една утешителна лична история сподели тези дни в блога си Григор – за скръбта, когато загубим някого и за живота ни, който продължава

„Умрелите имат всичкото време на тоя свят. Ние, живите, го нямаме. Важно е, доде сме живи, да живеем. Така, че дойде ли и нашият ред, да сме се наживели, да ни стига… Да живеем истински, без мъка и болка. Без мисъл за смъртта и тъга по умрелите.“ пише Григор

и нещо не точно същото, но може би много близо, от мъдростите на Шамс от Любов на Елиф Шафак

„Частите може и да се променят, но цялосто винаги остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя.

И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

Нашата религия е религия на любовта. И всички ние сме свързани с верига от сърца. Ако и когато някоя от брънките се повреди, някъде се добавя друга. На мястото на всеки Шамс, който си е отишъл от този свят, ще се появи друг – в различна епоха и с различно име.

Имената се менят, идват и си отиват, но същността остава непокътната.“

Follow

знам, знам, знам, не харесваш София, знам.

но аз я харесвам. какво харесвам в София ли? много неща. София е моят град.

• на София най-ценното й е Витоша – няколко минути и си там, силна, спокойна, винаги там, пази;
• хората, поне част от тях, естествено – моите приятели;
• харесвам улиците на София в неделя сутрин през декември или през август, например Царя или Шишман; харесвам улиците на София по обед в работен ден забързани, например Графа; харесвам ги и привечер, например когато вали около Александър Невски;
• харесвам някои кафенета, от онези с умерена претенция, интернет и добра музика, в които можеш да си отстоиш цял следобед на мира; там, където с тебе пием кафе и си бъбрим за нашите си работи;
• обичам жълтите павета на този град, нищо че на мокро се хлъзгат;
• малките паркове около църквите, самите църкви, най-вече отвън – Света Неделя, Свети Седмочисленици, Свети Георги …;
• звъна на трамваите и ритъма, който дават на града и мръсното им жълто, когато не са брендирани;
• орлите на Орлов мост, зеленото около Синьото, от двете страни на Канала; Ректората; играещите на шах пред Народния;
• пейката на Славейковите, книгите по улиците, библиотеката едната и другата, галериите и галерийките изскачащи неочаквани с картини на Рошпака;
• калканите и къщите и сградите със стари лица, мързеливите любопитни котки по прозорците, саксиите тук-там, пранетата опнати между два прозореца във вътрешните дворове, витите стълбища и мириса на старо докато се качваш нагоре и после светлината, която те шляпва в лицето като излезеш навън.

мда. има и много неща, които не харесвам в София, но за тях друг път.

този пост дойде от поста на Денис София мой малък Лондон

Follow

знаеш ли, всеки ден минавам покрай това местенце, където се виждаме понякога с теб и си говорим за нещата от живота, а времето все не достига. и не си мисли, че тези срещи мимолетни са без значение.

сигурна съм, че ще прочетеш този пост, защото си много интернетски човек. на всички други ще им звучи налудничево или тъпо. но това няма значение.

обади се, защото има хора, които те обичат, държат на теб и са притеснени. дай знак. и щом искаш след това си стой в сянка.

–

знаеш ли, бях в Националното радио преди няколко дена, в едно от онези старите студиа на Ботев, из катакомбите. опушено, непипвано от поне 20 години, от където се излъчват повечето им предавания ежедневно. и си мислех за теб и последния ни разговор за радиото. и ме беше яд, то и сега ме е яд. но, знаеш ли, макар и бавно нещата се случват. изисква се инат, ама много инат. и шепа погледи отгоре. от тези, дето ти дадох при последната ни среща. ако са ти привършили – да се видим да ти дам още

сигурно режисьорът на цялата драма седи в тъмния ъгъл, пепелта пада тежко от измачканата му цигара докато той се хихика цинично на нескопосаните ни опити да бъдем себе си или своите маски. но ние трябва да доиграем ролите си докрай. поне така казват в класическите пиеси

Follow

тези дни получих няколко готини подаръка и ми се ще да ги разкажа, че са добра хрумка за друг път за мен или за теб. подбирам само топ 3, иначе мерси на всички за всички подаръци! 🙂

на първо място – шамански пръстен ръчна изработка от Томи, ако се чудиш от де са ми магическите способности от тук насетне – да знаеш 🙂

от Лидия и М – Drive – the surprising truth about what motivates us, идва ми много добре успоредно с Елементът

от една Петя и от друга Петя независимо – едни сладки обемни логически задачки – пъзели, идеални за почивните дни 🙂

от корпоративните ще кажа само най-различният от всички – от Технологика – бурканче с мед и ядки. яко. браво Стефчо!

благодаря на всички. надявам се и ти, и ти, и ти сте получили готини подаръци. ако ти се споделя – давай с коментарче 🙂

–

/линкче към предния ми пост за най-яките подаръци тук/

Follow

отскоро имам сайтче под justinetoms.com. мерси на Емо за дизайна и на Петя за останалото.

също отскоро блогът Smiling (този блог) остава само място за темите общество и хора, деца и възпитание.

другият ми блог blog.justinetoms.com ще събира темите за онлайн медиите, маркетинг, комуникации, Интернет.

ето така. 🙂

Follow

да си направиш блог не е трудно. трудно е да го поддържаш.

за кулинарните блогове и блогъри пък задачата е още по-сложна. от тях се изисква да имат силно кулинарно вдъхновение, навестяващо ги с прилична честота, яки снимки, с вълнуващо осветление, дизайнерски посуди и цял куп магии, прикриване на собствената персона зад бурканчета с дъхав босилек, телчета за избиване на белтък или пошове пълни с грашан, издигане в култ на зашеметяващо вкусните неща, доза експериментаторство, искреност и липса на желание за забулване дори на най-малките детайли, лека забежка към незнайни чужди подправки и съставки, както и щипка писателски талант към всичко това, за да бъде описано сладкодумно и все пак разбираемо.

ще си призная, че за мен приключението да се шляя из подобни места започна с Йоана и после, както апетитът идва с яденето, открих още и още подобни любими местенца. благодаря им.

Follow