напоследък не писах много за книгите, които изчетох, но все пак решавам да пиша за поне две от тях – Черната кутия на Алек Попов и Валс на раздяла на Милан Кундера

–

Черната кутия е от серията съвременни романи от родни автори, които намирам за много модерни, много не-български и все пак български. бях чела Спътник на радикалния мислител и бях чула доста похвали за Черната кутия, а след като го изчетох намерих из нета и критики. за мен романът е много добър, динамичен, раздвижен, с гледната точка на двамата братя Нед и Анго, редувана с всяка глава ми беше приятно. свръх реалистичен на моменти (особено при случите, развиващи се в България, колко познато и хм, някак неудобно, погледнато с чужди очи – завода, гробището, партито на юпитата с присъствието на звездата Азис), малко като американски екшън в други (моментът в който доброто възтържествува над злото, типично за холивудска лента, с гръмотевицата и хамбара).
романът е твърде близо до мен с темата за търсенето на бащата и на себе си, у двамата братя – различно. малко митично, силно носталгично, на моменти наивно. мисля, че беше най-силната линия в романа, поне за мен.

силно препоръчвам прочитане.

–

Валс на раздяла също не е нова книга, а от тези, които догонвам. издадена е 2005-та, а е писана в началото на 70-те. харесвам Кундера. текстът е много зрял, темите сериозни и дори на от първите страници историята да изглежда леко скучна, защото става дума за виден тромпетист, обвинен за бременността на медицинска сестра в провинциален санаториум, всъщност проблемите и пластовете са много, размислите също, философията – и тя. връщането назад във времето действа носталгично, но голяма част от темите са от онези, винаги актуалните – живота и смъртта, в парите ли се крие щастието, любовта и изневярата … ще си позволя кратки цитати:
„мъжката любов отделя жената от тълпата“
„аз съм против това да натрапвам щастие на хората. Всеки има право на своето лошо вино, на своята глупост и на своята кал под ноктите“
„защото най-простите неща съществуват тук долу на земята без обяснения и без причина, защото причината за тяхното съществуване е у самите тях“

Follow

вече няколко пъти съм писала за Исус и останалите деца от дома в Долна Баня (последно писах тук)

ето сега и части от интервю с Исус, от което струи много мъдрост за неговите 16 години
„Въпрос: Как се справяш? Кое ти дава сила да продължаваш напред?
Отговор: Вярата във всичко, което обичам.“

„Въпрос: Ако станеш рап звезда ще бъдеш ли успял? Как можеш да измериш успеха?
Отговор: Успехът не може да се измери. Имам предвид, че трябва да си доволен от това, което правиш и да се чувстваш ОК.“

цялото интервю с Исус е тук

Follow

Лидия ме провокира да се върна назад във времето и да се замисля защо обичам да чета (книги).

първо бяха книгите у дома и в домовете на двете ми баби – огромни библиотеки, книги най-вече на български при едната, а при другата – на френски, английски, немски, арменски и други езици; „детско-юношеската“ литература около мен винаги изобилстваше, а в годините да детството ми живеехме скромно, но от най-желаните подаръци по празниците бяха книгите; виждах родителите си да четат, бабите си неизмено също, може би това е запалило начална искрица

после мисля, че имах голям късмет в гимназията, защото кръгът от хора в нашия випуск, които се интересуваха от книги беше не голям, но много силен; беше време, в което ходехме на бригади по месец лятото и после пак есента и имам незабравими спомени за това как събираме картофи на полето или берем грозде и играем на игри за познаване на книги, за припомняне имена на герои или сцени – тук се появиха за първи път „заглавията като пароли“; в тази тийн възраст средата диктува, а при мен и нашия клас / випуск просто се случихме заедно. ако трябва да съм честна нямам спомен от силна среща с автор или влияние на учители, за жалост; в тази възраст започнах да чета някои френски автори в оригинал, което остави ярък отпечатък в съзнанието ми а и направи да виждам красотата на езика в детайл; книгите се разменяха много, защото времената бяха трудни и някои заглавия просто потъваха, може би това правече книгата още по-ценна

може би най-много книги прочетох в студентските си години, много интензивно, такива, свързани с ученето и такива, подсказани от приятелите наоколо, беше нещо като неутолима жажда, беше и времето в началото на 90-те, когато започаха по-масово да излизат познати автори и чакани заглавия; именно тогава имаше превъзходни книги на световни автори в разкошни издания на руски, а родните още прохождаха, така че четяхме много и на руски; след като приятелският кръг изчетеше серия книги – говорехме за тях, обсъждахме ги; събирахме се и четяхме поезия. беше красиво

днес се радвам да откривам четящи хора сред тези около мен, но не съдя нечетящите, може би магическата фея на думите не ги е споходила (още)

радвам се на днешния ден, в който човек, стига да иска, може да прочете всичко, написано някога някъде

Follow

още мои кукерски снимки от предни години има тук

още снимки от днес има тук и тук

Follow

та-да-а-а

„металоморфози“ е хипер мега якото име, което Томи измисли днес на своята новосформирана музикална банда, включваща Митко – ударни, Томи – китара и Любчо – вокал. и тримата членове на групата са набори и са на стабилните 7 години, а докато се хармонизират и намислят своята първа песен, върху която вече работят, ще се казват „шумотевиците“! 🙂

надявам се споделянето на тези super mega cool имена да не изкуши някой да ги присвои, все пак група металоморфози вече е сформирана и подготвя първите си изяви 🙂

Follow

трудно ми е в големия студ и мизерията на днешния ден да не направя аналогия с времето на Виденов, предполагам всеки го помни – беше студено, беше тъпо, студентите и всички здравомислещи хора протестираха. по това време работех в Софийския университет и заплатата ми за февруари достигна колосалната сума от 4 USD (за целия месец!). кисело мляко се набавяше трудно, с опашка от 5 сутринта, а по рафтовете на бакалиите самотно играеха карти случайно изостанали пакетчета кус кус и бисквити най-обикновени. тогава смятах, че България не може да има по-тъпо правителство.

лъгала съм се. Серго мина Жан. мина го и го задмина яко! баси колко бързо забравят хората и как си ги избраха отново и как си ги оставихме да ни докарат отново до пълна мизерия не толкова много години по-късно!

утре е ден на протест.

Follow