има ли шанс за промяна в масовото образование

масовото образование – от детската градина до университетите
у нас, и по света (без Азия)
има нужда от тотална реформа, преосмисляне, реконструкция, моделиране наново

в Ню Йорк едва 50% от учениците завършват училище
при нас все още този процент е малък (официални данни няма, може би е … под 5?)
но това не значи нищо, твърде вероятно има завършили училище хора без способност да напишат нещо повече от името си

в България около 100 семейства избрали да не дават децата си на училище, а да ги възпитават и обучават сами.
може и да са повече. но това е спасяване поединично

защо промянята ще е трудна?

– защото преподавателите (в голямата си част), създаващи учители все още твърдо вярват в класическите норми на образователния процес,

– защото учителите (в голямата си част) са смазани – от вулгарното отношение на държавата, техен работодател, учители, ученици,

– защото родителите (в голямата си част) са доверили възпитание и образование на другите, не взимат отговорност, но са готови да набедят държавата или учителите, че не се справят със задачите си …

– защото за качествено образование – от детската градина до университета се изискват не само пари, но и хора, които са станали учители по призвание, а не защото не са успели да станат нещо друго …

не само тук, на много места по света е така. има ли шанс за промяна?

защо не гледам телевизия

img_1574

не гледам телевизия защото:

– имам цял куп по-интересни неща за правене.

– не искам да ме залива цялото човешко нещастие на куп, изразено в 20 минути новини за убийства, атентати, злоупотреби, кризи, катастрофи и подобни; това ме подтиска, депресира и ме кара да се страхувам. страхът убива развитието.

– не искам да ми се налага агресивно и еднопосочно какво да харесвам и какво да не харесвам най-вече с рекламите, но и с многото скрити реклами;  повечето реклами са ми любопитни професионално, но показват стандарт, който може да подтисне мнозина и да ги доведе до депресия и страх. страхът убива развитието.

– не искам да изживявам през погледа на турски / латино сериали най-съкровените или по-обикновени моменти от моя собствен живот; една перфектна любов на филм, неистинска, една перфектна сватба, едно перфектно погребение създават миражи. хората сравняват с действителността, в която са ежедневно, депресират се и се страхуват. а страхът, както вече е ясно – убива развитието.

– не искам темата ми за разговор с приятели утре да е какво се случи в сериала днес, предпочитам да си говорим за как да променим света, а не как да влезем още по-яко в матрицата;

радва ме, че повече и повече хора не гледат телевизия (средно у нас в момента по данни на Маркет тест около 18%. това е съзнателен избор, а не невъзможност да си позволят устройството). докато още и още други имат работещ нон стоп телевизор в хола, в кухнята, в спанлята и в детската. това не го разбирам.

но – всеки е свободен да избира. аз избрах. и имам цял куп интересни неща за правене – като например да порисувам с децата си, да омеся питки за вечеря, да излезем в парка, да блогна тук или да се посмеем на чаша вино с приятели, с които променяме света.

празнично замислено

замислих се кои са днешните будители

учителите ли? повечето май – не, защото работят занаят, а не гледат на учителството като на мисия

учените ли? те по-скоро май са се изгубили в собствените си незнайни пътища, прашасали от безхаперието и неверието на света в родната наука

предприемачите ли? наскоро Ленков каза – повечето хора в България стартират бизнес с основната идея да печелят пари, а бизнес днес трябва да се започва с основната идея – желание да се промени света

все пак познавам май няколко будителя. онлайн хора. а ти?