първо – за много години! 🙂

завърших Кафка на плажа – wow ще кажа само, и още веднъж wow, wow, wow
поръчах си от books.bg и Спутник, моя любов, която още не съм чела
сдобих се с дигитален диктофон Олимпус, който обаче се оказа че не поддържа Linux и сега трябва да свалям другаде файловете му

по празниците се получи бая спам, между който и два (поредните; трагико-комични) случая, описани в корпоративния ни блог

оказа се, че върлува някакъв новогодишен грип със силна хрема и температура, който минава относително бързо (за около 2-3 дена) и лови предимно жени (това последното не го разбирам)

седмицата и годината започнаха динамично, с работа с Рико и Роб в офиса още във вторник, 2-ри, следобед, днес ги изпратихме – не можаха да вземат ракията, която им бяхме приготвили, но пък се радваха, че пътуват без паспорти
трите работни дни не бяха тежки, може би след лекотата на предните почивни дни стояха без напрежение; сякаш бизнесът леко се събужда от следпразничната дрямка, със силен (може би) махмурлук, или друго сходно състояние на полусън (колкото повече спи човек повече му се спи) но от понеделник – със свежи сили всички, надявам се

за себе си мога да кажа, че празниците не бяха празни, а бяха много приятни, семейни, отпочиващи, почти без напивания или преяждания, от каквито чувам други се оплакват, без пържоли, но с шоколад, с плуване в голям басейн с минерална вода, с приятно четиво, музика, много играчки за децата и далеч от роднините; открих, че косоварите са симпатични хора, както и македонците, поне тези, с които говорих, а също – че всички продавачки и сервитьорки в югозападната част на страната ни говорят на непознатите на „ти“; припомних си колко е приказно красиво поречието на Струма и с поправен път – колко е приятно да се минава по него