Ура за „Френе“, Николета и свободното образование и в Бургас!

_DSC7024

Николета Петрова е от онези прекрасни млади хора, действени вместо мрънкащи, правещи вместо чакащи, смели вместо обвиняващи. Признавам си, свързани сме. Не само с това, че бе от любимите и значими учителки на Томи, но и с това, че имаме важни общи каузи – свободното образование, чистата природа, човешките отношения. Ники е борец и няма как освен да вдъхновява и да не респектира и да намира подкрепа. За нейната мечта, превърната в реалност, да има свободно образование и то да се случва и в Бургас си говорим днес.

Как се срещнаха Ники и Френе – как ти хрумна идеята? Кои бяха най-стръмните моменти в реализацията й?
Висшето ми образование беше времето, когато осъзнах, че на мен, всъщност, ми е било доста скучно в училище. Бях почти двайсет годишна, когато за пръв път видях смисъл в това, което уча и се замислих каква е причината за това. Отговорите са прости: в университета за пръв път бях избрала сама това, което учех, преподавателите бяха хора, с които можех да говоря свободно и нормално, повечето неща бяха по-скоро пожелателни, а не задължителни, което от своя страна ми носеше спокойствие и един нов тип отговорност към това, което правя, с колегите бяхме екип, не просто състуденти. Вярвам, че основата на доброто образование е именно това – спокойната и дружелюбна среда, в която учиш и се развиваш без натиск, подкрепящи хора, с които си в екип и най-важното – смисъл и цел, които да следваш и в които да вярваш. Първото място, на което имах щастието да преподавам, ми показа, че всичко това е напълно възможно, и освен че е възможно, се случва по най-естесвения начин. Работейки там, идеята за Училище -такова, каквото вярвам, че трябва да бъде, започна все повече да ме тегли към Бургас – там, където усещах, че има нужда да пренеса всичко, което бях научила и където да продължа да уча. Най-трудно за мен беше началото. „Откъде да започна?“ – това беше въпросът, който си задавах всеки ден. Благодарение на хората около мен, които припознаха Френе и като своя кауза, Френе заживя в Бургас и започна да се развива. Френе го има благодарение на вярата в доброто образование за децата в Бургас. Стръмни моменти има, но благодарение на това, че сме все повече, тези моменти минават все по-бързо и по-лесно.

А най-симпатичнитре и мили моменти?
Моментът, в който Макс осъзнава, че чете.
Моментът, в който Борко довършва проект по Архитектура.
Адриан преодолява страха си и се пуска по въжен тролей.
Ежедневните прегръдки между децата.
Радостта от нови книжки.
Сълзите от щастие в очите на родител.
Нетърпеливите детски погледи в началото на деня.
Изписаната от децата стена в края на годината:
„Обичам да пиша“, „Обичам да чета“ , „Обичам английския“, „Обичм Цвети“, „Обичам Френе“….

Как мина лятото с децата?
Летата са най-чудесното време за учене, колкото и парадоксално да звучи. Докато децата са във ваканция, са отворени за всичко ново около себе си. Няма ги стресът и напрежението, дните са пълни с нови преживявания и нови приятели.
Тази година темата на Лятна Академия Френе беше „Назад във времето“, с акцент към Странджа. Потопихме се в история, фолклор, архитектура, бит, култура, флора, фауна… Знанието е безкрайно! Това, което показваме на децата чрез мултидисциплинарните програми, е колко интересно може да бъде всичко, докато едновременно учиш, играеш и преживяваш. А най-голямото потвърждение за резултата от това, е радостта, с която идват всяка сутрин и ентусиазмът към всяко занятие.

И какво ново предстои от септември за теб и екипът ти?
Тази есен Френе ще обживее сградата на едно прекрасно училище в центъра на Бургас. Сградата е на ул. Лермонтов 11 в Бургас. Това, което предстои през тази учебна година, е да въведем първата в Бургас целодневна форма на обучение от алтернативен характер, която да е съобразена с Държавните образователни изисквания, но и да надгражда уменията и развитието на децата в начален курс. На мен и на екипа на Френе ни предстоят много нови емоции около новото училище, заредили сме си раниците с куп нови идеи и чакаме предизвикателствата на новото начинание с отворени сърца.

За какво мечтаеш? И какво си пожелаваш за тази учебна година?
Мечтите ми са от доста шарен характер … От въжени люлки, висящи от таваните в училището, до промяна в мисленето на хората. Като се замисля, ако имаме въжени люлки, на които да сядат повече възрастни с книжка в ръка, промяната в мисленето ще стане доста по-бързо.
Пожелавам си нестихващо вдъхновение и снежна бургаска зима.

14171950_10210636629502370_825320668_n

За Френе: Френе е първият център в Бургас, който предлага алтернатива на държавната образователна система. Нашата дейност е допълващо звено към стандартното образование, което развива и възпитава личността в децата всички онези качества, които поради една или друга причина, не са приоритетни за училището в момента. През учебната година ни посещават групи от подготвителен и първи клас, които от тази година ще могат да се обучават при нас и целодневно, а това от своя страна, е нещо напълно ново за града ни. Водим се най-вече от желанието си да създаваме цялостност и връзки в процеса на обучение, любов и желание към знанието и среда, която да подкрепя посоката на развитие на всяко дете. Програмите ни са мултидисциплинарни, разработваме ги най-вече ние във Френе, като подбираме подходящи теми и материали специално за децата, с които сме през годината. Във Френе дисциплините, в които децата се обучават и ценностната система, която възпитаваме, са комплексно свързани и създават един цялостен поглед за света.

Дайте по един лайк във фб, споделете инфото и сайта им с хора от Бургас, които търсят и очакват свободни форми на образование.

Промяната е в действие! И никой не може да я спре.  

ЗА свободно развитие на образованието

12705218_10153936613353988_5718030470366669077_n

През февруари 2016-та се случиха няколко важни събития, свързани със свободното образование, но безспорно най-значимо, мащабно, влиятелно и вдъхновяващо, мисля не само за мен или малък кръг борци за свободно образование, а за цялото ни общество събитие бе Втората национална конференция за свободно образование, организирана от Националната мрежа на родителите (НМР).

Гая започна с много силни въвеждащи думи:

„Свободата се преоткрива всеки ден, иначе се губи!“

„Не искаме свободно образование заради резултата, а заради ценностите – човечност и свобода.“

„Не правим всичко това, за да променим другите, а за да запазим себе си!“

Изумителни презентации и речи от уникални личности последваха в целия ден – Яков Хехт, Питер Пидерсен, Дейвид Тейлър, Патрик Смитьойс, Майкъл Тагард и всички, всички!

Малко цитати:
„Деморацията изисква не само да казваме за какво мечтаем, но и да работим за него!“

„Резултатът от свободното училище – много не са измерими, като самочувствие, отговорност, готовност за активно участие в обществото …“

„Всеки човек да открие своя елемент (по Кен Робинсън) – своето поле на успеха – мястото, където талант и мотивация се срещат и училището следва да спомогне за това.“

От пирамиди към мрежи – и в образованието.

Различието е възможност за растеж, не пречка.

По-трудно се прави промяна с 10%, отколкото х10!

„Демокрацията ще си отиде, ако не се грижим за нея“

Демократичното училище има 4 основни характеристики, според Яков Хехт:
1/ Ученикът сам дефинира план за учене
2/ Ученици, учители, родители взимат заедно решенията
3/ Има много пряка връзка между ученици и учители
4/ Всичко е центрирано към човека и човешките права.

Гая е основната фигура – двигател на събитието, заедно с Явор и Маргарита и цялото вече съществуващи стабилно общество за свободно образование. Благодаря ви, че ви има и за всичко, което правите възможно да го има и тук!

12795518_934764326579382_8267267843605121407_nНа снимката – Стоичков сам няма как да успее, в отбор са! Същото е в образованието и в живота като цяло!

 

Седмица на безопасния Интернет за деца 2015

IMG_7006

Бяха ми останали от миналата година около 100-тина книжки за безпасния Интернет и с едно бързо питане във фб веднага получих над 20 покани да гостувам в различни училища. Темата е важна. Годината е 2015-та и все още никой не говори с децата по нея. А по тази тема работим, в началото чрез Az-deteto.bg, после и с Фондация БГ Сайт от 2007-ма насам.

Родителите се чувстват по-скоро безпомощни и устройствата се явяват лесен спасител и доставчик на малко тишина и спокойствие. И съвсем бързо се явява пристрастеността, от която трудно се излиза. Учителите по-скоро въздишат, вдигат рамене и се тюхкат какво поколение расте.

Обиколих 6 столични училища и говорих с над 150 деца между 1 и 4 клас. И в по-крайни квартали и по-централни, и по-елитни и по-обикновени. Какво ме впечатли тази година:

– Всички класни стаи вече са оборудвани всяка с лаптоп, мултимедиа, колонки. Всички класни стаи изглеждаха приветливо. Всички деца, които срещнах бяха щастливи, усмихнати, жизнени, умни, красиви.

– Всички учители, които срещнах, бяха отворени, с желание за промяна, с грижа към децата и училището.

– Всички деца използват устройства и имат достъп до Интернет.

– В по-елитните училища сякаш децата имаха по-малко време за Интернет или една идея по-регламентирано като време за онлайн. Да, някои деца, много малка час от тях, споделят, че им се позволява с часове да се стои пред компютъра.

– Навсякъде гледахме филма, който преди години направихме с Андрей (Revive Vision) и макар да е вече стар и да има нужда от нова версия, въздействащ е!

– Навсякъде раздавах и книжки – не на всички класове по бройка за всяко дете, защото нямах достатъчно. Но и книжките, макар да ги правихме отдавна – чудни са!

Искам да продължа да доброволствам и обикалям училища, да срещам деца и да говорим по темата за безопасността в Интернет. Това за децата 1-4 клас. Искам да направим нов филм и книжки и за учениците от 5-7 клас. Защото и от това има нужда.

Търся подкрепа. Търся фирми и организации, които да подкрепят каузата.

В предните години сме получавали дарения за филма и за книжките от Майкрософт България, Евроком, British Council, Алфабанк България. Не са нужни много пари, но без пари няма как да се получи. Парите са нужни за производство и печат на тези материали – филм и книжки. Обиколките по училищата сама ги поемам като мой дял в кампанията.

Очаквам подкрепа.

каква искам да е България

Наскоро имах любопитна среща с директори на училища от цялата страна. Работихме с тях и по една от темите имахме да си представим каква искаме да е България.

Та ето каква искат да е България директорите на училища у нас:

  • Чиста
  • Модерна
  • Просперираща
  • Привлекателна
  • Мъдро управлявана
  • Да е държава
  • Единна
  • Добронамерена
  • Свободна
  • Моята родина.

Много исках да го споделя тук. И се надявам да си пропомняме по-често в каква страна искаме да живеем, за да я правим, създаваме ежедневно именно такава. Че понякога, напоследък сякаш по-честичко – не се справяме много много.

#продължавамеНапред

кока кола и деца?!

IMG_7017

наистина ли кока кола не се свенят да се поместят на входната врата на всяко училище, за да се промотират? прикрити зад турнир за ученици?! да попитаме учителят по фивическо?! кой КОЙ разреши това?! и ние, всички родители, съгласни ли сме подобно нещо да се случва?!

аз не съм съгласна. и твърдо искам да знам кой позволява подобни безобразия? да се комуникира към деца (в училището има деца от 1 до 12 клас!!!) именно тази марка!

вярвам в свободното образование

IMG_6002

„ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред – образовай населението!“ Конфуций

дълго се питах от къде трябва да започне реформата, промяната е образованието. от училище – не. от университета – не. днес дойде просветлението – от родителите! само мотивирани, образовани и обичащо-отдадени родители са способни да започнат и извършат промяна в образованието! желанието на родителите, тяхната настоятелност и търсения ще доведат до решение.

и като говоря за образованието не си мисля за едно семейство, за един клас или едно училище. защото и днес има много „спасени“ от семейство, готин класен или супер училище, но единични позитивни явления и тук. говоря за масово, за училище, което учи, радва, възпитава личности, достъпно за всеки.

представям си свободното образование:

  • със свободни личности в него, учители и ученици, водени от жажда за знания, любопитство, а не от страх и назидание;
  • със свободно и активно участие на родителите на всеки етап;
  • без оценки и без изпити;
  • с постижения и съпреживявания за всички;
  • чрез действие и правене;
  • без 8 часа зад чина;
  • с много книги и четене;
  • с въвличане и вдъхновение.

радвам се, че и в България вече активно се говори за това. радвам се, че се поставиха и първите важни стъпки за случването на свободно образование и тук. поздравявам всички съучастници и ни желая кураж, защото пътят ще е дълъг, но смислен! и само заедно ще успеем!

от туитовете на Деси Бошнакова и Крис Михайлов:

  • To be a teacher is the high level in society you can reach in Finland.
  • Efucation is a live body, is not a machine.
  • Democracy is not when someone in power govern the people. Just the opposite.
  • 4 principles: Pluralistic learning. Democratic community. Dialogic relations. Democratic conten.
  • The first rule if you want to make a change is: not to ask permition from anyone.
  • If you want to achieve something, you have to do a lot of things that you don’t want.
  • To be able to learn from others people experience mean that you have to have confidence in yourself.
  • Reading books is very important, but schools kill our desire to read.
  • Няма статии, в които да се казва, че е добре да стоите мирно на стол по 8 часа на ден 9 месеца в годината.
  • Всички пирамидални структури в организациите ще изчезванет до 20 години.

поздравления за организаторите на тази първа национална среща за свободно развитие на образованието! посоката е ясна. продължаваме!

#nmrbg

отворено писмо: български деца, които НЕ получават държавна субсидия за образованието си

„Съгласно Конституцията на Република България всеки български гражданин има право да получи образование. За всяко българско дете има определена от държавата сума, която субсидира неговото образование, и  това е негово право, гарантирано от върховния закон на страната. Обръщаме се към Вас като родители на деца в училищна възраст – деца, които нямат право да получат държавна субсидия за образованието си, тъй като родителите им са избрали за тях частната форма на обучение. Какви демократични основания може да има за едно такова дискриминационно решение? Нима ние, родителите им, работещи в Република България, не даваме своя принос за тази субсидия? Нима нашите деца не са български граждани? Нима частните училища не са утвърдени именно от МОН?

Всъщност не става дума за училищата, а за нашите деца. Нашите конституционни права ни гарантират, че можем в качеството си на родители да изберем формата на обучение на децата си, както и учебното заведение, на което да ги поверим. Държавната субсидия за образование се полага по закон на всяко българско дете. Не става дума за субсидиране на училища, а за субсидиране на образованието на всеки ученик. Защото ние не искаме да противопоставяме децата на такива от държавни училища и от частни училища, а всеки родител да има възможност да избира най-доброто за детето си. Ако е  необходима оценка за качеството, бихте могли да поискате единна справка за всеки град и да сравните резултатите, постигнати от децата, учещи в  държавните и в частните училища. Изключително лесно е да се измери успехът, тъй като учениците и на частните, и на държавните училища държат едни и същи изпити и след 4-и, и след 7-и, и след 12-и клас.“

целият текст на писмото е тук

изцяло заставам зад този текст! и вярвам скоро нещата ще се променят!

24 май. за детските книги

Screenshot-6

Косьо Йорданов има много пълен и интересен поглед върху книжния пазар. а в това видео говори за детските книги и как те достигат до децата у нас. много цифри, любопитни детайли и добро презентиране на една важна, но позатулена тематика.

видео 1, видео 2, видео 3

след Националната кръгла маса. училищните библиотеки

данни, споделени днес от Пенка Иванова, Директор Дирекция „Достъп до образование …“ в МОМН

в България има 2770 училища (държавни, общински, частни, всичко)

едва 524 от тези училища имат училищна библиотека

в тези училищни библиотеки работат 525 библиотекаря (във всяко има по един, само в Американския колеж има двама)

тъжна статистика.