лични
лични
Followпобедителите от коледната игра са …
и така, след като на 25-ти декември с Райна стартирахме, днес – както бе обявено – финализирахме коледната игра и в 19 ч в присъствието на Велян изтеглихме победителите. с отговор на въпроса какво си пожелавате за 2009-та се включиха 16 души. обещах 7 награди и изтеглих 7 имена
условията на играта и участниците са тук
а победителите са:
1. Андрей, 2. Димитър Димитров, 3. Петър Рашев, 4. Rayn@, 5. Боряна, 6. Албена Тодорова, 7. O_C_E_A_N_I_A – честито! моля, изпратете своите адреси, за да ви изпратя наградите, а на тези от София – да се видим и да ви ги дам, ще ми е приятно
на останалите 9 души, които участваха, но не спечелиха пожелавам късмет през 2009-та, а на всички ни здраве и успех!
ето снимка с подаръцте – книги и игрални комплекти
ето ни и нас с Райна и Велян след тегленето на наградите
ангели за книги
ето с тези нежни и безкрайно приказни хартиени ангели се сдобих на предколедното тържество в училището на моя син
всяка година децата от Увекинд изработват сами тези уникални картички, украси, сурвачки и венчета и ги продават на родителите, дошли на коледното тържество, а със събраните парички се купуват нови книги за училищната библиотека
прекрасна инициатива! ангели за книги!
последно за тази година
редче от Мураками за финал:
притиснати сме между „всичкото“, останало зад нас, и „нулата“ отвъд
старите играчки за Коледна елха
обикновено по Коледа винаги освен празнично ми е и много носталгично. неизбежно се връщам в детството си, което бе като приказка, погледнато от днес. може би защото е време на равносметка, а може би защото все по тези празници дават старите черно-бели детски филми на братя Мормареви, които ме връщат много назад и донасят цял куп сълзи в очите ми
всъщност този пост бе провокиран от снимките на играчките на елхата на бабата на Велян
двете най-стари и най-скъпи за мен играчки от нашата елха са тези две – те са от моята баба
това джудже и тази свирка са от времето, когато моят баща е бил дете, в края на 30-те
истинско чудо е, че са се съхранили и са все още толкова красиви!
детските писма до Дядо Коледа
както всяка година на Az-deteto.com децата изпращат писма до Дядо Коледа – тази година до момента писмата са около 11 000 🙂
леко надзъртам в голямата поща на Дядо Коледа и придърпвам някои забавни и любопитни писания
“ Мили дядо Коледа, През тази година много слушах и според мен това слушане се оценява с лаптоп“
„Мили дядо Коледа Моляте да ми донесеш колан с парички (за кючек).Аз зная,че си много зает но моляте прочетими писмото.“
“ Мили Дядо Коледа!………………….P.S. Курабийките ще ги оставя зад вратата. Има бира в хладилника! „
„Мили Дядо Коледа, 🙂 Аз знам че ти не съществуваш и че това писмо ще отиде при майка ми! Ама все пак… ;)“
а тук има коледен поздрав за настроение от хора на джуджетата в естествен зимен декор
на себе си пожелавам повече време за каране на колело и рисуване с патиланчовците, да завършим с Гори започнатото, да продължим с останалите другите започнати велики дела, по-малко разочарования, по-добре да се науча да казвам „не“, още малко да напредна в немския и да започна да уча турски, да пътувам поне колкото през тази година, приятелите ми да се обаждат с добри, а не с лоши новини, хората да се усмихват повече и да имат поне зрънце повече добрина в сърцата си
Приказка безкрай
„- Нищо не е съвършено – въздъхна лисицата.
Но пак се върна към мисълта си:
– Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата …
Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
– Моля те … опитоми ме! – каза тя.
– На драго сърце – отговори малкият принц, – но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
– Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил – каза лисицата. – Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
– Какво трябва да направя? – попита малкият принц.
– Трябва да бъдеш много търпелив – обясни лисицата. – Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо …“
Това е откъс от една от любимите ми приказки – Малкият принц. Това е моето ДА за кампанията „Приказка безкрай„ в подкрепа на SOS детски селища. Дано повече деца у нас, забравени от родителите си, държавата и обществото могат да живеят по един по-достоен и човешки начин и да имат равен старт.
Бих се радвала приказката да продължат моите приятели Lyd, Гори, Денис.
Веско и децата от Долна Баня декември 2008
година и малко след големия шум за дома в Могилино темата за децата в институции се поде от различни организации, текат различни кампании, ноже би нещата (ще) се променят
година по-късно ето го моят любимец от Дома за деца лишени от родителски грижи в Долна Баня – Веско, на заден план е батко му – Иво
Веско е както винаги усмихнат и чаровен. майка им е от Долна Баня, но не е в състояние да ги гледа. затова са в дома, от години. а са две прекрасни деца.
за късмет вчера си бе дошъл и Исус – той вече е на 16 години и от септември живее и учи в София. сестрите му Мария и Цецка също са в София, но живеят при леля си. Исус е кандидатствал и е бил приет в гимназия Джон Атанасов, където учи за компютърен специалист – мерак му е да се занимава с компютри, да поддържа мрежи, да програмира и да прави сайтове; живее на общежитие; помагат му негови приятели от църква; не получава помощ от другаде; майка му живее в Гърция, а баща му в Перник, но не се интересуват от тризнаците, не се чуват или виждат, не им помагат с пари и нищо; Исус иска да стане рап-звезда и да пее и наистина прилича на звезда – вижте го на тази снимка (с очилата) – знам, че ще постигне мечтите си!
нищо, че вече живее в София, Исус се прибира в Дома понякога – той е любимец на всички там и те го чакат, като голям брат, подражават му, радват му се, обичат го! на снимката е със своя голям приятел Митко и малката Веси.
от началото на годината домовете преминаха към общините и което прави чест – Общината в Долна Баня е спонсорирала добър ремонт за Дома – саниран е, сменен е покрива, боядисана е фасадата, подменена е дограмата, в момента се прави оградата
без да звучи като идилия – децата в Дома в Долна Баня са наистина обгрижени, живеят в чист и уютен дом, самите деца са като всички деца лъчезарни, но и много възпитани и добри, за което заслуга имат директорката на дома и екипа й
дано тези деца имат добро бъдеще, каквото заслужават!
но и дано повече майки и бащи са в състояние и искат да отглеждат децата си у дома, където за тях би било най-добре!
сладолед с тиква, канела и карамел, Хемингуей, Пловдив
в ресторант Хемингуей в центъра на Пловдив е познат отдавна с това, че персоналът е любезен, издават фактури без да се мръщят, подпечатват командировъчни и има повече от приличен безжичен Интернет, както и наистина приятни цени, но в тези есенни дни дни към менюто с вкусна по принцип и приготвена с внимание храна е добавен уникален десерт – сладолед с тиква, канела и карамелизирани орехи! истински шедьовър! смес от всичко прекрасно като вкус от есента и с настроение за Коледа
ако имате път към Пловдив – не пропускайте!
снимката не е с претенции, но е поне малък опит да илюстрира описаното по-горе
още блогове на студенти – обнадеждаващо!
след (студентите) педагозите и книгоиздателите вече имат свой блог – поздравления!!! дано го списват добре, да им е полезен и да се забавляват, списвайки го
след като не успях да убедя моите студенти ПР, че блог би било добре да се списва, че може да им е полезен и текущо и като упражнение (виждат го като губи време основно май), поне извоювах малка победа – успях да ги убедя да опитаме да работим заедно онлайн по конкретна тема; случва се чрез група във FB, но за момента само около 10% от курса са се включили; все пак не губя надежда!