Марина Стефанова в Мисия Мама

IMG_2438

През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана Трифонова Мисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Ето и чудната Марина Стефанова – социален предприемач, майка и неспирен борец за промяна.

Най-добрият съвет, който помниш от твоите родители?
Всъщност, няма най-добър съвет. Дори не са ме съветвали в класическия смисъл на думата (Чакай да ти кажа, дъще, как стоят нещата в живота“). Онова, което съм получила от моите родители, не може да се опише като единичен жест. Но ако трябва да изреждам, бих започнала така: усещането за дом и уют се постига трудно и трябва да се грижиш за него, защото е дар; корените ти са стабилни, разтвори крилете си и полети; ние сме тук, ВИНАГИ и за ВСИЧКО можеш да разчиташ на нас; твоите нужди/желания/мечти са и наши, не защото изпълняваш нашите, а защото сме ЕДНО; обичаме те, защото си ти и ТИ си достатъчна; единствено чрез труда си ще получиш удовлетворение от това, което постигаш; няма невъзможни неща, всичко е възможно, ако това е, за което мечтаеш … Благодаря ви, мамо и татко!

Как се справяш с нещата в обществото и другите родители, които те смущават и са различни от вашите семейни ценности?
Аз никога не сравнявам децата си с другите деца; родителите им с нас като родители. Нашето семейство е уникално, каквито са и всички останали семейства. Всеки има право на свои приоритети и ценности, стига те да не са в конфликт и вреда за останалите.
Но някои неща не мога да понеса и ясно се разграничавам от: нарушаване на физическата и емоционалната цялост на децата, уронване на авторитета на учителите; умишлено разрушаване на достойнството на други хора/същества в риск; безсмислено унищожаване на резултатите на нечий труд; замърсяване на градската и околната среда. За тях говорим надълго и широко, опитвайки се да обясня необясними неща като жестокост, алчност, завист.

Какво пожелаваш на бъдещите майки, четящи тази книга?
Да не се притесняват дали ще се справят. Ще се справят.
Да не питат кое е първо – кариерата или децата. Децата.
Да не спират да търсят любовта, въпреки някои разочарования. Любовта на живота Ви съществува.
Да участват в Кръговрата, защото това винаги ще си остане най-голямото постижение на жените – да създават Живот.
Цялото интервю с Марина и още много – в книгата Мисия Мама 🙂
И още:
И Юлия Спиридонова – Юлка в Мисия Мама.

Моят август без устройства разказан в 7 точки

IMG_7908

Август го изкарах (почти*) без устройства.

От 1 до 31-ви нямах мобилен, т.е. никакъв телефон. За първи път. Не знаех как ще е. Знаех, че ще е приключение.

После, от 15-ти пък за три седмици бях без компютър. За първи път. Пак не знаех как ще е.

Е, оцелях. Беше любопитно. И затова споделям.

1. Хората не ти вярват и не те разбират. Това, разбира се, няма значение. Някои мислеха, че си правя евтин ПР. Други, че съм се чалнала. Трети просто вдигаха рамене неразбиращо, аджаба защо си причинявам това. Всички са опитвали да ме търсят, въпреки че категорично бях казала, че нямам устройство. Дори sms ми бяха писали.

2. Рязко спада стресът. Юхууу. Без техника (временно) се живее по-леко и една идея „по-розово“. Времето тече с друго темпо. Много, много приятно темпо.

3. Освобождава се много време. Ехааа! Лично аз го посветих на четене, рисуване, време с децата и приятелите. Зареждащо!

4. Комуникациите не липсват. Компенсират се с други – реални. Новините идват почти със същата скорост, защото хората наоколо все пак остават с устройство и свързаност.

5. Без досадните междинни чувания. Много ми хареса това, че отпаднаха досадни, безсмислени междинни чувания от сорта на „къде си“, „идваш ли“, „ще закъснея“.

6. Добър пример за децата. Ами няма как да не се радвам с това постижение – без устройства аз е доста по-убедително и окуражаващо да изисквам и тези около мен да са по-пестеливи с времето, отделяно на устройствата.

7. Извън зоната на комфорт. Най-ценното за мен бе именно това. Извадих се от собствената си зона на комфорт. Приятелите ми знаят, колко онлайн човек съм. Е, радвам се, че експериментирах и установих за себе си, че е възможно. Възможно е да съм без телефон не ден, не два, а цял месец! Без компютър също. Живее се. Провокирах се. Успях.

И все пак какво ми липсваше:

  • най-вече снимането – по принцип снимам по много всеки ден, а през август нямах устройство, с което да снимам;
  • блогването – блогът запустя, а изчетох доста книги, за които ми се пишеше, сега имам да наваксвам;
  • евентуално беше възможно да се разминем с някой за среща, но при по-добра организация това е решимо.

* През месец се наложи все пак да проведа три телефонни разговора и го направих през чужди устройства. В това време използвах таблет, взет назаем, по час на ден. През тези три седмици два пъти по 15 минути ползвах чужд компютър, работата го изискваше.

Благодарна съм на екипа ми, приятелите и семейството ми, които проявиха голямо разбиране и подкрепа към това мое странно предизвикателство.

Ето така с моя експеримент без устройства.

Вече съм обратно в света на „нормалното“ – с телефон и компютър.
Планирам догодина да повторя.

Светът не свърши през този месец. Добре ми се получи. Пожелавам го на всеки смелчага. Струва си.