През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана Трифонова – Мисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Ето и чудната Марина Стефанова – социален предприемач, майка и неспирен борец за промяна.

Най-добрият съвет, който помниш от твоите родители?
Всъщност, няма най-добър съвет. Дори не са ме съветвали в класическия смисъл на думата (Чакай да ти кажа, дъще, как стоят нещата в живота“). Онова, което съм получила от моите родители, не може да се опише като единичен жест. Но ако трябва да изреждам, бих започнала така: усещането за дом и уют се постига трудно и трябва да се грижиш за него, защото е дар; корените ти са стабилни, разтвори крилете си и полети; ние сме тук, ВИНАГИ и за ВСИЧКО можеш да разчиташ на нас; твоите нужди/желания/мечти са и наши, не защото изпълняваш нашите, а защото сме ЕДНО; обичаме те, защото си ти и ТИ си достатъчна; единствено чрез труда си ще получиш удовлетворение от това, което постигаш; няма невъзможни неща, всичко е възможно, ако това е, за което мечтаеш … Благодаря ви, мамо и татко!

Как се справяш с нещата в обществото и другите родители, които те смущават и са различни от вашите семейни ценности?
Аз никога не сравнявам децата си с другите деца; родителите им с нас като родители. Нашето семейство е уникално, каквито са и всички останали семейства. Всеки има право на свои приоритети и ценности, стига те да не са в конфликт и вреда за останалите.
Но някои неща не мога да понеса и ясно се разграничавам от: нарушаване на физическата и емоционалната цялост на децата, уронване на авторитета на учителите; умишлено разрушаване на достойнството на други хора/същества в риск; безсмислено унищожаване на резултатите на нечий труд; замърсяване на градската и околната среда. За тях говорим надълго и широко, опитвайки се да обясня необясними неща като жестокост, алчност, завист.

Какво пожелаваш на бъдещите майки, четящи тази книга?
Да не се притесняват дали ще се справят. Ще се справят.
Да не питат кое е първо – кариерата или децата. Децата.
Да не спират да търсят любовта, въпреки някои разочарования. Любовта на живота Ви съществува.
Да участват в Кръговрата, защото това винаги ще си остане най-голямото постижение на жените – да създават Живот.
Цялото интервю с Марина и още много – в книгата Мисия Мама 🙂
И още:
И Юлия Спиридонова – Юлка в Мисия Мама.

През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана Трифонова – Мисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Започвам с великолепната ни детска писателка и неспирен борец – Юлия Спиридонова – Юлка.

Най-добрият съвет, който помниш от твоите родители?
Моите родители не ме съветваха, но някак научих от тях много неща. От майка си – да отстоявам индивидуалността си, да не вървя с тълпата, да бъда себе си, да бъда „мъжко момиче“. От баща си – да работя много, без да се щадя, защото така се работи и точка. Да не си слагам рамки, ограничения, да търся нови неща, нови начини да изразя това, което чувствам и искам да разкажа.

За какво трябва да си готов, когато тръгваш на …“Мисия Мама“?
На безусловна любов. Като че ли това е най-важното, което можем да дадем. Идеални родители няма, така или иначе (това е за утеха).

На какво искаш да научиш децата си?
Честно, струва ми се, че пълня с малка, пукната пластмасова лопатка бездънна яма. Греба и хвърлям, греба и хвърлям, греба и хвърлям… Пък да видим. Дано поникне цвете там някъде, а не трън. И пак продължавам. Греба и хвърлям. Важното е да не се спира, защото спреш ли за миг, започваш да се отчайваш. Така че, греби и хвърляй, Сизиф такъв.

Работиш активно по инициативи, свързани с детското четене и четенето на децата в домовете. Помага ли четенето на родителите? И какво са всъщност книгите за децата?
Да четем на децата си се оказа най-мъдрото ни родителско решение. Превърна се в семеен ритуал да си четем преди лягане, без значение, че децата пораснаха. Всяка вечер таткото чете на малкия ни син (в момента на осем), а аз чета на големия (той е на тринайсет). Често си сменяме ролите и вместо ние на децата, те четат на нас. Прочели сме десетки книги, които вероятно синовете ни не биха чели сами. Например „Под игото“, много старо издание, в което турските и руски думи не са обяснени под линия. Това време е безценно, защото тогава децата споделят и важни за тях случки, произшествия, страхове, премълчани неща.
Шегуваме се, че един ден, когато синовете ни вече ще бъдат големи мъже, ще ни идват на гости и ще продължаваме да си четем. Надявам се също, че един ден тази традиция ще премине и в техните семейства.

Цялото интервю с Юлка и още много – в книгата Мисия Мама 🙂

 

След като миналата година студентски проект премина във великолепна национална кампания – Куче от станиол – събирахме станиол, връщахме и дарявахме средства за обучение на кучета водачи за незрящи – Фондация Очи на четири лапи, тази година друг проект на мои студенти набира сила и каня всички за подкрепа на Кирил и #Here2Help

През февруари 2016-та се случиха няколко важни събития, свързани със свободното образование, но безспорно най-значимо, мащабно, влиятелно и вдъхновяващо, мисля не само за мен или малък кръг борци за свободно образование, а за цялото ни общество събитие бе Втората национална конференция за свободно образование, организирана от Националната мрежа на родителите (НМР).

Гая започна с много силни въвеждащи думи:

„Свободата се преоткрива всеки ден, иначе се губи!“

„Не искаме свободно образование заради резултата, а заради ценностите – човечност и свобода.“

„Не правим всичко това, за да променим другите, а за да запазим себе си!“

Изумителни презентации и речи от уникални личности последваха в целия ден – Яков Хехт, Питер Пидерсен, Дейвид Тейлър, Патрик Смитьойс, Майкъл Тагард и всички, всички!

Малко цитати:
„Деморацията изисква не само да казваме за какво мечтаем, но и да работим за него!“

„Резултатът от свободното училище – много не са измерими, като самочувствие, отговорност, готовност за активно участие в обществото …“

„Всеки човек да открие своя елемент (по Кен Робинсън) – своето поле на успеха – мястото, където талант и мотивация се срещат и училището следва да спомогне за това.“

От пирамиди към мрежи – и в образованието.

Различието е възможност за растеж, не пречка.

По-трудно се прави промяна с 10%, отколкото х10!

„Демокрацията ще си отиде, ако не се грижим за нея“

Демократичното училище има 4 основни характеристики, според Яков Хехт:
1/ Ученикът сам дефинира план за учене
2/ Ученици, учители, родители взимат заедно решенията
3/ Има много пряка връзка между ученици и учители
4/ Всичко е центрирано към човека и човешките права.

Гая е основната фигура – двигател на събитието, заедно с Явор и Маргарита и цялото вече съществуващи стабилно общество за свободно образование. Благодаря ви, че ви има и за всичко, което правите възможно да го има и тук!

На снимката – Стоичков сам няма как да успее, в отбор са! Същото е в образованието и в живота като цяло!

 

Мария Ганчева е само на 11, но вече има предприемачески опит зад гърба си с няколко различни инициативи. Една от последните е да издава вестник, заедно с две свои приятелки. Във в-к Русалка Мария пише за музика и новини в областта на науката – темите, които я вълнуват. Оставя го за продан в магазина на своите родители – Дюкян Меломан. Това е, разбира се, на бартер – във вестника има реклама на магазина, а срещу това Мария получава опция за дистрибуция 🙂
Усмихната, делова и все пак волна като дете – Мария разбива митове и върви уверено по свой собствен път. Харесва ми и затова си говорим с нея тук за бизнес идеите и как се случват те, когато се раждат в главите на децата.

Разкажи ни накратко за себе си – на колко си години, къде и какво учиш.
Аз съм на 11 год. и уча в Образователен център „Навсякъде“, и уча всичко което ми е интересно. Обичам да танцувам, да пея, да изобретявам.

А сега и за твоите бизнес идеи – как ти хрумват и какво предприемаш, за да се превърнат в реалност?
Бях на 7 г. когато изкарах първите си пари на стойност 160 лв.с презентация за фламенкото и си купих ролери с тях. Във момента се занимавам с направата на вестник, изработка на обеци и шия подвързии за книги. Тези неща ми хрумват по най-различни, даже понякога смешни, начини, а за това какво предприемам, за да ги направя първо питам родителите си и после запретвам ръкави купувам необходимите продукти и… и… и ги правя.

Могат ли, според теб, децата да правят бизнес и да се занимават с подобни дела? Кога им остава време? Защо е важно това според теб?
Разбира се, че могат децата да се занимават с такива неща, нали това е най-хубавото – да сътвориш сам нещо и после да имаш успех! Винаги намираш време, ако го желаеш силно и е важно да правиш такива работи, ако ти се правят.

Как би окуражила други млади хора със симпатични идеи да опитат?
Аз бих казала – следвай мечтите си!!!

Какво е нужно за успешната реализация на подобна идея?
Да имаш въображение и да влагаш любов в нещата, които правиш.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да следвам мечтите си!

На снимката: Мария разказва пред деца, участващи в работилница по предприемачество в Серендипити, за своя опит на предприемач. Юли 2015 г.

Писах по темата още: Предприемачите се учат от малки, Как да създаваме предприемачи, Жени и правото на всеки да е най-доброто си Аз, Бизнесът от идея до мисия.

гласувай

гласувай

гласувай

Тази седмица се случи първи от поредица дебати на Горичка с тема Климат: Ще избегнем ли катастрофата?

2015 г. е ще бъде най-горещата година в историята, измествайки 2014 г. от първото място. Температурата на планетата вече е почти с градус над нормата отпреди началото на Индустриалната революция.

Времето ни за реакция вече не тиктака в часовника, а в термометъра, защото според учените имаме право само на още един градус затопляне.

Преминем ли го, идните поколения ще станат свидетели на необратими процеси в една планета, намираща се на прага на тежко боледуване. Горичка вярва, че никой от нас не би искал да завещае на децата си свят, изгубил перфектния си баланс, и бъдеще, белязано от природните бедствия, превърнали се от аномалии в ежедневие.

Моето мнение напълно съвпадаше с това на Боян Рашев и Димитър Мирчев – #щесесправим

Три силни аргумента в подркепа на тезата, че човечеството ще се справим с климатичните промени:

• хората сме се справяли винаги, т.е. винаги когато сме се справяли 🙂
• има много, различни, малки решения, които в комбинация ще проработят
• да, малко хора споделят притесненията покрай климатичните промени, освен учените и част от политиците, но коя ревоклюция, коя промяна не е случена именно от малка група, но много мотивирани и ентусиазирани хора?

В допълнение – вече доста хора знаят. Доста политици знаят. Доста корпорации знаят. Знаят за промените. Знаят за устойчовостта. И действат. Малко по малко. Но с все по-големи крачки.

Лично аз разчитам на личната отговорност на всеки. Вярвам, че хората мислят и действат.

Вярвам, че ще се справим!
Но за да се случи наистина – всеки трябва да помага.
Хайде!

p.s. комплименти за Горичка, че продължават да говорят! Браво на Маги и Апостол за модерацията! Идеята да се гласува с капачки и бутилки бе чуууудесна!

Симон Занолян е сред хората в Хасково, които ми носят надежда и увереност, че в България промяната е възможна! Радвам се, че е част от ДЕОС!

Защо ДЕОС?
Защото те са или вече мога да кажа ние сме хора ,които знаем как и можем да допринесем за един спокоен и най-вече нормален живот в България. Не са нужни толкова много усилия, колкото си мислят всички. Просто трябва първо сами да разберем , че промяна може да има и то веднага. В ДЕОС знем.

Какво искаш да се промени в България?
В България искам да променя много неща. Но си мисля , че основен проблем е беззаконието. Всички виждаме как законите не се прилагат еднакво за всички. И точно това ни кара да навеждаме глава пред нередностите около нас. Това трябва да се промени и всички заедно да застанем срещу небивалиците във всичките им видове.

Кое е основното, за което мечтаеш в Хасково?
Мечтая младите хора да се върнат в града. Мечтая младите да спрат да гледат зад граница.Мечтая за университет. Мечтая за град с данъци отговарящи на доходите ни. Мечтая за много неща, но си мисля че първо трябва да спрем да паркираме по тротоарите и много други малки неща които пречат на живота на другите граждани.

Какво отговаряш на скептиците?
Скептиците са такива понеже така е удобно на хората които са във властта. Удобни са на властта която е способна да превърне в скептик всеки човек ,който е тръгнал да се бори с нея. На скептиците отговарям , че ние сме тук за да им покажем ,че има хора способни да устоят и да се борят с корупцията. Скептицизма няма да промени нещата. Нови идеи от нови хора са способни на промяна.

Пожеланието ти към хората за 25-ти октомври?
Да гласуват ! Независимо колко са отвратени от политиците и политиката. Ние с гласовете си можем да направим промяната.