две покани за онлайн маркетинг семинари

давам ги по ред на номерата:
на 17-ти февруари семинарът носи гръмкото заглавие
Краят на маркетинга такъв, какъвто го познаваме
и сутринта ще имам честта да го открия с първата лекция и дискусия след това, мисля, че семинарът ще е полезен за хора, които още не са се занимавали с онлайн маркетинг и герила маркетинг
повече информация има на сайта на събитието тук

e-mail Marketing Masterclass
е вторият семинар, който ще е полезен на всички, интересуващи се от имейл маркетинг – с Майкъл Лендер, датата е 25 февруари, отново в София, а подробностите са тук

мисля, че поредицата не свършва до тук, напротив, това е само началото и май ще се окаже права Ирина, според която неслучилият се прилив от други канали към Интернет през 2009 ще се случи именно през 2010-та, когато ще гоним още по-висока ефективност, със сигурност с много повече Интернет в миска си, а да се надяваме и че ще знаем какво искаме и как да тълкуваме резултатите, но с толкова обучения на хоризонта именно в тази област, мисля, че ще се справим отлично! успех!

за какво не ми е този блог и още малко от детството

наскоро Деси бе така любезна да ме покани да кажа „защо имам блог„, и защото малко по-рано отговорих на същия въпрос, зададен от Боян, сега решавам да се включа с това „защо не ми е този блог“ или „досадните страни на това да имаш блог“:
– появяват се от време на време хейтъри, контактът с които понякога е досаден,
– има „редовно коментираща-по-висчки-поставени-и-непоставени-въпроси публика“, като всеведущия г-н А…в най-вече, понякога е забавно, но по-често дразни,
спамът и най-вече ру-спамът, заобикалящи антиспам филтрите в коментарите са досатни и в някои дни отнемат не малко минутки за почистване,
– дошлите тук хора по търсене в гугъл по „porno s deca“ или само „porno“ например, направо ме хвърлят в джаза,
– за да съм откровена ще кажа, че понякога да блогваш е досадно, т.е. хората очакват да го правиш (редовно), имаш теми (трупат се и чакат), но нямаш вдъхновение да го правиш. тук някои много се стараят да преодолеят момента и да блогват, пък ако ще и насила или „служебно“, за да догонят завоюваните позиции в TBL, които следят ребром и са важни за тях. признавам, че моя милост не принадлежи към тази група и пише само при вдъхновение. това води до неравномерност – има дни с по няколко поста и други с голеееми дупки, но така е по-добре за този блог

p1090241

и все пак да добавя още един щрих към това за какво ми е този блог в отговор на мястото 10. от списъка на Деси – за да каня интересни ми хора да отговарят на някакви въпроси-игри-щафети 🙂 затова и каня Деси, Борислав, Шопов, Боян, Люси, Пламен, Весето и Еличка да споделят за своите места за игра, а за по-забавно добавям още една снимка от детството и куп спомени – основно място за игра бе улицата и ето ни с моята братовчедка на нашата улица. истината е, че въпреки наличието на две градинки наоколо основно играехме на улицата, а тя не беше като сега – колите минаваха с доста по-малка скорост доста по-нарядко. игрите бяха сега като погледна – преобладаващо „мъжки“, може би защото момчетата в тайфата бяха мнозинство и с кукли въобще не сме играли – „стражари и апаши“, хвъряне на „бомбички“ от изстъргани от клечки кибритени връхчета, набутани във винтове, палатки и „къщички“ от найлони и кашони, на „междузвездни войни“ или „планетата на маймуните“ …
връщането в това време сега ми довлече от спомените и летните „театрални постановки“, които редовно организирахме години наред в нашия двор – няколко деца от квартала си имахме „трупа“, избирахме какво „да поставим“, репетирахме седмица-две, правихме си декори и костюми от подръчни материали, нареждахме всички налични столове, пейки, добавяхме и дъски върху две тухли, разлепяхме рисувани от нас самите, естествено, плакати из улицата, минавахме по домовете на съседите да каним, имаше и хартиени листчета за билети, които продавахме за по стотинка или две, но някои щедри фенове-любители на творчеството ни даваха дори до 10! слагахме ги в касичка, за да имаме за картон и боички за следващия път. и така – накрая на всяка подобна акция имаме и своя звезден миг – представление в някой прашасал от жега августовски следобед. тръпката беше голяма! следваха аплодисменти и още аплодисменти. една от постановките ни се увенча с небивал успех и поради голямата публика го играхме цели три пъти – беше любимото „Копче за сън“, дори си спомням разпределението на ролите, но няма да ви занимавам с това … е, ето така се забавлявахме преди, когато телевизията бе черно-бяла, само от 10 до 12 и от 16 до 24 ч, детските, освен „Сънчо“ бяха два пъти в седмицата, а за Интернет нииикой не е и знаел 🙂

осинови книга!

мнозина без да се замислят ще кажат, „да бе да, пак ще вършим работата на Държавата“
други, също без да се замислят, ще помогнат

„Все някога се налага да осиновим собствените си родители. Отпаднали от житейските превратности. Грохнали от годините си. Рухнали без нас. Все някога се налага да се погрижим за родителите като за наши деца.
Ако искахме да бъдем патетични, щяхме да заявим само това.
Но трябва да бъдем прагматични, защото никой не може да спре безпаметния ход на времето, трябва да бързаме. Затова проектът „Осинови книга” на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” , осъществяван с помощта на вестник „Култура”, е възможност, благодарение на която да бъдат спасени от гибел редица ценни свидетелства на книжовното минало. При това, срещу не чак толкова големи суми.
Осинови книга. Спаси родител.

първата книга за осиновяване: Псалтир с последования (ЦИАИ 4), края на ХVІ – началото на ХVІІ в. 234 л. (ръкописна книга) + 146 л. (старопечатна книга) + ІV л. хартия; 178х135 мм. подробно описание и на необходимите процедури има тук. сумата, която е нужна е 5 800 лв.

кредит: Борислав Борисов

зимата на нашето …

зимата ни върви на недоволство, особено началото на януари, от години, още от Жан Виденово време. може да се каже – по традиция.

датите за този януари за две
13.01. България – зона, свободна от ГМО
от 11:30 до 13:00 ч. срещу северния вход на Народното събрание
14.01. България не е Биг Брадър
от 11:00 ч.  пред Народното събрание

подробностите са при Боян Юруков

ще ми се да вярвам в разумността и реалното желание за промяна на управляващите. повече от на управляващите вярвам в гражданското общество и знам, че това не е само клише или модерна фраза. а Интернет му помага. хайде да видим.

помните ли, точно година назад бе акцията на блогърите – Провал и
протестът пред Парламента 14.ян.2009

местата за игра в моето детство

p1090245

ето ме на три. в центъра на Варна. позирам на баща ми.

летата бяха във Варна. изпълнени с игри. както си трябва за едно щастливо детство. баба ми живееше близо до Морската градина – основно място за игри и приключения. но на съседната уличка, още по-близо, между кооперациите имаше съвсем малка площадка с пързалка, две люлки и пясъчник и помня с умиление това място, на което с братовчедка ми сме прекарали мнооого време в игри. от малко по-късно си спомням и звучния смях по улицата до късно вечер, игрите на „стражари и апаши“, на гоненица и криеница. времената бяха други. наистина бяхме по цял ден безгрижно навън във весели и безкрайни игри.

p1090243

днес децата ни имат други забави, играят повече у дома, в парковете сами не ги пускаме, а в градинките по-често гледката е тъжна – и да има пързалка и люлка често са счупени и опасни, отделно небоядисвани с години, а кошчетата и всичко наоколо прелива от боклуци. не виня кмета или общината за това. всички сме виновни. но мечтая за едни по-добри места за игра за нашите деца.

ето я кварталната градинка при бабата на моите деца. добър столичен квартал, с доста деца, хубаво място, похвално все още не отчуждено за строеж на супермаркет или блок. картинката е плачевна.

ясно е, че всяко поколение живее в различни условия. ясно е, че няма да пускаме децата по улиците със спокойствието, с което са го правили нашите родители. но поне малко по-красиви и чисти да са местата за игра. няма да дочакаме неволята. по-добре е да вземем нещата в свои ръце. и вместо да седим така безучастно ей там по пейките за няколко минути да оберем боклуците наоколо, контейнерът е наблизо. така освен, че децата ни ще играят на чисто и ще им дадем добър пример, а и ще ни е по-трудно после да хвърлим на тревата фас, празна бутилка или опаковка от солети. а напролет можем и да боядисаме заедно в някоя съботна сутрин пейките и люлките, нали е за нас и нашите деца.

2600

ще се радвам на една разходка назад във времето – как, къде и на какво сте играли в детството си Поли, Гори, Лидия, Райна, Силвина, Денис, Андрей 🙂

TEDxBG 2010

p1090240

браво! браво на Мария, Ния, Теди и Алек!

това са хората, организирали първия TEDxBG. събитието бе днес и съдейки по коментарите на всички бе наистина много добре организирано и интересно. в залата имаше доста блогъри и туитващи, които предполагам ще разкажат подробно. в туита тук

беше приятно да видя толкова приятели на куп. да чуя вдъхновяващи истории. хареса ми силното присъствие на еко темата. е, има и разочарование. от Министъра, например, очаквах(ме) повече. но, колкото – толкова.

отвъд лекциите – имаше страхотна атмосфера. всички бяха е вдно приповдигнато-еуфорично състояние. и усмихнати.

прави чест на Първа Инвестиционна, че първи подкрепиха събитието.

е, хора, Мария, Алек, Ния и Теди, вдигнахте високо летвата. всички очакваме от сега TEDxBG 2011!

на снимката – Асен Ненов разказва за биогоривата от бъдещето, които разработва тук и сега

видеата ще са онлайн до седмица две обещават от TEDxBG

повече места за игра

igraкакто всеки човек, особено звездите, така и всяка фирма, особено големите и успешни такива трябва да имат кауза, според мен. вече писах за симпатиите си към Бербатов, въпреки че не се вълнувам от футбол, смятам, че е от малкото спортисти и въобще родни имена, които с лицето си, енергията си, а евентуално и с друго застават зад кауза и то последователно не само кампанийно.

ето една добра кауза – за повече места за безопасна игра на нашите деца, подета от Белла България през лятото, а от вчера официално обявена, че ще е дългосрочен проект на компанията.

сайтът е mestazaigra.bg и на него всеки е поканен да подкрепи изграждането на нова детска площадка в неговия град, а за повече справедливост ще бъдат изградени площадки три в големи градове и три в малки, с до 100 000 жители – така всяка година ще има по 6 нови площадки, които ще бъдат за градовете и районине на най-активните потребители.

гласуването вече започна – ако искате да се включите и сдобиете още пролетта с площадка в квартала – гласувайте! разбира се не само хората с деца, но всички, вълнуващи те от щастливото детство са поканени да дадат своя глас 🙂

клик тук за разглеждане на сайта и за поддържка на идеята

време за оптимизъм, време за подаръци

koricaза да направим от нещото традиция, ето Райна вече подхвана с подаръците от блога си, продължавам и тази година и аз

подаръкът е книгата за оптимизма и оптимистите – Законите на Мърфи наопаки 4

и той ще е за един от всички, коментирали тук с отговор на въпроса

с какво искам да ме изненада 2010-та?

отговорите очаквам до 1.1.2010. а победителят ще стане известен на 10.01.2010. няма да е този, с най-кратък отговор, нито този с най-оригинален, а просто ще го изтегля в томбола, или отново за да спазим традицията – ще покана Райна да изтегли името на късметлията от купа с имената на всички участвали оптимисти!

вие сте на ход 🙂

ето какво се случи през декември 2008

студенти пишат в Уикипедия.бг. а ти?

покрай БГ Сайт и Специалната награда за bg.wikipedia.org, запознанството с великолепният уикипедианец, радетелка за стриктното спазване на правилата и развитие на свободно споделеното знание Вася Атанасова, дойде идеята да въвлека моите студенти в благородното дело да допринесем и въведем ново съдържание в Уикипедия. речено – сторено. радвам се, че идеята им допадна и доста вече са се заели с писането и реализацията на различни теми, които още не съществуват на български език, а са необходими. радвам се също, че ежедневно списъкът с желаещи и темите им расте. ето това е за начало, в края на семестъра ще докладвам подробно за резултатите 🙂

ето какво казва Вася за Уикипедия: „За мен Уикипедия е един от най-приятните и смислени начини да прекарвам време в интернет. И като допринасям към Уикипедия, това е моят начин да изразя благодарността си, че някой преди мен е създал такова безплатно и достъпно полезно съдържание, което и аз използвам наготово.“

в Уикипедия може да пише всеки. ако знаеш нещо, което го няма там – допиши го. адресът отскоро е www.wikipedia.bg. Wikipedia forever!

място за модерно изкуство в София

about_bgиз тези дни Интернет ми обади съществуването на Музейна галерия за модерно изкуство в София

която отваря врати тези дни с изложби на Пикасо и Салвадор Дали!

най-накравя си има и Софи място за модерно изкуство!

и отново Пикасо и Дали в София!