Коледни идеи за подаръци: тахани и мед от Атанас и фамилия

кошница-1

В тези предпразнични дни ежедневно ви срещам с хора с мил, локален, добър, смислен бизнес, които познавам и съм виждала и използвала продуктите и услугите им и затова ги препоръчвам. Много е хубаво да ги подкрепим, мисля си.

Затова и споделям с вас 🙂 Ден пети – София и семейния бизнес на Атанас и фамилия.

Докато си говорихме тази седмица със София за коледните им предложения – кошници с прекрасните им продукти, София кърмеше малкото си бебе Атанас. Роди съвсем скоро и веднага е обратно в семейния бизнес. А бебето е много сладко и е с майка си през цялото време. Картинката ми напомни за моите кърмения с моите деца – много специални са тези моменти. Така че – още един път браво за София и бебе Атанас!

Какво ви мотивира и вдъхновява да сте предприемачи?

Преди две години завръщайки се в родния град Харманли, ние (Аз – София, моят брат Павел и съпругът ми Тихомир) знаехме какво ще правим тук. Развитието и разрастването на семейната ни таханджийница е движеща сила за всеки един от нас, искаме „Атанас и фамилия“ да бъде синоним на онези успели млади хора от малкия град, които променят света около себе си към по-добро.

Вдъхновение за нас са хората, които ни се доверяват. Онези, които започват деня с лъжица тахан и биха предложили същата и на децата си, защото знаят, че влагаме много внимание и сърце във всяко бурканче старателно събрано „здраве“.

кошница-2

Какво сте подготвили за Коледните празници за Вашите клиенти?

Тази Коледа ще бъде по-различна от другите – по-смирена и споделена! Очаква ни повече време с любимите ни хора и нека се постараем то да е пълноценно. Освен с игри, филми и подаръци…

Защо да не изненадаме децата с работилничка за коледни сладки?
* Защо да не зарадваме добрата домакиня с интересни нови продукти?
* Защо да не подарим полезен подарък с кауза на нашите приятели?
* Защо да не оценим българското производство с мисъл за здравето ни?

Именно тези въпроси ни вълнуваха, докато се чудехме как нашата фамилия да зарадва любителите на здравословната храна. Ето защо комбинирахме в подаръчна кутия бадемов тахан, лешников тахан и пчелен мед. Двете таханчета се оказаха любими на нашите последователи след кратка анкета във FB страницата ни @ ТАХАН и МЕД от Атанас и фамилия. А пчелният мед от Южен Сакар е идеално вкусово и кулинарно допълнение.

Подаръчната кутия „Коледна изненада“ идва красиво декорирана с коледна картичка на преференциална цена от 30лв. в сайта www.tahanimed.bg

Ако имахте магическа пръчица какво бихте променили веднага тук, за да има по-добра бизнес среда?

Смятам, че липсват адекватни възможности за финансиране на малки предприемачески бизнес идеи, които биха могли да се развиват устойчиво.

Успешния път на малките производители е те да се обединяват и заедно да вървят напред. Вярвам, че местния бизнес на Харманли се стреми именно към това и лоялността ни едни към други ще бъде увенчана с успех. През тази необичайна 2020 година сме благодарни, че все повече хора избират българското.

Желаем на всички читатели споделени и весели коледни празници и нека новата 2021г. ни донесе благоденствие и здраве!

Подарете на София, Атанас и фамилия по един лайк или си поръчайте от чудните им продукти!

Поръчки може и от фб, но по-лесно от сайта им – Тахан и мед – Атанас и фамилия.

Познаваме се със София и брат й Павел от Ринкърс, където им бях ментор, а те бяха Победители в Академия за местни предприемачи 3.0 (2020), Голямата награда.

Това не е платена публикация, а приятелски пост с голяма усмивка и вяра в доброто.

Коледни идеи за екипи и фирми: Тиймбилдинг с кауза

В тези предпразнични дни ежедневно ви срещам с хора с мил, локален, добър, смислен бизнес, които познавам и съм виждала и използвала продуктите и услугите им и затова ги препоръчвам. Много е хубаво да ги подкрепим, мисля си.

Затова и споделям с вас 🙂 Ден четвърти – Тони.

131462150_238434057710618_5467044974485836736_n

Това е ТИЙМБИЛДИНГ С КАУЗА https://ecotourconsulting.eu/

А Антония Чиликова е сред най-смислените и интересни хора, които познавам. Изтършувала е много кътчета на страната и знае във всяко малко село коя баба какво може да готви и да сподели с градските хора така, че да им е хем интересно, хем полезно.

Какво сте подготвили за Коледните празници за Вашите клиенти?

Covid-пандемията ни изправи пред истинско предизвикателство – целта на тиймбилдингите е да скъси социалната дистанция, нещо немислимо в сегашната ситуация. Много фирми минаха на дистанционна работа. Трябваше да се адаптираме и да дадем алтернатива – да помогнем на екипите да останат мотивирани и сплотени, и едновременно с това да запазим същността на бранда – събития в партньорство с вдъхновяващи малки, семейни предприемачи от селските региони. Така се роди идеята за нашите онлайн тиймбилдинги. Избирате някоя от темите – крафт-бира и сирена,  коктейли, готварско или козметично ателие, чай и йога – и ние изпращаме до всеки участник пакет с продукти от нашите партньори. След това онлайн провеждаме забавни и интересни събития с игри, дегустация, куизове – вече реализираме такива събития  и като коледни онлайн партита.

Специално за коледните празници съвместно с  Multiplayer Team Training Platform подготвихме виртуални игри и коледни забавления , както за екипите, така и като подарък за служителите, които могат да играят с децата си през ваканциятаПодарък, който можеш да направиш и на близки, които са далеч! Освен забавни, нашите игри са и начин да учите, например столиците на света! Платформата е ситуирана в Дубай, но движена от семейство българи, които подпомагат и много проекти за образование в българските училища.

131391195_995594807599563_5963536671048189746_n

Какво те мотивира и вдъхновява да си предприемач?

Обичам работата си. Българското село, опазването на българската природа и традициите, е моя лична кауза вече повече от 20 години. Щастлива съм, че все повече хора откриват тайната на щастието в простите неща, които предлага селото – спокойствие, чиста храна, красива природа…..но и общност! Там се чувстваш уютно, сред приятели – това е магията на селото. Магия, която се опитвам да вплета и в корпоративните събития, които организирам. Малките производители, семейните бизнеси, които са мои партньори, имат нужда от подкрепа в тези времена на изпитания, за да оцелеят.
За мен е важно и че чрез събитията, които организираме подкрепяме и социални каузи – например възрастни самотни хора или деца с увреждания – сега за Коледа, включваме в пакетите за събитията и сувенири изработени от майки на деца с увреждания.

131616892_296966518418251_5589465249441202903_n

Ако имаше магическа пръчица какво би променила веднага тук, за да има по-добра бизнес среда?

На първо място ще премахна този ужасен вирус, който отне толкова животи и който нанесе зашеметяващ удар върху много малки бизнеси, поминъка и мечтите на хиляди. Двата сектора, в които работя – туризъм и организиране на събития, пострадаха най-силно от ситуацията. Самонаетите, в т.ч. собственици на малък и семеен бизнес, къщи за гости, свободни професии, дребни търговци и занаятчии, са сред най-засегнатите от пандемията и здравните мерки срещу нея. Парадоксално е, но те са и тези които получиха на практика най-малко финансова подкрепа и обезщетение. Правителството пренебрегва самонаетите лица, тази важна обществена група.

Като изключим ситуацията на пандемия, това което пречи на бизнес средата в България, според мен е липсата на ясни правила и законност, сигурност и доверие в институциите, като и ширещите се корупционни практики.
Но вярвам, че подобно на Мюнхаузен, можем да се изтеглим сами от блатото, с общи усилия да преодолеем кризата и да се борим за промени. Важно е сега да имаме силата да подадем ръка на тези които сега са най-уязвими.

Лайк за Тони и каузите й във фб тук.

И още един разговор с нея от преди година 🙂

 

Това не е платена публикация, а приятелски пост с голяма усмивка и вяра в доброто.

Коледни идеи за подаръци: Книжарницата зад ъгъла

tr

В идните дни ежедневно ще ви срещам с хора с мил, локален, добър, смислен бизнес, които познавам и съм виждала и използвала продуктите и услугите им и затова ги препоръчвам. Много е хубаво да ги подкрепим, мисля си.

Затова и споделям с вас 🙂 Ден трети – Троя.

Това е Троя и Книжарницата зад ъгъла. Едно от местата, които често посещавах тази година – любимата ми книжарничка. Троя е много мила. Мястото, което е създала е уютно и много хубаво.

Какво сте подготвили за Коледните празници за Вашите клиенти?
Мисля си, че сме приготвили най-хубавия подарък – книгата! Заедно с книгите предлагаме и прекрасни арт изделия – картички, ароматни свещи, принтове, сувенири – на млади и талантливи автори. Така всеки може да подбере чудесен подарък за близък човек, а защо не и за самия себе си? А за тези, които не могат да решат какво да изберат, предлагаме и подаръчни ваучери.
Разбира се, подготвили сме се с и с настроение и усмивка, но с тези неща посрещаме всеки ден нашите приятели на книгата зад Ъгъла.

Какво те мотивира и вдъхновява да си предприемач?
Желанието да имам това красиво малко място, моята книжарницата, и то да се развива и привлича все повече хора. Вярата, че всеки може да успее с трудолюбие, постоянство, коректност и уважение към околните.
Около себе си виждам много млади хора с идеи и желание да ги осъществят, и разбирам, че посоката е правилна.

Ако имаше магическа пръчица какво би променил веднага тук, за да има по-добра бизнес среда?
Много би ми се искало да може документацията около бизнеса да се движи по електронен път. Бих искала в институциите да срещам компетентни хора, а не просто служители. Бих искала и държавата да направи така, че малкият бизнес да се чуства удобно и сигурно тук.

По един лайк във фейсбук за Троя – тук 🙂 И наминете да посетите това уютно място!

По-ранно интервю с Троя тук.

 

Това не е платена публикация, а приятелски пост с голяма усмивка и вяра в доброто.

Коледни идеи за подаръци: Цветята на Камен

128999622_2773594259568283_8921010245000291586_o

В идните дни ежедневно ще ви срещам с хора с мил, локален, добър, смислен бизнес, които познавам и съм виждала и използвала продуктите и услугите им и затова ги препоръчвам. Много е хубаво да ги подкрепим, мисля си.

Затова и споделям с вас 🙂

Това е Камен и Цветята на Камен. Прекрасен е този човек и в своите две оранжерии в югоизточната част на страната. Цветята ни през пролетта и лятото в градината ни радваха много и бяха именно от неговите.

Какво сте подготвили за Коледните празници за Вашите клиенти?
Тъй като цветята, които произвеждам, не са подходящи за продажба в периода на Коледните празници, подготвих подаръчни ваучери с различни стойности. Този, който получи такъв подарък, ще може да си избере и поръча цветя, на които ще се радва от пролетта до късно лято.
Ваучерите са илюстрирани със симпатично джудже от екипа на Дядо Коледа. Няколко джуджета вече тръгнаха да разнасят своите пълни с цветя колички.

Какво те мотивира и вдъхновява да си предприемач?
Желанието да се занимавам с това, което обичам – цветята. Освен това, желанието да помогна на моя роден край да остане жив, красив и привлекателен.
До скоро нямах никакъв опит в организирането на фирма, в развитието на собствена бизнес дейност. Попаднах в Академията за местни предприемачи на Фондация „Бикоуз“ и Център „Ринкър“ и научих много. Най-важното, което разбрах, е че мога и искам да го направя.

129725243_10217505947470436_4723433253944442209_n

Ако имаше магическа пръчица какво би променил веднага тук, за да има по-добра бизнес среда?
Бих върнал хората в българското село, в българската провинция. Ако има хора – ще има и бизнес среда, ще има развитие. Ще можем да правим нещата заедно – на живо, а не само онлайн. Ще можем да променяме средата, условията и политиките.

За да има добра бизнес среда е важно повече хора да се ориентират към собствен бизнес. Това на този етап се случва трудно, поради липсата на политика за насърчаване на малкия и среден бизнес или въобще стартиращият такъв, бюрокрацията, отсъствието на компетентни и вежливи служители в държавните структури, с които предстои да комуникираш отказват стотици хора с предприемачески дух да се заемат. Това от своя страна поражда така популярното на Балканите хитруване или работа в сивия сектор, което понякога е пагубно за изрядните предприемачи и при всички случаи в ущърб на икономиката.

Интервю с Камен тук

Лайк за Камен и цветята му във фб – не изисква нищо повече от един клик 🙂

 

Това не е платена публикация, а приятелски пост с голяма усмивка и вяра в доброто.

Коледни идеи за подаръци: Dji Vaia натурална козметика

130710204_993915091092700_8775978529941036052_o

В идните дни ежедневно ще ви срещам с хора с мил, локален, добър, смислен бизнес, които познавам и съм виждала и използвала продуктите и услугите им и затова ги препоръчвам. Много е хубаво да ги подкрепим, мисля си. Затова и споделям с вас 🙂

Това е Dji Vaia и Дими, която смело разработи от сапуни с естествени материали цяла широка гама продукти за лице и тяло. Със сертификати, но и с много любов ги правят в югозападната част на страната.

Какво сте подготвили за Коледните празници за Вашите клиенти?  
Все още не приемам хората, които проявяват интерес към продуктите – като клиенти. Те са ми по-скоро приятели. Запозната съм отчасти с всеки един от тях, дори и да не съм виждала на живо някои.

За светлите, топли, магически Коледни празници предлагаме  част от продуктите, комбинирани според  аромат, линия, но нищо не пречи и който иска сам да си избере и направи комбинацията.

Опаковаме празнично всичко избрано, с изненада в подаръчната кутия, с възможност да си поръчат хората персонално пожелание към този, за който е предназначен подаръка, като опаковката е безплатна 🙂

Какво те мотивира и вдъхновява да си предприемач?
Мотивира ме Любовта към истинските неща: чистите и истински – храна, козметични продукти, истинските хора… това, че мога да предложа истински продукти, такива, които преди да започна реализацията на идеята ползва цялото ми семейство от години. Отделно от това, обичам предизвикателствата… а това, което сега правя си е истинска авантюра от където и да го погледне човек. Вдъхновява ме това, че мога да изразя себе си, да търся нови  и нови неща, да уча нови такива, любопитството  си ме води от край време…, да покажа това, което на мен ми се струва красиво и интересно, а и полезно, но най- вече радостните усмивки на доволни потребители на продуктите.

83904896_2551760688421787_3068874035594002432_n

Ако имаше магическа пръчица какво би променила веднага тук, за да има по-добра бизнес среда?  

Много ми се иска да имах такава магическа пръчица 🙂 Иска ми се хората да търсят все повече българското, ръчната изработка, занаятчийското, да ценят труда, сърцето и любовта вложени в тези продукти. Да се обръща повече внимание и да се стимулира малкия, семеен бизнес и да се признае неговата роля и принос за икономиката ни.

Говорихме още с Дими, която е двигателят на това прекрасно начинание – тук.

Можете да подарите на Дими и Dji vaia един лайк във фб 🙂

Това не е платена публикация, а приятелски пост с голяма усмивка и вяра в доброто.

Масово захвърлени опаковки се отправиха за рециклиране. Дворът на училището иска да е чист.

Това е дворът на близкото училище.

Част от него.

Малка част от него.

Прекрасен е, защото е голям, има доста зелени площи и много дървета.

Сутрин рано понякога си правя бягането в него. Има в единия ъгъл и уреди и срещам и други хора да спортуват там.

През деня в хубави дни уикендите и всеки следобед и привечер в двора на училището е пълно с родители на по-малки деца. Говорят си, докато децата им си играят.

В учебно време има ученици.

122889093_10158875869928988_8556305760601403787_n

Е, бягам си аз моите сутринни километри и се дразня всеки път, когато пред погледа ми се мярка някоя пъстра опаковка небрежно захвърлена – я от бира кенче или бутилка, я от енергийна напитка, я от безалкохолно или вода. Защото никак не ми харесва това се спретнах днес и направих бърза оборка, като събрах три чувала метал и пластмаса, които отнесох до близката жълта кофа за рециклиране.

Имаше и общ боклук – кутии от цигари (брррр), чашки от кафе, две маски и една летяща чиния 🙂 Последната оставих, защото си е ОК, може някой да й се зарадва.

Не виня училището, вероятно не им е лесно и се дразнят, че всякакви хора влизат, почиват си в двора, а после си зарязват боклуците хей така лековато.

Не, не са само учениците, които цапат и пият бира. (тук е мястото да си призная, че не съм ходила зад училището и не знам как е там) Голяма част са на местата, където родителите си пият кафето докато децата им рисуват свежи неща по асфалта или ритат топка, карат колело и играят.

Да, огледах се, в целия училищен двор няма нито едно кошче за боклук. Не знам защо. Това не оправдава, разбира се, никого да си мята безотговорно чашата от кафе или бутилката от вода ей така.

Кварталът е уж от по-така хубавите. Всички хора, които виждам наоколо са красиви и изглеждат мили.

Радвам се, че тези от снимката опаковки дружно поеха към цветните кофи за рециклиране (които пак са силно препълнени, писах на Кмета ни за това, но въпреки че имам отговор от него, че са взети мерки нищо не изглежда да се е променило с месеци).

IMG_1549

Ето така в неделя сутрин.

Надявам се сте здрави.


Писах още:
Планини за рециклиране – електроника

3 големи мита за рециклирането в България

Стъклените опаковки – идеални за рециклиране

Тонове опаковки за рециклиране – в базата на Екопак

Картофи от балкона или за кефа от компостирането

Наясно съм, че и заглавието и темата и публикацията звучат на част от хората налудничево. Моля, ако мислите така не четете нататък 🙂

Както вече съм споделяла – от години вече компостираме. Не е сложно, не мирише и наистина смятам, че всеки, който има начин следва да компостира. А мисля, че всеки може да има начин.

На терасата имаме две саксии по-големи (ръчно сковани от дъсчици), които използваме за компостиране през зимата, за да не ходим до големия компост в снега. Обикновено този компост използвам за разсаждане на цветята пролетно време. И тази пролет така. Но сред сложените цветя тръгна нещо неочаквано – картоф! Не го бяхме садили специално, разбира се, в компоста. Явно от обелки е тръгнал и ето, че го оставихме до към края на юли, когато цъфна обилно и реших, че искам да го извадя, беше завзел цялата голяма саксия. Нямах никакви очаквания, макар зелената маса отгоре да бе внушително силна и голяма.

И ето, хоп – едно, две, много картофчета и по-едри картофи!

IMG_0066

Самият компост, очевидно вече саксия с хубава пръст след изваждането на картофите:

IMG_0067

Междувременно до картофа имахме няколко салатки (от разсад, сложени, не случайни), както и тагетис от семе.

IMG_0070

Картофите бяха доста (над кило от 1 корен), здрави и хубави.

IMG_0072

И бяха, съвсем естествено, изядени 🙂

Сега, не че е голямата работа. Но е голяма.

Ние сме 5 души, очевидно с едно гнездо картофи сме доникъде. Но, тези картофи са си подарък, изненада, дар. Няма емисии за тях – не са пътували, не са били вадени с машини, пакетирани, носени, лежали в склад, продавани. От терасата – в тигана 🙂

Тези картофи са си наши. Ама баш.

Днес с група приятели обсъждахме. Аз много вярвам в компостирането. И в компоста като философия, като възможност, като инкубатор за живот.

Е, този пост чака отдавна, радвам се, че му дойде време да го споделя. 🙂


За компостирането писах:

Компостиране на терасата с цитруси

Любо Ноков великолепно разказа за това на TED
И за зеленчуковите композиции, подходящи за компост писах тук.

Още по темата писах:

Градско земеделие от Словакия.

Споделената зеленчукова градина на Горичка

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Реките на София – Владайска и Горнобанска

Провокирана от яката инициатива този уикенд Реките на София, освен че си побягах сутрешното бягане около близката ни река Владайска, се позамислих по темата и решавам да споделя какво във времето се е случвало около „нашата“ река. С това се надявам да ви провокирам и вас ако реката наоколо ви е мила и виждате, че има роля в живота ви, да опитате някои неща 🙂

119928046_125695632609363_2433929297976254336_o

Реката в естествен вид. Преди около година и половина по инициатива на баща ми написахме писмо и събрахме подписи на над 100 души от квартала, което подадохме в Столична община и в община Овча Купел за съхранение без бетон, т.е. без да се слага в корито бетоново, както се е случило в голямата й част, на Владайска река в участъка между Павлово и стадион Славия. Участъкът не е голям, около 5-700 метра е, но в него има запазена флора и фауна – дървета, храсти, много птички, дори риба в самата река, които ако се бетонира ще загубим. А те са в естествения си хабитат и е чудесно, че все още има подобни места в София. С малко усилия може да се почисти и организира като място за разходки на хората от квартала. Сега е леко занемарено, макар хората да се разхождат и най-вече да разхождат кучетата си в този участък.

Реката не е място за боклук. Защото тук често бягам, сутрешно, обичам мястото около река Владайска и месечно по веднъж поне взимам ръкавици и чувал и минавам да посъбера това, което невъзпитани хора захвърлят покрай реката – кенчета от бира и енергийни напитки, пластмасови и стъклени бутилки най-често. Понякога го правим с децата. После изхвърляме в разделните кофи. Досадно е.

Дърветата около реката. В участъка, който бе бетониран преди няколко години всички дървета бяха изсечени. После от общината понасадиха тук-там. Баща ми пое инициатива и засади още доста. А ние добавихме малко люляк, който пролетно време радва. Нужни са. Не може само бетон.

Графити. В по-горния участък, между Павлово и Горнобански път, вече бетониран, има няколко уникални графита, единият от които е на Насимо от ранните му години, а отскоро и този от снимката – великолепен на Алекси 🙂

Alexi

Реките на София в Уикипедия. Скромният ми принос в дигиталното отражение на инициативата Реките на София е допълнения на няколко статии с информация за реките ни, например към статията за Княжево липсваше информация за реката, както и създаване на нови статии по темата – за Мостът на героите, за Горнобанска река. Ще допълня още статии и снимки в идните дни.

Бъдещи планове. Търсейки материали попаднах на интересни планове, уж „узрели“, според публикацията, в община Овча Купел още от 2009-та за парк около Горнобанска река с името „Кукуряк“ (доста подробна статия в 24 часа за тези планове). През януари 2020 и БНР говори за този парк … 11 години по-късно – нищо, само приказки.

Та така, за реките на София. Съкровища, които са позанемарени, но чакат да ги открием, съхраним, грижим за тях, вместо замърсяваме и да ни носят радост, да са място за здраве, разходки и заедност.

Ура за Панчо Карамански и BluFox Студио! Мога! Можем! Ще се справим!

23826263_1753023564730826_7320625320133799355_o

Панчо Карамански

Поради бурната обстановка последните два месеца забавих публикуването на това интервю, а то си заслужава. Всъщност, истински си заслужава да се разказва за него и да се дава за пример свръх-човекът Панчо Карамански.

По време на дългия lockdown / карантината ни пролетта (март-май), когато всичко изпадна в паника, стагнира се, изплаши се, блокира, спря се чувахме (защото не можехме да се виждаме) с много приятели и говорихме, успокоявахме се, споделяхме, мислехме варианти, дискутирахме, подкрепяхме се отдалеч. Така се чухме и с Панчо, когото познавам като предприемчив, работлив и никак не лесно отказващ се от идеите си млад човек.

Панчо има свое звукозаписно студио Blue Fox Студио. В него помага на млади и нови таланти да записват, да опитват и да сбъдват мечти. По време на онези затворени месеци също бе затворил. Но не се размрънка, не си го каза публично, че му е трудно, а се мобилизира и напротив, натвори нови планове. Това ме кара да адмирирам този човек още повече. А при Панчо това, че е незрящ никога не е било акцент. Акцентът при него винаги е – Мога! Можем! Ще се справим!

Ето какво ново в Blue Fox Студио.

Какво ново при вас?
Привет, новото е възможността да записваме и снимаме видео подкасти с обновеният ни youtube сетъп.
И редица музикални проекти продуцирани, записани и реализирани в студиото.

Знам, че сте креативни и не се предавате лесно – как се отрази пандемията на работата в BluFox studio? И какво намислихте вие в отговор?
Пандемията успя да ни осигури достатъчно време да изчистим всички детайли по дейността и бъдещите ни планове за развитие. Но и забави вече предвидените дейности с около два месеца. Това е период, за който избягвам да си спомням, защото не се отрази зле на бизнеса като цяло, но донесе притеснения в семействата ни.

 

Панчо Карамански в Blue Fox Studio

Панчо Карамански в Blue Fox Studio

Какво записахте напоследък?
Записите не спират от както свалиха ограничителните мерки, но и по тяхно време записвахме и творяхме с намален капацитет разбира се. Гордост за нас е всеки доволно усмихнат артист в края на работният процес с нас в студиото.
А Нашата голяма радост са проектите на младата певица Hrisie и дуета Kiko и acho.
Hrisie реализира първият си оригинален проект Изпепели ме с помощта на BluFox студио. Бяхме ангажирани със продуцирането на музиката и аранжимента, които са по нейна идея. Записа на вокалите, смесването и
мастерирането, също бяха доверени на нашият професионализъм. А при песента на Кико и Ачо „Престъпник“, всичко е творение на BluFox Студио.

Нови таланти, нови проекти – има ли светлина в тунела и кои са вашите предимства в този специфичен мениджърско-творчески процес?
Късметлии сме, че все повече млади артисти се обръщат за професионално съдействие към нас за реализацията на музикалните си проекти. Съотношението качество, скорост на изпълнение и цена, очевидно вдъхновява артистите да творят повече, което е и нашата най-висша цел. Постоянно търсим начини за подобряване на обстановката в студиото, за да могат артистите да се чувстват максимално удобно и предразположени за творческа работа.
Отворени сме за обратна връзка, но се стараем и да не изневеряваме на основната си визия за услугите, които предлагаме на творците, работещи с нас.

Какво си пожелаваш за идната половина от предизвикателната 2020?
Пожелавам си повече смели хора да последват мечтите си и да работят здраво в посока напред и нагоре.

Също си пожелавам достатъчно възможност за отмора на духа и тялото, защото това влияе на продуктивността на целият творчески екип.

–-

Искрено се възхищавам на Панчо и екипа му!

Най-малката подкрепа за тях – един лайк във фб на страницата на BluFox Студио.

Ангелски езици. Димитър Динев

IMG_1042

Датата е 9 септември и за съвременната българскат история остава като най-кървава и преломна, белязвайки началото на режим, който оставя силни последствия за цялата нация, държава, икономика, култура и всички области на обществото ни и до днес.

Изчаках да споделя за романа Ангелски езици именно на тази дата. Романът е великолепен разказ за многослойността, противоречивостта и голямата параванност, кухост и изкуственост на това време – „социализъма“ (не е с правописна грешка) и времето на прехода малко след 10 ноември.

Романът обхваща няколко поколения на две фамилии, чиито съдби се преплитат невидимо във времето. Много ми хареса, че действието основно се развива в Пловдив (когато се разказва за България). Дали защото частично съм съвременник на героите – всичко описано ми звучи толкова близко и познато, чак плашещо. Любопитно би ми било дали и други хора, които са го чели, са изпитали същото. А и ми е интересно по-млади хора, които не помнят „онова време“ дали и за тях е толкова достоверно.

Историята на Народна Република България, БКП и партийните дейци в цялата им парадност, показност, неуместност и надменност и историята на „плодовете“ на това време – самозабравил се полицай, изневери, формалност, липси от всякакво естество. Преплетени животи в едно сложно време, което не предвещава нищо добро, макар да обещава само добро.

Емигрантската част на романа също бе много интересна за мен. Детайлът, в който е разказано всичко, е силно реалистичен. Спах и се събиждах с героите във виенската тоалетна, усещах миризмите и плочките и влагата … Сурово време, сурови истории. Прекрасно разказани.

Книгата излиза преди няколко години, на немски език и прави фурор в Германия и Австрия. Много се радвам, че е преведена и издадена и на български език. Подреждам я в топ 10 класацията си за книги, посветени на тази тема и този период.

Браво и на Дамян Дамянов за корицата и на Гергана Фъркова за превода от немски.


по темата препоръчвам да се чете още:

Майките

Анна и алената глутница

Кротките

Късна жена

Поразените

Хотелът на спомените

Книгата си купих от любимата ми Книжарница зад ъгъла