Много харесвам Мураками и като зачетох Странната библиотека, никак не погледнах, че книгата е определена като детска. Потопих се в историята – сюрреалистична, като всички истории на Харуки Мураками и не можах да се откъсна от нея докато не я оставих, както се е случвало и с други на този вълшебен разказвач.

Този път, незнайно защо, през цялото време имах смесено усещане и объркване дали чета или гледам филм на студио Гибли.

Момче отива за книги в библиотеката и иска да научи за това как в Османската империя са събирани данъците. Получава три дебели книги по темата и цяла странна тридневна история, която се случва в успореден свят, в който му сервират вкусни донъти, ще го изпитват дали е научил наизуст съдържанието на книгите и мозъкът му, така захранен с ум, ще послужи за вкусна почерпка.

Няма нужда да издавам повече от сюжета. Но за всички любители на Мураками, сигурна съм, приказката Странната библиотека ще е наслада за сетивата.

Четох на английски.

Илюстрациите са мееега яки!

Още писах за четено от Мураками:

Изчезването на слона
За какво говоря, когато говоря за бягането
Мъже без жени
Безцветният Цукуру Тадзаки.
1Q84
Птицата с пружина
Танцувай, танцувай, танцувай
Преследване на дивата овца
Кафка на плажа