както Гори вече съобщи, а и разпратихме не малко мейли на всички приятели – поканата е за представяне на новата ни книга този четвъртък, 22-ри, от 18.30 в Грамофон

първата ни съвместна работа с Гори бе една статия през 2000-та година – ретроспекция на навлизането на Интернет у нас; след като статията се получи доста добре решихме да я доразработим в малка книжка, а после се оказа сериозна книга и така стана „Първите в българския Интернет“. Книгата си има сайт Parvite.com издадоха я Сиела през 2003-та ако се не лъжа. Ценното бе самата работа по текстовете, любопитно ни бе и на двете ровенето в историята, погледът към нея през близо 100-те интервюта, които направихме. Нашият приятел Здравко Здравков прие нелеката задача да оформи добре книжното тяло, а Дани направи проекта за корицата. Резултатът ни радва и до днес. Книгата вече е почти изчерпана.

точно преди около година бяха първите ни разговори с Гори за новата ни книга. Този път е на тема онлайн маркетинг, продължение, надграждане над предната ми Онлайн реклама – мисията възможна от 2005-та. Като си гледам файловете – първите неща започнахме реално да пишем март-април. Имахме амбиции да успеем за юни, но както често става в живота – не успяхме. И както се казва – по-добре късно, отколкото никога – ето, че книгата вече е в печатницата и топла-топла я очакваме в четвъртък, когато ще е нейната премиера.

как мина това писане – много интересно, да. Колкото повече се задълбавахме в нещата, толкова по-интересно ставаше и все пак защото хартиената книга не е като онлайн нещата в даден момент трябваше да спрем и да финализираме текста. Надяваме се да е четим, полезен и интересен, но за това ще ни съдят читателите, скоро. Миряна много се постара с графиките. Отново Виктория Лазова бе така добра да ни е редактор, отново Любомила ръководи от страна на Сиела.

преди няколко години няколко години поред организирах едни редовни срещи на уеб бранша в Грамофон. Отдавна не сме се събирали, не мислите ли?! Е, който иска, моля, чувствайте се поканени 🙂

този пост чака отдавна
мина през имена като „старите приятели“ или само „приятели“
после през въпроса кои са приятелите и като не се виждат остават ли такива (твърдо ДА) и също а тези, които не познаваш много, но чувстваш като такива, или просто харесваш (без да е необходимо те да те харесват)
дълбоки води

попаднах случайно и реших, че фонът не е лош – Бебел с So Nice

тази вечер беше от сладките, в които се виждаш с необичайни хора и има толкова много да се сподели за малко време
и споделеното тук, макар да е важно, не е най-важното, а срещата и фактът, че такива хора съществуват, това зарежда

всички не могат да са еднакви, и така и трябва да е, защото бидейки различни ние преживяваме света различно и ето в такива моменти (или през блоговете си, например) можем да си резюмираме кой как го е видял този пъстър свят и как му се е радвал
Юри се разминал по пътя към Еверест с човек, с който са се поздравили със „здрасти“ и са си продължили кой от където и за където – ето това „здрасти“ какво значи само
и си казваш – колко колко колко е пълен този свят

и колко е хубаво да срешнеш хора, намерили себе си и с това отворили път за / към целия свят в душите си

те не излизат от главата ми, старите, приятелите тези, които не виждам цели столетия, но са често с мен – Flower, който сега освен че програмира вече и композира в Прага (имаме с него обща стихосбирка навремето); Дани, с който цяла Нова година пихмечервено вино пред камината, сега се занимава с университетска кариера някъде в Германия; Ива, Карлос (и с него имаме обща стихосбирка – първата), Звезда, Богдана, Ралица, Гергана, Сашо … късметлийска съм да съм имала толкова много, интересни, уникални хора около себе си
(да не се обидят всички останали, неспоменати тук, тези, които са с мен и сега – уникални сте! – за вас специална обич и отделен пост някога скоро)

да, подходящ завършек са пак Бебел със Samba de Bancao и Momento

днес до сълзи се вълнувах – първи учебен ден, макар и да сме в подготвителен, а не в първи – беше наистина сутрин изпълнена с емоции!

на времето при тръгване първия ден на училище по традиция майка ми плискаше от медно менче вода и здравец пред нас – да им е по вода на учениците!

това лято за мен:
– загубих много близък приятел – Звезда
– довършихме с Гори книгата и сега минава редакция
– работихме активно и довършихме документалния ни филм с Андрей, скоро ще пиша за премиерата му
– имах хубави музикални изживявания, например Бебел
– имах най-дългата си ваканция от детството насам – 18 + 4 дена; изцяло и само със семейството – прекрасно
– обиколихме цяла България, вкл. по морето от най-на север до най-на юг – най-красиво наистина за мен бе на Иракли – нежен, девствен плаж, но това беше само сутринта, после нахлуха хора; навсякъде по крайбрежието е мръсно – по пясъка – фасове и боклуци, във водата – пликчета и какво ли не; бяла България е мръсна
– открих още, че цяла България освен, че е мръсна се и продава – навсякъде колчета с табелки – „продава се“
– открих, че навсякъде силно се е застроило, но на места това все още е поносимо, а другаде – не; например на Велинград, Троян все още е ОК, докато на Слънчев бряг е ужасно, ама много ужасно
– из страната има китни, живи и красиви малки селца, автентични, истински и е окуражаващо, че ги има, че не са западнали толкова, колкото бяха преди години
– хареса ми също, че почти цялата земя, покрай която минахме бе обработена, лозя опънати в редици, с провиснало грозде, ябълкови дървета, превили красиви снаги с червените си плодове, жита, разорана земя
– из страната на много места има освен радио Хоризонт и радиостанции на турски език, също и телевизии – доста добре се хващат; едно от радиата на турски пускаше редовно класическа музика
– на нос Емине – изключително спокойно и красиво място, до което се стига по път, отнесен от дъждовете, село Емона български мобилен оператор се хваща трудно, но турският е на линия и получаваш съобщение „Мтел Ви желае приятен престой в Турция“
– говорих с интересни хора: двама свинари до Иракли, които бяха против строителството там, пък после се оплакаха, че техните земи били в Натура, а на някои други там им изкарали земите от Натура 2000; един охранител на магазин в Слънчев брях, една художничка в Созопол, една баба-плетачка, която продаваше чорапи и плетени котета на входа на крепостта Калиакра и каза, че нямала като нас пари да обикаля, а с мизерната пенсия, та затова продавала
– открих за себе си великолепието на текстовете на Орхан Памук и след Истанбул, която четох на английски и ми пасна точно на ваканционното настроение сега съм на Сняг, но за това ще пиша по-подробно скоро
– разбрах, че за да поствам в блога си не трябва да чета преди това в блогосферата
– ползвах за първи път доста активно Интернет през мобилен телефон
– хрумнаха ми миляда идеи
– видях се за малко с приятели, които обичам
– заредена, гледам напред – много нови неща очакват всички ни /Ray of light/

днес се присетихме за един от вкусните спомени от детството – моето детство, в комунизма или социализма тогава нямаше толкова вкусотии като сега, та едно от нещата, които не ни се случваха често а си беше цяло пиршество бяха бонбоните Карамел Му – в кутийка с кравичка отгоре, кафява, едни малки квадратни, в бяла попупрозрачна хартия увито всяко бонбонче поотделно – супер лукс и детска радост

други неща от това време емблематични са дъвките Идеал (нямаше други) и киселото мляко Снежанка – то бе леко сладко, бяло, по-късно през 80-те се появи и цветно, вече в пластмасови опаковки

киселото мляко в ранното ми детство беше в стъклени бурканчета, които се връщаха в млекарницата срещу пълни; Жени веднъж ми каза, че по-преди киселото мляко се продавало на кило като сиренето – носиш си съд, режат ти, слагат, мерят и така

в детството ми освен това банани и Кока кола (в стъклени шишенца само) имаше само за Нова година (тогава Коледа не се празнуваше, беше забранена) и за да купят няколко банана за празниците хората се редяха на огромни опашки пред плод-зеленчука

в детството ми реката, която минава до нас наричахме „вълшебна“, защото по-нагоре бе текстилен комбинат, който оцветяваше всеки ден реката в различен цвят; а в детството на моя баща в същата река той с приятелите си е ловил риба … ; малко компенсация – вече реката ни не е цветна, дори в последните 2-3 години тук летуват ято диви патици, което е приказно

отново в детството ми през Княжево чак до нашата улица в силни зими слизаха елени и сърнички да търсят храна – виждали сме ги много пъти; имах куче Роко, на което надяваха шейната ми и то ме возеше по улицата надолу; а тази зима дори сняг нямахме …

не знам как оцеляват хората без детство

нали като човек има да работи нещо важно, а го мързи все си намира нещо друго … та и аз сега, но неуспешно се опитах да сложа тук едно клипче на Сони и Шер – носталгично наивно и като не стана – ето линк – I got you baby от далечната 1965-та

Шер е арменка 🙂
Сони ми е много симпатичен
както казах на Джамбо тази вечер – мисля, че в предния си живот съм живяла през 60-те, а в по-предния си – в 20-30-те 🙂
а той ми каза този виц:
Жена отива при гадателка и се „свързва“ с мъжа си, който е починал наскоро.
– Скъпи, какво правиш в момента?
– Ям.
– А след това?
– Ще правя секс.
– А след това?
– Ще спя?
– А после?
– Ще ям, после ще правя секс, ще ям, пак ще спя …
– Скъпи, то било много хубаво в рая!
– Кой ти каза, че съм в рая?! Аз съм заек … :))))

п.с. не че вярвам в преражданията, шегувам се, просто 60-те ми допадат 🙂

когато грабливите прилепи
придойдат в моите нощи
отнемат те всичко от мене
и разпокасън на късове
летя из простора небесен
докато се смилят и ме пуснат
тогава опитвам парченцата себе си
да подредя както им подобава
и ако успея пак съм аз на сутринта
ако ли не – просто ме няма

още нещо, което си изрових, писано през май 2000-та … а бяхме млади

Трилогия за лудостта през май

Безсмислен текст с повече от една птички (за звуков фон)

Female

Днес е първият топъл ден – предусетих го още със събуждането.

Сънищата ми – изпълнени с романтика, полуголи и голи мъже, стегнати мускули, безкрайни целувки и други, доста по-натуралистични сцени свършиха тъкмо навреме, за да се събудя наспана и да не закъснея за работа. От открехнатия прозорец дочувах безумния радостен крясък на хиляди птички, закопнели за любов през зимата. Миришеше на топъл и сладострастен ден.

След освежаващия душ и кафето по хавлия отворих с трясък стария скрин, с прибраните за зимен сън летни дрехи. Поогледах се – не съм наддала повече от половин кило, значи страхотната ми мини пола ще ми стои все още супер! Извадих нов чифт копринени чорапи с дантелено-силиконов завършек – толкова е секси усещането при прилепването им в горната част на бедрото! Намерих и онази – прозрачната ризка, нищо, че най-горното й копче е паднало и нямам сега време да го зашия (може би въобще няма да намеря време да го зашия). Черният сутиен ще е най-подходящ. Мммм, ярко червило, лек грим, свеж парфюм. Разресвам косата си дълго – бухва. Високите токчета са най-адекватни, кожата им лъщи примамливо. Готова съм – мъже – дръжте се!

Още с излизането на входа всички погледи са вперени в мен. Вървя умело. Походката ми е бавна. Краката ми са обтегнати, дълги и красиви. Усещането на завихрянето на въздуха между тях действа възбуждащо – въображението играе. Гърдите ми се поклащат равномерно нагоре-надолу, в такт. Стегнати са и набъбнали, като пъпките на дърветата наоколо – аха аха да цъфнат! Е, очите на всички залепват в тях – отминаващия старец примлясква звучно, пощальонът изпуска писмата в захлас, младежът, бързащ към Ректората се изчервява, строителите от обекта отсреща свиркат дружно, войничетата от минаващия камион издават всевъзможни звуци в мечтание, бизнесменът с мобилния телефон насреща ми забравя темата на разговора и зяпва – ето, това е триумф! Вдигам гордо глава и отминавам – гот ми е. Чувствам се секси, супер и много, ама много желана! Обичам май!

Male

Топлото нахлу внезапно в живота ми, през леко отворения прозорец, в започващия нов ден. След толкова студ и зъзнене първата блага сутрин звучи нереално. Тя разкъсва безцеремонно, на малки парченца благоприличните мисли на мен, обикновения човек. Внася раздор в монотонността на ежедневието ми между закуската с много кафе, нежеланието за блъсканицата в автобуса и замяната й с жълто такси, свадата с шефа и клюките на колежките, бакшиша за фастфуда в обедната, невърнатото ресто от бакалията привечер и бирата към спорта във нощния блок на новините.

Излизам на улицата в този ден и веднага в очите ми върхлитат женските гърди, палаво помръдващи нагоре надолу в такт с ту забързаната ту не толкоз походка на собственичките им. А те – такива красавици – руси, червенокоси, чернокоси, високи и не толкоз, кльощави и възпълнички – всичките толкова хубави днес! Слънцето огрява лицата им, прави грима още по-ярък, устните още по-сочни. Парфюмите им се смесват с омайния мирис на пролет. Косите им се веят от лекия прохладен ветрец. Освен тях той невинно повдига късите копринени полички и човек ще не ще се поддава на гледката и забива очи, в търсене на нещо топло и желано. Потничетата доминират още от сега, макар да не е чак толкова топло, разкриват прелестни рамене, нецелувани цяла зима. Гледката ме грабва и съпровожда от улицата в офиса, и в ресторанта и след това, не ме оставя. Не мога да мисля, само чувствам и искам.

Готин съм и секси – изтупан, с новия си костюм, ярката вратовръзка, гладко избръснат, прилично загладил коса. Летя. Всичко предизвиква желания. Мобилният телефон играе в ръцете ми, буди асоциации. Докосването до повърхността на бюрото в офиса също възбужда. Въображението заиграва още повече с приплъзването на мишката – облата й форма, твърда и гладка, напомня за женска гръд… От всичко това ми става супер. Опрощавам на всички греховете им. Опрощавам греховете си. Готов съм за подвизи! Обичам май!

We

Магията трае само днес. Отдаваме й се. Днес всички сме обзети неизбежно и напълно от нея. Желанието пропива телата ни до болка. Сякаш сме влюбени – усмихваме се неадекватно, намигваме си, подмятаме си думи и случаен допир, в невъзможност да скрием емоциите, обзели ни напълно.

Става ни дискомфортно хубаво. Клоните на дърветата, пощръклели – напъпват като зърна на девичи гърди при първа милувка. Не се свенят дълго и изскочат като внезапно събудени от цял век сън куп цветя и треви по неподозирани, редни (паркове, градини) и нередни (булеварди и тротоари) според мерната единица на градския жител местенца. Улиците понесят прахта на зимата, вдигнат я в облаците, все по-бели на фона на яркостта наоколо и все по-синьото небе и запреглъщат с мисъл за майските дъждове. Птици, кучета, деца и други се разпищяват без капка хармония, в знак на безкрайна еуфория от промените, след свиването, сумрака и безслънцието още при появата на първите лъчи, обляли в цвят сивотата наоколо. Целуват се всички и навсякъде – по спирки, пейки, фонтани, светофари, без свян, неуморно, сладострастно. Пощръклял народът изпада в масова глупост, зяпа романтично и щъка нагоре-надолу, напред-назад, безспир.

Магията трае само днес, защото е май. Отдаваме й се.

айде и аз като типичните женички, да постна свое писание, от октомври 1999-та година е; имам си го като едно от най-добрите ми

позволи на желанието да те погълне
освободи сетивата и дишай
усещането за проникване е дълбоко
тялото губи очертанията си
топла наслада пронизва нагоре
бавно пълзи и забързва
темпото на страстта се отдава
стремително
конвулсивно
се свиват зениците
стонове политат незадържани
времето се стопява в капчици
и изтича в пустинята
вечност

ИСКАМ ТЕ