много хора вече писаха защо да се гласува, тук ще разкажа освен за общовалидните и за онези малки неща, които правят всяко гласуване приятно лично за мен

гласуването е в неделя – мързеливият ден. понякога се наговаряме и ходим с моето семейство, а последния път и тази неделя ще ходя с моя син, който вече е голям (почти на осем) и иска да дойде, любопитен е. а това е приятно – да вървим заедно към училището, в което съм учила в първите си години, то си е все същото, да си спомням и да споделям отдавна минали моменти, да си говорим наши си неща.

самото влизане в училището също е тръпка, да си припомниш коридорите, из които си тичал преди хм … много години, да ти замирише на училище, да изскачат от паметта местата, на които си се крил или си правил бели с бандата … кабинетите, шкафчетата, черната дъска с тебеширите, коридорите, парапетите …

отделно от това, в днешния ден училището и секцията са пълни с хора, които виждам изключително рядко – съседите от близки и далечни улици, учители, съученици, с които, не бързайки за никъде, се заговаряме приятелски, усмихваме се, без да знам за кого ще гласуват те и без те да знаят за кого аз, просто е приятно да се срещнем ей така.

всички гласуващи са някак бодри и усмихнати, знаят, че дори да гласуват за различни партии са на една страна – на активните. горди са, че дават гласа си. тече нещо като постоянно шествие към училището и обратно. някои идват с коли, други използват да си направят разходка ей така, в неделния ден. оживено е в двора и вътре като около кошер.

очаквам неделната разходка. разходете се и дайте своя глас и вие.

поканата е за Празник на буквите и промоция на новата книжка от поредицата „Аз детето“ – „Аз и дислексията“

събота, от 10.30 пред тратър София, децата ще рисуват с тебешири, очакват ги много изненади и награди

утре е Пролетният базар за родители – инициатива, която провеждаме за девети път

на базара можете да размените дрешки, които са вече малки на детето ви и ненужни за вас, играчки, които вече не са му интересни или да продадете или купите такива на символични цени от други родители като вас

а ако не искате да разменяте и продавате / купувате можете просто да дарите всички ненужни ви вече неща за деца в нужда

25 април 2009 г. (събота) от 10.00 до 13.00 ч. в двора на 81-во ОДЗ (Зона Б5 на ул. Одрин 62) в София

нашите дни не спират, както се пееше в една старомодна днес песен – времето е наше, а друга мъдра мисъл на голям българин от по-предна епоха допълваше – и ние сме във времето

отвъд това лирично отклонение след Денят на Земята дойде и Световният ден на Книгата – 23 април

по този повод днес се напъхах в малка книжарничка, натъкнах се на бъбрив млад книгопродавач, който с малко добри думи на вече избраните от мен две книги успя да добави още две и да изтръгне обещание от мен да намина след като ги прочета да си поговорим за тях; някак не успях да му вмъкна, че най-впечатлилите ме книги описвам в блога си

човекът силно роптаеше против издателите и това, че само у нас на книгите се начислява ДДС и че ако се махне, хората ще купуват повече книги. предполагам е прав. наистина ми звучи глупаво да се слага ДДС на книгите. но не знам, дали хората ще купуват повече книги от сега.

ето няколко бързи хрумки как да отбележим денят на книгата:

– като си купим една или повече книги;

– като купим няколко детски книжки (не лъскави, но с хубави приказки) и ги подарим на децата около нас;

– като подарим на някой около нас книга, която вече сме прочели и мислим, че ще му хареса;

– като оставим вече прочетена книга в любимото си кафене, за да я намери друг готин човек и я прочете, после сигурно и той ще я предаде нататък;

– като посетим библиотеката и си вземем книжки за четене от там;

– като върнем отдавна забравени книги на библиотеката или приятели, които са ни ги дали;

– като съберем няколко вече непотребни ни книги и ги дарим в близката библиотека или училище, а за по-детските книжки – и детска градина;

– като просто почетем в този ден малко повече, ей така за себе си;

– като споделим с приятели на кафе, в блога си, туитнем или се присъединим в група „Аз чета“ в някоя социална мрежа – за последните прочетени книги, за любимите ни книги и автори;

– като започнем да пишем наша книга, за която отдавна корим планове, а все отлагаме;

– като почетем малко на свои възрастни роднини, които вече не могат да четат, или на наши незрящи приятели;

– като почетем приказки на децата от входа или на площадката, както ще направят утре и готините студенти от Книгоиздаване III-ти курс, за моя голяма радост.

сигурно има още много варианти, но набързо – толкова от мен. дано вдъхнови някого.

Eто и моето късче от виртуалната изложба, посветена на Деня на Земята – 22 април. Радвам се, че децата ни все още могат да видят щъркели, въпреки че като цяло ние, хората, не правим почти нищо, за да остане природа в България.

Щъркели

Землището на село Долно Сахране, община Павел баня, 2008 година

Повечето диви животни и птици бягат от човека, поради нашето агресивно поведение спрямо тях. Няма на земята диво същество, което да убива без нужда или за удоволствие – ние сме единствени. Може би в конкретния случай звукът от затвора на фотоапарата напомня на птиците подобен звук от друг затвор, след който се умира. Всъщност те нямат особени причини да ни се доверят и да ни допуснат близо до себе си – ние сме едни шумни, нахални и арогантни двуноги.

Снимките са част от изложбата Отражения на фотографа Александър Иванов – www.alexanderivanov.com. Изложбата е само виртуална – идва от Гори и продължава при Лид. Галерия с цялата изложба ще бъде качена на www.photosynthesis.bg

тази година нашият випуск отбелязваме кръгла годишнина от завършване на средното училище и искаме да го отбележим, но годините си казват своето и човек забравя имена, лица … губи контакт
моята приятелка и съученичка Дачи вече писа за това
моля ако някой има спомен да сме учили заедно – да се обади, ще се радвам, да се включи в празненствата хх години по-късно, както се пееше в една песен от нашето време

ето една смешна и забавна снимка от стара стара лента (тогава наистина бяха ленти)

а днес стартира и инициативата Абитуриентите през годините – снимки и спомени – поканени сте да се включите 🙂