За какво говоря, когато говоря за бягането. Харуки Мураками

IMG_6207

За какво говоря, когато говоря за бягането на Мураками – две любими неща в едно – Мураками и бягане! Прочетох я когато излезе и напоследък се присетих да погледна какво съм писала за нея тук в блога и ха – оказа се, че не съм писала за тази важна (за мен) книга. Препрочетох я тези дни (и подчертах доста нови пасажи, не че не бе доста подчертавана и при предишното четене) и ето – споделям я 🙂

Винаги ми е любопитно да знам повече за любимите си автори, за живота им, за ежедневието, за вдъхновението, за малките неща, които водят до тези прекрасни книги, които пишат. А Мураками е сред най-любимите ми и най-любопитни. И когато видях За какво говоря, когато говоря за бягането, нямаше как да я пропусна. Тогава още самата аз не се бях запалила по бягането, ама никак.

Първият прочит ми донесе много за Мураками като човек и като писател. Споделени мисли в главата на един креативен и нестандартен ум и то по време на самотното действие бягане няма как да не са повече от интересни. Още повече, че Мураками споделя и любими свои книги, автори от които той самият е повлиян, музика, важни събития от света, които афектират личностното му развитие, а и творческото.

От многото наслагвания на мисли и много бягане, като време и като самовглъбяване се стига и до много мъдрости, които са общовалидни – нито свързани само с писането, нито само с бягането:

„В човешката душа няма как да съществува истинска празнина. Човешкият дух нито е достатъчно силен, за да обеме нищото, нито е последователен.“

„В реалния свят не съществува нищо толкова прекрасно, колкото фантазиите на човек, изгубил разсъдака си.“

„Талантът притежава свой собствен живот, извън мисловната ни дейност, избликва самичък когато пожелае, тече колкото го има, пресъхва и толкова.“

„Очаквам с нетърпение да видя какви ли ще бъдат следващите произведения, които ще излязат от мен.“

Вторият прочит ми донесе много за бягането. Може би защото съм във фаза да бягам, да изпитвам удоволствие от бягането и да искам да бягам все повече. И Мураками има сигурен пръст в тази работа. Да, използвам случая да спомена и други важни хора, които са ме довдъхновили за това – Пешо, Любо, Петко, Милена, 5 km run и още много бягащи около мен. Книгата отново се оказа много ценна, макар да я видях в друг аспект този път. Отново, никак не се отнася само за бягането всичко, което този мъдрец скромен Мураками казва.

„Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор.“ Мантрата на маратонеца

„Щом действам последователно, методично, без мрънкане (понякога свъсвам вежди), търпеливо, силата послушно расте.“

„При пълния маратон, докато преодолявам последните метри, съзнанието ми обикновено е заето с мисълта как да финиширам час по-скоро и да приключа с надпреварата. Нищо друго не ме занимава. На ултрамаратона обаче това даже не ми минава през главата. Струва ми се, че краят е само завършек на един етап, без особена мисъл. Също като живота. Той притежава смисъл не защото някога свършва.“

Великолепен превод от японски на Албена Тодорова.

Много неща за четене дойдоха след тази книга, от бележките под линия на Мураками. И за слушане. И за размисъл. Благодарна съм. И силно я препоръчвам.

p.s. ще ми се да спомена за нещо, което не ми допада сред родния интелектуален и творчески елит (за по-възрастното от моето поколение някъде говоря) – погнусата от физическите занимания, добрата форма, здравото тяло. Като че болестта, страданието, нищетата следва да са основния фон за твореца в ежедневието му. Вероятно е от соц-а. А може и от преди това. Много ми харесва това време днес, което носи новото поколение талантливи хора, водени от желанието и активната работа и за добро тяло и за добър ум едновременно.


Писах за друга вдъхновяваща книга за бягането: Родени да тичат
и още от Мураками: Мъже без жени
Безцветният Цукуру Тадзаки.
1Q84
Птицата с пружина
Танцувай, танцувай, танцувай
Преследване на дивата овца
Кафка на плажа

Харуки Мураками: Мъже без жени

IMG_7204

Имам слабост към Харуки Мураками и очаквам всяка следваща негова книга. И с голяма наслада изчетох издадената от Колибри наскоро Мъже без жени.

Деликатна. Истинска. Човешка.

Няколко неща, на които сме научени от Мураками – фикция, котки, джаз в бар липсват. Но колкото е реалистична книгата, толкова е магическ-пленителна. Разказ след разказ.

Отношенията между хората. И любовта, и приятелството. И самотата. Без укор, без мъмрене, без декори, сцени и драма. Едно такова тихо стенание ме обземаше след всеки прочетен разказ, стягане в гърдите, смътно усещане за надежда, макар и много далече.

Струва ми се важно да се отбележи, че едно от изданията на английски език подбира друго заглавие на разказ от сборника: Samsa in love. Прилагам и корицата, която е наистина впечатляваща.

131028_r24119-879

Ето и няколко откъса:
„Музиката притежава сила да събужда спомените и понякога го прави толкова добросъвестно, че сърцето те боли.“

„Необикновеното време, прекарано с жени, ти предоставя възможността от една страна да си обгърнат от действителността, а от друга, да я зачеркваш.“

„Има хора със завидно несломим дух и непредразположеност към униние, което се изразява в неспособност да не живеят добре. Малко са, но се забелязват при някои случайно възникнали обстоятелства.“

ИК Колибри, превод Дора Барова, корица Стефан Касъров


Още от Мураками:
Безцветният Цукуру Тадзаки.
1Q84
Птицата с пружина
Танцувай, танцувай, танцувай
Преследване на дивата овца
Кафка на плажа

Мураками. Безцветният Цукуру Тадзаки.

IMG_7650

Цукуру търси себе си. Дълго. Мистика, за разлика от други романи на Мураками, почти липсва. Но има много джаз, много музика, много самота.

Петима приятели в едно цяло. Време на пълнота, което отминава безвъзвратно. Гари. Път. Търсене.

„На този свят са нужни, макар и малко, хора, които да сътворяват абсолютна пустота.“

„Не само хармонията свързва едно човешко сърце с друго. Свързват ги дълбоко раните в едното и раните в другото; болките в едното и болките в другото; прегрешенията в едното и прегрешенията в другото. … Няма прозрение без да си преживял мъчителна загуба.“

Хареса ми превода на Дора Барова. Но корицата – никак. Стефан Касъров е правил и другите корици на преводите на Мураками на български език, но тази не му се е получила много добре, безцветна е. А Цукуру е цветен.

IQ84
танцувай, танцувай
дивата овца

1Q84 на Мураками. част 2.

photo2

втората част на 1Q84 е по-динамична и по-тъжна. сюжетът както се позаплита, така и леко се поподрежда и отговаря на много оставени отворени въпросителни в първата част. доброто и злото в търсене на равновесие. доброто именно като това равновесие. любовта, която отприщва стихии, но и дава смисли. относителността на истината и свързаната с нея справедливост. свят с две луни, с котешки град, с история за дървени мишки, човечета и въздушни какавиди. с усещане за изпълненост и смисъл.

знам, че мнозина се дразнят от популярността на романа и считат харесването му за поза. не е поза. в 1Q84 имаме един много себе си Мураками, който щедро ни развежда в свят, пълен с мъдрост, стихии, чувства, без да спестява детайли и без да идва в повече.

поздравления за Колибри, които издадоха втората част седмица след първата и ще пуснат третата седмица след втората. очаквам 3 с нетърпение.

писах и за 1Q84 част 1

1Q84 на Мураками. част 1.

122колкото и клиширано да звучи – Мураками е сред любимите ми автори. най-вече като че с Кафка на плажа, Преследването на дивата овца, Норвежка гора.

и затова излизането на 1Q84 на български наистина ме зарадва и я захванах с голямо желание, изчетох я бързо и много се вкиснах. вкиснах се, защото книгата искрено ми хареса, но свърши в никъдето, а вероятно за втората част ще трябва да почакаме … или да я захвана на английски.

и в 1Q84 отново Мураками е омаен вълшебник на думите и на историите. музиката, както в повечето му книги присъства силно. но не е джаз, а е класика. има доста детайли за храна. има и секс. няма котки, но има куче, което за жалост се взривява мистериозно в края на тази първава част. главните сюжетни линии и герои са двама, самотници по своему, имаи две луни, както и две времена – 1984 и 1Q84. не случайно.

за който обича Мураками това без съмнение е една наистина много негова история, и много добра.

„- … животът трябва да е доста мрачен.

– И е, вероятно.

– Но ако обичаш някого с цялата си душа – дори да е ужасен човек и да не споделя любовта ти, тогава животът поне не е ад, независимо че пак си остава мрачен.

– И се пак имам чувството, че този живот страда от сериозна липса както на логика, така и на доброта.

– Може и да си права … Но е късно да го заменим с друг.

– Гишето отдавна хлопна.

– И разписката се е загубила.

– Е, няма проблем всъщност. Така или иначе, светът ще свърши, без да се усетим.

– Звучи многообещаващо.

– И ще настъпи Царството небесно.

– Нямам търпение. “

писах още за: след мръкване, страната на чудесата, танцувай танцувай, преследването на дивата овца, Кафка на плажа, птицата с пружината

след мръкване по Мураками

IMG_1392

чаках новия превод на Мураками с любопитство и жажда за него.

този път героинята е на 19. нежна и дребна. и много различни самотни хора около нея. в текста има още и котки, и много джаз. разбира се – самотата е навсякъде в големия град. хората се преплитат, както и случките. а всичко се случва между 11:56 вечерта и 6:52 сутринта. все пак сунтринта настъпва и е ясно, че започва нов ден.  „Новото слънце излива нова светлина върху градските улици“ и „Ще мине време, преди да се спусне следващият мрак“.

още за книгата – тук в Kafene.bg

писах още за Мураками, неговата Хроника, Страната на чудесата, танцувай танцувай, преследването на овцата

танцувай, танцувай, танцувай

murakamiкато двоен червен aftershock на екс – отново

след преследването на дивата овца продължението на историята идва очаквано-неочаквано, малко по-описателно, все така ексцентрично-хаотично, философско-митично, много „ала Кафка“ и все пак достатъчно „ала Мураками“

търсене на себе си, търсене на другите, търсене на смислите, паралелни светове, стая със скелети и преминаване през стени, нищоправенето като смисъл, проститутки, чието заплащане се счита за разход, животът като танц – танцувай, танцувай, танцувай …

„прахосничеството е висша добродетел“

„посредствеността е като петно на ризата, което никога не се маха“

„хора умират през цялото време. Животът е много по-крехък, отколкото си мислим. Затова се отнасяй с другите така, че да не остане причина да съжаляваш. Справедливо и ако е възможно, искрено.“

преследвах дивата овца

едва ли можех да си избера по-хубава книга за тези два дена, в които суетата наоколо и празничното настроение някак вече са ми в повече и леко чужди – прочетох Преследване на дива овца на Мураками

wow! като двоен червен aftershock на екс

след очарованието от птицата с пружината и кафка на плажа и норвежка гора, както и разочарованието от на юг на запад преследването на овцете ми дойде прекрасно

лутането, безвремието, наслагването на времена, спокойното надбягване с времето, липсата на имена, липсата на нужда нещата и съществата да имат имена, котката, този път в по-скромна роля, само в рамката на романа, липсата на себе си, търсенето и евентуалното намиране, овце, овце, овце, малко военна история, за подправка, пак срещана и преди, самота и липсата й, екзистенциализъм, мистика, философия, мъдрост, Кафка,  пътуване, невероятно

и съвсем без връзка с горното – според Йордан Ефтимов Харуки Мураками се харесвал повече от жени?! хм.