писано преди 7 години

когато грабливите прилепи
придойдат в моите нощи
отнемат те всичко от мене
и разпокасън на късове
летя из простора небесен
докато се смилят и ме пуснат
тогава опитвам парченцата себе си
да подредя както им подобава
и ако успея пак съм аз на сутринта
ако ли не – просто ме няма

2 thoughts on “писано преди 7 години

  1. ама прочетох ти половината постове и всичко, което ми идва на уста е „ой ой“, „ай ай“ и „ееех“
    тоя път вече наистина съм взел да остарявам

  2. айде сега, ако ти остаряваш … поетите са безсмъртни, flower! 🙂 особено великите и тези, които пишат и музика! 🙂 те не остаряват! :))

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *