изкуство
моите уловени прекрасни мигове
хубавите мигове са за това – да са мигове. идват и хоп – си отиват. остават спомените за тях. а снимките пазят спомените по-дълго.
затова фотоапаратът ми е винаги с мен 🙂
този пост е по покана на fotoprint.bg
красивата непозната София
когато живееш в един град, ежедневно си в задръстванията му, в навалицата в градския транспорт, пазаруваш из шарените пазари и малки квартални магазинчета, ядосваш се за дупките, подминаваш боклуджийските кофи, около които все се навъртат и надзъртат клошари, въпреки неприятния мирис и още и още
та когато живееш в този град трудно виждаш малките детайли, които го правят уникален, красив и уютен
попитайте парижани и ще останете учудени колко малко от тях всъщност харесват Париж такъв какъвто е, попитайте живеещите в Рим – ще чуете същото
въпреки мнението на по-голямата част от живеещите тук,, че София е отвратителен град, за пореден път декларирам, че София е един красив по своему, топъл и жив град
едно от доказателствата в полза на моята теза показах наскоро – списанието на Австрийски авиолинии, посветено на София – Stunning Sofia
още едно доказателство е и конкурсът „Непознатата София“
още доказателства има в снимките ми в албума София (fb)
колкото повече хора харесват своя град, толкова по-хубав за всички става този град. защото обичта означава грижа. означава да излезеш и почистиш пред блока, да засадиш дръвче и цветя, да боядисаш люлките в градинката, вместо да чакаш от Общината да го направят някога. радвам се, че хората заобичват София и с това тя изглежда все по-добре. има още много какво, но и това ще стане 🙂
какво е това
малък детайл от софийските стари квартали
чудя се колко ли са хората, които се спъват в тях, псуват и не знаят за какво са … и дали някой все още ги използва?
махнахме ги от рекламите – оставихме ги в учебниците
насред лято една малко септемврийска тема – учебниците
по-конкретно „Изобразително изкуство“ за 1-ви клас на Булвест 2000
едно на корицата – дядо пуши лула
второ – горната картинка на тема „аз и моите близки“(стр 48) … думи нямам за избора на автори, небрежността на редактори и издатели
в допълнение и скрита (явна) реклама на Макдоналдс (стр 74)
сигурно не е лесно да се направи учебник. но трябва да има ясни правила и да има кой да следи нещата да са ок. в случая или няма правила или някой яко е проспал. а това касае децата ни. и не бива да проспиваме дори и „дребни“ детайли. хайде моля издателството и Министерството да се самосезират.
Omara Portuondo в София
нови находки от любимите графити във Варна
последният улов от любимите ми ел кутии във Варна се ограничи до три, но пък какви!
симо-секирата с малкото борче
ето кой подхранвал angry birds
а ние двамата с Пепи пием бира
човекът-рисувач, както знаем брат’чед на Амели Пулен, предната седмица за подвизаваше и в София, скоро снимка и от новото му творение тук.
фен съм му. предлагам да стане Кмет на Варна и Почетен гост на София, със задължението всеки път като идва насам да рисува поне по една кутия 🙂
–
skylines: Stunning Sofia
три пъти ура за Evelyn Rois и Bruno Stubenrauch, които са снимали и написали великолепен текст за София за юнския брой на skylines на Австрийски
една красива София, точно толкова достатъчно разхвърляна и артистична, че да ми харесва много. такава са я видели и те
уникална снимка на Александър Невски е на корицата, наред със заглавието „Stunning Sofia„, при съдържанието следва втора прекрасна снимка на храма, с ново подзаглавие „Well worth seeing: Sofia„, а материалът на цели 6 страници е озаглавен „Pretty Sofia„. Wow!
края на великолепната статия за моя град добре обобщава цялото: „And it’s true. Sofia is a city where you will experience absurd situations. A cool Orthodox monk with a laptop at a trendy cafe; a mangy stray dog reclining on the pavement for a snooze in front of the entrance of a luxury hotel … Sofia is a city which retained its own unique character, even during the past two decades of upheaval. A rough diamond of a city, beneath whose often dirty surface a beautiful, pulsating metropolis waits to be discovered; and a place worth visiting before the dull uniformity of global design has had the chance to polish away all those corners and edges that make it what it is – beautifully imperfect.“
подкрепа за Виктор Мъжлеков
Виктор Мъжлеков е един от любимите ми съвременни български художници, сигурно и на теб ще ти хареса – ето линк към сайта му – mazhlekov.com, където има доста голяма изложба с негови творби
Виктор участва в международно състезание – арт конкурс на Art Takes London – и искрено иска да спечели, а аз също бих била щастлива той да е победител, затова те каня ако имаш минутка и нещата на Виктор ти харесват – да гласуваш (с клик на звездичките в горния десен ъгъл), мерси