Гласът на планината на Кавабата Ясунари ме привлече и със заглавието си, и с автора си, и с корицата си. Срещнахме се случайно в книжарницата и се взехме.

Бяхме дълго заедно – около месец. Красотата на историята, любопитната гледна точка – далечна Япония и различната чувствителност на хората й, пък еднаквите с нашите тук европейски теми, всечовешки – любовта, семейството, изневярата, майчинството, привързаността, търсенето на себе си, отдадеността, страстта към живота, природата, която не е просто фон, а активен участник в междучовешките отношения …

Шинго и неговото семейство. Синът му и любовницата му. Снаха му. Жена му. Дъщеря му. Един малък свят, в който се оглеждат големите проблеми на нашия ден. И непреходните и те.

Един красив роман. Необичаен. Търпелив роман. Като цъфнала вишна под нежните лъчи на пролетното слънце.

Има книги, които чета бавно. Бавни книги. Книги като голяма тъмна река, която преминава през мен и остава завинаги в мен. Книги, които не чета, а живея.

Късна жена е такава. Научих за нея от интервю по БНР. И разбрах, че е за мен. Корицата също ми го подсказа. А историята ме хвана за врата и дълго не ме пусна.

Станчо Пенчев пише романа в началото на 90-те. Онези мътни и празни 90-те. Изумителен текст, роден в нищото. История, която смразява. България на длан през целия й 20-ти век. Истината, голата истина, мръсната истина през човешки истории.

Много мъдрост. Много истина. Много болка. Много тъга.

„- Света зе да се обърква.
– Бе той много са е оправял някогаш. Големите мътят, ний сърбаме …“

„Една от лошите ни черти на нас, българите, е че гледаме на държавата си като на чужда и враждебна сила. То е от дългото ни бездържавие …“

„Страхът е истинският двигател на живия свят … Костите на всички човешки раси са пълни със страх.“

„Времето е само маска на самотата.“

„Щастието е просто усещане за цялост …“

„Жилаво нещо е надеждата – все намира от какво да се обнадежди и нахрани.“

„Погледна ли назад, жал ми става – човечеството се е променяло до сега само по принуда, след безсмислени кръвопролития, катастрофи, варварски братоубийства … значи не разсъдъкът е движил света, а пак страха …“

„Кръстопътният народ е болезнен, колеблив и несигурен, той винаги чака и се бои от това, което идва отвън … “

„Пълен си с минало. То тежи.“

Комплименти за издателство Ерго!

Ако има съвременна българска класика, то Късна жена е в топ 3 там.
Силно препоръчвам за всеки почитател на съвременната родна проза.

„Който не е познал дъното, няма да познае и върха. Винаги можеш да започнеш отначало. Няма срамна работа. Стига да не ти пука.“

Бях фен и на първата версия на „Черната кутия“, но признавам си, Алек Попов чудничко е направил нов прочит и „Ниско прелитащи кучета“ е наистина много добър роман. Действието е динамично, като на кино, героите се развиват много по-задълбочено. Преплитания, обрати, неочаквани случки и в Щатите и в България. И картини от родния тежък преход, без да натежават, и красиви и никак некрасиви сцени от живота в Америка. Идеалното четиво за уикенда или ваканцията.

Алек е смел и заслужава аплодисменти. А книгата заслужава много читатели.

Още за:
Сестри Палавееви
Телесни плевели
Черната кутия

„Исках да изтръгна от абсурдните и пияни от своята мощ божества притежанието на света и да върна земята на онези, които я населяват с мъжеството и любовта си.“

по традиция завършвам годината с кратък цитат от книгата, която е в ръцете ми в този ден
днес това е Обещанието на зората на много любимия ми Ромен Гари

ето и от преди
Последно за 2013 – Фредерик Льоноар
Последно за 2012 – Карин Бойе
Последно за 2011 – Калин Терзийски
Последно за 2010 – Трон: Заветът.
Последно за 2009 – Айн Ранд
Последно за 2008 – Мураками

В един разговор с изключителния Дамян Яков той ми каза нещо, което оттеква често в мислите ми:

Когато подарявам книга, винаги казвам „Спасих те!“

Да, може да звучи претенциозно или високомерно, но има много голяма доза истина в тези думи. Обичам да подарявам и подарявам основно книги с или без повод. Особено когато някой ми е симпатичен – задължително си мисля коя ли книга, от тези, които съм чела би му харесала и му я взимам. Например подарих 18% сиво на младежа, който продава плодове и зеленчуци до офиса. Или пък разкази, които четях в момента, на една възрастна дама в трамвая, която полюбопитства какво чета. Това е незаменимо удоволствие, признавам.

Тези празници отново, но този път основното, което раздавах бе аудиокнига – Сестри Палавееви на Алек Попов от Audioknigi.bg

Като цяло предпочитам да подарявам съвременни български автори. Смятам, че имаме искрени таланти, чиито творби носят модерен дух, мащабни идеи и истинска наслада.

Същото – съвременни български автори, важи и за детските книги. Там изборът не е много голям, но е изключително приятен. Ще спомена само Юлия Спиридонова Юлка, Маги Благоева, Петя Кокудева, книгите на Рибка и на Точица, например.

Ето така с книгите и подаръците. А ти?

Този пост е по покана на Калин и щафетата му. Каня Ади и Събина ако решат да споделят

след няколко месеца
мравките отново
ще превземат кухнята
спокойни и непредпазливи
състояние за което хората
могат само да мечтаят

 

краят прилича на куче
от планинската
спасителна служба
затрупан дълбоко
под снега
усещаш само
топлия му дъх

много харесвам написаното от Влади Христов
комплименти за издателство Ерго

избърсвам праха от лавицата
за да поставя на чисто
мисълта за теб

P.S.
последната
въпросителна
е точка

обичам поезията на Крис Енчев

Списъкът с моите желания на Грегоар Делакур е идеалната книга за преосмисляне на приоритетите и желанията ни.
Точно около Коледните празници, когато си правим равносметка и планове за бъдещето.

Жо е обикновена жена. Точно като мен и теб. Обича, грижи се, прави нещата с лекота. В нейния си мащаб. До спечелването на лотариен билет от 18 милиона. Парите преобръщат света й нагоре с краката.

„Обичах с цялата си душа живота си и в мига, в който спечелих тези пари, разбрах, че те ще разрушат всичко.“

„Алчността изгаря всичко по пътя си.“

„Защото нашите потребности са малките ни всекидневни мечти. Те са предстоящи дребни неща, които ни изпращат в утрешния ден, в бъдещето, а това ни помага да мислим, че и другата седмица ще бъдем живи.“

Хареса ми превода на Галина Меламед. Мисля си, че текстът заслужава по-впечатляваща корица.

Благодарност, Ивет, че ми я препоръча!

Дениз Герганова се е заела с нелеката задача да създава и разпространява аудио книги. Сайтът е AudioKnigi.bg, а селекцията книги, които само за около година вече имаме на разположение е завидна. Лично аз се радвам най-вече на много плътното присъствие на любими съвременни автори като Георги Господинов, Алек Попов, Захари Карабашлиев.

Признавам си – наскоро слушах първата си аудиокнига. И ми хареса. От къде у теб интересът към тях и желанието да направиш слушането на книги популярно и в България?
Слушането на книги заобичах от немските и английски аудиокниги. Любимото ми място за слушане на аудиокниги е в колата на дълъг път. Особено приятно преживяване е и когато не съм сама, ами с приятели в колата. Това са часове в които човек може спокойно и кнцентрирано да изслуша цял роман. Хората на запад използват и по-вече ценят времето си от нас. В Америка аудиокнигите се рекламират с мотото „double your time“. Удвои времето си, използвай го максимално. „Чети“, „учи“ когато не би могъл да четеш.

Как преминава процеса по създаване на една аудио книга?
Записването на аудиокниги е много трудоемък процес. Работата на актьора е много трудна и важна. Той трябва да интерпретира текста така че хем да го направи много интересен за слушателя, хем да остане верен на автора и да предаде неговото послание.

Любопитно ми е да знам дали хората, които слушат книги са по-млади, които нямат време и много пътуват и разполагат с време на път, или са по-възрастни хора, на които вече им е трудно да четат?
Хората които слушат аудиокниги са най вече между 25 и 35 годишни, добре образовани активни млади хора, които имат отношение към литературата. Много млади хора слушат в колата текстове свързани с професията си. Но също така и много възрастни хора са във възторг от възможността да продължат да следят новите литературни произведения и когато вече им е трудно да четат. В западните държави тази група любители на аудиокниги е много голяма. Тук възрастните хора не са свикнали с технологическите новости и имат нужда от помощ. Обаждат ни се доста възрастни хора.

Гледаш ли и към българите в чужбина – вероятно онлайн покупката на книгите ще е идеален начин за тях да достигат до новите български автори?
Разбира се! Българите в чужбина знаят по-вече за аудиокнигите, понеже в книжарниците във всички големи европейски държави има голям избор от аудиокниги. Правя всичко възможно да разпространя информацията за съществуването на audioknigi.bg сред тези общности. Имаме вече редовни купувачи от Германия, Англия, от Полша, Тайланд. Също така децата на тези българи в чужбина, които най-често не се научават да четат на български, биха могли да слушат приказки и произведения от българските класици на български. Изпращаме периодично информация до българските неделни училища по света.

Какво пожелаваш за сайта?
Да се пълни със същото темпо с качествено съдържание, и да се създаде у все по-вече българи навика, когато тръгват на път, да си подбират поредната книга за слушане. В един момент би се достигнала критичната маса и от двете – съдържание и любители на аудиокнигите. От този момент нататък ще може да се каже че и този жанр съществува у нас.