не бива да забравяме. падането на стената .

630-4-berlin-wall-history-expansion-death-strip.imgcache.rev1413556900467.web преди 25 години падна Берлинската стена. вероятно малцина от младите у нас дори знаят за нея. а ми се струва, че е нужно. не бива да забравяме Стената. тя падна, но може би остана в душите и умовете на не малко хора и до днес. защото бе здраво впила корени.

да разделиш един град на две, с висока стена. да разделиш семейства. да разделиш съдби. да убиваш дръзналите да я преминат.

разделяй и владей. всявай страх. давай на всички по малко. прави ги зависими. унижавай ги. затвори ги в себе си. дръж ги затворени, уплашени, смлени. това беше социализма. навсякъде.
и въпреки всичко стената падна. преди 25 години.

berlin-wall-coming-down

помня еуфорията тук от онзи наш ноември. искам да мога да си представя какво е било за тях там. истинско чудо. невероятен празник. триумф на свободата.

не бива да забравяме, защото това са големи уроци, за всички ни. искам да знам, че тази история вече се учи в училище. а не се замита в срам или страх от истината. защото истината е една – това бе срамно време! срамно за всички ни!

Berlin Prepares For 25th Fall Of The Wall Anniversary

а историята има навикът да се повтаря, докато не си научим урока. нали.

#25years #RememberTheWall #TheWall

Изгоряхме ли? …

Изгоряхме ли,
изгоряхме ли като хора,
ако когато някой умира пред нас, самозапалил се, възпламенен, гори,
човекът-факла,
не се втурваме да му помогнем, да го спасим,
животът му,
а се нахвърляме,
разгонени, умопомрачени, взрени в зрелището, зверове,
чакали върху плячка,
евтини, невиждащи, не-хора,
без свян, без срам, без грам човещина,
разхвърляме видеа и кадри, коментираме, виним,
а виновните сме ние,
всички ние …
Изгоряхме ли?!

Blog Action Day 2014 #неравенство

2014bloggerbadge

тъжната статистика:

  • една трета от храната по света се изхвърля;
  • 1.3 млрд тона храна са изхвърляни всяка година;
  • в ЕС всяка година се изхвърлят 3 млн тона хляб;
  • храната, изхвърляна в ЕС и САЩ е достатъчна да нахрани три пъти цялото население на Земята;
  • в същото време хора измират от глад …

 

този пост е за деня на Blog Action Day 2014 #inequality

гледайте Waste – Why Poverty?

 

Заслушай се в думите на Ашо

954815_10151874540434323_914008724_n

Ашод Дерандонян е от тези идеалисти млади хора, завърнали се в България да помагат да става по-добре и тук. Финансов консултант, активен гражданин и радетел за равенство и интеграция Ашо се е захванал серизно да популяризира проблемите на глухите и хората с различна степен увреден слух. В България има над 120 000 такива хора. Те нямат достъп до българското кино и българските телевизии, трудно намират работа и като цяло са заврени в тъмния ъгъл на обществото ни.

Говорим си с Ашо защо се върна и защо искаме повече хора да се заслушат:

Защо Заслушай се?

Какво по-хубаво от това име за първата по рода си информационна кампания за предизвикателствата пред хората с увреден слух както и за повишаване на културата на слухово здраве в България. Време е вече да се заслушаме един в друг независимо от това дали имаме слух или не. Това е призив за едно по-добро общество, където всички ние имаме възможността за равен старт. Също така, голяма част от хората в България приемат слуха си за даденост и не предприемат никакви мерки срещу шумовото замърсяване, на което всеки един е изложен в съвременното ни общество. Инициативата е на хора с увреден слух и техни приятели, които призоват за по-добра грижа за слуха. Ние, хората с увреден слух, знаем какво е, и искаме да предпазим всеки.

Какво планирате още, за да ангажирате вниманието на обществеността?

Вече промотираме лица с увреден слух и показваме, че въпреки загубата си на слух, те са можещи и активно работят за това техните мечти да станат реалност. Вече с помощта на Столична община  промотираме Кампания „Заслушай се“ чрез билборд и постери. Присъствието ни в онлайн пространството ни чрез фейсбук страницата ни и сайта ни също допринасят за информирането на българските граждани. Участието ни в редица събития, като StartUp Conference 2014, където за първи път ще има осигурени жестов превод и съответно субтитри за видеоматериали е един пример за съпричастност към тихата общност. Обществените библиотеките в страната тепърва ще работят в посока да осигуряват по-добър достъп до информация за хората с увреден слух. Привличаме редица инициативи, организации, бизнеса да покажат своята съпричастност към каузата.

Къде е мястото на хората с нарушен слух в обществото ни и какво може да се направи, за да е по-достойно?

В момента хората с увреден слух в България се водят като инвалиди, което е в резултат на една държавна политика от години, което обаче довежда не до тяхната интеграция, а допълнителна изолация.  Това трябва да се промени – хората с увреден слух са здрави и можещи хора. Единственото, което трябва да се осигури е достъп до по-добър достъп до информация и комуникация. Нужен е модерен център за жестов език и услуги, който да подпомогне  по-добрата интеграция на хората с увреден слух. Трябва да имаме субтитрирани български филми, предавания и т.н. „Заслушай се“ ще се стреми точно към това – осигуряването на равен достъп до информация и комуникация.
„Заслушай се“ се стреми към по-добро приемане и разбиране между всички нас.

Самият ти какво пожелаваш на хората като теб?
Аз бих пожелал от сърце на всички хора с увреден слух да имат самочувствието за това, че можем да бъдем като всички останали. Загубата на слух не трябва да ги плаши и демотивира, напротив трябва да полагат усилия и да покажат, че въпреки това, можем да живеем по същия начин както всички останали. И да сме целенасочени и борбени и разбира се да сме приятели с всички, независимо чуващи или със слухова загуба. „Заслушай се“ се стреми точно към това – да покажем че най-доброто предстои. А то е, да сме щастливи и да имаме възможностите за равен старт.

#заслушайсе

и страничката за кампанията във фейсбук

а готови ли сме за климатични имигранти?

climate5

денят бе съпроводен с голям срам. за пореден път. уж гостоприемните и толерантни хора у нас, спасили евреите, приели толкова други, днес отказаха на сирийски деца да започнат училище тук. деца, чиито семейства са прокудени от домовете си от война.

днес бе и лекцията, посветена на промените в климата на проф. Фийлд в София. в края на срещата бе поставен и въпросът за климатичните имигранти. да, скоро ще има такива.

къде сме ние, мисля си. къде сме ние.

И на 40, като на 30 – всеки има изисквания към теб

10464114_756488927741588_7415191552794880396_n

В последните дни няколко души писаха за очакванията на обществото към хората на 30. Ами, да си кажем честно – очакванията и към тези на 40 не са по-различни.

Истината е, че обществото винаги има очаквания към теб. И мрънка, като не отговаряш на тях.

Първо – „да слушкаш“, разбирай да не пречиш на никого, да „папкаш“ и „спинкаш“ и мълчиш по възможност.
После след 7 – да учиш, разбирай да зубриш, пак без да пречиш на никого, в този случай вече освен на родители и на учители и да мълчиш по възможност.
После след 18 – да учиш или да работиш, но пак без да пречиш на никого. Да работиш или да учиш „нещо нормално“.
После след 30 вече трябва да си женен / омъжена и по възможност с дете. Дори да е с цената на компромиси. Нищо, че в 70% от семействата у нас има домашно насилие.
После след 40 и нагоре си вървиш „по нормалния път“.
На 65 се пенсионираш. И после да си тих отново до края си.

Да си „в рамките на нормалното“ е очакването на обществото да си в калъпа. Да си тих. Да си еднакъв с всички останали. Да не мислиш. Да не пречиш. Да си „нормален“ означава вероятно за повечето хора
да не си вегетарианец,
да не си хомосексуален,
да не си с твърде къса коса ако си жена,
да не си с дълга коса ако си мъж,
да живееш и по възможност да имаш брак с някой от другия пол, ама задължително,
да имаш между 1 до максимум 2 деца, ама задължително, без деца или с 3 вече си извън нормалността,
да гледаш телевизия и консумираш всичкия буламач на масовите медии,
да мрънкаш под нос,
да виниш всеки друг за собственото си нещастие,
да не си щастлив,
да не вдишаш шум,
да не правиш проблеми,
да не протестираш.

Да си „нормален“ означава вероятно
да си клише
да си шмекер
да „ги разбираш тия работи“
да си все на „някого човек“
да не се усмихваш дори и без повод
да не си себе си
да не си непримирим
да не си различен
да си комформист
да се подчиняваш.

Е, всеки избира за себе си.
Всеки може да избира за себе си.
Всеки е свободен да избира за себе си.

и Събина писа за общественият договор на 30+

Тестове за депутати – предложение

IMG_3821

лежерен списък тестове, които да минава всеки кандидат-депутат:
– български език за 4-ти клас, поне;
– литература за 8-ми клас, например;
– история на България;
– спорт (по избор, норматив за 6-ти клас);
– психотест;
– тест за алкохолна зависимост;
– тест за наркотици.
и резултатите да се известяват публично седмица преди изборите

бром в чая.

IMG_0269

В някои специални институции, като например в домовете за деца лишени от родителски грижи, казармите, затворите или лудниците редовно, всяка сутрин се слага бром в чая. Бромът действа антивъзбуждащо. Разбираемо – на тези места хората ще създават грижи, ако се възбуждат. Поне така считат тези, които го сипват.

В соц-а имаше бригади. За учениците. По месец. Далеч, в някое село, завод. Събирахме картофи, моркови, зеле, ябълки, грозде. Затваряхме домати и русенско варено в консерви. И отново – получавахме чай с бром. За да не се възбуждаме, а да работим повече.

Слагаха го тайно. Лелките, сутрин, със захарта, в едни огромни алуминиеви тенджери. После разпределяха чая в чайници. Тайно-тайно, колко да е тайно, като се знаеше. И все пак пиехме. К’во толкова.

Вече много, твърде много години ни слагаха бром в чая. Не само на бригадите, не само по затворите, на всички ни в България. Година, след година – чай с бром. До захлас. До пълна забрава. Защото само така вървяха далаверите необезпокоявани от никого. На кой му трябват будни хора? На кой му трябва някой да му следи „работите“. Бромът решава много въпроси, спестява отговори, предпазва от „ситуации“.

Бром под формата на лесно смилаеми, елементарни, нападателни опорни точки. Бром под формата на несвободни медии. Бром под формата на корупция. Бром под формата на далавери на всяко ниво. Бром като обратното на свободата.

Има ли изход обществото ни? И ми се ще да вярвам, че има. И той не е в Терминал 2. И може би е време да спрем да пием чая, подправен невинно с бром. И да осъзнаем, че промяната е възможна и е в нас. Както в края на филма Полет над куковиче гнездо.

Защото бързахме да забравим.

995777_10153121510820386_418729799_n

Много пъти се питаме: Защо ни се случва всичко това? Защо трябва да страдаме? Защо сме най-бедните в Европа? Заслужаваме ли го?

Всичко, през което обществото ни минава през последната година, през последните 10, през последните 25 години е защото не си взехме уроците овреме. Защото бързахме да забравим.

Бързахме да забравим страха, който беше дълбоко във всеки от нас, загнезден, впит, унищожителен страх. Страх като обратното на живота.

Бързахме да забравим срама, който произтичаше от страха. Дълбоко в нас. Срам от себе си, от неспособността си да се съпротивим на страха. Срам като обратното на достойството.

Бързахме да забравим времето на несвобода.
Времето на липса на думи.
Времето на липса на личности.
Времето на отсъствие на Аз-а.

Затова се отзовахме в собствения си капан – от бързане. Затова и продължихме да търсим зависимости, защото така бяхме израсли – като птици в клетка. Те, както е ясно, мислят летящите, свободните, за болни.

Дали всичко свърши? Или имаме да учим още уроци? И дали не е време да си припомним и да не оставим в забрава важното, от което все още имаме да взимаме поуки?

/снимка: Комитата/

Русия днес. И не казвай – кво ми влиза в работата.

Няма как да сме безразлични към ставащото по света. Още по-малко можем да сме безразлични към ставащото в Русия. А за него знаем малко, изключително малко. А то ни касае много.

Няколко документални филма за Русия в последните години и един тревожен материал от Дневник днес.

В Русия влезе в сила драконовски закон за блогърите и онлайн медиите.

Аз, Путин.
– Защо Западът се отнася толкова негативно към Вас?
– От страх. Страх от Русия. От нашите мащаби, нашето ядрено оръжие, нашите възможности в много области.

Игрите на Путин.

Истината за Путин и Русия.
Повечето хова в Русия считат, че в собствената им страна нищо не зависи от тях самите. Някак ще се справя с моя живот, мислят си те, но не и с живота на моето село или град, камо ли на цялата страна. Нека властта се оправя сама с проблемите си. Е, добре, казва си властта, благодаря! Ще правя това, което ми е удобно. Затова и върши всичко това властта – при мълчаливото съгласие на гражданите.

Срок.
Филм за протестите в Русия, за които никой не е чул, защото са заглушени. Това не значи, че не се случват и не са многохилядни. Напротив. Случват се и то постоянно в последните няколко години, в много от големите градове на Русия.

Стряскащо, а.
Едно не може да се отрече – живеем в интересни времена!