нашите дни не спират, както се пееше в една старомодна днес песен – времето е наше, а друга мъдра мисъл на голям българин от по-предна епоха допълваше – и ние сме във времето

отвъд това лирично отклонение след Денят на Земята дойде и Световният ден на Книгата – 23 април

по този повод днес се напъхах в малка книжарничка, натъкнах се на бъбрив млад книгопродавач, който с малко добри думи на вече избраните от мен две книги успя да добави още две и да изтръгне обещание от мен да намина след като ги прочета да си поговорим за тях; някак не успях да му вмъкна, че най-впечатлилите ме книги описвам в блога си

човекът силно роптаеше против издателите и това, че само у нас на книгите се начислява ДДС и че ако се махне, хората ще купуват повече книги. предполагам е прав. наистина ми звучи глупаво да се слага ДДС на книгите. но не знам, дали хората ще купуват повече книги от сега.

ето няколко бързи хрумки как да отбележим денят на книгата:

– като си купим една или повече книги;

– като купим няколко детски книжки (не лъскави, но с хубави приказки) и ги подарим на децата около нас;

– като подарим на някой около нас книга, която вече сме прочели и мислим, че ще му хареса;

– като оставим вече прочетена книга в любимото си кафене, за да я намери друг готин човек и я прочете, после сигурно и той ще я предаде нататък;

– като посетим библиотеката и си вземем книжки за четене от там;

– като върнем отдавна забравени книги на библиотеката или приятели, които са ни ги дали;

– като съберем няколко вече непотребни ни книги и ги дарим в близката библиотека или училище, а за по-детските книжки – и детска градина;

– като просто почетем в този ден малко повече, ей така за себе си;

– като споделим с приятели на кафе, в блога си, туитнем или се присъединим в група „Аз чета“ в някоя социална мрежа – за последните прочетени книги, за любимите ни книги и автори;

– като започнем да пишем наша книга, за която отдавна корим планове, а все отлагаме;

– като почетем малко на свои възрастни роднини, които вече не могат да четат, или на наши незрящи приятели;

– като почетем приказки на децата от входа или на площадката, както ще направят утре и готините студенти от Книгоиздаване III-ти курс, за моя голяма радост.

сигурно има още много варианти, но набързо – толкова от мен. дано вдъхнови някого.

Follow