, подарък ми е от тях
личното ми виждане, че една от причините така лесно да стигнем до ситуацията в последните месеци в България е кратката ни памет за събитията от преди това. някои млади „леви“ днес казват „стига сме вадили призраци. каквото било – било“. позволявам си да не се съглася. ако наистина забравим – рискуваме да повторим. а това, вярвам, няма кой да иска да се повтори.
изкуството има за задача да удължи паметта на хората, да пренесе най-важното, това, което не бива да се забрави. нашето изкуство, по вероятно обективни причини, все още има да се връща към темата.
прочетох освободителят на Виктор Суворов. документална. реализъм. до крайност. жестокост всеки ден, всеки миг. без грам уважение към човека. към живота.разказва за армията и живота в нея. по-скоро липсата на живот. абсурдът изведен в мяра.
мда, всяка прилика с реални лица и събития от близкото ни минало и настоящето в България не е никак случайна. задължително четиво за всички, които не излизат на площада да протестират, които гласуват за същите отново и отново.
„да не мислиш, че като дойде 1980-та ще има комунизъм? кур ще има. а мислиш ли, че някой ще потърси сметка на партията за лъжата? никой няма да й потърси сметка“
“ – на какво се дължи всичко това?
капитанът ме изгледа и рече:
– на системата.
първо началниците биват издигани по политически критерий, избират не онези, които знаят или искат да се научат, а онези, които са идеологически подковани; второ, нашата система се нуждае от отчети, рапорти и постижения. на това се крепим.“
„а министърът на отбраната се смая от способността на О толкова бързо, убедително, красиво и навреме да излъже, без да му мигне окото … така се роди Главното управление на стратегическата маскировка, а полковник О няколко месеца по-късно получи четвърта звезда и стана армейски генерал.“
писах и за Солженицин
#оставка
прочетох я преди няколко месеца, но още е у мен историята на малкият Енаятолах Акбари, който изминава дълъг път от родното си афганистанско село до свободния живот в Европа. животът и жаждата за свобода като водачи. възможностите, които дебнат отвсякъде. суровите обстоятелства и силата на човешкия дух.
присетих се, че не съм писала тук за „Има крокодили в морето“ на Фабио Джеда, размишлявайки за съдбата на сирийците, които търсят своя път, прогонени далеч от родината.
макар да не е мой, а на моите предци, нося спомен от бягството от родината. гоненията и геноцида над арменците на няколко пъти. прогонени из целия свят, немили, недраги. и за Яворовото „Арменци“ се присетих. за емпатията, състраданието, гостоприемството, човещината.
и се питам къде останаха? какво се промени тук в годините, че изгубихме човещината си?
***
малкият Енаятолах е на около 10, когато майка му го отвежда в Пакистан и го оставя на съдбата. за да го спаси. пътят му минава през Иран, Турция, Гърция до Италия. чудото се случва.
„Всички (включително и аз), обичаме живота, нали? И за да живеем, сме готови да вършим и неща, които не са ни приятни.“
„Възпитанието на един е благо за всички.“
„Никога не ме е страх. И винаги ме е страх. Вече не умея да различавам едното от другото.“
и една сладка случка, много показателна. мисля си я и за бг вариант. по пътя някъде Енаят среща двама младежи. единият казва, че е французин и основното, което Енаят знае за Франция и казва е „Зидан“, другият е от Бразилия – „Роналдиньо“. Енаят казва за себе си, че е от Афганистан и двамата чуждоземци го сочат и казват всичко, което знаят за тази страна – „Талибан! Талибан!“ …
ако не си я чел, макар и тежка – препоръчвам ти я
чаках я тази книга и признавам си, много ме обсеби. с идеите си, в които съм въвлечена от доста време, но представени в български роман – наистина радва!
Васил подхваща една не лека тема – антиконсумеризма, минимализма и възприемането му в обществото днес. поднася я елегантно и умно. и както споменах – обсебващо.
големите корпорации са се слели с държавата и политиката. всичко е вързано, но по силата на обстоятелствата именно в България се появява Хармония – организация, която е в битка с всичко това. Хармония иска хората да живеят в хармония „с природата и с цивилизацията, като под цивилизация нямам предвид тази кочина от реклами, тази мрежа от лъжи, в която сме превърнали света си“.
да, особено в контекста на #дансwithme романът звучи още по-интригуващо и силно препоръчвам да се прочете от всеки трезвомислещ
интервюто за Апарат с Васил в Kafene.bg
ето и какво споделя Жоро за книгата
още важни антиконсумеристки текстове – в блога на Асен Ненов тук
какво подарявам най-често напоследък ли? не, не са книги. подарявам електронни четци!
е, след първоначалната радост „Йеее, имам си вече електронен четец!!!“ идва резонният въпрос „А от къде да си взема книги?“
разбира се, всички знаем за Читанка.
но има и неизчерпаем извор – цялата класика, която вече е с освободени права и достъпна на един клик разстояние – намерете я на OpenCulture.com (благодаря на Бени за линка!)
моето място за легални платени и безплатни книги на български книги е сайтът Biblio.bg
писах още: за екнигите и какво да извадим от ученическата чанта и възхвала на електронните четци
една малка и доста симпатична книга излезе наскоро и се вдигна шум около нея. Боян Бенев е авторът й. той е млад, но вече с доста успехи. и въпреки, че е писана на английски и после превеждана на български, книгата е написана с много любов за България. и чертае мисли за бъдещето й, така, че то да е по-добро от настоящето. може да се постигне – в две поколения време.
„Хората обичат да се оплакват. Тези оплаквания обаче рядко притежават потенциала да направят каквото и да е друго освен да деморализират“
„Колкото и да е труден животът ни, винаги трябва да има нещо, с което да можем да се гордеем – та ако ще да е само способността да оцелеем през трудни времена… гордостта е просто двигателят, който ни тласка напред.“
„За да имаме национално чувство за гордост , достигащо всяко семейство, минималното изискване е всяко семейство да може да види успех в непосредственото си обкръжение.“
‘Образованието е горивото за високо квалифицирания бизнес. Няма как да се привлекат или насърчат предприятия, създаващи сериозен приход, ако средата не е богата на талантливи кадри, образовани и мотивирани според най-високите стандарти.“
„Образованието създава самоувереност. Разширява хоризонтите на света ни и ни позволява да открием мястото си в него.“
„Застъпи се сам за себе си, за да те забележат.“
Леко разпилени на моменти, леко наивни, но все пак симпатични, красиви разсъждания за България, процесите от близкото минало и възможностите й за развитие в бъдеще. емиграционната вълна и как се отразява на живота тук. мисли, които са минавали през главите ви със сигурност, говорили сте за тях с приятели. погледи към утрешния ден. ще е любопитно, без значение кой спечели изборите, ИК Жанет да подарят на всеки депутат по една бройка от книгата две поколения. и да не го направят, ясно е, че пътят към по-добро бъдеще на България е в нашите ръце. на никой поотделно, но на всички заедно. от нас зависи. от теб и мен.
Follow