Моя небесна избранице на Марийке Лукас Райнефелд ме свари съвсем неподготвена. Този роман ме прободе, потресе, провокира, ядоса, смири. Не бе лесен за възприемане, макар много красив за четене.

Музикалните, филмовите и литературни препратки ми помагаха да преглътна тесните и задушаващи на моменти части от романа. Линията с Хитлер, Сталин и падането на двете кули 9/11 също ме държа като спасителен пояс. Личната отговорност и правото на щастие, границите в любовта, размити от първичната страст – отведоха ме далеч тези теми.

„ти кимна вяло и на свой ред ме попита дали историята би се развила другояче, ако Хитлер имаше жена, дали щеше да е все така зъл, ако беше влюбен, защото откакто скъсахте с големия ми син, си била сърдита на всички, дори на клисаря, който се грижел за светлината в дъното на църквата – сърдеше му се, сякаш той е виновен за мрака в теб, сякаш е угасил свещите в главата ти, а аз отвърнах, че не е имало начин Хитлер да се влюби, защото не е обичал себе си“

Безкрайно лъкатушещи изречения и мисли, преливащи една в друга по красив и нежен начин. Плетеницата в главата на героя Кърт, която повтаря лабиринтите на неувереността на живота, мистерията на смъртта, привличането, абсурда, бъркан с любов.

Благодаря на издателство ICU за подбора, както винаги – прецизен и с усет, за прекрасните превод – Мария Енчева и корица – Таня Минчева.

 

вятърът, духът, дъхът на румънската писателка Андрея Расучану разказва по много живописен и детайлен начин времето на Чаушеску, диктаторът на Румъния по време на соц-а, чрез съдбата на едно разделено семейство

мъжът бяга, заедно със свои приятели, през Дунава, другите са застреляни в този опит за бягство

как жената и детето успяват да живеят сами, да оцелеят в глада и трудностите на късния соц, как духът устоява на всички предизвикателства

красиво написана история, която може би не успях да разбера изцяло

великолепна корица на София Попйорданова, уловила духа на романа лаконично и коректно, прецизен превод, предполагам никак не лесен на Лора Ненковска от румънски и браво за издателство ICU

Безплатното на Крис Андерсън е книга, която всеки, който се захваща с развитието на нова идея (бизнес, организация или друго начинание) е добре да прочете, за да се вдъхнови или за да натрупа още инсайти. Книгата преминава през това какво е безплатното, през кратко разяснение на една от най-криворазбраните думи, цифровото безплатно, демонетаризацията, новите медийни модели, съмненията относно безплатното.

 

Любопитен момент  са правилата на мисленето чрез изобилие. От тях ще сложа само едно за тийзър „Безплатното прави други неща по-ценни“.

Тази книга ми е подарък от Вася, за което й благодаря!

Препоръчвам тази книга на всички студенти, които се занимават с дигитален маркетинг или нови медии, бизнес или ще започват своя нова идея.

Препоръчвам и всички други книги на Крис Андерсън.

Подарявам копие от тази книга (както и много други през годините) на библиотеката на НБУ и е на разположение там, ако искате да прочетете, а не я намирате другаде.

Смелостта да твориш на Роло Мей е от книгите, които могат да вдъхновят, но и да отговорят на много въпроси за това как се ражда творчеството, какво е да твориш и как да стимулираш това. Книгата не е голяма и плашеща – 176 страници и се чете бързо.

„Какво е творчеството? … процесът на извеждането на живот на нещо ново“

„Същественото различие е между изкуството като нещо неестествено (както е при „изкуственост“ и „изкусност“) и същинското изкуство.“ (47)

„Творческият процес трябва да се изследва … като израз на висшата степен на емоционално здраве, като проява на нормалните хора в акта на тяхната самореализация. Творчеството трябва да се вижда в труда на учения също тъй, както и в труда на художника, при мислителя, също както при естета, и човек не бива да изключва степента, в която то е представено у висшите ръководители на съвременната технология, а също и при нормалните взаимоотношения на майката с нейното дете.“ (48)

Хората могат да притежават талант, независимо дали го използват. „Творчеството, обаче, може да се види само в действието.“ (52) „Ако решим да сме пуристи, то ние не ще говорим за творческа личност, а единствено за творчески акт.“

Интензивността на сблъсъка – „да бъдеш погълнат, впримчен, напълно обсебен … интензивност на усещанията, изострено съзнание.“ (53)

„това, което творецът чувства не е тревога или страх, то е радост“ (54)

 

Препоръчвам тази книга на всички студенти, които се занимават с комуникация. Защото комуникацията има много общо със смелостта да твориш, за да е успешна.

Тази книга (както и много други през годините) дарявам на библиотеката на НБУ и е на разположение там, ако искате да прочетете, а не я намирате другаде.

 

Студии по социология на културата. Карл Манхайм, 1956 (за Карл Манхайм в У)

Златорог, 2002, превод Елика Рафи

„В различните общества подборът на елита приема различни форми. Много са нюансите – от свободната конкуренция до безкомпромисния монопол на феодалната или кастовата стратификация.“

„В модерното общество селекцията на елита приема три основни форми:

а/ издигане в административния апарат

б/ нерегулирана конкуренция

в/ класов натиск

Хората, достигнали елитни позиции демонстрират явни различия в зависимост от избора на ефикасен за тяхното издигане механизъм.

Бюрократичният тип селекция на елита благоприятства усърдните служители, които са в състояние да реагират на всяла ситуация според предварително установени правила. перспективите пред тях са сведени до набор от правила и регулации. Индивиди с широки интереси и склонност към импровизация обикновено са пропускани при повишение.“

Политическият елит в XIX век разчита основно не на професионализма в конкретна област, а притегателната сила на лидера, която импонира на масите.

С появата на класови партии през XX век успехът в политиката започва в по-малка степен да зависи от личния магнетизъм, а в по-голяма от партийния ред.

„Една система е демократична само, ако достъпът до елита не е ограничен единствено до членовете на някоя затворена група.“

„демокрацията влече след себе си промяната от морфологичен към аналитичен светоглед“

„В обществата със силни съсловни ограничения и липса на вертикална мобилност морфологичното мислене изцяло доминира. Повечето хора са в позицията на аутсайдер, който отдалеч съзерцава централните авторитети. Хората ги преживяват през техния символизъм и ритуали.“

„демократизацията значи разочарование“ (стр. 307)

Хуманистичният културен и образователен идеал е универсален. Той е изцяло пропит с ценностите на класическата античност.

„Всички хуманисти намират най-искрено уровлетворение в заниманията с интелекта и духа в уединение от останалия свят.“

„Доколкото „образование“ означава разширяване на екзистенциалната перспектива, демократичният културен идеал като че ли превъзхожда хуманистичният. При него това разширяване се постига по по-естествен начин.“

„Най-значимото потенциално постижение на демокрацията е създаването на основа за чисто екзистенциални човешки отношения.“

Величието на модерния индивид – заплаща се със загубата на усещането за сигурност. „Ориентацията в общества, в които статусът е от първостепенно значение е лесна. Всеки знае към какво може да се стреми и какво може да очаква.“ Модерният живот не гарантира очаквания, предлага само безкрайно предизвикателство. В миналото единствено бедните могат да мечтаят до безкрай (по Макс Вебер). В този смисъл днес всички сме станали бедни. „Несигурността каъо споделена съдба е характеристика на модерната епоха“ (стр. 344)

„Да си обречен на несигурност е трагично усещане. Но то е и път към морален и културен ръст.“

„Дълбоко погрешна е склонността ни да интерпретираме колапса на старите йерархии и модели на ред като симптом на морална и културна разруха.“

 

Разказите в „Токата в До мажор“ на Антони Либера ме отнесоха в една романтична атмосфера, леко носталгична, леко наивна сякаш (особено като я сравнявам с днешния напрегнат ден) и ми подействаха като успокоително. Заведоха ме на различни места из Европа, които не познавам, но почувствах свои. Срещнаха ме със странни добряги в забавни ситуации.

Много достолепно и класически, разказите на Либера са в търсене на красивото и хармонията. Надпреварващи се ноти и дни, разказани с усещане за завършеност и спокойствие. Не е нужно да сте любители на музиката, за да ви харесат.

Наистина чудесен контрапункт на напрежението, което витае из въздуха в последните седмици. Силно препоръчвам.

Чудесен превод от полски на Лина Василева.

Великолепна корица  на Омана Кацарска.

Браво на ИК Ерго!

 

От около година редовно посещавам Читателския клуб на НБУ и съм благодарна за възможността да чуя мненията на учени литературоведи, страстни любители на книгите, преводачи, експерти и обикновени (като мен) читатели. Е, така се случи за трети път в живота си да прочета „Спасителят в ръжта“ на Джером Селинджър. Много ми харесва и английското заглавие „The Catcher in the Rye„. Четох го веднъж в тийн годините си (когато ми се струва е нужно да се чете), после като студентка и сега – отново. И го открих отново, видях го в други детайли.

Романът излиза през 1951 година и е истински ранен предвестник за цялата буря на бунта на младите, който протича 60-те и 70-те години на миналия век. Изумително е как излиза на български език (познавайки контекста) през 1965-та. Да, има цензурирани моменти. Тук е мястото да спомена, че има два превода на български език. Старият е на Надя Сотирова от 1965 година, а сега – на Светлана Комогорова – Комата от 2017-та година. За мен първият превод остава по-мой, по-смирен. Но пък в новото издание имаме пълната, нецензурирана версия.

История за силата на младостта, за съзряването, но и за любовта и за спасението (не в библейския или религиозен смисъл, както вероятно подвежда заглавието).

История, която ми се иска всички млади хора днес и утре да четат. И вярвам ще развълнува всеки.

„Все си представям малки дечица да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива… А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта.“

Добавям три корици на английски език, защото са хубави.

И ви каня да прочетете „Спасителят в ръжта“.

Статията в Уикипедия на български е доста подробна, но за не челите, а искащи да прочетат романа – по-добре не я гледайте.

Събиранията на Читателския клуб на НБУ са всяка последна сряда от месеца. Подробности има на сайта на клуба https://chitatelski-klub.nbu.bg/

Признавам си, не бях чувала за Красимир Димовски. Когато Дари ми подари тази книга и страстно ми сподели впечатленията си – захванах я веднага.

Момичето, което предсказваше миналото е сборник с разкази, които са писани дълго, събирани, скътани, като съкровище, което едновременно искаш да споделиш с целия свят, едновременно е крехко и ранимо. Като детството, в което ни връщат тези разкази. Като миналото, което ни топли, помага в трудното, разплаква лесно, усмихва мило.

13 невръстни разказа.

Четох разказите един по един, с все по-голямо любопитство към всеки следващ. Четох ги по празниците и сякаш тези истории направиха тези празници още по-уютни и ценни.

Корицата е приказна.

Силно ви препоръчвам това нежно изживяване с разказите на Красимир Димовски.

Дари, благодаря ти за този подарък – за книгата и за откритието!