вдъхновена от Роси Николова реших за първи път в живота си да пробвам известен период само на сурова храна. не от героизъм, нито от желание да отслабна. просто исках да изпробвам себе си и ще се справя ли с подобно предизвикателство.

още от лятото ми се искаше, когато четох книгата има ли крокодили в морето, там на група хора им се случи да живеят доста време на ядки, при това прекосявайки планини. щеше ми се да видя може ли съвременният глезен от всичко наоколо човек да оцелее по този начин.

изкарах две седмици. основно ядки, малко плодове, зеленчуци. не се лиших само от кафето и чая. иначе – обяд шепа ядки, вечеря салата (най-често зеле, моркови, червена чушка, праз лук, лимонов сок, маслини, сурови семки). а следобед – ябълка или мандарина, киви или портокал. получи ми се. и ми хареса. чувствах се добре. нищо не ми липсваше. оказва се, че наистина човек може и с много по-малко.

не, за момента няма да минавам изцяло на суровоядство, но ще повторя скоро пак. благодаря, Роси! 🙂

междувременно имах повод и реших да почерпя и гостите си с веганска торта, която намислих сама и споделям рецептата, за любопитните

веганска торта с бананов крем за Али

продукти: 500 гр сушени сини сливи, 200 гр + 100 гр сурови слънчогледови семки, 4 банана, агар агар, малини (замразени в моя случай) за украса

приготвяне: накиснах от предната вечер сините сливи. част бяха с костилки и след това, на сутринта ги почистих. накиснах за нощта и семките във вода. смесих отцедените семки и сливи и ги пасирах до фина смес. застлах с готварска хартия дъното на форма за торта. изсипах сместа за блата и оформих добре до гладка повърхност. поставих в хладилника. смесих агар агар с малко вода. пасирах бананите и по-малката част семки и добавих агар агар-а. изсипах към блата и върнах за няколко часа в хладилника. преди поднасянето украсих с малините. тортата беше смайващо вкусна!

рецептата за първата ми веганска торта е тук

лятото се изтъркули бързо. не писах много, защото протестирах. но градината бе добра към нас и след пролетните дейности, за които писах ни даряваше щедро със зеленчуци ден след ден

есента е тук и преди първите студени дни, в които сутрин става около 0 обрах последните зелени доматчета, оставащите няколко краставички, обрахме царевицата за пуканки, наронихме я и оставихме да съхне. сланата попари зелените части на зеленчуковите насаждения и отведнъж те се натъжиха и улиняха. и това някак звучи тъжно, но е началото на следващия цикъл

всички зелени листа, стъбла събрахме и разбира се – в компоста. пръстта отново е мека и рохкава, както напролет. отгоре оставяме пласт листа от дърветата, това е като тор. останаха и невена и латинката, за да красят и за да помагат на почвата да се възстанови

в малък участък ще опитаме с есенен спанак. казват, излизал за 20-тина дни. после ще споделя.

писах още за тиквичките, борбата с белите мушици, битката с охлювите в градината.

всеки блогър рано или късно стига до това да публикува рецепта. е, ето ме и мен в кюпа 🙂

моята добра приятелка Гори имаше наскоро рожден ден и защото тя е прекрасна, реших да й подаря веганска торта. това е първият ми опит за такава, а рецептата ми я каза Диляна. и май се получи. без захар, без печене и друга обработка. лесно, вкусно и мноооого полезно. хубавото е, че Гори е родена през юни, когато има мнооого ягоди, затова и тортата стана ягодова. смятам през юли да опитам с малини, през август с кайсии, а през септември – със смокини, мисля, че ще се получи.

ето и рецептата

продукти:
за основата
300 грама бадеми
100 грама овесени ядки
100 грама стафиди
50 грама ленено семе
2-3 суп лъжици ром (може да се замени с вода)

за крема
100 грама бадеми
300 грама ягоди

за украса
около половин килограм ягоди

от предната вечер, или няколко часа преди да я направя, накиснах стафидите в рома, а овесените ядки във вода. на сутринта смлях в пасатор всички съставки за основата, до хомогенна каша. във форма за торта поставих изрязан кръг от готварска хартия и разпределих цялата смес за основата, като заравних отгоре.

отделно смлях и крема – само бадеми и ягоди, в пасатора. изсипак върху основата и също заравних отгоре. оставих в хладилника за час-два.

преди поднасянето извадих тортата от формата и поставих в тортена чиния. украсих от всички страни с измитите, почистени и разрязани на две ягоди.

ето толкова семпло, но мноооого ефектно!

и пак – чрд Гориииии! 🙂

с Поли от Маркетинг буркан веднъж пихме кафе и както си говорихме стигнахме до темата за основните инструменти за правене на бизнес днес и как често остават непознати или плашещи. от там дойде и темата за предприемачеството, а после някак съвсем естествено дойде и идеята да напишем книга. захванахме се през пролетта и ето че сме готови. и до две седмици ще я имаме готова!

говорим за сериозни теми в лек и достъпен език. разказваме за най-важните детайли, през които ще премине всеки със сериозни намерения да прави бизнес в България тук и сега, честно и почтено. защото това е важно. защото на България й трябват повече предприемачи – от тези с технологични стартъпи до тези с бакалия на ъгъла, от производство на детски дървени играчки до пр агенции или семейно ресторантче. и се надяваме поне малко да вдъхновим и улесним всеки, който е решил да захване свой бизнес.

и за да внеса живец ще цитирам Палмен Вушев, който на IAB Day @NBU днес каза:

„Предприемачеството е способността за толелиране на риска и несигурността.“

„Най-важният фактор за успеха на всеки бизнес е мотиваията.“

скоро ще пишем още.

тези дни една от най-красивите сгради в София чества своята 100 годишнина. изградена по проект на архитект Никола Лазаров. в края на 20-те години е надстроена с още два етажа от архитектите Фингов, Ничев и Апостолов

още от самото начало построена за банка, за банка се ползва и до днес (клон „Иван Вазов“ на Уникредит Булбанк). красив салон вътре, внушителен изглед отвън

вероятно малцина знаят, че повечето сгради в района са били унищожени по време на бомбандировките над София през Втората световна война. семейството ми е живяло една пряка по-нагоре и знам, че е имало и други много красиви сгради, на чието място по-късно построяват по-безличните, но типични за соц-а от 50-те кооперации с изчистени сиви фасади

тук, на Стара София, има още стари снимки на улица Раковска

„за разлика от другите жители на Атина той презирал светските удоволствия и смятал суетата и желанието за изкачване в социалната йерархия за празни усилия“

живеел в делва и през деня обикалял с факла в ръка да търси честен човек

не се страхувал да каже на Александър Македонски да не му скрива слънцето

още за Диоген – в wikipedia

знам, че звучи наивно. но пък е мило. тази картинка е с последна редакция от февруари 1999-та. рисувах я на ръка, а после я анимирах. и беше за редизайна на сайта ми, като илюстрация за една от страниците (за всяка страница имах различна картинка). през онези години сайтът ми беше само с текст, а исках да стане по-модерен, но да остане мой и му нарисувах всичко на ръка. първата страница беше като пъзел, голямо клише. спомени.

дълго си мислех коя история от моите изживявания да разкажа тази година в подкрепа на Мреждународната седмица на кърменето

е, реших да не разкажа моя история, а тази на нашето куче Карта, което позира мило на снимката

Карта е на 11 години и няколко пъти беше майка. при едно от ражданията й и котката Бянка беше родила наскоро и двете майки гордо отглеждака малките си. един ден едно от малките котета се беше заблудило и изгубило далеч от майка си, плачеше и се вайкаше както само бебетата умеят. Карта, със силния си майчин инстинкт не можа да остави котето страдащо, взе го и го отведе при своите малки. започна да го ближе и дори опита да го кърми, наред със своите кутрета. котето вече беше спряло да плаче и се чувстваше комфортно, когато малко по-късно и Бянка се появи, неспокойна, тъсеща. Карта се надигна. двете майки се изгледаха първо под око, после някак благородно, като съмишленички. с нежни движения котката взе малкото си, облиза го и го отведе

мисля си, че ако повече се вслушваме в инстинктите си, отколкото в рекламите или приказките на съседите, ще живеем по-добре

–

писах още: кърменето – предразсъдъци и заблуди (2010), кърмене и извънредни ситуации (2009), кърменето е повече от 3D (2011)