Измислици. Хорхе Луис Борхес

IMG_6518

Дълбоки води. Истинска наслада. Колям кеф е четенето на Борхес. Кеф от чист вид.

Разчиствах книгите (два купа) от нощното ми шкафче и сред тях бе Измислици. Защото много харесвам Борхес. И ха – изненада – оказа се, че не съм писала тук за това съкровище. През изминалите дни препрочетох разказите от сборника „Измислици“ („Ficciones“) на големия Хорхе Луис Борхес.

„Тежка и изтощителна лудост е да пишеш пространни книги … има по-добър метод: да внушиш, че книгите вече съществуват и да предложиш някакво обобщение … По-разумен, по-некадърен, по-ленив, аз предпочетох да напиша бележки върху въображаеми книги.“ казва Борхес в предговора към сборника „Градината с разклоняващи се пътеки“.

Ако кажа, че са философски, вероятно доста хора биха се отказали да четат. Та, не, не са филофоски, по-скоро са една голяма игра, интелектуална забава, търсене в изумителен лабиринт. Търсене в и на думите, смислите, книгите, човеците, световете, боговете.

Да, вероятно тези разкази не биха понесли на всеки. Защото лъкатушат и предизвикват мозъка от всеки ред. Може да ви се завие свят, т.е. вероятно ще ви се завие свят докато ги четете. И това ще е най-малкото, което ще ви сполети от разказите на Борхес в Измислици. Защото от големия детайл изведнъж зуумват в небивал мащаб. И така  – всеки разказ, всеки ред. Изумително доказателство, че въпреки хала, на който сме се докарали като човечество, има и противовес, другата крайност. Човек все пак остава мислещо, измислящо, сътворяващо същество.

Изграждането на немислимото е човешко, с лекота, поне така го вижда и разказва Борхес. Без граници, без клишета. Като в картина на Ешер, в която не знаеш вървейки нагоре дали не си някъде долу, всъщност. Уж познати сцени, истини изведнъж блясват в неочаквано нови цветове. Не, няма усещане за хаос, въпреки резките промени. Защото в световете, които Борхес строи за нас в писанията си, блика хармония и мир. Което е неочаквано. Носи мъдрост и спокойствие.

Та, ако не съм го казвала така явно и на висок глас, време е да поправя тази грешка – хора, Борхес, Хорхе Луис Борхес. За четене. И препрочитане. И после пак.

Всичките наши тела. Георги Господинов

ggospodinov

Влюбена съм в текстовете на Георги Господинов. И наистина вярвам, че е голям писател. Всичките наши тела – свръхкратки истории отново доказва това.

Едновременно много в стила на Георги Господинов, но и много нова и различна, лаконична, синтезирана мъдрост, която ме отнесе, завихри в емоции, разплака почти през страница, потопи ме дълбоко в мене си. Поетична. До болка откровена.

След всеки от разказите ми бе нужно време и въздух. И още време. И още въздух. Уж малка книжка, но Голяма. Уж свръхкратки истории, а донасят вечност.

Спасение и утеха ми даде тази книга.

И, както пише Марин Бодаков „Нито един фалшив тон …“.

Ювал Харари. Homo Deus. Кратка история на утрешния ден.

410nNc5es2L._SX329_BO1,204,203,200_ Едва ли имаше по-подходящо време да дочета Homo Deus – кратка история на утрешния ден от Великденските почивни дни, особено след като по Коледа дочетох Sapiens. Е голяма наслада е да се четат тези книги и голяма радост да имаме Ювал Харари за наш съвременник и да можем да се докоснем до невероятните му съждения.

Отново изумително земно и разбираемо Ювал Хахари ни поднася разсъжденията си за утрешния ден на човечеството, солидно аргументирани със смели обобщения, детайлни връщания назад в човешката история, чудни истории от различни кътчета на планетата и факти, които като цяло човечеството по-скоро позабравя или удобно не иска да си спомни.

Отново предполагаемо всички религиозни фанатици, както и вероятно не малко политици и дори хората от големите корпорации не биха били щастливи да прочетат този научен текст. Защото неудобните истини за нас, хората, никак не са спестени.

Как човек завладява света и как дава смисъл на света? Към какво се стреми човек – да не гладува, да не боледува и да живее вечно – и колко постижимо е всичко това? Къде сме днес и как сме стигнали до тук като човечество? Книгата отговаря по един лек и забавен начин на всички тези сложни въпроси.

„Having raised humanity above the beasty level of survival struggles, we will now aim po upgrade humans into gods, and turn Homo Sapiens into Homo deus.“

„It took just a piece of bread to make a starving medieval peasant joyful. How do you bring joy to a bored, overpaid and overweight engineer?“

„For thousands of years history was full of technological, economic, social and political upheavals. Yet one thing remained constant: humanity itself.“

„In pursuit of health, happiness and power, humans will gradually change first one of their features and then another, and another, until they will no longer be humans.“

„…reaching out is not obtaining. History is often shaped by exaggerated hopes.“

„Studying history will not tell us what to choose, but at least it gives us more options.“

„Acknowledging our past achievements sends a message of hope and responsibility, encouraging us to make even greater efforts in the future.“

„The most common reaction of the human mind to achievement is not satisfaction, but carving for more.“

„The same technologies that can upgrade humans into gods might also make humans irrelevant.“

„You want to know how super-intelligent cyborgs might treat ordinary flesh-and-blood humans? Better start by investigating how humans treat their less intelligent animal cousins.“

„Instead of fearing asteroids we should fear ourselves.“

Дочувам, че в края на месеца излиза и на български език.
Както Сапиенс, така и Homo Deus са задължително четиво за всеки мислещ човек днес.

Вирджиния Улф. Собствена стая

IMG_3711

Есето на Вирджиния Улф Собствена стая на български език – едва ли би имало по-подходящ момент именно тази книга да се появи на родната книжна сцена! Уау! Ако имате да прочетете само една книга за месеца (или дори за годината) – нека е тази! Удивително умело, убедително, красиво, уплътнено с много истории, факти, цитати Вирджиния Улф извежда тезата си защо е нужноравенството между половете. Ух, това звучи толкова плоско на фона на прекрасния текст. Просто вземете книгата и я изчетете.

„Ако иска да става писателка, жената трябва да разполага с пари и със собствена стая.“

„Във всеки случай, когато една тема е много противоречива, а всеки въпрос, свързан с пола е именно такъв, тогава човек не може да се надява, че ще изрече онази истина, която е от последна инстанция. … Може дамо да даде шанс на своите слушатели да стигнат до собствените си заключения, наблюдавайки ограниченията, предразсъдъците и индивидуалните предпочитания на лектора.“

„Имате ли представа колко са книгите, написани за жени само в една година? Имате ли представа колко са книгите, написани от мъже? Давате ли си сметка, че вие може би сте най-обсъжданото животно във Вселената?“

„Онова, което най-много липсва на читателя е силата на внушението, която го подтиква към размисъл.“

„За писателя е пагубно да мисли за собствения си пол, докато твори. Пагубно е да си само мъж или жена в пречистен вид.“

„Аз не вярвам, че талантът – на интелекта или на духа – може да се измери, както се мерят захар или масло, нито дори в Кеймбридж, където толкова много са свикнали да разпределят хората в категории, да им поставят шапки на главата и съответните букви след името. Нито пък вярвам, че йерархията на чинове, представлява окончателния порядък на стойностите …

Цялото това насъскване на единия пол срещу другия, на едно качество срещу друго, всички тези претенции за превъзходство и обясняване на чуждата малоценност принадлежат към първолаческите години на човечеството, където има „страни“ и където за едната страна е много важно да победи другата заради изключителната чест да се изкачи на подиума и да получи от ръцете на самия директор едно богато украсено гърне. Съзрявайки, хората престават да вярват във взимането на страна, както в директори и в богато украсени гърнета.“

И в подкрепа цитат от Сър Артър Куилър-Куч за големите имена в английската поезия от последните стотина години: „… може да си дрънкаме за демокрация колкото си щем, ала всъщност едно бедно дете в Англия няма по-големи възможности от сина на атински роб да се изучи и усвои онази интелектуална свобода, от която се раждат великите творби.“

„Но аз ви моля да пишете всякакви книги и нека темата не ви спира, колкото и тривиална или всестранна да е тя.“

„Млади жени: вие сте по мое мнение срамно невежи. Вие никога не сте направили нито едно значително откритие. Никога не сте разтърсвали основите на някоя империя, никога не сте предвождали армия в битка. Пиесите на Шекспир не са написани от вас и никога не сте рискували живота си като мисионери, за да запознаете някое варварско племе с даровете на цивилизацията. Какво е вашето оправдание? Знам какво ще ми отговорите …“

„… ако свободата стане наш навик и ако добием куража да пишем точно онова, което мислим; … ако започнем да възприемаме човешките същества не само в отношенията им едно към друго, но и в отношението им към действителността, … към всичко, което може би носят у себе си, … тогава ще се появи нашият шанс … Но това ще бъде невъзможно, … нито ще се случи без усилие от наша страна, без нашата решимост …“

Благодаря и браво на Колибри за избора и за хубавия превод на Иглика Василева. За корицата – хм, не че е лоша корицата, но чисто човешки бих я дала на жена художник да я направи. Имаме добри илюстраторки. А този текст го заслужава. Иначе изданието е чудно!

p.s. Признавам си – плаках, докато я четях!
И да – цялата ми книга е в маркирани текстове …

Ще имате шанс и вие да бъдете щастливи в този свят, ако успеете да намерите щастието в себе си

IMG_3320Вие, разбира се, (сигурно…) не подкрепяте насилието над жени и деца. Но се плашите от думите, с които европейските държави, нашето културно семейство, са се разбрали да направят нещо по въпроса. Думите ви отнемат нещо. Думите са социални, а не биологични.

Ратификацията може да се приеме или не. Но ето лошата новина. Всичко, от което се страхувате, се случва и ще се случи. Онези, над които смятате, че имате неотменима психологическа и физическа власт, ще си тръгнат. Онези, които не искате да ви парадират, ще стават по-смели и по-открити. Онези, които смятате, че са изроди, не защото са навредили някому, а защото се опитват да намерят себе си, ще успяват да водят достоен и пълноценен живот. Децата ви ще научават за човешката свобода, монообразие, странности и достойство със или без образованието, което им предписвате. Хора от един и същи пол ще могат да се обичат, да правят семейства и да бъдат родители. Човечеството ще продължи да търси начини да преосмисля какво е справедливо. Ще се лута, ще прави крачки встрани и назад, но когато успява да се вгледа в себе си, ще вижда, че най-важното е и най-всеобщото – самата човешкост и човечност.

Добрата новина е, че всичко ще бъде наред. Отвъд неуместните ви намеси в чуждото щастие, нищо, което смятате за наистина ценно, няма да изчезне, да пострада, да бъде забравено. Важните неща ще бъдат важни и без вашата омраза и всъщност няма нужда да се страхувате за тях. Ще имате шанс и вие да бъдете щастливи в този свят, ако успеете да намерите щастието в себе си, а не в чуждото страдание.


Текстът е на Юнуз М. Юнуз, публикуван оригинално във фб на 28 януари 2018. Публикуван е тук с разрешение на автора.

Снимка: моя, случаен кадър НБУ, януари 2018.

Ювал Харари. Sapiens. Кратка история на човечеството

80fb007e2e78133b418074969d087179

Sapiens. Кратка история на човечеството на Ювал Харари е книга, която ми се ще всеки да прочете. Ще кажете вероятно – като Библията и няма да сте далеч от истината – тази книга е като Библия на науката и човека като такъв. Знам, че доста от религиозните ми познати са силно възмутени от тази книга. Скандална – да, такава е. И откровена. И пряма. Но това само увеличава стойността й.

Сапиенс е написана с невероятна лекота за четене, прекрасно чувство за хумор и самоирония, без това да се отразява на задълбоченото изседване на историята на човека и човечеството, задълбаване в наистина невероятни детайли, откриване на изумителни, а в същото време толкова прости и очевидни истини за нас хората.

Забавление, мъдрост, откритие следват на всяка страница от Сапиенс. Аналогиите с днешния ден, с пътя ни като човечество – лъкатушещ, много често жесток, приличащ на невероятна игра, с много посоки, различни възможности, спъвания, връщания, прескачания, заигравки. Кое ни прави човеци? Защо сме такива, каквито сме? Можем ли да сме други? И да имаме повече човешко в себе си?

Защо имаме нужда от богове? Какво кара човека да дефинира семейството като основна единица на обществото? Наистина ли е правилно да сме моногамни и хетеросексуални?

„Sex is child’s play, but gender is serious business.“

„Most of the laws, norms, rights and obligations that define manhood and womanhood reflect human imagination more than biological reality.“

„Biology enables, culture forbids. Biology is willing to tolerate a very wide spectrum of possibilities.

There is no way out of the imagined order. When we break down our prison walls and run towards freedom, we are in fact running into the more spacious exercise yard of a bigger prison.“

„Like the elite of ancient Egypt, most people in most cultures dedicate their lives to building pyramids. Only the names, shapes and sizes of these pyramids change from one culture to the other.“

„… order cannot be sustained by violence alone. It requires some true believers as well. … Of all human collective activities, the one most difficult to organise is violence.“

Цялата книга ми е в подчертавки (виртуални). Четох я електронно, на киндъл, на английски, но знам, че и българското издание е чудно – браво на Изток-Запад, че доставят на българския читател толкова стойностни и значими за времето ни книги в адекватен вид и навреме.

Истина е, че цяла година надувам главите на хората около мен с цитати или случки, описани в Сапиенс. И още дълго ще го правя вероятно.

webyuval-

Знам, че има не четящи хора, та за вас, мили, силно препоръчвам да изгледате видеа с Ювал Харари, в които сбито разказва основните открития и идеи от книгата си Sapiens. Brief history of human kind. Дори да сте чели вече книгата – видеата също си заслужават!

Sapiens. Кратка история на човечеството на Ювал Харари е моята книга на 2017-та. Затова и оставих да пиша за нея в последния ден на годината. Без наговаряне това мнение за тази книга споделя и Димитър Цонев и други приятели четящи, чието мнение ценя. Благодарна съм много на Томи Петков, който я прочете преди мен и пръв ми я препоръча разпалено.

Продължавам с Homo Deus – A brief history of tomorrow – следващата книга на Ювал Харари и скоро ще пиша и за нея. Защото и тя е wow!

 


Забележка: книгата не е включена в този блог заради спонсорство. Закупена е лично и оценката ми е на база прочетеното, а не на други фактори.

Ромен Гари. Виното на мъртвите

IMG_3014

За всеки, който обича Ромен Гари (а не познавам някой, който го е чел и не се е влюбил завинаги в творчеството му), Виното на мъртвите е чуден комплимент и неочаквана изненада.

Виното на мъртвите е последно издадената книга на Гари и то едва през 2014-та, в чест на 100 години от раждането на писателя. Макар да я пише като млад той не успява да я публикува. И носи всички атрибути на младостта – бунтът, абсудрът, гротеската, ненаситността, сарказмът в рязкост до болка, обществото ни – разнищено по всичките си пороци, нетърпението, помъдряването, търсенето, дълбаенето, пласт по пласт.

Този текст носи цялата тежест на времето си – между двете Световни войни, разрухата, низостта, дебнещата отвсякъде мизерия и смърт, отчаянието и способността на човека да погледне към всичко това с насмешка. Самоиронията е висшата форма на човечност във Виното на мъртвите.

Тюлип се оказва в света на мъртвите, в лабиринт от скелети, разлагащи се трупове, смърдящи и разпадащи се тела. И случка след случка се лута из долния свят на тъмнина, въшки, лицемерие, сласти, кал, гибел, омраза, присмех, брутална какафония от човешки крайности.

„Не бива никога да се мисли … никога да се разсъждава … От това много боли … от това много бързо се умира … като едното нищо“

„И не бива да се страхуваш: на човек, който е бил жив, адът не изглежда чак толкова лош.“

„Смъртта сполетява най-вече невинните.“

Поздравления за прекрасния превод на този не лек за превеждане текст на Красимир Кавалджиев. И за идеалната корица и оформление на Лъчезар Владимиров.

Благодаря на Вася, за чудесния, точен избор.


Забележка: книгата не е включена в този блог заради спонсорство. Подарък е от приятел и оценката ми е на база прочетеното, а не на други фактори.

The Righteous mind. Защо добрите хора са разделени

IMG_5586

The Righteous mind. Why good people are divided by politics and religion от Jonathan Haidt бе книга, която нямаше как да подмина в книжарницата и жадно зачетох веднага, щом се сдобих с нея. Четох я бавно и с много връщания напред-назад. Много пластове в човека и обществото ни разнищтва авторът, задава убави, дълбоки въпроси и захвърля настрана, подлага на силно съмнение своите (либерални) виждания, за да опита възможно най-обективно да намери отговор на въпроса аджеба защо не могат умните и добри хора да се сработят, защо все позволяват да има линия на разделение между тях – я от религии, я от партийни принагделжности или политически възгледи.

„A landmark contribution to humanity’s understanding of itself“, както пише за книгата New York Times.

С мои приятели в последните години много сме обсъждали темата, извеждали сме различни хипотези, защото въпросът за разделението между нас, хората, силно ни вълнува. Търся обяснения в много книги. Тази е от тези, отговорила на много въпроси и намерила не малко важни детайли по темата.

Разсъжденията са най-вече за морала, моралните устои на човек, как се създават, как се променят. За това как и по-скоро защо съдим другите. Как решаваме кое е добро и кое – лошо. Защо уж сме цивилизовани, пък допускаме войни, реч на омразата и разделения.

Няколко много любопитни морални дилеми са споделени в книгата, част от голям набор подобни, с които екипът на Хаид е правил задълбочено проучване, за да изведе основните тези в книгата. С тях не веднъж напоследък забавлявах успешно (до силно изчервяване на част от компанията) приятели при събирания. Провокативни, измерващи границите ни и показващи, че всичко е процес. И процесът има нужда от провокации, за да се движи напред.

Екипът на Хаид проучва хора от различни места по света, за да сравни как те изграждат своя морал. Хора, от различни прослойки, образование, професии. Unexpectedly, the effect of social class was much larger that the effect of city. Well-educated people in all three cities were more similar to each other than they were to their lower-class neighbors.

Кое е правилно? Кое е вярно? Кой решава? Къде са твоите граници? А моите? А общочовешките? Кое ни прави хора? А кое – цивилизовани такива?

Като Спиноза, авторът, а и читателят в мое лице поне, се опитва не да се присмее на човешките помисли и действия, не да ги критикува, не да ги мрази, а да ги разбере.

Ето малко откъсчета от книгата:

„morality is the extraordinary human capacity that made civilization possible“

„morality is self-constructed by children on the basis of their experiences with harm“

„we’re born to be righteous, but we have to learn what, exactly, people like us should be righteous about“

„moral communities are fragile things, hard to build and easy to destroy“ – всеки, занимавал се с опити за това у нас е наясно, при мен опитът е доста пресен и болезнен

мисля, че това е доста важно за нас тук и сега: „many nations are failures as moral communities, particularly corrupt nations where dictators and elites run the country for their own benefit. If you don’t value moral capital, then you won’t foster values, virtues, norms, practices, identities, instructions, and technologies that increase it“

„moral capital leads automatically to the suppression of free riders, but it does not lead automatically to other forms of fairness such as equality of opportunity“

„if you are trying to change an organization or a society and you do not consider the effects of your changes on moral capital, you’re asking for trouble … (this explains why liberal reforms so often backfire and why communist revolutions usually end up in despotism)“ – тук има цяла, много задълбочена и любопитна част от книгата, в разгръщане на тази теза и защитата й, която ще оставя любопитните сами да прочетат

вероятно с това ще се скандализират доста хора „rather than building more prisons, the cheapest (and most humane) way to fight crime may be give more money and authority to the Environmental Protection Agency“

„as long as consumers are spared from taking price into account – that is, as long as someone else is always paying for your choices – things will get worse“

„the miracle of spontaneous order that emerges when people are allowed to make their own choices“

„anything that binds people together into dense networks of trust makes people less selfish“

„diversity makes people turn inward and become more selfish, less interested in contributing to their communities“

„emphasizing differences makes many people more racist, not less“ мисля, че е много важно да разберем това

и много хубаво за финал на този пост изречение от книгата „If you really want to open your mind, open your heart first“

p.s. макар четенето й да отне много време, оставям си я на нощното шкафче за още минавания и съм благодарна, че я срещнах тази книга

Мат Ридли: Геномът

FullSizeRender

Геномът – автобиография на един биологичен вид в 23 глави на Мат Ридли е издадена от Сиела преди доста години, а е писана 1999-та. Въпреки това книгата е фантастично пътуване, поднесено с добра доза чувство за хумор и многоплатова информация из човешките гени. И не само човешките.

Дори да сте с не добри спомени от часовете по биология в училище, да сте забравили всичко, научено в класната стая, учителката ви по биология да ви е стресирала или отегчила, да се страхувате от тежка наука и досадни теории – тази книга няма да ви уплаши, напротив ще ви прилъсти.

Защо 23 глави ли – всяка глава е посветена на една от нашите 23 хромозоми.

Забавна, оптимистична, лека за четене е поднесена сложната иначе ДНК теория. Мат Ридли привнася една свежест и дори по-философските концепции ги поднася с приятна гарнитура от любопитни факти, биографични детайли за учените и обяснение на контекста на всяко откритие или ситуация в света на гените.

Корицата на българското издание не ми допада много, затова споделям една от чуждите такива.

 

Genome_(Ridley)_cover

Силно препоръчвам за любопитните.

 

 

Захвърлено богатство – отпадъците от опаковки

IMG_5156

Всеки ден всеки от нас небрежно и лежерно отнася кога в металните кофи, кога просто захвърля (не, не ти, но няма как да не се съгласиш, доста хора небрежно изхвърлят) на улицата бутилки от минерална вода, кенче от бира, опаковка от чипс или всякакъв друг отпадък от опаковки, които реално биха могли да бъдат рециклирани.

В последните много години човечеството изконсумира за около половин година това, което планетата може да ни осигури за цяла. С около две планети назад сме вече. В океаните има цели острови от пластмаса. Дърветата си ги сечем (ние в България и с лекота изнасяме за съседни държави безценната суровина) и използваме тонове хартия, вместо да я рециклираме. Дори стъклото – бутилки, буркани, което има опция да се рециклира безкрай много пъти изхвърляме в общия кюп отпадъци.

Абе ще каже човек, че нямаме мисъл в главата си и че цялата тази еволюция и интелигентност, за която претендираме, в моменти на ежедневна рутина позабравяме. А да, имаме оправдания – „ама те не ги преработват наистина“, „ама нямам наблизо разноцветни контейнери за разделно събиране“, „абе това не е моя работа, нали си плащам данъците на държавата“ и т.н. т.н.

Ето колко красиви и чисти, готови за преработка могат да бъдат събраните за няколко дена у нас отпадъци от опаковки. Събираме ги в една обща по-голяма чанта и после ги отнасяме за разделно изхвърляне в трицветните кофи в квартала. Намирам го за лесно, ненатоварващо и крайно необходимо действие. Боли ме, когато виждам чуден ресурс, който може да се използва още и още, вместо да замърси и без това позадръстената от боклук природа, да се изхвърля в общия кюп.

Много хора, отивайки на Запад, започват да изхвърлят разделно. Защото там има сериозни глоби ако не го правиш. По закон и тук има глоби. Но никой не прави контрол. За мен контролът от страна на държавата е нещо вторично и дори неприятно. Струва ми се всеки има мисъл, съвест и достатъчно възможности да вземе решение сам за себе си и да полага усилия да живеем по-чисто и разумно.

Ще се радвам, ако и ти го правиш. Защото само заедно можем да се измъкнем от боклучавото блато, което в момента сме подготвили за децата ни. Нали.

Писах още:
Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние
Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

p.s. Осъзнавам, че рискувам да стана досадна с периодично повдигане на темата тук, в блога ми и из социалните мрежи. Но ще го правя докато не видя наоколо си реално повече хора да започнат да събират и изхвърлят разделно. Така смятам за правилно.