истински сериозните въпроси #оставка

IMG_8692

вгледани в малките проблеми на деня, в заинатеното ни правителство, което три месеца е като на самотен остров, но си вее байряка все едно не е така, вгледани в опитите протестът да бъде потушен, разтурен, сгромен, разделен, принизен, омърлян, сринат изпускаме голямата цел

голямата цел е една по-добра България

защото 23 години по-късно България е все още страната с най-голям брой деца в институции, разбирай домове за сираци, деца, изоставени от родителите си. в допълнение много деца са на самоотглеждане или познават повече баба и дядо, защото родителите са в чужбина и се връщат веднъж на година. и все още ежегодно умират деца в домовете. умират нелепо и деца извън домовете. и ние сме ОК с това.

защото 23 години по-късно България насърчава младите, ученици и студенти да заминат и всеки ден, с всеки полет те напускат това място. само след 5 години ще сме още по-малко и пенсионерите ще са над 50%. защото нищо не правим, за да задържим бъдещето на България в България.

защото 23 години по-късно черноморието прилича на бетонна крепост и продължаваме да го унищожаваме ден след ден, а планините ни умират, затънали в безхаберие, боклуци и пожари.

без да вадим „стари“ (от преди 10-ти ноември) призраци си имаме достатъчно „млади“ такива. и за мен не е важно ще яха ли някой протеста или не. ще се политизират ли нещата или не. защото те са достатъчно политизирани и сега. и без политическа воля няма как да се променят.

за мен е важно да знам защо ти си равнодушен към всичко това. защо стоиш у дома и приемаш именно това бъдеще на България. защо нямаш вяра в себе си. вяра в бъдещето на твоите деца тук. защо не искаш да промениш нещата.

ела на площада да поговорим. всяка вечер. 18.30.

и да, оставката ще е само началото. после ни чака много, много, много работа, но искаме ли, ще променим България към добро. само заедно ще успеем.

#оставка

добри странични ефекти покрай протеста #ДАНСwithme

IMG_3826

протестът върви с голям заряд, споделят го всички, които са вечер по площадите. вече 11 дена.

но се случват някои странични ефекти, които ме радват. изброявам част от най-важните, според мен:

хората станаха по-добри, по-толерантни, по-емпатични. на протеста хората са любезни един с друг, съпричастни, притичат се на помощ при нужда, помагат си, колаборативни са, дори да са непознати помежду си. а това е голяма крачка напред.

върнахме си знамето. ако до преди протеста да развееш знаме се тълкуваше като „националист“ и имаше негативни конютации всичко патриотично, днес България си върна знамето и името, които както си му е реда са на всеки, не само на ултрасите.

всички сме единни и знаем какво не искаме. дори да нямаме единно становище какво искаме, то е категорично ясно какво не искаме – не искаме лъжи, измами, пълно сливане на мафията с държавата. а това е голяма крачка напред.

знаем, че не сме сами. ако сме носили до онзи ден гняв поединично, сега знаем, че не сме сами, а сме хиляди. навсякъде. и можем да го направим, заедно.

трябва да се справим сами. да, помощ отвън няма да има. но ние сме достатъчно силни, за да успеем. имаме волята.

младите имат бъдеще тук. най-радващото е, че младите, които най-често са пасивни и не знаеха за кого да гласуват, трябва ли да гласуват, бяха скептични дали гласът им е чут днес разбраха, че имат силен инструмент да оказват натиск, да защитават правата си и да се борят за своето по-добро утре тук.

и за децата ни – урок по гражданско общество. заедно преподадохме на хиляди деца, на нашите деца, един важен урок – за активната позиция на всеки, за лъжата и измамата, за изборът, който всеки осъзнато прави.

само 11 дни по-късно ние сме вече различни.

важно уточнение: всичко това не можете да го усетите, ако не сте с нас, там. през телевизора не става. и през twitter само не става.

радвам се, че имаме подкрепа:
от Кристалина Георгиева, която вчера в Twitter ми написа, че заслужаваме след 23 години по-добро управление:

Screenshot-39

от Ралица Василева, която направи материал за CNN виж тук

от Президента Плевнелиев

поздрави за всички българи, които се включиха в протестите от Лондон, Торонто, Варна, Пловдив, Виена, Сан Франциско, Силистра, Стара Загора, Швейцария, Хамбург, Грац, Мадрид, Чили, (ако изпратите снимки от други места – ще допълвам!)

днес 18.30 в центъра на твоя град

#заедноможем #ДАНСwithme #идвайте #BulgariaExists

здрав дух в здраво тяло. три линка

106897_1в соц-а си имахме чудно клише „здрав дух в здраво тяло“

днес си мисля, че погрешно това е останало само в соца и само като клише, кухо без смисъл

за жалост наред с това, че малко четем, като нация, и малко спортуваме, ама много малко

ето три любопитни линка от днешния ден, които да те мотивират да започнеш редовно да тичаш, да плуваш, да караш колело или да ходиш в залата и да тренираш. редовно означава минимум 2 пъти в седмицата за по час

10 души над 70, които тренират повече от теб

тренировките горят малко, регулирайте храната си и оставете хамстерите да тичат с часове на пътечката във фитнеса, казва убедително Милко

за всички, които казват, че не им достигат пари за фитнес – ето съвети за тренировки на лостове, каквито има в доста училищни дворове и паркове

писах още: анти рак, тайните на хората, които не боледуват, Марто за тренирането на тялото и духа, три важни поста за дълголетието

български ученици и студенти създават уникални еко автомобили

3

учениците от Чепеларе и техният прототип, задвижван от plug-in и соларен панел, 400 км с 1 кВтч енергия, вдига до 52 км/ч
ето и подробности как са работили върху автомобила

2

автомобилът на студентите от ТУ Варна, задвижван със зареждаща се в ел мрежа батерия, вдига до 60 км/ч и изминава 190 км с 1 кВтч ел енергия

1

и участниците от ТУ София, отбор, заел второ място na Shell Eco-marathon Европа 2012. сега, разбира се, са с амбиции за първо. задвижва се от водородна горивна клетка и развива до 40 км/ч и може да измине 80 км с 1 кВтч ел енергия
интервю с Атанас Кефсизов, пилот на този чуден автомобил – тук

харесва ми да знам, че има хора, които могат и мислят за бъдещето, експериментират, мислят и случват подобни проекти. дори и да звучи наивно днес, вярвам скоро човечеството ще стигне до там.

харесва ми да знам, че има амбициозни, креативни млади хора тук и сега, в тази България, които правят неща от утрешния ден

и им желая успех!

за успеха на всяко дете

„само образованието може да ни помогне да се измъкнем“ Кристалина Георгиева

„качеството на образователната система не може да надвиши качеството на преподаване в клас“ корейски експерт

„лидерите са отговорни да случат реформата“ Етиен Деноел

„държавата не е отговорна за образованието, всеки от нас е отговорен“ Ирена Соколова (НС)

„всички – родители, учители, общественици, държавата заедно сме отговорни“, „всички трябва да работим за повишаване авторитета на учителя“, „призваните да работят с хора – да влизат в училище, успелите хора в общността да влизат в училище“ Саша Безуханова

„учителите трябва да се трансформират в лидери“, „високите очаквания към учениците са много важни“, „промяната трябва да дойде от хората в училищата“, „решението не е нито в смяната на системата, нито в смяната на програмата, решението е в лидерството – лидерите в клас, в училище, в общината, в държавата, от тях зависи промяната“ Уенди Коп

това са част от записките ми от днешната конференция Образование2012, проект на Заедно в час и Forbes. имаше много официални лица, много говорители, но за жалост липсваше дискусията. до мен седяха учители, които често бяха несъгласни с изказваните мнения. най-често виним или държавата (твърде безлично) или учителите (твърде лично). от гледна точка на родители най-рядко сочим към себе си. а и най-рядко системата ни взима предвид

успокоителното, което много хора не разбират е, както и Уенди Коп каза – предивсикателствата пред образованието са пред всички ни, пред големи и малки държави, пред богати и бедни. има нужда от промени, смяна на парадигмата. за момента не е ясно как. но е ясно, че трябва да се случи

междувременно българските ученици на 15 знаели колкото средно европейските на 13 или тези във Финландия на 12

наред с много силни единични представяния на родни ученици има и много силно изоставащи

ако си от образовано семейство шансът ти да си успешен в училище е много по-голям

ако си от необразовано семейство шансът ти да си неуспешен е много по-голям

и родната орбазователна система няма механизми, по които да смали тези различия и даде равен шанс за успех на всяко дете

фантастичното време, в което живеем

Screenshot-14

времето, в което ако си талантлив, упорит, оригинален, уникален можеш да станеш популярен из цялата планета за по-малко от месец-два. поредното доказателство – Walk off the Earth

пет души и една китара. и песента Somebody That I Used to Know. качена е на 5 януари 2012-та. към момента само това копие има 81 139 001 гледания!!! а тези готини млади хора са популярни вече почти колко, а не бих се учудила и повече от Сартър или Малер, например

кажи ми после, че времето, в което живеем не е фантастично. използвай го. покажи се.

предприемачество и предизвикателства

предприемачеството е риск. хубаво е, че има хора, готови да поемат риска. не ги е страх. вярват в себе си и добрата си идея. това са истинските предприемачи.

и все пак предприемачеството крие трудности, които се изпречват на пъря му:

липса на подкрепа. най-вече морална подкрепа. другаде имат ментори, бизнес-ангели. трябва подкрепа от семейството, близките, приятелите. важна е, наистина тази подкрепа, и в началото, и после.

хората, с които работиш. не се справят, трябва им време да се обучат, после пък напускат и правят конкурентна фирма, боледуват, просто си тръгват, защото такъв е животът.  трудно е с тях и много деликатно. изисква специални умения. но е много важно, за да тръгне бизнеса, а и после, за да върви.

администрацията, институциите. да, те са като плашило, което кара мнозина да се страхуват. колкото и да е, това са по-преодолими трудности, за които човек по-добре да не мисли предварително, но да спазва изисквания, регулации, норми, че да си няма кахъри.

просто лоши обстоятелства. ето това е най-кривото, когато нещата не зависят много от някого конкретно. природни, климатични, големи и малки бели.

и все пак, истинският предприемач е достатъчно мотивиран, борбен и готов да прескочи всички трудности.
не им се давай. давай.

ако стартираш бизнес – няколко грешки, които можеш да избегнеш

ясно е – не е лесно да стартираш бизнес. често си в ситуация да няма от кого да учиш как се прави бизнес, от кого да гледаш, до кого да се допиташ правиш ли грешка или не. има книги, но рядко те са релевантни именно за твоя казус, тук и сега.

моята теория е, че всеки трябва да си направи грешките. и все пак има грешки, които е по-добре да избегнем. ето някои от тях:

– ако стартираш с прекалено добре разписан бизнес план и разчиташ да не мръднеш от него идната година-две, а да го следваш стриктно. знай, че още с написването си той е остарял, защото ситуацията се променя. променя се ежедневно. бъди готов за промяна. не разчитай само на бизнес плана.

– смесването на лично и служебно – отдели парите, които са ти необходими, за да започнеш и опитвай да разделяш личните си разходи от служебните, личните средства – от служебните. иначе можеш да се окажеш в доста лоша схема.

– следи изкъсо разходите – човек лесно се увлича, взел е кредит за бизнеса си, спечелил е голям проект и взел първия хонорар – не изхарчвай всичко за лъскава кола или як офис, бъди пестелив, в началото разходите винаги са повече и все непредвидени.

– планирай по-голям резерв – винаги имай план Б, мисли си, че нещата могат да се развият и по неблагоприятен начин, ако не си го предвидил може да пострадаш сериозно.

– другите да работят – аз съм шеф и ще почивам – невярно и много страшно, особено ако си в началото. личният пример е от изключително значение – идвай пръв, работи яко, отивай си последен. иначе нещата няма да се получат.

– сам ще взимам решения, няма да питам другите – не е добре, често сами не виждаме добре цялата картинка. другите също не я виждат, но чуй какво ще ти кажат другите и след това сам вземи решение накъде да продължиш.

писах още: за да си добър предприемач;
съвети за млади предприемачи;
а в началото как започнахте?

а в началото как започнахте? …

много често ме питат за бизнеса, най-вече журналистите, но наскоро и един младеж, който също иска да започне нещо свое – „а в началото как започнахте?“ и очакват някоя пикантна, любопитна или приказна история

началото винаги е трудно. дали започваш нова работа или стартираш бизнес – в първите дни си зашеметен от новото, от смяната на навиците, на средата.

но ако започваш биснес и си в началото, трудното може да е повече от просто адаптацията към новото работно място. новият бизнес изисква отдаденост. отдаденост на повече от 100%, повече от 24 часа в денонощието. изисква да влезе в пулса ти, в съня ти, в дишането ти, за да се случва в правилното за начало темпо. веднъж там – трудно би излязло.

та така, ако започваш нещо ново – приготви се за много труд в началото. е, разбира се, огледай се и за малко повечко късмет. успех!

виж също жените са много добри в бизнеса и новите предприемачи на България

FameLab покана за млади хора, занимаващи се с наука

Конкурсът „Лаборатория за слава FameLab” търси българското лице на науката. Финалистите ще бъдат избрани на два кастинга – в София (9 април) и Пловдив (16 април). Кастингът в столицата ще се проведе тази събота от 11.00ч. в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски”. Българският победител ще участва в международния финал на конкурса в Обединеното кралство, заедно с представители от 17 страни от три континента.

хайде хайде! 🙂

тук писах за финала на FameLab 2010