В идните дни ежедневно ще ви срещам с хора с мил, локален, добър, смислен бизнес, които познавам и съм виждала и използвала продуктите и услугите им и затова ги препоръчвам. Много е хубаво да ги подкрепим, мисля си.

Затова и споделям с вас 🙂 Ден трети – Троя.

Това е Троя и Книжарницата зад ъгъла. Едно от местата, които често посещавах тази година – любимата ми книжарничка. Троя е много мила. Мястото, което е създала е уютно и много хубаво.

Какво сте подготвили за Коледните празници за Вашите клиенти?
Мисля си, че сме приготвили най-хубавия подарък – книгата! Заедно с книгите предлагаме и прекрасни арт изделия – картички, ароматни свещи, принтове, сувенири – на млади и талантливи автори. Така всеки може да подбере чудесен подарък за близък човек, а защо не и за самия себе си? А за тези, които не могат да решат какво да изберат, предлагаме и подаръчни ваучери.
Разбира се, подготвили сме се с и с настроение и усмивка, но с тези неща посрещаме всеки ден нашите приятели на книгата зад Ъгъла.

Какво те мотивира и вдъхновява да си предприемач?
Желанието да имам това красиво малко място, моята книжарницата, и то да се развива и привлича все повече хора. Вярата, че всеки може да успее с трудолюбие, постоянство, коректност и уважение към околните.
Около себе си виждам много млади хора с идеи и желание да ги осъществят, и разбирам, че посоката е правилна.

Ако имаше магическа пръчица какво би променил веднага тук, за да има по-добра бизнес среда?
Много би ми се искало да може документацията около бизнеса да се движи по електронен път. Бих искала в институциите да срещам компетентни хора, а не просто служители. Бих искала и държавата да направи така, че малкият бизнес да се чуства удобно и сигурно тук.

–

По един лайк във фейсбук за Троя – тук 🙂 И наминете да посетите това уютно място!

По-ранно интервю с Троя тук.

 

Това не е платена публикация, а приятелски пост с голяма усмивка и вяра в доброто.

Много харесвам тенденцията уютни, живи, добри и смислени места да се появяват все повече в нашия град, все повече не само в идеалния център, защото вярвам всеки има нужда от тях – като глътка въздух в забързания ден, като място за срещи, приятелства и вдъхновение. Затова и щом разбрах за смелата Троя, която откри своята „Книжарницата зад ъгъла“ ми се прииска да я поканя за този разговор за мечтите, книгите, четенето, женското предприемачество и малките неща, които ни правят щастливи. Споделям тук.

Как възникна идеята за Книжарницата зад ъгъла?

Може да звучи банално, но имаше просто една мечта, която си стоеше търпеливо и си чакаше своя момент. Исках да имам свое място, в което ще мога да създам усещането за празник, което аз имам, при посещение в книжарница. Дълги години работех за международни компании и напуснах този корпоративен свят едва преди няколко месеца и сега реално се уча как се следва една мечта…И трябва да си призная, че чувството е страхотно и не съжалявам и за миг за решението си!

Има нужда подобни места да има не само в центъра на София, но как хората
приемат Книжарницата?

За моя голяма радост книжарницата се приема страхотно! Моите съседи по квартал, както аз ги наричам, често влизат дори само за да ми пожелаят успех и да кажат, че се радват да имат книжарница в квартала. Радват се на уютната и приятна обстановка. И вече знаят, че могат да намерят или да поръчат книгата, която търсят съвсем наблизо. Вече имам редовни клиенти, които дори минават само да си поговорим. И това още повече ме радва, защото въпреки че сме в големия град, така се създава една малка общност и най-хубавото е, че в основата на всички това стои любовта към книгите.

Кои са най-търсените книги до момента? Имате ли си месечни класации?

Не си правя класации към този момент, но пък с интерес следя класациите за най-продавани книги на големите книжарници и отбелязвам интересния факт, че тук се търсят съвсем различни от заглавията в по-големите и централни книжарници. Изключително много ме радва фактът, че все повече има хора, които търсят книги от съвременни български автори.

В началото имах съмнения за заглавията, които да зареждам в книжарницата и се притеснявах дали моя вкус ще допадне на клиентите. С времето получих поздравления за подбора на книги и смело поръчвам автори, които може да не са в топ класациите, но лично аз много харесвам и искам да имам техните книги в книжарницата.

Детски книжки или за възрастни са по-търсените?

Определено детските книжки са по-търсените. Вярвам, че това е така навсякъде, във всички книжарници. Родителите проявяват голямо старание и търпение в желанието си да научат децата си да обичат и ценят книгите. Това е много радостно и вдъхващо надежда. А много често именно децата водят родителите си в книжарницата, защото са видяли нещо любимо на витрината.:) А ние им предлагаме хубави истории и не само. Ето, например една от доста харесваните детски книги при нас е „Бобо Бермундо и отряд „ПиПеР“. Една отговорна книга, както я наричат нейните създатели, направена от еко материали и от страниците на която можете да отгледате малка домашна градина от ядливи цветя, плодове и зеленчуци. Нещо различно, което наистина допада и на децата и на родителите.

Личното Ви мнение – това, че наблизо в квартала има книжарница би ли
насърчило четенето?

Това е моето желание и мечта! В София има много книжарници, но повечето са концентрирани в центъра на града и често хората от различните квартали нямат път до тях и реално не виждат всеки ден книгите, които ги очакват приветливо на витрините на книжарниците. В “Книжарницата зад Ъгъла” организираме четения за деца, понякога ни посещават и групи от детски занимални в района, които провеждат занятия тук. Постарали сме се мястото да изглежда уютно и приветливо, посрещаме всеки с усмивка и искаме да създадем траен интерес към книгата и четенето, особено у децата.

Има ли бизнес в книгите и какво може, според Вас да се промени, за да
имат повече хора възможност да закупуват книги? В момента сме на едно от последните места в Европа и по книги на човек годишно издадени … 

Трудно ми е да коментирам бизнес страната, защото за всички е ясно, че е доста трудно и в повечето случаи водещи са желанието и любовта към книгите, а не печалбата. Могат да се случат доста неща, които да подобрят нещата у нас – от намаляване на ДДС върху книгите, до насърчаване на четенето при децата и подрастващите на национално ниво и приемането на четенето не като бройка за през лятото, а ежедневие и удоволствие. Силно се надявам скоро статистиката да се промени в положително отношение и хората да се радват на много хубави заглавия.

Кой е поканен да намине?

О, поканен е всеки един любител на книгата! Всеки един, който обича мириса на нова книга и губи усещане за време, докато разлиства заглавие след заглавие в някоя книжарница. Както и всички, които ни видят зад Ъгъла, защото ние сме там и ги чакаме..:)

Какво си пожелавате?

Пожелавам си здраве и ентусиазъм. Тези две неща са ми необходими, за да мога всеки ден да отварям вратите на моя втори дом – моята малка книжарница.

И много книги, разбира се – вдъхновяващи и променящи живота ни.

 

---

Всички, които сте прочели този текст ще се радвам да наминете до Книжарницата зад ъгъла на ул. „Найден Геров“ 6 в София или да им дадете по един лайк във фб https://www.facebook.com/bookstore.behindthecorner/

Успех, Троя!

Карън е симпатична, дейна, много усмихната и блага жена. Живее в България 10-тина години, избрала е Хотница, китно, широко село близо до Велико Търново. И за препитание открива ‘The Book Cave’- книжарничка за книги на английски език в града. А за всички в околността е сред инициаторите на Хотнишкия базар, който се провежда веднъж месечно от пролетта до есента вече също 10-тина години.

(На снимката Карън и щандът й за книги привличат и нашата банда деца, тръгваме с добри покупки)

Преди две седмици бе първият за годината Hotnitsa Car Boot Sale (снимките са от тогава). Със семейството ми и приятелите ни – голяма банда деца и възрастни, намерили чудото на това място, за поредна година бяхме и на базара. Срещнахме и се разговорихме с Карън. Поговорихме за нещата от живота, книгите (и тя чете в момента Homo Deus). Реших, че ще е интересно да споделим разговора си и тук. Благодаря й, че прие поканата!

Карън, как реши да се преместиш в България? Какво ти харесва тук най-много?
Оглеждахме се за място, което ще ни позволи да живеем живота си на по-бавна скорост и където можем да работим за себе си. В Обединеното Кралство има много хубави неща, но и скоростта на живот е забързана, скъпо е и пренаселено.
Преди да дойдем в България знаехме, че тук е по-евтин живота, а и цените на имотите са по-ниски и така дойдохме да огледаме.
Когато дойдохме открихме много хубав климат. Да зимно време е студено, но е и по-суха зимата от тази в UK, но лятото има много повече слънце и настина различни сезони. Открихме също, че хората на село са гостоприемни, имат дарба да откриват щастие в малките неща, имат чувство за хумор и уникална по свое му смелост.
Какво ни харесва тук … пространството около нас, възможността да имаме къща на село, животни, градина. Харесваме много и празниците и целият живот на селото. Не мисля, че сме по-малко заети, отколкото бяхме в UK, но това, което правим сами избираме да го правим.

Базарът на Хотница – Hotnitsa car boot sale – вече е традиция. Участваш в организацията му вече 10 години! Разкажи ни за това.
Базарът е отворен за всеки. Искаме от хората само да си донесат усмивки, да са мили един с друг и да не оставят боклук след себе си.
Мисля, че хората харесват това събитие. Повечето хора от селото идват и излагат неща за разпродажба – различни неща, ръчно работени, градински растения – цветя и зеленчуци, стари вещи.

(На снимката друго семейство англичани проават ръчно работени кукли, плетени динозаври, кактуси, човечета и децата с радост избират пъстри уникални играчки на наистина достъпни цени)

Има доста чужденци, които живеят тук, нали?
Да, има хора от различни места, които живеят в Хотница. Имаме хора от Англия, Шотландия, Ирландия, Уелс, а също французи, холанци, белгийци, та дори руснаци.
Някои от тях са вече пенсионери и са тук, защото с пенсиите си могат да живеят по-добре, а други са тук, като нас, за да започнат свой бизнес или работят онлайн от дома си тук.

А твоята книжарница във Велико Търново? Четат ли хората днес? Избират ли да четат и на английски?
Книжарницата се казва ‘The Book Cave’ и отворихме през 2008 година и имаме само книги от UK. Да, хората още четат! Сред нашите клиенти имаме и англичани, но и български студенти, които избират да четат на английски език или го правят като част от обучението си, както и туристи, които предпочитат да четат на английски, вместо на български език. Студентите изглежда обичат да четат Тери Пратчет на английски, може би заради специфичния хумор, езиковите закачки не се превеждат лесно. Също доста търсени са „Игра на тронове“, „Хари Потър“ и „Игрите на глада“.

Какво би казала на читателите на моя блог?
Знам, че България има репутация на „бедно“ място, но тя е богата на много смислени неща. Уважението към семейството и традициите са силни тук, а това е нещо, което е изгубено на много места по света.
Надявам се с развитието на страната тя да успее да запази своята идентичност, да вземе добрите неща от Западния свят, но също да може да устои на изкушенито да възприеме идеята, че най-важното за човека е размера на баланса в банковата му сметка и неговия успех.

Още за базара в Хотница, който можете да посетите всеки месец по един път – дати и подробности има тук.

Дайте един лайк и наминете за книга и до The Book Cave.

Моята прекрасна книжарничка на Петра Хартлиб е жизнерадостна, пълна история за смелостта да започнеш свой бизнес, въпреки всички предразсъдъци и условности, за любовта към книгите и хората, за лекотата да развиваш идеите си и да правиш нещата от все сърце.

Историята за стартирането на книжарничка във Виена, ей така, като на игра, е великолепно разказана, с усмивка и пъстрота. Мисля, че е подходяща освен за хора, които обичат книжарници и книги, значително повече за всеки, през чиите мисли летят предприемачески идеи, мисли за семеен бизнес, въпроси за съчетаването на родителството и бизнеса. Действието се развива в наши дни и всички трудности и предивзикателства за релевантни и за стартиращите сходни проекти и тук.

Чудна, лека, зареждаща. Идеална за уикенд четиво.

години наред си купувах книги само онлайн. книжарницата беше books.bg, избирах си редовно и ми ги доставяха. после последните поръчки нещо не дойдоха, опитах и с други онлайн книжарници, но не останах доволна и минах на класиката – офлайн книжарниците.

обичам книжарниците
защото в тях мирише на книги, на хартия и мастило,
защото в тях е тихо и книгите създават неумоверен уют,
защото можеш да потънеш с часове, без да усетиш как ще излети времето,
защото там има толкова много книги, дори и в по-малките книжарнички, и винаги поне няколко, които да купиш за себе си или приятели, или просто ей така,
защото почти винаги наоколо има магьосник-книжар, любезен човек, който е повече книжен плъх от теб, чете всичко, което мине през ръцете му, има мнение, от местата, по които се заглеждаш из редовете с книги вече знае какво харесваш и веднага ти подсказва какво ново е излязло и може би не си го прочел и би ти било интересно, или нещо важно, което си пропуснал, а после си говорите и за други книги и автори, книгоиздаването, кориците, преводите и какво ли още не, а другия път като се мернеш наоколо си говорите за последната закупена книга и после за следващата и следващата

ето такова е усмихнатото момиче, чието име не знам, от Писмена на НДК
такъв е и симпатичният човек от книжарничката на Оборище, срещу Испанската

ако всеки работи това, което обича
и всички, които продават книги ги обичат
светът ще е едно по-добро място, сигурна съм.