Харуки Мураками: Мъже без жени

IMG_7204

Имам слабост към Харуки Мураками и очаквам всяка следваща негова книга. И с голяма наслада изчетох издадената от Колибри наскоро Мъже без жени.

Деликатна. Истинска. Човешка.

Няколко неща, на които сме научени от Мураками – фикция, котки, джаз в бар липсват. Но колкото е реалистична книгата, толкова е магическ-пленителна. Разказ след разказ.

Отношенията между хората. И любовта, и приятелството. И самотата. Без укор, без мъмрене, без декори, сцени и драма. Едно такова тихо стенание ме обземаше след всеки прочетен разказ, стягане в гърдите, смътно усещане за надежда, макар и много далече.

Струва ми се важно да се отбележи, че едно от изданията на английски език подбира друго заглавие на разказ от сборника: Samsa in love. Прилагам и корицата, която е наистина впечатляваща.

131028_r24119-879

Ето и няколко откъса:
„Музиката притежава сила да събужда спомените и понякога го прави толкова добросъвестно, че сърцето те боли.“

„Необикновеното време, прекарано с жени, ти предоставя възможността от една страна да си обгърнат от действителността, а от друга, да я зачеркваш.“

„Има хора със завидно несломим дух и непредразположеност към униние, което се изразява в неспособност да не живеят добре. Малко са, но се забелязват при някои случайно възникнали обстоятелства.“

ИК Колибри, превод Дора Барова, корица Стефан Касъров


Още от Мураками:
Безцветният Цукуру Тадзаки.
1Q84
Птицата с пружина
Танцувай, танцувай, танцувай
Преследване на дивата овца
Кафка на плажа

Мураками. Безцветният Цукуру Тадзаки.

IMG_7650

Цукуру търси себе си. Дълго. Мистика, за разлика от други романи на Мураками, почти липсва. Но има много джаз, много музика, много самота.

Петима приятели в едно цяло. Време на пълнота, което отминава безвъзвратно. Гари. Път. Търсене.

„На този свят са нужни, макар и малко, хора, които да сътворяват абсолютна пустота.“

„Не само хармонията свързва едно човешко сърце с друго. Свързват ги дълбоко раните в едното и раните в другото; болките в едното и болките в другото; прегрешенията в едното и прегрешенията в другото. … Няма прозрение без да си преживял мъчителна загуба.“

Хареса ми превода на Дора Барова. Но корицата – никак. Стефан Касъров е правил и другите корици на преводите на Мураками на български език, но тази не му се е получила много добре, безцветна е. А Цукуру е цветен.

IQ84
танцувай, танцувай
дивата овца

1Q84 на Мураками. част 2.

photo2

втората част на 1Q84 е по-динамична и по-тъжна. сюжетът както се позаплита, така и леко се поподрежда и отговаря на много оставени отворени въпросителни в първата част. доброто и злото в търсене на равновесие. доброто именно като това равновесие. любовта, която отприщва стихии, но и дава смисли. относителността на истината и свързаната с нея справедливост. свят с две луни, с котешки град, с история за дървени мишки, човечета и въздушни какавиди. с усещане за изпълненост и смисъл.

знам, че мнозина се дразнят от популярността на романа и считат харесването му за поза. не е поза. в 1Q84 имаме един много себе си Мураками, който щедро ни развежда в свят, пълен с мъдрост, стихии, чувства, без да спестява детайли и без да идва в повече.

поздравления за Колибри, които издадоха втората част седмица след първата и ще пуснат третата седмица след втората. очаквам 3 с нетърпение.

писах и за 1Q84 част 1

1Q84 на Мураками. част 1.

122колкото и клиширано да звучи – Мураками е сред любимите ми автори. най-вече като че с Кафка на плажа, Преследването на дивата овца, Норвежка гора.

и затова излизането на 1Q84 на български наистина ме зарадва и я захванах с голямо желание, изчетох я бързо и много се вкиснах. вкиснах се, защото книгата искрено ми хареса, но свърши в никъдето, а вероятно за втората част ще трябва да почакаме … или да я захвана на английски.

и в 1Q84 отново Мураками е омаен вълшебник на думите и на историите. музиката, както в повечето му книги присъства силно. но не е джаз, а е класика. има доста детайли за храна. има и секс. няма котки, но има куче, което за жалост се взривява мистериозно в края на тази първава част. главните сюжетни линии и герои са двама, самотници по своему, имаи две луни, както и две времена – 1984 и 1Q84. не случайно.

за който обича Мураками това без съмнение е една наистина много негова история, и много добра.

„- … животът трябва да е доста мрачен.

– И е, вероятно.

– Но ако обичаш някого с цялата си душа – дори да е ужасен човек и да не споделя любовта ти, тогава животът поне не е ад, независимо че пак си остава мрачен.

– И се пак имам чувството, че този живот страда от сериозна липса както на логика, така и на доброта.

– Може и да си права … Но е късно да го заменим с друг.

– Гишето отдавна хлопна.

– И разписката се е загубила.

– Е, няма проблем всъщност. Така или иначе, светът ще свърши, без да се усетим.

– Звучи многообещаващо.

– И ще настъпи Царството небесно.

– Нямам търпение. “

писах още за: след мръкване, страната на чудесата, танцувай танцувай, преследването на дивата овца, Кафка на плажа, птицата с пружината

след мръкване по Мураками

IMG_1392

чаках новия превод на Мураками с любопитство и жажда за него.

този път героинята е на 19. нежна и дребна. и много различни самотни хора около нея. в текста има още и котки, и много джаз. разбира се – самотата е навсякъде в големия град. хората се преплитат, както и случките. а всичко се случва между 11:56 вечерта и 6:52 сутринта. все пак сунтринта настъпва и е ясно, че започва нов ден.  „Новото слънце излива нова светлина върху градските улици“ и „Ще мине време, преди да се спусне следващият мрак“.

още за книгата – тук в Kafene.bg

писах още за Мураками, неговата Хроника, Страната на чудесата, танцувай танцувай, преследването на овцата

танцувай, танцувай, танцувай

murakamiкато двоен червен aftershock на екс – отново

след преследването на дивата овца продължението на историята идва очаквано-неочаквано, малко по-описателно, все така ексцентрично-хаотично, философско-митично, много „ала Кафка“ и все пак достатъчно „ала Мураками“

търсене на себе си, търсене на другите, търсене на смислите, паралелни светове, стая със скелети и преминаване през стени, нищоправенето като смисъл, проститутки, чието заплащане се счита за разход, животът като танц – танцувай, танцувай, танцувай …

„прахосничеството е висша добродетел“

„посредствеността е като петно на ризата, което никога не се маха“

„хора умират през цялото време. Животът е много по-крехък, отколкото си мислим. Затова се отнасяй с другите така, че да не остане причина да съжаляваш. Справедливо и ако е възможно, искрено.“

преследвах дивата овца

едва ли можех да си избера по-хубава книга за тези два дена, в които суетата наоколо и празничното настроение някак вече са ми в повече и леко чужди – прочетох Преследване на дива овца на Мураками

wow! като двоен червен aftershock на екс

след очарованието от птицата с пружината и кафка на плажа и норвежка гора, както и разочарованието от на юг на запад преследването на овцете ми дойде прекрасно

лутането, безвремието, наслагването на времена, спокойното надбягване с времето, липсата на имена, липсата на нужда нещата и съществата да имат имена, котката, този път в по-скромна роля, само в рамката на романа, липсата на себе си, търсенето и евентуалното намиране, овце, овце, овце, малко военна история, за подправка, пак срещана и преди, самота и липсата й, екзистенциализъм, мистика, философия, мъдрост, Кафка,  пътуване, невероятно

и съвсем без връзка с горното – според Йордан Ефтимов Харуки Мураками се харесвал повече от жени?! хм.