в последните 1-2-3 години подобни снимки щедро се споделят, превъзнасяйки красотата на българската природа. и да, природата ни е уникално красива, но не и на тези снимки.

жълното растение, което така прекрасно пролетно време контрастира със синьото небе и допълва зелените дървета е рапица.

„България осигурява 13,1% от износа семена от рапица – 13.1% (любопитен факт е, че през 2010 г. България беше на второ място в света по износ на рапица, а година по-късно – на пето.)“

рапицата, за жалост, изтощава почвата и след това са нужни години за нейната реанимация

ок ли е това? за нас? за България? за земята?

Климатични промени. Климатични проблеми. Според данни на Met Office, температурите стават по-екстремни – до +8 градуса в най-топлите дни, сушата се увеличава значително, водата намалява със 70%. Ключова дума: адаптация.

Цената на комфорта е проект на Асен Ненов. Благодарност за предоставената възможност да споделя и тук.

Е, как сме с комфорта?

срам ме е. гнус ме е.

и моля всеки родител и учител, който се срамува като мен от текста на песента в учебника по музика за 4-ти клас да реагира. веднага и остро.

в какво възпитаваме децата си?! в какво ги превръщаме?! възможно ли е училището да проповядва подобни неща?!

бащата играе бридж в интернет?!

майката пазарува диор и хуго бос?!

„няма нужда от мечти“?!

ОСТАВКА!

–

снимки и начален сигнал: Румяна Йохнева. благодаря ти!

още глупави детски книги: ик хермес, превода на Артур и цигари в учебника по рисуване

наистина ли кока кола не се свенят да се поместят на входната врата на всяко училище, за да се промотират? прикрити зад турнир за ученици?! да попитаме учителят по фивическо?! кой КОЙ разреши това?! и ние, всички родители, съгласни ли сме подобно нещо да се случва?!

аз не съм съгласна. и твърдо искам да знам кой позволява подобни безобразия? да се комуникира към деца (в училището има деца от 1 до 12 клас!!!) именно тази марка!

денят беше дълъг. от тези, ГОЛЕМИ дни. и тежък, и тъжен беше и обнадеждаващ.
сутринта пред НС имаше малцина. шумни, както винаги. в 10.30 дойдоха студентите. около 600-700. решителни. със знамена и с песен. после денят се разтла пред НС, смеси се с много полиция, жандармерия, каски, палки, бой, кръв. жестокост. низост. поне 5 000 около безкрайно разтегнатия кордон между МС, Оборище, Дондуков, Ректората. изнизващи се като мишки политици. летящи яйца и домати по колите им. още бой по протестиращите мирно граждани. арести на студенти и преподаватели. бутани и бити журналисти. още непредизвикана жестокост.

и искам да знам кой нареди да се бият студентите? и до кога ще оставяме да ни се присмиват? и да бият децата ни? хора, нормално ли е това?! до кога?!

продължавам със старуси от фб:

„Не зная как ще свърши деня, но днес студентите дадоха урок по смелост, решителност и готовност да се бориш за каузата си. Respect!“ Валентина Иванова

„Отец Васил от Железница приличаше на св. патриарх Евтимий, който упреквал агарянските поробители, че е трябвало да убият първо него, а после Търновските първенци. Така и отец Васил днес молеше полицаите, ако трябва да бият някого, да бият него, а не децата.“ Милена Дойчева

„Идвам си вкъщи след безумен ден. Студентската окупация на Парламента бе брутално смазана от почти цялата налична полицейска сила – полиция, жандармерия, специализирани полицейски сили, мотористи. Огромна част от полицаите бяха с маски, без идентификационни номера, без баджове – напълно анонимни да бият.“ Георги Драганов

„Млад човек, около 35-годишен пита журналиста на Канал 3 в ефир – „Знаете ли накъде ни бута полицията в момента? Директно към Терминал 2″
Звучи страшно. Мен лично ме боли! Защото това е самата истина.“ Георги Ангелов

„Днес е един от дните, в които ИМА ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ къде сте. Огражденията падат, полицията вече плаши с мегафони и почва народа след малко. Един полицай ни посегна с юмрук, държейки в другата ръка цигара. Така му се разкрещях, че запуши още по-интензивно. Не си показват служебните карти, смеят се насреща и пушат, защото са 2000 човека. ДВЕ ХИЛЯДИ ЧОВЕКА. Тези с каските не се смеят, защото на тях лежи отговорността да ни бият, ако се наложи и гледат сериозно на нещата. Другите, милите, си се смеят. Има пожарникарски коли, има машини за водни струи, има ВСИЧКО.
Споменах ли, че за всичко е отговорно правителството и… #оставка“ Ерато

„утре периметърът ще ПОНЕ Сточна гара-Плиска-НДК-Тунела на Люлин!“ Събина Панайотова

„Тези, които продължават да се правят на „обективни“ и „независими“ в днешния ден са всъщност необективни и зависими хора. Време е всички да се заявим къде сме и да изберем – зависимостта от мрачното минало или свободата на необремененото бъдеще!“ Найо Тицин

„Колко ша ни блъскате бе…до държавната граница ли ша ни блъскате?…. Тук сме и утре ще сме тук. Ние сме Държавата!“ Сирма Мишева

„Може и да се размине боя. Останаха много малко хора на площада. Заради това, полека и агитките се изнасят. Подготвения номер май се провали.“ Емил Вълков

„Подготвиха водно оръдие , явно ще се къпем“ Николай Найденов

„По-добре ужасен край за правителството, отколкото ужасен безкрай!“ Мария Бояджиева

„Ot 89-ta sam po protesti. Takova neshto kato sega ne sam vijdala nikoga. Tejko oborudvani kiborgi,bez nikakav povod, pometoha s shtitove i palki horata pred NS“ Радина Ралчева

„Тази вечер, за пръв път в живота си, гледайки как полицията млати студентите, за да защити лумпените, и после как мьекащи и неспособни да свържат две изречения без „ъ-ъ-ъ“ и „начи“ български граждани протестират срещу сирийските бежанци, защото „носят болести“, бях залят от чувство на срам, че съм българин.“ Михаил Стефанов

„Днес полицията пребиваше журналисти, граждани, вашите, нашите деца. С изключение на една, две медии и социалните мрежи цялата друга отразяваща кочина, продължи да налага информационно затъмнение и да подменя реалността пред очите ни. Както каза @Krasimira Hadjiivanova „Пуснете си видеото и утре пак си останете вкъщи.“#Оставка“ Вера Гоцева

повече така не може.
изходът е само един.
ОСТАВКА

#occupysu #дансwithme #оставка

академичният съвет на УНСС към студентите си по повод окупацията им от днес: „Като не ви харесва в България – емигрирайте, но не пречете на колегите си.“

срам

емигрирайте, не пречете на колегите! wtf?!
#оставка

това е страница от детска книжка. да. книжка, която струва не малко пари и е предназначена за малки деца

а това е корицата й

ако имаме нормално работещи институции – биха се самосезирали и вероятно глобата би била не малка. за жалост нямаме.

ик хермес, моля, извинете се! на всички български деца, които сте облъчили безсрамно!

–

възмутена бях и от превода на Артур и минимоите и реклама на пушетето в учебник!

не успявам да остана безразлична при новина за убийство. ще кажеш – не си ли свикнала? мисля, че с това не може да се свикне.

без значение от обстоятелствата и причините – животът е най-ценният дар, който имаме и никой, по никакъв начин няма право да го отнема. още по-малко през 2013-та в България, когато сме част от модерния свят или поне претендираме за това.

гнусно и извън всякаква професионална и лична етика е медии да показват подобни сцени. още по-неморално е да канят в предаванията си „защитници“, които да се възползват от своята минутка слава, достигната чрез подобен зловещ повод.

хляб и зрелища. и нито крачка напред в еволюцията.
тъжно и жалко.

мислите ми са с роднините на убитата жена. с нейните колеги. с всички, които преживяват трагедията като такава.

в допълнение – много силен текст на Манол Пейков по темата в Капитал тук

вероятно ще погледнеш скептично на заглавието, но ако изчетеш текста и се замислиш – ще се радвам. говоря за малките пластмасови бутилки, които се разглезихме много и използваме постоянно, без да се замислим. да, удобни са, леки, купуваш – пиеш – изхвърляш. дори в заведения ти поднасят вода в бутилка. после пак – на боклука. една след друга. хиляди, милиони …

да, дори да ги изхвърляш. на правилното място. разделно. пак има проблем.

пластмасата не се разгражда лесно. дори почти въобще не се разгражда. изобретение на новото време тя е навсякъде. но е и голяма беля. няма отърване от нея. но виж тази снимка:

хиляди птици загиват от нея.

виж и това, не е монтаж, истина е.

и моля те, другият път, когато решиш да си взимаш (малка) пластмасова бутилка вода, безалкохолно, бира, мляко – замисли се. има начини да опазим малкото останало от планетата.

малки стъпки. всеки ден. всеки от нас.