Браво за Естония или каква може да бъде България

DDjxVy2XsAAQBgD.jpg:large

Естония поема председателството на ЕС и това е поводът за този пост. Цитираните в инфографиката данни радват толкова много!

Естония е първата страна в света, въвела електронно гласуване – това става още през 2005 година! Знаем, че там е електронно и управлението и много неща минават онлайн – в това отношение Естония е европейски лидер.

Близо 50% от територията на Естония е заета от гори – ехаааа!

БВП на глава от населението – 15 883 Евро – wow!

Инфографиката е от twitter на Европейския парламент.

Може ли и България? Сериозно питам.

Ивайло Славов за силата на обратните връзки и как се случва промяната

tedxsofia2017

Ивайло Славов за силата на обратните връзки и как се случва промяната – ако спомена, че Ивайло е учен и говори за наука и климатични промени вероятно ще намаля драстично броя на хората, които ще прочетат това и ще пожелаят да изгледат видеото. Но този TEDxSofia talk е прекрасно поднесен, с лекота се говори по сериозни теми, а Ивайло е артистичен и забавен, пък и публиката участва през цялото време с обратна връзка.

Основните тези:

Позитивната обратна връзка максимизира промяната, води до разрастване и ново състояние.

Негативната обратна връзка минимизира промяната, води до равновесие и стабилност.

Подробностите са във видеото. Едни смислено инвестирани 18 минути.

 

 

Ура за Биляна, която смело скочи от digital в производството на мед

BiljanaLowndes-city_bees

Познавам Биляна от много, много години и знам, че е сред нетрадиционно мислещите, действени и различни хора. Движеше дигитален бизнес, издаваше списание .Net (в което пишех редовно своя рубрика, беше си чудно списание), а от няколко години заряза всичко това нашата Биляна и се зае с кошери, пчели, разучаване на живота им, вадене на мед и все такива прекрасни неща. За голямата промяна, за промяната, касаеща и всички нас – в един откровен разговор.

Биляна, как дойдоха пчелите в твоя живот?
Уж случайно, но нали няма случайности.. С пчелите се запознавах постепенно първоначално чрез меда. От десетина години вече събирам мед – имам един шкаф в килера, който е пълен с различни „мостри“. Навсякъде, където пътувам по света, си купувам по 2 буркана – единия изяждам, а другият отива в колекцията. Понякога си хапвам и от колекцията, а после допълвам с нови бурканчета. Въобще, това не музейна сбирка, а нещо като сомелиерска колекция – тя е жива и вкусна, и би било жалко да не й се наслаждавам пълноценно.
После четох за пчелите и постепенно се запалих по темата. Попаднах и на един стар пчелар, който ме въведе, но не в занаята, а първо в теорията. Изкарах шестмесечен курс и чак след като се дипломирах, си взех първите кошери. Сега имам пчели, но това ми е хоби, не занаят. Бих казала, че ги изучавам, а не че ги отглеждам. Гледам да не им преча, те много добре знаят как да си се отглеждат и сами.

Днес те са домашен любимец или нещо повече?
За мен пчелите никога не са били стока (в селскостопанския смисъл на думата), защото те не са ми бизнес. Домашни любимци – ако е в смисъла на това, че се грижа за тях, а не ги експлоатирам, да. Но пък не не ги глезя както кучето ми например. Аз имам респект към тях. Още повече, че за мен те са уникално интересни – четейки за тях, наблюдавайки ги, осъзнавам, че тяхната цивилизация е по-добре устроена от човешката. Те са имали милиони години, за да еволюират и все пак, спесимените, намерени в кехлибар, досущ приличат на пчелите от наши дни. От това може да се извади извод, че докато физиологията им си е била съвършена още тогава (вероятно не е променена досега, защото не е имало нужда), то обществото им се е развило до най-висшата форма на демокрация (или пък са си я имали оттогава?). А къде са хората в този аспект? Човешката история е палитра от социални строеве и експерименти, които къде ни доведоха? Никак не съм убедена, че еволюционно нашето общество е пораснало до нивото на пчелите. Например, тяхното общество е усъвършенствало демокрацията и ефективното вземане на решения, използвайки колективен разум. За разлика от човешкия строй, тяхната майка не е монархическа царица, а просто пчела, избрана да служи повече.

Кошерите ти – колко и къде?
Започнах с три кошера, които ми откраднаха още първия месец. Сега имам други, които са 10 и са под 24-часово видео наблюдение и СОТ. Районът около пчелина ми е относително слаб като паша, но път е див и чист, поради което реших да се сертифицирам в био-пчеларство. И без това според моите убеждения на пчелите не бива да се дават химически лекарства и изкуствена храна. Дори в места със слаба паша, те все пак си живеят и се справят. Виждала съм пчели къде ли не – по острови и в полупустинни местности. Пчели има и в Кавказ – там те не разчитат на хората, за да оцеляват, нали?

Разкажи за меда – какво е той за теб, за всички нас и какво правиш с твоя мед?
Имах късмет, (пак уж случайно) че първият мед, който взех от моите пчели, беше чиста акация – абсолютен елексир. Никога преди това не бях вкусвала такова нещо. Сравнявайки го с общоприетия акациев мед, си дадох сметка, че нещото, което слагат в буркан, много често е „подобрено“ (в количествен смисъл, а съответно и в качеството си, но с обратен знак). Освен това, се оказва доста скъпо удоволствие да събереш монофлорен мед – често той е с преобладаващо съдържание, но е почти невъзможно да е чисто само от един растителен вид. От производствена гледна точка за пчеларите е нерентабилно да изваждат меда от конкретна паша, пък и критериите на потребителите не го налагат. Вследствие имаме „купажна“ работа, така да се каже „трапезен мед“. Това обаче на мен не ми харесва. Във време на изтънчено (до превзетост) разпознаване на вина, сирена, че и масла, мисля, че е престъпно небрежно отношението към един истински скъпоценен продукт като меда. Вземете например описанието на ястие от гурме ресторант – описва се биографията на месото, билките – на кой склон са гледани, зеленчуците дали са извадени в точния ден по календара на Мария Тун, солта дали е кашерна, а ако е използван мед, то той е просто мед. Ама как така? Че условията за добиването на меда имат повече характеристики, влияещи на качеството му, отколкото тези на кое да е прехвалено френско вино. Освен това по хранителна и лечебна себестойност неговата цена може да надмине в пъти много други храни.
Напоследък се интересувам от меда именно в тази посока. Много бих искала отношението към него да се измени, но това няма как да бъде инициирано от пчеларите, защото те са просто земеделски производители, желаещи да продадат стоката си на добра цена. Трябва да се появят познавачи като сомелиерите и се надявам, че в сегашната обстановка на силен интерес към кулинарията, е точното време за това.

Как се прескача от медийния бизнес към съвсем ново поприще? Кога човек е готов за това?
Ами то не е като маймунски скок – пускаш единия клон като хванеш следващия  Колкото и да е невидима, връзка има. Моята професионална специализация е в маркетирането на нови продукти, разкривайки и уплътнявайки нови ниши. Аз още се занимавам с медии и продължавам да експериментирам с нови формати. При мен готовността за отклоняване толкова встрани дойде, когато установих, че няма значение с какво се занимаваш, ако си верен на характера си. Въпросът е принципен, пък по-принципни същества от пчелите досега не съм срещала. За това също ги уважавам много.

Пчелите днес, пчелите утре?
Пчелите си живеят на земята от 100 милиона години. Те нямат нужда от нас. Даже, ако не им се бъркаме много в живота, дори май не ни забелязват. В смисъл, знаят, че ни има, но не сме им интересни. Те си имат мисия и си я изпълняват. Повечето хора също не се вълнуват много от пчели (освен като цитират клишето, че без тях ще загинем, и тогава леко се активират да ги запазят). Но дали ги уважаваме? Не мисля. Хората сме арогантни и егоцентрични, а и за съжаление май не сме пригодни за колективен разум (освен в случаите на колективно затъпяване и себеунищожение). В този смисъл, днес има пчели и хора, утре може и да няма хора, но вероятно ще има пчели.

Стъклените опаковки – перфектни за рециклиране, не ги захвърляй безразборно

IMG_5010

Стъклените опаковки – перфектни за рециклиране и истинско съкровище, което най-често използваме само за малко (пием бира и хоп – празна бутилка, хапваме киселите краставички и хоп – празен буркан). Ако захвърлим сред природата (брррр това е снимка от тази неделя в планината) – това го считам за брутално порно в храма – ще стои там три човешки живота напред, зиме и лете и лете и зиме и няма мърдане. Гнусно, нечовешко.

IMG_5186

Посетих новата инсталация за сепариране на стъкло край София на Екопак и съм силно впечатлена (снимката горе). Машината отделя всичко ненужно (етикети, метални пластини), разделя стъкления амбалаж и по цвят и така е готов за рециклиране, т.е. да се превърне отново в бутилка или буркан. Планини от стъклени бутилки и натрошено стъкло произвеждаме всеки ден всички ние. Добрата новина е, че могат и се рециклират. Ако ги изхвърляме в зеления контейнер.

Може. Заедно можем. Остава да поискаме.

Писах още:
Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние
Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

Човек може много. „Пенкелер“ е отживяла дума

IMG_5152

Не рядко пъти чувам „Е стига де, и от това ли разбираш“ или „Ама и с това ли се занимаваш“. Леко с подигравателен тон, укорителен, съмняващ се, обиден. Чувам да се говори така и за други хора. И намирам това за доста демоде мислене. Лимитиращо и говорещо само за тесния хоризонт на изказващия се.

Някъде в соц-а си мислех преди, но всъщност от първата индустриална революция, а дори и от преди това сякаш специализацията на човек, тясната специализация се е ценяла още и още и е била издигана в култ. Специализацията явно е тясно свързана с отнемане на всякакви други способности, интереси и възможности на човека, за да задобрее в основната си област.

Да де, в соц-а имаше понятие „всестранно развития индивид“ и това бе върхът на сладоледа и само в истинското социалистическо общество можеха да съществуват такива индивиди. Да бе да.

Днес обаче, да се мисли едностранчиво за човека е крайно неприемливо и обидно. Да му се слага един етикет. С което се изключва всичко друго, което той е. (Елиф Шафак говори много добре за това в този си TED talk)

Например един човек да е дамгосан с етикет „гей“ и да не знаем нищо друго за всички негови качества, умения, способности, емоции, сили. Защото за него се казва само „гей“, „гей“, „гей“. Същото се случва и с „учен“. Или пък „инвалид“. Или пък „многодетна майка“. (примерите за думи не са случайни и могат да продължат още и още)

От нас зависи дали ще си сложим само един етикет. Дали ще позволим да ни сложат само един етикет. Дали другите ще виждат само едно нещо в нас. Или ще ни виждат в цялото ни многообразие. Цветни. Многоцветни. Каквито всъщност сме всички ние, хората.

Познавам прекрасен бизнесмен-предприемач с голям бизнес с повече от 500 служителя, който е лекар-психиатър по образование.

Познавам чудна дама социален предприемач, преподавател, вдъхновител, която е юрист по образование.

Познавам строителен инженер по образование, който професионално е програмист от топ ниво.

Познавам Анжела, която е с ДЦП, но е актриса, написала е книга и днес танцува на сцената на театъра в НБУ (на снимката).

Познавам минен инженер, голям капацитет в областта си, който отглежда пчели и вади мед, а отделно от това пише фейлетони и комични истории.

Познавам майка на три деца, която е радио журналист, а в свободното си време доброволства по много каузи.

Познавам смела жена, която освен международно известен математик в БАН е един от най-ключовите хора в българоезичната енциклопедия.

Познавам театрален режисьор, който решава за лятото да е барман, защото иска да има и тази опитност, и се справя чудесно и с това, разбира се.

Познавам толкова необикновени и разнолики хора, за всеки от които мога да кажа, че са успешни не в една и две области. (Вероятно и ти се досещаш за още примери, нали? Ако е така, чувствай се свободно да споделиш в коментар)

Смятам, че хората го можем. Винаги сме имали сили и капацитет много по-големи от това, което показваме в честия случай. Но днешното време е още по-предизвикателно и ни прави още по-разкриващи възможностите си.

Благодарна съм, че съм в това време.
И ви каня всеки да намери още свои скрити сили.
И да ги развие и покаже на света.

За гледане: Зоотрополис

zootropolis-review-1455377101-1108x587

Зоотрополис. Ако имате един детски филм за гледане, в който различието и приемането на другия са основна тема – е, нека е този. И ако мислите, че е детски – никак не е.

Зайчето иска да стане полицай. Къде се е чуло и видяло – дребно, женско, не ядящо месо същество, идващо от малко селце да е полицай?! Да, ама то е инат и намира начин. Е, разбира се – то е главният герой на филма!

Лисицата пък е заклет мошеник на дребно. Но покрай зайчето израства и дори помага за разкриване на редица доооста по-значими обществени измами.

Овцата е кметица. И умело се възползва от принципа „Разделяй и владей“. Но тук няма да издавам повече.

А Флаш и сцената от горния кадър са истинска филмова класика!

Забавен, пъстър, многопластов, да с препратки към политиката, към фобиите от всякакво естество, към бюрокрацията, към религиите, с намигване към обществото ни като цяло. Смях и забава. И много силни послания.

Много як. И просто задължителен.

zootropolis-film-big

За гледане: Tomorrow

Demain_main

Ако се вълнувате от промяната в обществото, от това как ще се правим с промените в климата, с изхранването на населението, с енергията – този филм е за вас – Tomorrow на Сирил Дион и Мелани Лорен.

Преди три години екип от четири млади ентусиасти тръгват да търсят по целия свят устойчиви решения и малки, работещи примери, решаващи предизвикателствата на човечеството за

  • храната ни и изхранването ни в бъдещето (градско земеделие и перма земеделие) с примери от Детройт, Франция, Англия, Африка;
  • енергията и източниците й (рационално използване на възобновяеми източници, без разхищението от днешния ден) и по-малкият отпечатък с използване повече на велосипеди в градовете, например – Дания, Исландия;
  • финансите и парите кацо цяло (защо „моно“ решенията и в земеделието и във финансите са пагубни) – Англия, Австрия;
  • образованието (за свобода и различни подходи, нови решения в образованието) – естествено примерът бе от Финландия.

Красиво заснет и смислено, интересно поднесена сериозната тема за промяната и за денят утре. Силно препоръчвам.

Благодаря на Дени, че го сподели с мен. Предавам нататък 🙂

Tomorrow at IMDB

Ура за Марина Стефанова и CSR Advice Box

Interview_Justine

Марина Стефанова е от борците за по-устойчиво и по-зелено бъдеще. Занимава се от много време с популяризиране на „корпоративна социална отговорност“ сред бизнеса в България. Да, преди няколко години заедно написахме първата (и като че почти единствена на български език) книга за КСО (CSR на английски).

Та Марина смело продължава да работи по темата и да споделя натрупания в годините опит. Така се роди, започна проекта CSR Advice Box. Тук си говорим за него:

Защо CSR темата е важна за теб, Марина? Кое ти дава сили да работиш така активно по темата?
Корпоративната социална отговорност като част от стратегическия мениджмънт е не само моя професия, но и моя философия на живот. Аз искам да живея в среда, в която ценности като честност, отговорност, трудолюбие, съпричастност, взаимопомощ и партньорство изграждат правилата на съжителство и бизнес.
Вярвам, че всеки професионалист носи отговорност да си върши работата добре и да участва в развитието на своята професия и общност. Това е моята отговорност – към колегите, към компаниите, към децата си. Натрупала съм достатъчно опит и знание и не мога да не го споделям. Не съм от хората, които отлагат днешната работа за утре.

Какво още не прави бизнеса, за да е светът по-добро място?
Темата за отговорността на компаниите е особено актуална. Днес хората са не само потребители. Те са едновременно граждани, медии, клиенти. В тази среда бизнесът, който иска да бъде успешен за дълго време, повече не може да си “заравя главата” за темите, които вълнуват обществото. Този процес е чувствителен и изисква специфични познания, които повечето от заетите с управление на процеса „корпоративна социална отговорност” нямат. Затова те взимат „сигурни“ решения, които преповтарят поведението им. Понякога с години. А реално „живият“ бизнес може да предложи умни, устойчиви и печеливши решения за повечето социални или екологични предизвикателства на днешния ден. Стига да разпознае в тях пазарни възможности, а не да ги възприема като „разходи“.

Големият бизнес по-голяма отговорност ли носи от малкия?
Аз бих казала, че очакванията към големия бизнес са по-големи. Отговорността е спрямо отпечатъка. Всеки носи отговорност за ефектите от своята работа и тя не се измерва в обороти, заети лица, дълготрайни активи. Подобна отговорност лесно се вписва в законите и се превръща в съответствие и законосъобразност. Това големите го умеят по-добре – както да го спазват, така и да го заобикалят по елегантен начин. Но, ако не е въплътено в културата на служителите, това е измислена отговорност, неосъзната, насила.
Аз вярвам в силата на Давид да променя света към по-добро. Малките екипи са по-сплотени, по-смели и гъвкави. Те могат бързо да внедрят всяко иновативно решение. Те имат отговорността да впрегнат своите креативни сили и да се възползват от предимствата си, за да може повече хора да живеят по-добре, сега и за по-дълго време. Това нищожен брой големи компании го умеят.

Колко стъпки си планирала да изминеш към CSR и кои са най-трудните от тях?
В дарителската кампания #CSReverywhere, чрез която споделям как всеки може в ежедневието и работата си да бъде по-отговорен, реших да измина първите 100 000 стъки към устойчивото развитие. За мен не е изненада, че няма нищо сложно в това да си осъзнат за въздействието си върху другите хора, върху пазара и околната среда. Всеки го може. Тук и сега.
Дълбоко в себе си ми е трудно се съглася с поведението на хората, които знаят какъв е „техния отпечатък“, но не се променят. Това са интелигентни хора, които в името на статуквото правят компромиси. И ми е трудно да обясня, че за действията ти „сега“ няма „утре“. Но те постъпват с всичко по този начин. Не само с отговорността.

Имаш ли надежда, че посланието ти ще бъде чуто, ще намери публиките си?
Не мога да извървя стъпките на всички хора. Това е техен личен и свещен избор. Да живеят така, както живеят. Но не мога и да спра да ги изчакам, само за да бъдем заедно. Затова вървя онези 100 000 стъпки, подаваща ръка и споделяща своя опит с всички, които търсят да научат повече; да направят нещо по-смислено и устойчиво; да бъдат по-полезни на себе си и на другите. Знам, че и тях ги има. Срещам ги постоянно – на живо и онлайн. Ще се намерим, само трябва да се заявим без да правим компромис с нашето настояще и бъдещето на децата си.

Всеки може да подкрепи Марина:
лайк във фб като минимум
дари за каузата
или сподели информацията за CSR Advice Box 🙂

Благодаря! Успех Марина!

Гаяне Минасян за свободното училище и човечността

-окт-2015-e1478425865414-206x300И преди съм писала за Гая (цитат за лидерството), защото за мен тя е една от най-вдъхновяващите личности, които познавам лично. Гаяне Минасян е активист за промяна в образованието, страстен защитник на свободното образование и борец за свобода като цяло.

Как обясняваш накратко идеята за свободно училище?

Свободните училища следват програма и имат организация, която е независима от държавните регулации. Те са подчинени на ценностите и образователната философия на общността, която ги е основала – родители и учители. Затова и са много разнообразни. Във всички демократични страни в Западна Европа има такива училища. Възможността за основаване на такива институции произтича от конституционното и човешко право на родителите да избират образованието, което да дадат на своите деца. Един пример за такава страна е Дания, където близо 20% от децата учат в свободни училища. Първият закон, гарантиращ свободата за основаване на такъв тип училища там датира от 1850 г. Държавата финансира 75% от разходите на тези институции, без да упражнява контрол над дейността им отвъд изискването тя да е публична, да се преподава датски език и да се възпитават у децата демократични ценности. Качеството на предлаганите от тези училища услуги се контролира от родителите. През февруари 2016 г. НМР проведе Национална среща за свободно развитие на образованието с участието на датски гости, които представиха тази образователна система.

А има ли готови за това родители, по твоите наблюдения?

Родителите винаги активно търсят и са готови за нещо по-добро за своите деца. Въпросът е да установят дали демократичният или свободният подход към образованието подхожда на техните убеждения. В едно свободно общество е нормално не всички да харесват едно и също; родителите винаги ще имат различни разбирания за това кое е по-добре за техните деца. От тези, които са убедени в предимствата на свободното образование, зависи да печелят и информират хората, които споделят подобни ценности. Начинът да го правят е чрез личния си пример и с работата си по популяризиране на достиженията и опита в тази област.

Кой/ кои са твоите учители и вдъхновители за това?

Първият учител, чиито уроци дълго време стояха скътани, но непрочетени в мен, бе детето, което аз самата бях. Когато се родиха моите деца и още повече когато дойде време да тръгнат на училище, аз се изправих пред дилемата дали да загърбя изцяло тези уроци, или да ги извадя наяве и да се поуча от тях. Дали да се справя с претенциите, които образователната система предявяваше към моите деца без моето съгласие (след като бе оставила отпечатъка си върху живота на детето, което аз самата бях, без да пита за съгласието ми)? Или да й позволя да превземе времето и съзнанието и формира живота и на моите деца. Осъзнах, че ако позволя второто, ще се откажа от вярата в собствената си човечност; а оттам ще предам и красотата, уникалността, ценността и неприкосновеността на всяко човешко същество. Осъзнах, че ако не се изправя срещу тъмната страна на тази система, която лишава децата от радостта от живота и от могъществото на техните таланти в името на тяхното „образование“, аз не съм достойна за човечността, която ми е била поверена – както в мое лице, така и в лицето на децата ми.

Щом веднъж взех това решение, започнах да откривам подкрепа от изключителни автори, творци, учители и деца. Преведох книгите на мнозина, които ми върнаха увереността, потвърдиха уроците от моето детство и обогатиха мирогледа ми. Най-голям извор на вдъхновение и стимул да продължавам е обратната връзка от родители и учители, които вярват в човека и търсят пътища да са полезни за разкриването на неговия потенциал; хора, които осъзнават, че това може да стане само с отношение на дълбок респект, деликатност и удивление пред непознатата му същност.

#ДА16 за Катина на 26 март

Катина-Пенева

Катина Пенева е майка на трима, финансист, граждански активист. Катина е от лидерите в група Образование в ДЕОС и от големите защитници и експерти по свободно образование. За мен е радост да я познавам и да знам, че има толкова силни личности в листите на Коалиция Да България. Можете да подкрепите Катина с глас за 16, преференция 13 в 24-ти МИР.

За каква България мечтаеш?
За България, в която имаме време и желание да мислим какви растения да засадим в двора или градинката пред блока, кой източник на чиста енергия да изберем за дома си, с колело ли да се придвижваме или с метро, как да развием по-успешно бизнеса си, т.е. как да подобрим още повече средата си, а не как да се отървем от корупцията по всички етажи на държавната/общинската администрация, съдебна система, здравеопазване, образование. България, в която институциите обслужват гражданите, а не обратното. България, в която децата да чакат с нетърпение всеки следващ ден, защото ще живеят училищните си години пълноценно, следвайки собствените си стремежи и учейки се на лична отговорност. България, за която с удоволствие разказваме и която с гордост показваме на света, защото сме постигнали много със собствени усилия.

Защо образованието, според теб, е това, от което следва да започне всяка промяна?
Ако освободим образованието, сега заключено единствено зад стените на училищната сграда, зад закостенели и остарели разбирания, че ученето се случва само насила, зад неадекватни на съвремието образователни стандарти, форми и методи, то само след 10 до 15 години няма да има нужда да се борим нито за съдебна реформа, нито за свестни политици, нито за ефективна адмнистрация. Защо? Защото свободните пораснали деца гарантирано няма да търпят да бъдат унижавани по начина, по който ние търпим, ще имат силите и уменията да създават среда, в която да се развиват личностно и професионално свободни от зависимости към олигархични модели, “обръчи от фирми” и прочие проявления на мафията. За целта трябва да разберем, че отговорността е наша – на родители и общество – да се преборим за фундаментална промяна в модела на образователната система без да се страхуваме от властта, която бихме предоставили в ръцете на децата си.

Ако имаше вълшебна пръчица какво би било първото, което би променила в България?
Усещането за безпомощност и страх от промяна на рамките, които сами сме си сложили.

С какво е по-различна тази предизборна кампания от предходните?
За жалост тази кампания като действия и послания не е по-различна от предходните, независимо от надеждата, която самото съществуване на коалицията ДАБГ-Зелените-ДЕОС дава. Тепърва е необходимо да намираме нови начини за разпространение на нашите идеи, за активно включване на граждани в създаване на политически платформи, в образователни мисии целящи да преодолеят ширещото се безразличие и незнанието, че политическите решения пряко засягат ежедневните ни дейности. Изобщо трябват ни иновации в политиката, за да стигнем до сърцевината на проблемите на обществото и до стремежа на отделния индивид към по-добър живот.

Пожеланието ти за всеки, който ще прочете това интервю, за 26-ти март?
Не запазвайте гласа си за себе си! Никой няма да го чуе, ако не отидете да гласувате. Бъдете смели и изберете бюлетина #ДА16!

Можете да подкрепите Катина на 26 март 2017 с глас за 16, преференция 13 в 24-ти МИР.