Ура за Вики Райчева! И още малко за амбицията, ученето и реализацията тук и сега

13062065_1048735041840517_2556432753484207206_nВиктория Райчева – слънчево момиче, прекрасен млад човек, който учи и твори с лекота и е истински пример! Вики, която доскоро бе ученичка, а вече е професионален аниматор и помага на учениците да учат по-лесно с това, което работи към сайта Уча се. За пътя й до тук, смелостта, развитието, творчеството и бъдещето си говорим.

В допълнение Вики днес има рожден ден – да е честита! Винаги така засмяна, уверена и успяваща!

Как се случи, че си в екипа на Уча се?
Още от малка обичам да рисувам. Винаги всички са ми казвали, че съм много добра, но аз исках, незнайно защо, да бъда програмист. Учих в ПМГ „Гео Милев“ Стара Загора с паралелка „Информатика“, ходих на състезания по математика и единствените предмети, които някога съм харесвала в училище са били Изобразително изкуство, Математика и Информатика. Един ден в училище раздаваха флаери на едно студио по „Графичен дизайн“ и аз реших да се запиша, защото ми беше интересно да науча Photoshop и Illustrator.

Всичко започна 2015-та година, когато бях на 18 години. Тогава госпожата от студиото ни спомена за състезанието на „Аз мога – тук и сега“. Реших да се пробвам, защото исках да изпробвам уменията, които бях придобила и така април месец аз и още две момчета отидохме в гр. Девин да се състезаваме.
Случи се така, че бях на едно от най-последните места в класацията, но това нямаше никакво значение за мен, защото преживяното там ме остави без думи. След като видях колко мотивирани, положителни и готини хора са организаторите и участниците, единственото нещо, което си мислих беше: „Кога отново ще дойда тук???“, „Кога ще ги видя отново?“, „Как е възможно да съществува такова събитие, а аз да не съм разбрала до сега?!?“, „Трябва да дойда отново!“. Разпитах и разбрах, че ще има и академия. Записах се още на следващия ден като се прибрах.
Дойде време и за академията. Може да се каже, че точно тази SUPERлятна академия 2015 година беше едно от любимите ми преживявания до сега и много ключов момент от моя живот. Там се запознах с невероятни хора, с които се събираме и до ден днешен на всякакви събития. Те са моята мотивация и стимул да продължавам напред.

На академията се бях записала в категория “Front-end Development“, но единственото нещо което правих тогава беше свързано с графичния дизайн. Нашият отбор заедно с още един друг отбор взехме първото място. Това ме накара да се замисля дали искам наистина да бъда програмист.

Мина известно време и станах 12-ти клас. Все още бях решена, че ще уча програмиране след като завърша, но случката от академията винаги пораждаше мисли в мен дали наистина това е моето нещо. Мислих го много и с помощта на приятели отново от академията се убедих, че всъщност аз трябва да запиша Графичен дизайн, а не Софтуерно инженерство. Буквално няколко месеца преди бала ми аз се изправих пред нашите и им казах, че няма да бъда програмист, а дизайнер. Те бяха доста учудени, но решиха да ме подкрепят. И така кандидатствах в Нов български университет със специалност „Графичен дизайн“ и ме приеха.

Едно от нещата, които винаги съм искала е да започна да работя още докато уча, работата да е свързана със специалността ми и да ми е толкова интересна, че да не я възприемам като работа. По тази причина, още като завърших започнах да си търся работа в София като графичен дизайнер. Пратих си CV-то на няколко фирми, които търсиха стажанти и единственото което ми оставаше е да чакам. Не получавах никакъв отговор и започнах да се отчайвам, докато един слънчев ден Александър Костов, който отново познавах от SUPERлятна академия 2015 не ми писа: „Вики, искаш ли да работиш в Уча.се?“. Тогава бях много развълнувана, защото до този момент бях учила от този сайт и ми помагаше много. Отговорих му, че искам и той ми обясни, че търсят аниматори. Нямах идея как се прави анимация, дори не можех да използвам програмата с която правиха клиповете. Но въпреки всичко имах желание. Първоначално трябваше да изпробват дали ще се справям занапред и ми дадоха задача да направя видео. Реших, че ще дам всичко от себе си за да бъда част от този екип и се заех. Не бях спала почти 5 дни за да се науча на Adobe Flash за една седмица. Направих първото си видео и те много го харесаха. След още една седмица си говорих с Дарин Маджаров по скайп и обсъждахме видеата. А днес съм един от аниматорите на Уча.се.

Какво ти харесва? Какво научи?
В Уча.се ми харесва това, че не усещам работата си като такава. Всеки ден отивам с желание в офиса и там винаги е забавно. Работя с едни изключителни, невероятни, супер яки хора с важна мисия за България. Те са герои! Дори предпочитам да съм на работа, отколкото да си стоя вкъщи. Ние сме като едно голямо, задружно семейство. Обожавам да чета коментарите на децата под видеата, които правя. Супер вдъхновяващо е да знаеш, че правиш скучните уроци в училище интересни и поколения напред деца ще ги гледат и ще им се възхищават. Една от любимите ми случки беше по време на едно събитие, на което бяхме част от екипа. Там имаше момиченце, което беше в 5-ти клас и се оказа, че е фен на Уча.се и учи точно от уроците, които аз правя. Реакцията й след като й казах, че работя в Уча.се и ще я заведа да си вземе автограф от Дарин Маджаров беше просто незабравима. Тя беше много развълнувана и видях този блясък в очите й, който никога няма да забравя. Тогава осъзнах, че всичко това, което ние правим има огромен смисъл. От Уча.се се научих да работя здраво, да не се предавам и на това, че е наистина възможно да превърнеш работата си в хоби.

Как отговаряш на младите хора, които си мислят, че нямат късмет или не знаят как да продължат напред?
Отговарям им, че такова нещо като късмет и случайни неща няма в този живот. Според мен всичко, което ни се случва и което ще ни се случва, зависи само и единствено от нас самите. Животът е такъв какъвто си го направим ние и ако искат нещо истински трябва да съберат сили и да си го вземат. Всеки от нас е добър в нещо и те трябва да открият това нещо и да го развият. Бих им препоръчала да опитват повече нови, различни неща. Така правя и аз. Дори може да се каже, че все още не съм намерила точното нещо за мен. Преминах през състезания/олимпиади по математика, програмиране, графичен дизайн, а в момента съм аниматор. В бъдеще планирам да започна да изучавам по задълбочено 2D и 3D дигитално рисуване, 3D моделиране, анимация и Character design.

Продължаваш ли да учиш ти самата?
Уча се през всеки един ден от живота ми. Не мисля, че има такъв човек, който се е научил на всичко и може да си позволи да спре да учи. За мен ученето е едно от най-прекрасните неща, защото отваря толкова много възможности пред теб. Усещането, когато си даваш равносметка колко си се променил, колко неща си научил и на колко по високо ниво в развитието си си сега, отколкото преди една година, е невероятно. И не говоря само за учене на програми, учене от учебници и т.н. Говоря и за ученето от грешките ни, ученето от останалите хора, ученето на това как да бъдем по-щастливи и най вече по-добри хора.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да имам все повече незабравими моменти, хората около мен да са позитивни, честни и мотивирани, много успехи и малко повече свободно време.

И пожеланието ти към хората, които ще прочетат това интервю
На хората, които ще прочетат интервюто пожелавам никога да не се отказват от мечтите си и да продължават решително напред. Винаги да са мотивирани, сигурни в собствените си възможности, да намират смисъл в това което правят и най вече щастие.

Чудесна Вики! Чудесна!

Галина Лачева: смелост за съпротива и готовност да се учим от грешките си

12106790_10153648532957605_1398052315674980048_n

Най-смелите хора, които познавам, все са / предимно са жени! Не знам само на мен ли ми се случва или това си е правилото. Изумително е! И да, Галина Лачева е една от тях! Едновременно нежна, мила и добра, но и силна, безстрашна и отстояваща всяка своя битка – такава я познавам. Възхищава ме, вдъхновява ме Галя!
Реших да ви запозная и тук говорим за съпротивата, човешкото, битката за правата.

Кое те кара да се застъпваш силно за правата на хората?
Тласка ме усещането за дисбаланс по отношение на идеята, че всички сме родени свободни и равнопоставени по природа, и това трябва да се пази. Упражняването на насилие и неговата легитимация са от моя гледна точка единственият валиден критерий за дискриминация и съответно ограничаване на права. Ще ми се тоя възглед да беше по-популярен. За жалост ми се струва, че ксенофобските, раситските, сексистките, хомофобските и прочие основания са по-разпространени от търпимото.
Да не забравяме за правата и на останалите животни при това!

Защо (през 2017) е нужно да се говори за темата равенство и права на жените?
От една страна защото е нужно системно да се говори за равенството между хората като висша демократична ценност, особено в контекста на историческите й изкривявания – свеждане до уравновиловка, еднаквост и обезличаване, за разлика от равнопоставеност по отношение на участието в определянето на правилата, достъпа до ресурси за развитие на способностите и оптимална изява, недискриминация и т.н. От друга – заради световните статистики, според които човешките права на жените са много по-често нарушавани от тези на мъжете. Това има своите специфики и съответно заслужва особено внимание. Без търсене на обръщане на статистиките с обратен превес, разбира се, а в контекста на борбата за ефективно елиминиране нарушенията на правата въобще.

Според много хора правата на жените в България са си ОК. Какво им отговаряш?
Отговарям им, че по официални данни за страната, всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие, а над 35% от запитаните мъже смятат, че изнасилването е оправдано при определени обстоятелства. Обръщам им внимание на масово пренебрежителното отношение към жените, избрали да не раждат, агресията към избралите да отглеждат деца в гей двойка. Споменавам хомофобската заклейменост на трансполовите случаи на самоопределяне като жена и изборът да живееш като такава, в противоречие с биологичните си особености по рождение. Засягам темата за все още ограничения трудов достъп на българките до ръководни длъжности и до по-добре платени позиции в повечето сектори на икономиката. Сондирам дали въпросните ми събеседници са наясно с нестихващото явление „обективизация на жените“ и им давам примери от рекламни билборди, печатни издания, чалга сцената и пр. И прегръщам редовните ответни опити да се провокира надскачане на стремежа към опазване правата на жените, да се обърне внимание на правата на мъжете и децата. И използвам случая да напомня за правата и на животните извън контингента на хомо сапиенс, с проверка дали събеседниците ми ги включват в кръга на заслужаващите тяхната защита.

Кога ще си удовлетворена и ще знаеш, че мисията е изпълнена?
Перфекционист съм. Едва ли ще доживея края на страданията на живите същества. Личната ми мисия ще е изпълнила ако издъхна без да съм се отказала в стремежа към постигане на идеала.

Жените, които те вдъхновяват?
Едновременно грижовните и непримирими с несправедливостите, предразсъдъците и догмите – емпатичните бунтарки с всякаква окраска, възраст, сфери на изява, от всички кътчета на земята, от книгите и филмите…

За мен не е нужно да са обществено известни, да фигурират в учебници, улици да носят имената им. Всъщност повечето от вдъхновителките ми се явяват дръзки критици на онези, които контролират медиите и това кой да става известен чрез тях, на авторитарните власти, определящи какво и как да се учи в училищата, кой заслужава паметник, кой да получи награда за постиженията си, кой да участва в решенията от обществена важност въобще и т.н. Но така или иначе ме окриляват и „невидимите“ героини на собствената си съдба, които например успяват да осъзнаят ограниченията на свободата и потисничеството, на което са подложени в личен план, да се опълчат и измъкнат от клетките, давайки пример на децата и останалите около себе си…

Все пак е важно да се знаят и имена, да се изтъкват постижения – точно заради вдъхновението, което може да породи личният пример. Та си мислих покрай 8 март за стартиране на подобна страничка в социалната мрежа и на български: https://www.facebook.com/amightygirl/?fref=ts. Или хаштаг някакъв да огласим. После ми се прищя хаштагът да е по-обхватен и да не разграничава полово борците за права… Хайде да го доизмислим заедно!

Пожеланието ти към хората, които ще прочетат това интервю?
Да подлагат на здравословно съмнение всяка една дума в него и не само, да имат смелостта да се доверяват и съпротивляват, готовността да се учат от грешките си, и щастието да живеят в мир и обич.

Георги Марков за свободата

„От човешката душевност до свободата на мисълта има една голяма крачка, от свободата на мисълта до свободата на словото – още една, по-голяма крачка, а и от свободата на словото до свободата на действието – трета още по-голяма крачка. Така че свободата всъщност е трикратен скок, който иска духовна сила.
Но ако за обикновения гражданин свободата да казва какво мисли е естествена, първична необходимост, то за онези, които претендират да са духовен елит на един народ, за писатели, за журналисти, дейци на изкуството, тя е абсолютна необходимост…“

Георги Марков


Благодаря на Елена Хамбарджиева за пропомнянето!

А какво прави един човек добър човек?

Запитах днес лежерно във фб А какво прави един човек добър човек?

ето част от отговорите

 
Влади: Ако е Човек, няма как да не е добър.

Райчо: Милосърдието, усмивката, спокойствието.

Павлина: поведението и делата, отношението към хората, природата, живота и въобще света

А иначе аз мисля, че няма добри и лоши хора, има хора, които постъпват добре и зле в конкретни ситуации. Случва се всички да правят грешки.

Све: да не позира с това, че е добър

Виолета: И аз не зная какво е за теб добър човек, но за мен е: някой, който е откровен, отговорен за себе си, има интегритет, поставя граници и умее да дава и получава любов.

Сабина: Човек, който се изправя честно пред себе си и дава най-доброто от себе си да изправи не толкова добрите си.

Мина: Любовта, разбира се

Ивайло: Очите на другия!

Лъчезар: „По плодовете им ще ги познаете“

Светлозар: Емпатията, разбирането. Когато чувстваш истински какво правиш на другите, това те кара да вършиш добро. И да бъдеш добър за другите.

Вили: да обичаш другия както обичаш себе си (което предполага че е нужно да обичаш и себе си като творение на Бога, защото животът не ти принадлежи, той е дар) С подобна нагласа просто няма как да не си добър. Да го наречем с една дума- смирението.

Светлана: Благодарността и доброто намерение.

Ивет: Гледа си добре работата, живее морално, не се пъчи и не блести, не дава съвети.

Светлана: Съгласна съм с Ивет. За мен смирението прави човек истински добър.

Лиди: умнието да прави разликата Добро Зло да действа, инфрмирано в посоката

Благодаря ви!

ДЕОС в първо лице: Дани. Възползвайте се от правото си на глас.

DEOS_Lista_FB_Pernik_07

Даниел Иванов е млад, образован, разумен, деен – чудесен човек! Активист е в Активни за Перник – сдружение на граждани, които не само са недоволни, но и активно действат да покажат недовоството си и какво не се случва добре в Община Перник. Дани е в листата на ДЕОС за Перник под номер 7.

Защо ДЕОС?
ДЕОС показва какво е истинското значение на политиката – различни, но притежаващи общи ценности хора се събират, за да променят и подобрят заобикалящия ги свят. Обединяват ги желанието за промяна и увереността, че всичко е в собствените им ръце.
Ролята на ДЕОС е да покаже, че политиката се прави от граждани, загрижени за общото благо. Че решенията се взимат на светло, а не чрез задкулисни договорки. Също и че избраниците на народа е редно да ходят на работа с градски транспорт, а не със служебни лимузини и полицейски буркан отгоре. Ако останалите партии не се пригодят към този светоглед, единственото, което им остава, е да изчезнат.

Какво искаш да се промени в България?
В България се усеща остра липса на справедливост . Когато човек вижда, че законът не е за всички, той губи мотивация да го спазва. Живеем в общество, в което хората, които не спазват правилата, се издигат нагоре, за сметка на спазващите ги. Нещо повече, те започват да се дават като пример за успех.
Обикновените хора са поставени в безкраен коловоз от грижи и проблеми, не могат да вдигнат глава или да сменят посоката. В крайна сметка се възпитават поколения, които свикват, че шансът за успех по честен път е извън техния обсег.

Кое е основното, за което мечтаеш в Перник?
Перник може да се развива и занапред да стане спокойно и привлекателно място за живот, с достъпна градска среда и администрация в услуга на гражданите и бизнеса. Хората в Перник следва да водят достоен живот и спокойни старини, да не се притесняват за физическото си оцеляване и за това как ще преживеят зимата. Да има възможности за оставането на младите и инициативните.

Какво отговаряш на скептиците?
Много важна част от задачата ни е да привлечем пасивно настроените, че стига да поискаме, можем да постигнем много. Един известен цитат за Древна Атина гласи „Този град е такъв, какъвто е, защото неговите граждани са такива, каквито са“. Ако атиняните бяха скептично настроени, светът щеше да е много по-различно място. Доста от хората в Стария свят пък са били скептично настроени към съществуването на Новия. Великите градове не се издигат сами. Хората издигат градовете и намират нови континенти, но за това се изисква положително отношение и воля.

Пожеланието ти към хората за 25-ти октомври?
Възползвайте се от правото си на глас. То е вашият шанс да намерите хора, които мислят като вас. Потърсете информация за различните кандидати и тяхната дейност досега. Липсата на гласуване означава и липса на желание за промяна. Означава, че сте доволен да живеете в сегашното положение – харесват ви дупките по улиците и мръсотията , грозните плочки на площада и бутафорните ремонти.
Освен това, кажете „Да“ на електронното гласуване. То ще приобщи към вота стотици хиляди българи и ще обърка плановете на купувачите на гласове.
Ако се колебаете, попитайте някой робот.

Из София с велосипед – теми за размисъл и действие

IMG_7970

В последната година-две съм доста често из София с велосипед:
защото е удобно – бързичко се придвижва човек,
защото е приятно – движението е полезно и добро,
защото е щадящо за природата – няма вредни газове в атмосферата.

И няколко теми постоянно ме занимават, докато съм на велосипеда:

. Велоалеите. Чудна е велоалеята, която ми е удобна до офиса – по Цар Борис III, но е единствена такава в София. Нужни са още много. А изградените напоследък са странни – освен неочакваните им завои и стеснявания, най-често завършват в никъдето и човек се чуди от къде да мине. Мисля, че са проектирани и реализирани от хора, които никога не са се придвижвали из града с велосипед.

. Въздухът. Често, наистина доста често е кошмарно да се диша, докато се кара велосипед из София. Защото е мръсно и човек се задушава или едва диша. Това идва от колите наоколо, разбира се и от фините прахови частици, с които градът ни се нарежда сред най-мръсните в Европа. И не ми казвайте, че не е така. Пешеходците дишат същото, но по-рядко го усещат осезаемо. И това е доста, доооста неприятно, повярвайте.

. Улиците и тротоарите. Не са мислени никак и не са обгрижвани никак. Всички го знаем. Но минавайки на колела – с детска количка или велосипед – изживяването е още по-силно. Дупки, разместени и липсващи плочки, нулев наклон при подходите към тротоарите, а някои места са направо непроходими между паркирали автомобили.

. Велопаркинги. Къде да си оставиш велосипеда – със съвсееем малки изключения – няма къде. Връзваш го по стълбове и дървета. Много се дразня да се налага да развалям рахата и моля пазачите на банков клон или офис да ми наглежда возилото.

. Толерантност. Имаме тепърва, като шофьори и като велосипедисти и като пешеходци да си формираме навици. Не виня никого. Просто констатирам.

Добрата новина е, че въпреки горните пет теми хората в София, които предпочитат да се придвижват на велосипед са все повече и повече. Значи промяната е в действие! 🙂

Ето такива теми на колела из София. Може да има и още.
Ти какво мислиш?

Мениджърът – футболните лидери споделят

The Manager_Cover

Никога не бих си представила, че книга, свързана с футбола така ще ме увлече. Дори имах доста задръжки в началото. Нито „футболните“ от заглавието, нито цветовете, нито снимката ми подсказваха, че тази книга е за мен. Но преди и с политика не си представях, че ще се занимавам някой ден, пък ето – ДЕОС.

Ключовата дума от заглавието „Мениджърът – футболните лидери споделят„, която ме накара да зачета книгата бе „лидер“ и съм учудена защо книгата се казва Мениджърът, при положение че се говори основно за лидерство. Изключителни истории от реалния живот на футболни мениджъри и треньори, които с харизма, инстинкти, емпатия са успели да изведат отборите си към победа.

Книгата на Майк Карсън е завладяваща и поучителна, с много примери, за постижения, за пътя нагоре, за екипността, за ръководенето на екип в днешно време, за реалното лидерство, за разликата между мениджър и лидер, за успеха без да е заплатен със загуба на човечност.

Ролята на лидера … се отнася до създаването на условия за успех, като в същото време отговаря на множество очаквания, преодолява значителни препятствия, справя се с напрежението, оставайки винаги нащрек.“

„Просто правило – най-напред отборът, а после последователно всеки друг, който наистина се интересува от него.“

„Правех така, че всеки да се чувства важен, а това не беше лесно.“

„За да проработи един проект, отговорните за него хора следва да са обвързани с взаимно доверие и да не забравят, че в края на краищата са човешки същества, често подвластни и на емоциите на играта.“

„Споделянето на дългосрочна визия е надежден начин за установяване на трайна взаимовръзка.“

„Ясното разбирателство и точното разпределение на отговорностите са сред най-важните предпоставки за напредък.“

„Лидерът не може да ръководи успешно и авторитетно без необходимата подкрепа на структурите около него.“

„Лидерите, където и да било, трябва да създават чувство за принадлежност у своите отбори – принадлежност към нещо специално, съкровено, нещо голямо и трайно.“

Наистина доста ценна книга за ръководители на екипи, мениджъри в бизнеса и не само, лидери от всяко естество. Препоръчвам.

ДЕОС в първо лице: Боян – желанието за истинска промяна

Boyan_Pavlov_Only-1024x768

Боян Павлов е познат вероятно на повечето хора като превъзходен готвач от ТВ шоу, но за мен е усмихнат, делови, позитивен, деен човек, който е част от ДЕОС. Бъбрим си тук с него:

Чувстваш ли се като звезда?
В България намирам думата “звезда” за преекспонирана. Кое ме дефинира, като такава? Това, че съм готвил няколко пъти по телевизията? Не, ако това дефинира значението, не се чувствам, като звезда. Чувствам се звезда за много други мои постижения, гръмки и понякога не толкова, като например, за това, че всяка сутрин казвам “Обичам те” на моята прекрасна Надя или за това че осиновихме с нея едно малко и сладко кученце, спасихме го от сигурна смърт и му дадохме втори шанс за живот. Това са нещата, които ме дефинират и ме карат да се чувствам звезда!

Какво от бизнеса може да се привнесе в политиката?
Харесвам правенето на бизнес, защото то е базирано на комуникация, взимане на решения и цифри! Комуникацията не всеки я умее, защото тя от своя страна е много строго сегментирана на вербална, невербална, агресивна, консенсусна и др. факт, който мнозинството от хора не осъзнават. В нея може да се инжектира доза его, капка емоция, щипка ехидност и както в готвенето ще получите ястие с различен вкус. Майсторството тук е да премериш правилно подправките според аудиторията. Взимането на решения е критично във всеки един бизнес. Имам една теория и тя гласи че и най-грешното решение е по-добро от невзетото такова. А последната съставка на бизнеса са цифрите. Героят на Дензъл Уошингтън във филма Мъж Под Прицел (Man on Fire) казва, цитирам: “Куршумът никога не лъже” (А bullet never lies). Toва е вярно за цифрите. Те никога не лъжат. Точна наука!

В политиката трабва (всички) да се научим да слушаме и същевременно да чуваме. Много хора слушат, но не чуват!

В политиката трябва да се научим да взимаме решения, да заставаме зад тях, да ги отстояваме! И най-важното – да си признаваме, когато те са били грешни!

В политиката трябва да се научим да боравим с цифри правилно, а не да се случва така, че в Q1 на фискалната година да имаме бюджет със сериозни дефицити. Имплементация на сериозен финансов форкастинг, екстраполация и контролинг са спешно нужни.

Трите гореупоменати са фундамента на един стабилен бизнес, а според мен и на една стабилна държава.

Защо ДЕОС – какво казваш на хората, които те гледат учудено?
На първо място – заради усмивките! Усмивката притежава много силна енергия, която, досущ, като водата, си проправя път, бавно, но сигурно! На второ място – либерални възгледи – трудно е в дълбоко обременена България да се споделят такива! Трето, но не последно място – желанието за истинска промяна! През последните 25 години има страшно много полемика в политиката, в която винаги се изтъкват слогани, които завършват с, цитирам: “…за България”; “…за развитие на България”; “…за по-добра България”. Е, хайде де!

В политиката се дават интересни предизборни обещания с идея, че след 2, 3 или 5 години те няма да имат валидност, ще бъдат забравени или този, който ги е дал няма да е отговорен относно това, което е обещал.

Може ли да се случи промяна в България?
Тук ще си позволя да насоча вниманието към една песен на Майкъл Джексън – Мъжът (човекът) в огледалото (Michael Jackson – Man in the Mirror). Изслушайте я, изгледайте видеото към нея. Промяната трябва да сме ние! За последните 25 години виждам едни и същи лица, с едни и същи разбирания и една и съща политика. Те обаче очевадно не са слушали песента на краля на попа! Е, аз предлагам да им я изпеем! Призовавам всички млади хора да им я изпеем и да им покажем как се прави! Винаги съм казвал, че мога да сформирам много по-успешен кабинет от всички от 90та година до момента само с една шепа колеги, студенти и преподаватели от СУ Климент Охридски, Катедра “Политология”.

Имаш ли си любими места в София и кои са те?
Обичам много природата и се чувствам истински щастлив разхождайки се в Южен Парк, изкачвайки Витоша и наслаждавайки се на Боянски Водопад!

Какво пожелаваш на София?
Пожелавам и силно управление с нов, либерален модел на мислене! Пожелавам електронна София на гражданите! София, в която ще може да си поръчате регистрация на автомобил онлайн и да я получите с куриер; София, в която може да си подновите личната карта онлайн и да я получите с куриер; София, в която може да регистрирате фирма за 20 минути онлайн и други такива интересни неща, на които се наслаждават жителите на много други градове по света, а на нас ни се струват просто, като едно недостижима мечта. А, на себе си, като Софиянец си пожелавам – София за хората! Ти избираш!

Кого каниш в ДЕОС?
Отправям своята покана към всички усмихнати и позитивни хора, най-вече млади такива! Всички, които вярвят, че за да се случи каквато и да е промяна, тя трябва да се случи първо вътре в нас!

Още ДЕОС хора: Борил, Таня, Емо, Иван, Галя, Арян, Дарин, Катина

Не съм знаела, че някои от вас са били деца

Много хубав 1-ви юни! Видях всичките си приятели като деца – чисти, усмихнати, наивни. Човеци. Добре че повечето са си такива и сега, обнадеждаващо е!

И любим мой цитат от Земя от водата на Греъм Суифт:
И не забравяй – обичаше да казва баща ми… – каквото и да научиш за хората, колкото и лоши да се окажат, всеки от тях носи сърце в гърдите си и всеки от тях е бил някога пеленаче, закърмено с майчино мляко…

 

2015-та цена на човек от консолидираната фискална програма на Република България

10438355_10152801447796072_177682892528377321_n

Ето каква е цената, която всеки от нас тук ще плати през идната година. Цифрите са повече от шокиращи!

Всеки от нас ще плати общо 4579 лева, от които:

  • за пенсии, социални помощи и обезщетения – 1577 лв или 35% от сумата
  • 410 лева за отбрана и сигурност
  • 244 лева за администрация
  • 122 лева лихви по стари дългове
  • 77 лева за култура и спорт
  • 26 лева за наука
  • 425 лева за образование

Не знам как е при вас, но мен тези цифри не ме оставят да стоя спокойна. Чудя се какво ли би било, ако давахме за администрация 77, а 244 за култура и спорт, или още по-смело, ако заменим сумата за наука – 26 лева и добавим тези 410 освободени за наука и образование …

Може да прозвучи жестоко, но 1577 лева за пенсии, социални помощи и най-вече за обезщетения … ако чрез наука, образование и култура се понижи безработицата сигурно обезщетенията поне биха били по-малко …

Не харесвам многоточията, но в случая бих могла да ги заменя само с много удивителни, което съвсем не ми е присъщо. Надявам се на всички ни е ясно, че е нужна промяна. И то веднага. И тя зависи само от нас – от теб и от мен.

Благодарности към Института за пазарна икономика за просветлението!