кукерското шествие продължава и утре цял ден в Перник. незаменим лек срещу зимна депресия и работен стрес
–
изкуство
Followеко торбички от екс рисунки
днес са ги правили в училище и ги намирам прелестни – еко торбички, произведени ръчно, уникални, защото са от рисунки, правени през годината и вече не толкова любими. сега остава да изработим няколко, да има за всички баби. готина част от подаръка. дори и само торбичка може да се подари 🙂
Поньо от скалата край морето
да, Дом на киното не е отоплен, да, седалките му не са луксозни като тези по модерните кина, но пък киното си е хубаво, особено много хубаво, защото дава уникални филми, които не можеш да видиш другаде.
Поньо от скалата край морето е японски детски анимационен филм, с режисьор Хаяо Миядзаки, озвучен на български. имаше своите две прожекции тази седмица. за жалост само пред шепа публика.
не, Поньо не е от рода на Дисни анимационните супер продукции. и като разказана по японски история е пълна с потайност, нежна красота, добро и зло в едно и в крайна сметка – много хармония.
ако ти попадне да го гледаш – не е за изпускане. вземи и децата.
малките детайли, които тук някак лесно изпускаме
понякога на човек му е нужно толкова малко – само две марки с небрежно-нежни патета допрели клюнове, последвани от разтапяща прегръдка с любимия
искам да имаме скоро и бг яки марки. не искам много, нали?!
братовчедът-художник на Амели Пулен върлува из Варна
последните пъти във Варна, вместо да гледам другите неща из улиците на града, като хора, витрини и дупки по тротоара се оглеждам да мерна някое ново творение на една незнайна но мега креативна ръка, която претворява трафопостове, всякакви кутии за жици, разположени на публични места и много други иначе незабележими и некрасиви елементи от градската среда в свежи типове, човеци, мини сюжети. с мисъл. и стил. и внимание към детайла.
ето така из Варна напоследък (по мои сметки в последните година-две) се е развихрил на Амели Пулен братовчед й. не знам как се казва, но знам, че създава нещо изящно. и превръща града в сцена на модерното изкуство, колкото и гръмко да звучи това.
искам да го поздравя този човек. да му кажа, че е невероятен. да предложа на Кмета на Варна да го издири и да го награди и да му дава безплатно бои, за да продължи човекът да рисува. и човекът да продължи да ни изненадва – зад този ъгъл, и зад онзи, на онова електро-табло, на вълнолома, на фара, из кварталите и в центъра – навсякъде.
а междувременно ще си колекционирам снимки с произведенията му. ето четири. в колекцията си имам още няколко, но да не досаждам. ако забележиш и други – изпращай ми ги, моля, но не казвай къде са, искам сама да ги открия другия път като минавам натам 🙂
колко е трудно да бъдеш различен
моят град
всъщност Пловдив не е моят град, София е моят град, но снимката на Красимира Петрова от виртуалната изложба на Kafene.bg по повод 3-тата година на сайта ми харесва много и затова я споделям с вас 🙂
добре е да обичаме своите градове. така те ще са по-красиви.
оказа се, че от всички 30 наградени снимки със Силвина сме си харесали една и съща – ето и нейния пост по темата 🙂
котките на Варна
престъпна безотговорност накара този усмихнат блог да стои повече от седмица с намусена тема и да не промърква дори. всички оправдания са недостатъчни и напълно излишни. хората писаха и защо да участвате в БГ Сайт и за Стъклен дом и БГ Сайт и за какво ли още не. а тук усмихващите се зачезнаха. време е да вдигнем оптимизма на обичайните му нива. ето – Варна е град, пълен с котки. много котки. всякакви. и те са на почит. почти като в Истанбул. или като кучетата в София. но котките са по-аристократични същества. малко по-мързеливи, но държат на своето, с характер. ето я една котка, уникално украсила страната-стена на една книжарничка, някъде в периферията на центъра на Варна.
големите се обичат, малките се забавляват
в опит да защитят продукта и бренда си John Warnock и Chuck Geschke от Adobe освен кампанията срещу Apple се връщат към корените на Интернет с носталгичен призив за мрежата като свободно място
„The genius of the Internet is its almost infinite openness to innovation. New hardware. New software. New applications. New ideas. They all get their chance.
As the founders of Adobe, we believe open markets are in the best interest of developers, content owners, and consumers. Freedom of choice on the web has unleashed an explosion of content and transformed how we work, learn, communicate, and, ultimately, express ourselves.“ (целият текст е тук)
звучи познато. изходът е предрешен.
приказният свят на Гибли
каквото и да се напише за нещо гениално ще е малко и ще е ограничено в думи
анимационните филми на Студио Гибли се прожектират тези дни в Люмиер, НДК и са свежа глътка не само за почитателите на Изтока и мангата, но за всички любители на приказното в измеренията му не само за деца
Дисни и Холивуд могат само да завиждат
а ние – да искаме още и още да дишаме, шептим и летим с мистериозните и мъдри създания на Миядзаки