днес стартира ДЕОС – Движение за Европейско Обединение и Солидарност. политическо движение с амбициите да промени България.

защо избрахме 1-ви март вероятно става ясно. защо избрахме да говорим първо с блогъри – също.

как се случи ДЕОС? след месеци ходене по паветата, говорене, обсъждане, търсене на решения за днешния ден на България. намерихме се там. разбрахме, че имаме общи ценности и идеи. решихме да го направим.

в какво вярваме? в правото България да е нормално място за живот, за бизнес, място на осъзнат избор да сме тук. за нас Терминал 2 не е решение. вярваме, че това място може и трябва да бъде по-добро. вярваме в толерантността, семейството, прозрачността, почтеността, активното гражданско участие.

кои са основните насоки?
– Правоприлагане (правосъдие, съдебна власт, администрация)
– Образование
– Устойчиво развитие (икономика, селско стопанство, финанси, енергетика, ИТ, екология)

вярвам, че в политиката може да има нормални, честни, мислещи, открити, смели, разумни, действени, неподкупни, креативни, последователни, интересни, интелигентни хора.

вярвам, че и за България е време за промяна.

вярвам, че хората в България желаят промяната.

промяната е възможна. най-важното, за да се случи е да има добра воля за това. да има хора, решени да случат промяната. истински хора.

ето затова участвам в ДЕОС.

за който е любопитен за още информация:

сайтът на ДЕОС е тук

видео от днешната среща на ДЕОС с блогъри е тук

Мишо е писал защо е част от ДЕОС тук

„ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред – образовай населението!“ Конфуций

дълго се питах от къде трябва да започне реформата, промяната е образованието. от училище – не. от университета – не. днес дойде просветлението – от родителите! само мотивирани, образовани и обичащо-отдадени родители са способни да започнат и извършат промяна в образованието! желанието на родителите, тяхната настоятелност и търсения ще доведат до решение.

и като говоря за образованието не си мисля за едно семейство, за един клас или едно училище. защото и днес има много „спасени“ от семейство, готин класен или супер училище, но единични позитивни явления и тук. говоря за масово, за училище, което учи, радва, възпитава личности, достъпно за всеки.

представям си свободното образование:

• със свободни личности в него, учители и ученици, водени от жажда за знания, любопитство, а не от страх и назидание;
• със свободно и активно участие на родителите на всеки етап;
• без оценки и без изпити;
• с постижения и съпреживявания за всички;
• чрез действие и правене;
• без 8 часа зад чина;
• с много книги и четене;
• с въвличане и вдъхновение.

радвам се, че и в България вече активно се говори за това. радвам се, че се поставиха и първите важни стъпки за случването на свободно образование и тук. поздравявам всички съучастници и ни желая кураж, защото пътят ще е дълъг, но смислен! и само заедно ще успеем!

от туитовете на Деси Бошнакова и Крис Михайлов:

• To be a teacher is the high level in society you can reach in Finland.
• Efucation is a live body, is not a machine.
• Democracy is not when someone in power govern the people. Just the opposite.
• 4 principles: Pluralistic learning. Democratic community. Dialogic relations. Democratic conten.
• The first rule if you want to make a change is: not to ask permition from anyone.
• If you want to achieve something, you have to do a lot of things that you don’t want.
• To be able to learn from others people experience mean that you have to have confidence in yourself.
• Reading books is very important, but schools kill our desire to read.
• Няма статии, в които да се казва, че е добре да стоите мирно на стол по 8 часа на ден 9 месеца в годината.
• Всички пирамидални структури в организациите ще изчезванет до 20 години.

поздравления за организаторите на тази първа национална среща за свободно развитие на образованието! посоката е ясна. продължаваме!

#nmrbg

за поредна година (от 2007-ма насам) февруари работя по каузата децата и тяхното безопасно сърфиране в Интернет. и днес за пореден път отбелязваме международния ден за безопасен Интернет.

с разочарование мога да кажа, че в Министерство на образованието и Държавна агенция за закрила на детето (безопасният интернет като тема е там прехвърлен удобно) нехаят. действат проектно-проформа. типично.

за жалост учителите, колкото и да са отдадени на учителстването, по-често не са подготвени, отколкото обратното, да отговарят на детските питания. камо ли да учат, показват, съветват компетентно. има изключения, за радост. но като цяло картината е тъжна.

в 5-ти клас учениците започват да учат да пишат на компютрите на БДС (български държавен стандарт). в 5-ти клас средният български ученик вече има кариера онлайн от поне 2-4-6 години. има свое мобилно уствойство (лаптоп, таблет или смарт телефон) – около 50% от децата в големите градове, има свой профил във фейсбук – около 75% от децата в 4-ти клас. излъгал е за възрастта си там. родителите му знаят това. учителите също. всички са в една голяма колективна лъжа. но до тук всичко е в рамките на нормалното. и относително безопасното.

големите проблеми идват при големите деца, както гласи народната мъдрост. тези между 8 и 12 клас. а там вече наистина никой дори не се досеща за възможните казуси. още по-малко някой работи с тях целенасочено (с малки проектни изключения).

за да завърша все пак позитивно се радвам, че фондация БГ Сайт имаме подкрепата на Британски съвет и ще имаме нов тираж на книжката Сърфирам безопасно, ще обикаляме училища в София и други градове, ще срещаме ученици 1-4 клас, ще говорим с тях, ще разясняваме. Събирам предложения ако искате да наминем и във вашето училище между 15 февруари и 15 март пишете на [email protected], а за най-запалените по темата безопасност онлайн родители – събираме Родителски съвет, за да мислим как да продължим нататък и да опитаме да достигнем Министерство на образованието и педагогическите факултети и всички, от които зависи промяната.

а междувременно може да принтирате тези правила, да ги осъдите с децата си и да ги сложите около компютъра у дома 🙂

#safeinternet #bgsite

преди време Денис попита – как да се борим с апатията. дълго мислих. защото темата е важна, дори изключителна важна за всеки днес тук, за всички нас заедно.

намислих тези няколко семпли на пръв поглед неща, които могат да ни извадят от апатията

вдъхновение от успехите. мисля, че успехите, чуждите и своите, са най-големият мотив да се продължи напред, да се иска още, да се работи за още, да се действа, да се успява.

вдъхновение от животът. природата, животът сам по себе си е вдъхновяващ. пролетта, разцъфващото цвете, вятърът в косите, меката зелена трева, белият недокоснат сняг, величието на планината, безкрайното море. влюбването, което винаги носи живот. това е най-естественото вдъхновение. да не си го забраняваме.

вдъхновение от красотата. красотата не само ще спаси света, но ще спаси нас от апатията. не можем да сме безразлични към красивото. то може да е навсякъде, само да се огледаме и да имаме очи за него.

радост от правенето на добро. съзиданието и правенето на добро за другите е голям вдъхновител. подай ръка на падналия човек и благодарността в очите му ще те вдъхнови. дори и само една усмивка от непознат може да е окуражаваща и да ти даде крила.

поука от историята. вероятно най-малко използваме именно този начин за мотивиране – историята. тя е безкраен източник на поучение и вдъхновение.с обратите си. с победите си. с пътя, който човечеството е изминало. всеки един от нас и всички заедно.

и да, апатията е най-големият ни враг.
и всеки ден, всеки от нас прави своите избори.

#избори #България #бъдеще #вдъхновение